РЕШЕНИЕ
№ 716/24.10.2019г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Хасково, в открито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря…… Ангелина Латунова ….............…………………..и в присъствието на прокурор……………………..................………………..
като разгледа докладваното от съдия Бодикян адм. дело № 923 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.118,
ал.3, вр. ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба на Т.А.И. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Б.И.К., с посочен адрес: ***, пл. „Л.“, против Решение №1012-26-251-1/11.06.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане №**********/№1/прот.№N01131/03.04.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
В жалбата са изложени твърдения, че с оспореното решение напълно неоснователно и в противоречие на закона и доказателствата по преписката било отказано отпускане на социална пенсия за старост на Т.А.И.. Напълно неправилно било прието, че жалбоподателят не отговаря на условията в закона за отпускане на търсената пенсия. Неоснователно се твърдяло, че същия получава доход, по-голям от минимално гарантирания в закона. Това обстоятелство било преценено напълно погрешно предвид обстоятелството, че една голяма част от получаваната от съпругата му пенсия се изразходвала за закупуване на необходимите за поддържането на нейния живот медикаменти. На практика той не получавал никаква част от пенсията, която се изплащала на съпругата му. Даже напротив, той я издържал, като ѝ закупувал необходимите ѝ стоки. Решението било постановено в противоречие с константната практика на Европейския съд в Люксембург, която била развита и в друго направление и в подобни случаи предписвала отпускането на търсената пенсия. Същата се намирала и в разрез с нормите на европейското осигурително право, което задължавало държавите-членки на Европейския съюз в такива случаи да отпускат пенсия, тъй като нейното предназначение било да гарантира физическото оцеляване на граждани в напреднала възраст, които нямат друг постоянен доход. Оспорващият напълно отговарял на тези изисквания, поради което оспореното решение следвало да бъде отменено, а търсената пенсия да му бъде отпусната. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено отпускането на пенсията. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Със
заявление вх. №2113-26-1945/25.09.2017г. Т.А.И. e поискал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С
Разпореждане №**********/2140-26-69/23.01.2018г., издадено от Ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Хасково, на
основание чл.68, ал.1-3 от КСО, било отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Т.И.. Разпореждането било съобщено на И. на 23.01.2018г.,
чрез упълномощено лице – адв. К., видно от представена по делото разписка, като
против разпореждането била подадена жалба вх. №1012-26-24/29.01.2018г. до Административен
съд - Хасково.
С
Определение от 12.02.2018г. по адм. д. №93 по описа на Административен съд –
Хасково за 2018г., съдът оставил без разглеждане пред Административен съд –
Хасково жалбата на Т.А.И. ***, срещу Разпореждане №**********/2140-26-69 от
23.01.2018г., издадено от Ръководител ПО при ТП на НОИ – Хасково и прекратил
производството по адм. д. №93/2018г. по описа на Административен съд – Хасково,
като изпратил жалбата на Т.А.И. *** и приложените към същата доказателства за разглеждане от
Директора на Териториално поделение на НОИ – Хасково.
С Решение №1012-26-24-6/22.03.2018г.
Директорът на ТП на НОИ Хасково отменил Разпореждане №**********/2140-26-69/23.01.2018г.
на Ръководителя на „ПО” при ТП на НОИ Хасково и върнал преписката на административния
орган за ново разглеждане и произнасяне, по същество, съобразно изложените
мотиви в решението.
С ново
Разпореждане №**********/2140-26-321/20.04.2018г. Ръководителят на „ПО” при ТП
на НОИ Хасково отказал отпускане на ЛПОСВ на И., на основание чл.68, ал.1-3 от КСО. Разпореждането било съобщено на лицето чрез упълномощено лице – адв. К.,
на 08.06.2018г.
Разпореждането
било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ
Хасково, който с Решение №1012-26-151-1/01.08.2018г. отхвърлил жалбата. Липсват
данни решението да е било обжалвано.
Със
Заявление от 27.12.2018г. до Директора на ТП на НОИ – Хасково, Т.А.И.
поискал да му бъде отпусната социална
пенсия за старост по чл.89а от Кодекса за социално осигуряване. В приложена
декларация за семейно положение и за годишния доход на член от семейството
декларирал, че е женен (относно съпругата си отбелязал, че е пенсионер по
болест) и че през последните дванадесет месеца преди датата на навършване на
70-годишна възраст/датата на заявлението, единствените получени доходи са от
пенсия/и и добавка/и, без добавката за чужда помощ на съпругата му, в
размер 1400 лв.
