Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град
София, 01.06.2011 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1
състав, в публично заседание на трети май през две хиляди и единадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АСЕН ВОДЕНИЧАРОВ
при секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Воденичаров
гр. дело № 5160 по описа за 2010 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е
иск с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК.
Ищецът В. Г.
С. излага в исковата си молба и допълнителна молба уточнение от 18.06.2010
година, че ответникът на 07.11.2006 год. издал в негова полза запис на заповед
за сумата от 31 000 лева и с падеж 11.09.2007 година. Поддържа, че на
определения в ценната книга падеж не било извършено плащане, поради което, въз
основа на този запис на заповед, по реда на чл. 417, т. 9 от ГПК се е снабдил
със Заповед за изпълнение по гр. д. № 35755/09 год. по описа на СРС, допуснато
е незабавно изпълнение на заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен
лист. Извършено било надлежно връчване на заповедта за изпълнение на ответника,
като последният е направил възражение по заповедта за изпълнение. С оглед на
тези обстоятелства ищецът в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК предявява настоящият
иск и моли съда да бъде поставеното решение по силата на което спрямо ответника
да бъде прието за установено, че вземането на ищеца в размер на 31 000 лева, по
издаден от ответника Запис на заповед от 07.11.2006 година съществува, ведно с
присъдената законна лихва върху тази сума от 30.05.2009 година. Претендират се
разноските по делото.
Ответникът
И.Г.Г., чрез процесуален представител оспорва исковата претенция, като твърди
нищожност на ценната книга, поради което сумата не е дължима. Моли съда да
отхвърли иска като неоснователен и недоказан и да присъди разноските по делото.
Съдът като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно е от
представените доказателства, че по заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което е образувано гр.д.35755/2009 год. по описа на
СРС, 54 състав, на ищеца В. Г. С. против И.Г.Г., като длъжник е издадена
заповед от 29.09.2009 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417, т. 9 от ГПК - запис на заповед от 07.11.2006 година.
Присъдена е сумата от 31 000 лева, заедно със законната лихва върху нея,
считано от 30.05.2009 год. до окончателното изплащане. Допуснато е незабавно
изпълнение на тази заповед и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Представен
е по делото запис на заповед от 07.11.2006 год. от който се установява, че И.Г.Г.
е поел задължението безусловно, без разноски и протест да заплати на В. Г. С. сумата
от 31 000 лева, на падеж 11.09.2007 година.
Въз основа
на изложеното съдът приема, че документът - записът на заповед от 07.11.2009 год.,
с издател ответника, е истински и съдът следва да извърши проверка дали
действително съставлява такъв по смисъла на чл. 535 от Търговския закон.
Анализирайки го, настоящата инстанция приема, че същият съдържа всички
реквизити, визирани в чл. 535 от ТЗ. Наименованието "запис на
заповед" се съдържа в текста на документа на езика, на който е написа;
налице е и изявление, което съставлява безусловно обещание да се плати
определена сума пари, конкретно посочена като абсолютен размер. Посочена е дата
на издаване, както и е място на издаване и място на плащане и конкретен падеж -
11.09.2009 година. В съдържанието на документа е налице посочване името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати и най - накрая не
се спори, че е подписана от лицето, посочено за издател - ответника. Към датата
на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9 от ГПК не е било налице валидно
плащане по този документ.
Изслушаните
по делото свидетелски показания не установяват релевантни към спора факти и
обстоятелства, поради което не следва да се обсъждат и ценят.
При така установена фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният е иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането е процесуално
допустим, а разгледан по същество е и основателен.
Ищецът основава своето вземане
срещу ответника на менителничен ефект, възникнал от менителнична сделка, в
случая запис на заповед от 07.11.2006 година. Записът на заповед е едностранна
правна сделка, при която издателят безусловно обещава на поемателя да заплати
определена сума пари. Съдържа ли предвидените в чл. 535 от ТЗ реквизити, този
документ съставлява запис на заповед, годен да породи задължението по него. Основанието
и размера на претенцията се доказват със самия менителничен ефект, в случая
според ищеца издадения от ответника запис на заповед. Записът на заповед е
опростена форма на менителницата, при която участват две лица издател и
поемател, липсва приемател, поради което чл. 537 ТЗ препраща към уредбата на
менителницата, доколкото разпоредбите са съвместими с естеството на записа на
заповед. При записът на заповед издателят не нарежда на трето лице, а сам поема
задължението, иначе казано сам безусловно обещава да заплати на поемателя
определена сума пари /чл. 535, т. 2 от ТЗ/. От правната същност на записа на
заповед - обещание за плащане от страна на издателя, се налага и заключението,
че той отговаря в същия размер и на същото основание, както платецът /приемателят/
по една менителница. Като формална сделка, той трябва да има определено от
закона минимално съдържание и е валиден само, ако са налице всички елементи,
предписани от закона - чл. 535 ТЗ, с изключение на посоченото в чл. 536, ал. 2,
3 и 4 ТЗ. Липсата на елементите по чл. 535 от ТЗ, с изключение на тези,
посочени в чл. 536, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, водят до нищожност на
сделкатадо липса на валидно възникнало задължение за плащане. Съобразявайки
представения и приет като доказателство по делото документ, озаглавен като
"запис на заповед", с издател ответника в настоящото производство,
съдът констатира, че този запис на заповед е валиден и е породил целените
правни последици - породило се е задължението на ответника като издател и
платец на записа на заповед, въз онова на който се претендира сумата от 31 000
лева от ищеца като поемател, по отношение на ответника като платец да му
заплати посочената сума пари. Ответникът е направил изявлението, че безусловно
се задължава да заплати на ищеца сумата от 31 000 лева, което е направено в
предвидената от чл. 535 от ТЗ форма и съдържание. Настоящият съдебен състав
приема, че записа на заповед, като абстрактна едностранна правна сделка не се
нуждае от основание. С оглед изложеното съдът приема, че задължението за посочената
сума е валидно възникнало и вземането на ищеца спрямо ответника съществува.
Съгласно чл. 86 от ЗЗД длъжникът при забава на парично задължение дължи
обезщетение в размер на законната лихва. В този смисъл главното задължение се
дължи ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
417, т. 9 от ГПК – 30.05.2009 година. Въз основа на изложеното предявеният иск
се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на правно основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 620 лева, представляващи заплатена държавна такса.
Водим от горното Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.Г.Г. с ЕГН ********** ***,
дължи на В. Г. С. с ЕГН ********** ***, чрез адв. П., сумата от 31 000 /тридесет и една хиляди/ лева,
на основание запис на заповед от 07.11.2006 година, с падеж 11.09.2007 година,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417, т. 9
от ГПК - 30.05.2009 год. до окончателното плащане на главницата.
ОСЪЖДА И.Г.Г. с ЕГН ********** да заплати на В. Г.
С. с ЕГН ********** сумата от 620
/шестстотин и двадесет / лева, представляващи разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: