№ 75
гр. Русе, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на деветнадесети май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Пейчева
Членове:Александър Иванов
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20224500600174 по описа за 2022 година
Производството е по реда на гл. XXI от НПК
С Присъда № 108 от 06.12.2021г., постановена по ЧНД № 1220/2021г.,
Районен съд - Русе, признал подсъдимия П. АТ. ИЛ., роден на *******,
български гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан,
ЕГН: ********** за НЕВИНЕН в това на 18.08.2020г. в гр. Русе да е казал
нещо унизително за честта и достойнството на ВЛ. СЛ. СЛ. - „*******“ в
негово присъствие, поради което и на осн. чл. 304 от НПК го оправдал по
обвинение по чл. 146, ал. 1 от НК.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от ВЛ. СЛ. СЛ., в която
навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.
Иска от въззивния съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд и да
постанови нова, с която да признае подсъдимия за виновен.
В съдебно заседание адв. Р.П., представител на ВЛ. СЛ. СЛ., поддържа
жалбата и навежда доводи за превратно тълкуване на доказателствата по
делото. Осъществява нов анализ на свидетелските показания, като излага
доводи за погрешните изводи на съда. Моли въззивния съд да се отмени
присъдата и да постанови друга, с която да признае за виновен подсъдимия и
да му наложи административно наказание по чл. 78а от НК.
В съдебно заседание адв. Я.П., представител на П. АТ. ИЛ., излага
съображения за валидност, допустимост и правилност на
първоинстанционният съдебен акт. Присъединява се към изводите на съда,
направени въз основа на събрания при повторното разглеждане на делото
1
доказателствен материал. Моли въззивния съд да потвърди
първоинстанционната присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П. АТ. ИЛ. е роден на *******, български гражданин, с
висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Б. А. А. и Д. М. Б. работели в дружеството на тъжителя В.С. *****. Тъй
като за известно време нямали работа, синът на Д. Б. М. М. ги свързал с подс.
П.И.. Подсъдимият им предложил работа на негов строителен обект в гр.
Глоджево, която двамата приели. За работата през първата седмица им била
платена сумата от няколко стотин лева. След средата на следващата седмица
възникнал спор между Д. Б. и Б. А., от една страна, и П.И., от друга страна,
относно дължимото им за свършената работа възнаграждение. След като П.И.
отказал да им плати, Д. Б. и Б. А. се отказали от по-нататъшната си работа и
напуснали строителния обект. На 18.08.2020г. свидетелите Д. Б. и М. М., по
техни думи, отишли в офиса на В.С., находящ се в гр. Русе на ул.
„Муткурова“, № 30, за да говорят с него по повод неизплатените им от П.И.
възнаграждения. В.С. се обадил на П.И., като включил телефона на
високоговорител, за да обсъдят проблема, като в последствие между тях
възникнал спор. Тъжителят и призованите от него свидетели твърдят, че по
време на този разговор П.И. е обидил В.С. с думите: „*******“.
Изложената фактическа обстановка съдът счита за установена въз
основа на:
Обяснения на подс. П. АТ. ИЛ., показанията на св. Д. М. Б.; М. Д. М.; Б.
А. А.; Я. И. П.; А. И. И..
Писмените доказателства- Справки от бюлетин за съдимост на П. АТ.
ИЛ., Справки за трудови договори на лицата Д. Б. и М. М. от ТД на НАП.
Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанционния
съд, който е приел, че обвинението за осъществено престъпление по чл. 146,
ал. 1 от НК – обида, остава недоказано.
Доказването на повдигнато обвинение следва да бъде до степен,
изключваща всякакво съмнение относно осъществяването на
инкриминираното деяние и неговия извършител. Това е основната постановка
на чл. 303, ал. 2 от НПК, съгласно която съдът признава подсъдимия за
виновен, само когато обвинението е доказано по несменен начин. Без
значение за границата, след която се приема за доказано едно обвинение, е
дали то е повдигнато от държавен орган – прокуратурата, чрез обвинителен
акт или е повдигнато от частен тъжител с тъжба. В случая съдът, след оценка
на доказателствата по делото, намира, че извършването на деянието от страна
на подсъдимия не е било доказано по несъмнен начин.