В Справка (извлечение
от деловодна система) за история на промените относно пенсия за инвалидност
поради общо заболяване на съпругата на жалбоподателя са отразени промените по
пенсията, като видно от справката, посочена е сума за изплащане в размер на 224.38
лв. от 01.07.2017г., съответно сума в размер на 232.97 лв. от 01.07.2018г.
С
Разпореждане №**********/№1/прот.№N01131 от
03.04.2019г., издадено от Ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, било
отказано отпускане на социална пенсия за старост на Т.А.И.. В разпореждането е
посочено, че лицето няма право на социална пенсия, тъй като не отговаря на
необходимите условия по чл.89а, ал.1 от КСО. Описано е заявление, подадено на
27.12.2018г. при навършена възраст 70 г., както и годишен доход на член от
семейството (2 члена) за последните 12 месеца преди датата на навършване на
70-годишна възраст – 1557.82 лв., сбор на гарантирания минимален доход,
установен за страната за същия период – 898.33 лв.
Разпореждането
било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ – Хасково, който с Решение
№1012-26-251-1/11.06.2019г. отхвърлил жалбата. Решението било изпратено на И.,
чрез адв. К., и получено на 18.07.2019г., видно от представеното по делото
известие за доставяне. Жалбата против това решение е подадена на 22.07.2019г.,
чрез ТП на НОИ – Хасково.
В съдебно
заседание на 26.09.2019г., за изясняване на спорното от безспорното, съдът
постави на страните въпроси. В тази връзка, жалбоподателят посочи, че не
оспорва факта, че към 11.06.2019г. е бил в брак със съпругата си. Никога не е
имал развод със съпругата си. Тя имала две болести – инсулт и диабет, и цялата
нейна пенсия само за лекарства не ѝ стигала. Процесуалният представител
на ответника заяви, че не оспорват факта, че към 11.06.2019г. жалбоподателят е
бил в брак със съпругата си. Във връзка със следващия зададен на страните
въпрос: Оспорват ли факта, установен с представени по делото писмени
доказателства от административния орган, че съпругата на жалбоподателя получава
годишна пенсия в размер на 1557 лв. към 11.06.2019г., жалбоподателят посочи, че
не знае колко е годишния размер на пенсията. Съпругата му получавала 232 лв. месечна
пенсия и с тази пенсия те трябвало да живеят двамата. Процесуалният
представител на ответника заяви, че счита, че доказателствата, които
представили по преписката в тази връзка са валидни.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок срещу годен за обжалване административен акт
и от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество е
.неоснователна.
Оспореният административен акт е издаден от орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“а“ от КСО, пред ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, а на основание чл.117, ал.3 и чл.118, ал.1 от КСО, Ръководителят на териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение, което подлежи на обжалване пред съда.
Обжалваното решение е взето при спазване на изискуемата форма, подписано е от издателя си и съдържа фактически и правни основания за издаването му, достатъчни да се разбере волята на постановилия го административен орган, поради което същото е надлежно мотивирано. Не се твърди и не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаването му.
Спорът по делото е правен и касае правилността на извода на административния орган, че при заявените данни и установените годишни доходи на член от семейството на заявителя за последните дванадесет месеца, съгласно действащата правна уредба, на жалбоподателя не се дължи отпускане на социална пенсия за старост по реда на чл.89а от КСО.
Съгласно чл.89а, ал.1 от КСО, в действащата към дата на подаване на заявлението редакция (изм. ДВ, бр.99 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.), право на социална пенсия имат лицата, навършили 70-годишна възраст, когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от сбора на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца. Ако искането е направено след навършване на 70-годишна възраст и след изтичане на двумесечния срок по чл.94, доходът на член от семейството се преценява към датата на заявлението.
Следователно, за да възникне правото на социална пенсия, е необходимо да са налице две материалноправни предпоставки – минимално изискуема възраст и доход на член от семейството, по-нисък от сбора на гарантирания минимален доход за страната през последните 12 месеца. Кумулативното наличие на тези предпоставки е изискване, установено със закон, поради което отсъствието на една от тях е пречка да възникне правото на социална пенсия за старост.
По делото е безспорно, че жалбоподателят e навършил 70 години към датата на подаване на заявлението, с което е изпълнено първото от двете кумулативно предвидени в нормата на чл.89а, ал.1 от КСО условия.
