№ 237
гр. Пазарджик, 27.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Красимир Г. Ненчев
Албена Г. Палова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500302 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
80/15.02.2023 г., постановено по гр.д. № 20225240100587 Пещерският
районен съд е приел за установено по отношение на Д. В. М. с ЕГН-
********** от с. И., Пазарджишка област, ул. “Т. и о.“ № 45, че Г. Д. М. с
ЕГН-********** от с. И., Пазарджишка област, ул. “Т. и о.“ № 30а, е
собственик на следния недвижим имот: дворно място, представляващо парцел
IV в кв.44 с площ от 780 кв.м, при граници: парцел III, парцел Х, парцел XI,
парцел V и улица, който по плана от 1995 година участва в УПИ VIII-243 с
площ от 465 кв.м., в УПИ XII-243 с площ от 138 кв.м. и в УПИ VII-246 с
площ от 177 кв.м., като до размера на 800 кв.м. е отхвърлил иска като
неоснователен.
Осъдил е Д. В. М. да заплати на Г. Д. М. разноски по делото в размер на
750 лева.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Д. В. М. чрез неговия процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че още с
писмения отговор на исковата молба е оспорено претендираното право, тъй
като ищецът не е можел да придобие собствеността върху 2/3 ид.ч. от парцел
ІV в кв.44 (съгласно издадения нот. акт № 138, т.І, дело № 308/1971 г.) нито
1
към 1971 г., нито в по-късен момент, както и изобщо да придобие
собствеността по силата на изтекла в негова полза давност. Съдът не бил
обсъдил разпоредбата на чл.86 от ЗС, според която от 1968 г., когато имотът
бил собственост на ТКЗС, до 1990 г. не се допускало придобиването по
давност на вещ – социалистическа собственост, а от 1990 г. до 31.05.1996 г. не
се допускало придобиване по давност на вещ – държавна или общинска
собственост. Съдът не бил обсъдил и представения по делото протокол от
08.04.1969 г., съгласно който комисия се събрала на място в кв.44 по плана на
с.И. и като взела предвид протокол на комисията от 31.07.1967 г. във връзка с
оценка на места, отредени за детска градина, било установено, че
отчужденото правно дворно място от имот пл.№ 26, собственост на В.Г,
състоящо се от 1800 кв.м., на същия в кв.44 от страна на ТКЗС се отреждат
два парцела, като единият е 800 кв.м., другият е 500 кв.м. и един съсобствен с
Г. М. от 570 кв.м. или общо 1870 кв.м., като разликата от 291 кв.м. между
цената на отчуждените и дадените в замяна имоти следвало да се заплати от
В.Д.Г. В същото време от приетата по делото техническа експертиза било
установено, че към 1968 г. парцел ІV е записан като собственост на ТКЗС.
Твърдението на ищеца, че бил придобил спорния имот по наследство от
своя баща Д., който още приживе през 1960 г. му го бил предоставил, било
опровергано от данните по делото.
Искането е обжалваното решение да бъде отменено, вместо което да
бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло
като неоснователен с присъждане на разноските за две инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Г. Д. М.