2
На първо място съдът кредитира показанията на св. Я. И. П., който е
бил с подсъдимия на инкриминираната дата в гр. Глоджево. Свидетелят
твърди, че е присъствал на множество проведени от И. разговори, като не е
чул същия да отправя обиди по телефона към никого. Смята за достоверни и
показанията му относно факта, че на 18.08.2020г. не се е намирал през цялото
време до подсъдимия. Съдът дава вяра на показанията му, тъй като този
свидетел не работи на трудов договор или по друг начин за подс. И.,
съответно не е по никакъв начин заинтересован от изхода на делото. Още
повече, значима индикация за истинността на казаното от него е изнасянето
на обстоятелства във вреда на подс., а именно факта, че свидетелят не се е
намирал в непосредствена близост до подс. И. през целия ден и не е могъл да
възприеме във всеки един момент дали подс. е отправял обидни думи и
изрази или не.
На следващо място съдът не кредитира показанията на св. Д. Б. и М. М.
отчасти, що се отнася до отправените от подс. обидни думи и изрази. Тези
свидетели са силно заинтересовани от изхода на делото, тъй като се установи,
че същите са работели от много години в дружеството на тъжителя В.С. –
*****. Също така показанията им съдържат множество вътрешни
противоречия, противоречия между дадените от тях показания при
първоначалното и при последващото разглеждане на делото, както и си
противоречат помежду си.
Свидетелят Д. Б. твърди, че С. е имал телефона на подс. И., докато св.
М. М. казва, че той е дал на С. телефонният номер на подсъдимия. Твърди, че
М. М. е бил в офиса на С. по друга причина, докато М. първо казва, че е
отишъл с баща си в офиса на ул. „Муткурова“, за да поиска разрешаване на
възникналия проблем с парите. Говори веднъж, че срещата е била сутринта в
деня, в който е напуснал обекта в с. Глоджево, докато М. свидетелства, че
срещата е била в друг ден.
Свидетелят М. М. си противоречи за месеца на инкриминираното
деяние, като в разпита си по първото развило се съдебно производство каква,
че срещата в офиса на ул. „Муткурова“ е била през месец април, след което
твърди, че същата се е състояла през месец август. Не става ясно от
показанията му как двамата със свидетеля Б. са достигнали до мястото на
срещата. Противоречи си относно факта, дали той е превозил Д. Б. от гр. Цар
Калоян или само и единствено от автогарата на гр. Русе до офиса на В.С..
Един път твърди, че е пътувал с Б. от с. Цар Калоян до гр. Русе, след което
казва, че единствено го е посрещнал на автогарата. Нелогично е описаното от
него при повторния му разпит пътуване от Цар Калоян до завод КТМ и
обратно до гр. Русе, тъй като му възникнала друга работа със С.. В такъв
случай неясно остава защо баща му М. Б., който е пристигнал значително по-
рано от него в гр. Русе, не е вече осъществил срещата си със С., след като не е
изчаквал сина си.
При толкова значителни противоречия в показанията на двамата
3
свидетели съдът не би могъл да кредитира казаното от тях относно
осъществената среща с В.С. в офиса му на ул. „Муткурова“, по време на
която, по техни сведения, са възприели инкриминираното деяние на
подсъдимия. Тези неясни и противоречиви показания, неподкрепени с други
доказателства по делото, и до голяма степен опровергани от показанията на
св. Я. П., не пораждат в съда необходимата степен на увереност относно
осъществяването на главния факта по делото.
По изложените съображения съдът счете, че подсъдимият не е
осъществил обективните и субективните признаци на състав на престъпление,
наказуемо по чл. 146, ал. 1 от НК, както е приел и районният съд, поради
което и на основание чл. 304 от НПК правилно е бил оправдан по
повдигнатото обвинение.
Мотивиран така, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 108 от 06.12.2021г., постановена по ЧНД
№ 1220/2021г. по описа на Районен съд – Русе.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4