Във връзка с второто условие, с което се въвежда изискване за съпоставка на дохода на член от семейството с гарантирания минимален доход за страната за съответен период, следва да се отбележи, че съпоставка следва да се прави не е с дохода на самото лице, искащо отпускане на пенсията, а с дохода на член от семейството му. По делото няма спор, че в семейството на жалбоподателя се включват той и съпругата му. Следователно доходът на член от семейството следва да се изчисли, като сборът от доходите на двамата съпрузи се раздели на две. В процесния случай е установено, че за периода от дванадесет месеца преди датата на подаване на заявлението за отпускането на социална пенсия, доходът на семейството на И. се формира от получената пенсия от неговата съпруга с годишен размер на 3115,64лв. При това положение годишният доход на член от семейството е 1557,88 лв. Така установеният размер не се оспорва от жалбоподателя и същият се явява правилно определен. Оспорва се единствено реда, по който информацията е набавена от ТП на НОИ по линията на електронния обмен на данни чрез електронните регистри на НАП. Пред съда не се разви производство по оспорване на така установените обстоятелства, поради липса на доказателствени искания от страна на жалбоподателя в тази посока.
При определяне сбора на гарантирания минимален доход за страната през последните 12 месеца следва да има предвид, че в Постановление №6 от 15.01.2009г. на Министерския съвет (обн. ДВ, бр.7/2009г., в сила от 01.01.2009г.) е регламентирано, че месечният размер на гарантирания минимален доход е 65 лв. Цитираният подзаконов нормативен акт е в сила до 31.12.2017г. От 01.01.2018г. е в сила Постановление №305 от 19.12.2017г. на Министерския съвет (обн. ДВ, бр.102/2017г., в сила от 01.01.2018г.), с което е определен нов месечен размер на гарантирания минимален доход от 75 лв.
Изчисляването сбора на
гарантирания минимален доход, установен за страната за 12 месеца преди подаване
на заявлението от Т.А.И., се извършва чрез сумиране на месечен доход от 65 лв.
за периода от 26.12.2017 г. до 31.12.2017 г. и месечен доход от 75 лв. за
периода от 01.01.2018 г. до 25.12.2018 г. Както правилно е изчислил административният орган в решението си,
сумите са в общ размер от 898.33 лв. Така изчислената сума също не
се оспорва от жалбоподателя.
При съпоставка на двете величини – годишен доход на член от семейството от 1557,88 лв. и сбор на гарантирания минимален доход, установен за страната през последните 12 месеца преди подаване на заявлението от 898.33 лв., каквото е изискването на чл. 89а, ал. 1 от КСО, се установява, че Т.А.И. не отговаря на второто условие за отпускане на социална пенсия за старост, поради което законосъобразно му е отказано отпускането на такава пенсия.
Въпросът доколко определените в законовите разпоредби суми са достатъчни за издръжка и нормално съществуване, е законодателен и не следва да се обсъжда в настоящото производство. Законът следва да бъде приложен от съда съгласно действащите към произнасянето му разпоредби.
Законодателят изрично е предвидил преценката относно правото на социална пенсия за старост да се извършва, като се взема предвид доходът на член от семейството. Съпоставката на годишните доходи с минималния гарантиран доход е в съответствие с целите на закона по отношение отпускането на такъв вид пенсии, несвързани с трудова дейност. Целта на социалната пенсия е да осигури, макар и минимални, средства за живот на лица, които от една страна нямат право на друг вид пенсия, а от друга страна нямат доходи, както лични, така и в семейството, с които да се обезпечи издръжката им. В случая издръжката на семейството, включително и на жалбоподателя, се осигурява с доходите от пенсия на съпругата му, които надвишават гарантирания минимален доход за двучленно семейство.
Ето защо отказът на пенсионния орган да
отпусне социална пенсия за старост на жалбоподателя е съответен на целта на
закона, а твърдението на оспорващия, че средствата от пенсия, които получава
съпругата му, са единственият им доход, са ирелевантни към претендираното
основание за отпускане на пенсия.
Тъй като в процесния случая годишният доход на член от семейството е по-висок от гарантирания минимален доход, установен за страна през последните дванадесет месеца, не са били налице основания за отпускане на социална пенсия за старост по чл. 89а от КСО и административният орган правилно е отказал отпускането на такава. Оспореното решение е валиден и законосъобразен административен акт и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
Ответникът не претендира разноски в настоящото съдебно производство, поради което и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.А.И. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Б.И.К. против Решение №1012-26-251-1/11.06.2019г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с което е потвърдено Разпореждане №**********/№1/прот.№N01131/03.04.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: