№ 7259
гр. Варна, 04.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20223110105711 по описа за 2022 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени искове с правно
основание чл.422 от ГПК от "Електроразпределение – Север“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Варна, бул. Владислав
Варненчик, № 258, Варна тауърс, кула Г срещу Н. К. ХР., ЕГН **********, от
гр. Варна, ул. Гоце Делчев, № 32, ап. 3 и К. Д. ХР., ЕГН **********, от гр.
Варна, ул.Гоце Делчев, № 32, ап. 3 за приемане за установено в отношенията
между страните съществуване на вземанията по Заповед за изпълнение №
6276/04.11.2021 г., издадена по ч.гр.д № 15712/2021 г. по описа на РС-Варна.
Съдът , след като се запозна с ч.гр.д № 15712/2021 г. по описа на
РС-Варна, намира, че исковете с правно основание чл.422 от ГПК са
недопустими, тъй като предпоставките за предявяване на исковете не са
налице. Исковият съд следи служебно за допустимостта на производството,
при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ. - изпълнени ли са изискванията на
чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес и
спазване на процедурата по залепването, доколкото тези обстоятелства са
законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск.
В конкретния случай съдът намира, че същите не са налице.
Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп. ДВ. бр.100
от 20 декември 2019 г.) - когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че
длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е
удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението,
съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.
Разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК предвижда, че когато
1
ответникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на
посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската
кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата или на видно
място около нея. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.3 от ГПК , когато
ответникът не се яви да получи книжата, съдът служебно проверява неговата
адресна регистрация, освен в случаите на чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, в които
съобщението се прилага към делото. Ако посоченият адрес не съвпада с
постоянния и настоящия адрес на страната, съдът разпорежда връчване по
настоящия или постоянния адрес по реда на ал. 1 и 2. Съдът служебно
проверява и местоработата на ответника и разпорежда връчване по
местоработата, съответно местослуженето или мястото за осъществяване на
стопанска дейност. Едва след изчерпване на всички възможности, предвидени
в разпоредбите на чл.47 ал.1-3 от ГПК , съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или
общината, на основание чл.47 ал.5 от ГПК.
В конкретния случай, видно от приложените съобщения по
изисканото ч.гр.д № 15712/2021 г. по описа на РС-Варна , не са спазени
изискванията на ГПК, доколкото не са залепени уведомления на
юридическите лица по място на осъществяване на стопанска дейност на
длъжниците, поради което не са налице предпоставките на чл.50 ал.4 от ГПК.
Посочената разпоредба предвижда , че когато връчителят не намери достъп
до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 , поради което ,
доколкото не е залепено уведомление, не може да се приеме , че връчването е
редовно , а оттам и не може да се формира извод , че не са налице
предпоставките на чл.47 ал.5 от ГПК.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл. 422 ГПК и
съобразно новата редакция на чл. 415 ГПК (в сила от 24.12.2019 г.) следи
служебно за едновременното наличие на три предпоставки за допустимостта
на иска: 1/ издадена заповед за изпълнение; 2/ когато заповедта за изпълнение
е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал
данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в
съобщението или да е налице отказ за издаване на заповед за изпълнение;
3/спазване на срока за предявяване на иска по чл. 422 във вр. с чл. 415 ал.1
ГПК.
Тази проверка е самостоятелна и независима от проверката на
заповедния съд, като в настоящия случай заповедта за изпълнение не е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В конкретния случай не е изпълнена докрай процедурата по
връчване заповедта за изпълнение на длъжниците по чл.47, ал.5 ГПК.
2
Следва да се изчерпят всички възможности за длъжниците да
узнае за претендираното вземане и да възрази, че не дължи, съответно да не
подаде възражение и заповедта да влезе в сила или да подаде възражение по
чл. 414а ГПК.
Ето защо съдът намира, че не са налице всички абсолютни
процесуални предпоставки съобразно новата редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК за предявяване на иск на основание чл. 422 ГПК. След като за
абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иск се следи
служебно и настоящият състав намира, че една от тях налице, то не следва да
се разглежда по същество делото, а същото да се прекрати.
Предвид изложеното, съдът приема, че предпоставки за даване на
указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са налице, а предявените установителни
искове са преждевременно заведени и като такива - недопустими.
С оглед изложеното , предявените искове с правно основание
чл.422 от ГПК са недопустими, на основание чл. 130 ГПК, поради което
производството по исковете следва да бъде прекратено.
Тъй като към момента за ищеца липсва правен интерес от
предявения иск, то исковото производство се явява недопустимо и следва да
бъде прекратено, а внесената от ищеца такса може да бъде възстановена по
посочена от него банкова сметка като недължимо платена.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело № 5711/2022 год. по
описа на ВРС – ХІ състав, като недопустимо, на основание чл.130 от ГПК
вр.чл.415 ГПК.
Указва на ищеца, че внесената от ищеца такса може да бъде
възстановена по посочена от него банкова сметка , като недължимо
платена, за което да бъде депозирана изрична молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба
пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на
ищеца.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение на ищеца ,
ведно със съобщението за постановяването му , на основание чл.7 ал.2 от
ГПК.
След влизане в сила на настоящото определение, да се върне
3
изисканото ч.гр.д № 15712/2021 г. по описа на РС-Варна, поради отпадане
необходимостта от същото, ведно с препис от постановеното
определение, за преценка за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4