чрез неговия процесуален пълномощник с искане решението на районния съд
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изложени са доводи в
подкрепа на изводите на районния съд.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против Д. В. М. ищецът Г. Д. М. е твърдял, че по
силата на давностно владение, за което и по обстоятелствена проверка се
снабдил с нотариален акт за собственост № 138/71 година на РС-Пещера, е
собственик на следния недвижим имот: дворно място, представляващо парцел
IV в кв.44 с площ от 800 кв.м., при граници:парцел ІІІ, парцел Х, парцел ХІ,
парцел V и улица по първия регулационен план на с.И.,който парцел по
действащия регулационен план от 1995 година участвал в УПИ VIII-243 с
2
площ от 458 кв.м. ,в УПИ Х11-243 с площ от 136 кв.м. и в УПИ VII-246 с
площ от 171 кв.м. Ответникът бил собственик на дворно място, съставляващо
парцел III в кв.44 с площ от 800 кв.м.,при граници: парцел IV, парцел Х,
парцел ХІ, парцел II и улица по първия регулационен план на с.И. от 1933 г.,
който парцел по действащия регулационен план на с.И. от 1995 година
участвал в УПИ VIII-243 и в УПИ XII-243, като ответникът притежавал
същия от баща си - В. Д. М. - брат на ищеца и придобит по силата на покупко-
продажба, обективирана в нотариален акт № 36/2021 година, съгласно която
праводателят е прехвърлил на ответника 4/6 идеални части от УПИ III-243,
целият с площ от 1035 кв.м. и УПИ XII-243 с площ от 1115 кв.м. Твърдял е
още, че наследодателят на ищеца – Д. Г.ов М. - починал на 10.02.1985 г., още
приживе към 1960 година предал владението на дворно място,
представляващо парцел IV в кв.44, на ищеца, а на брата на ищеца - В. Д. М. -
владението на парцел III в същия квартал. Така от 1960 година ищецът
оградил парцела и го владеел и по настоящем в границите по плана от 1933
година, като никой не оспорвал владението и собствеността му. Счита, че
регулацията от 1933 година е първата и била приложена в тези граници,
поради което парцелните граници са станали имотни и са послужили като
кадастрална основа за регулационния план от 1995 година. Въпреки
измененията по плана от 1995 година, не били настъпили промени в
границите на владеене на парцели IV и III, като нямало плащане на
придаваеми части от същите, поради което дворищнорегулационният план от
1995 година не бил приложен в нито една своя част. Границите между
имотите на страните следвало да са съобразени с приложения план от 1933
година. Въпреки това ответникът и баща му без основание се снабдили с
нотариален акт от 29.01.2021 година за собственост по обстоятелствена
проверка № 35/2021 година, с който ответникът бил признат за собственик на
1/6 идеална част, а баща му В. Д. М. - на 4/6 идеални части от УПИ VIII-243
целият с площ от 1035 кв.м. и УПИ XII-243 целият с площ от 1115 кв.м. като
в последствие с договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт
№ 36/2021 година, В. Д. М. продал изцяло своята идеална част на ответника.
Ищецът е оспорил обстоятелствата, изложени в двата нотариални акта,
защото действащата регулация от 1995 година не била приложена и след
изтичането на сроковете по §6, ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ придаваемите части се
били върнали в патримониума на собствениците на парцел III и парцел IV,
които граници били станали имотни. През всичките тези години от 1960
година до момента нито В. Д. М., нито ответникът били оспорвали правата на
ищеца. С учудване ищецът установил, че през 2022 година ответникът подал
искане до Община-Б. за обединяване на УПИ VIII-243 и УПИХП-243 от кв.6
по плана на с.И. в общ УПИ, срещу което ищецът подал възражение. Получил
3
протокол от Община - Б. с указание за решаване на спора по съдебен ред.
Моли да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по
отношение на ответника, че ищецът е собственик по давност, изтекла в
периода от 1960 г. до 1994 г., на дворно място, представляващо парцел IV в
кв.44 с площ от 800 кв.м., при граници: парцел ІІІ, парцел Х, парцел ХІ,
парцел V и улица, който по настоящия регулационен план на с.И. от 1995
година участва в УПИ VIII-243 с площ от 458 кв.м., в УПИ XII-243 с площ от
136 кв.м. и в УПИ VII-246 с площ от 171 кв. Претендирал е разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с
който е оспорил предявения иск със становището, като е изразил становище,
че неотговаряло на действителността твърдението в исковата молба, че
ищецът притежавал имота от баща си, както и обстоятелството, че го владеел
от 1960 година. Ответникът е твърдял, че със заповед № 61 от 19.03.1968
година бил изменен одобреният със Заповед № 107 от 1933 година
дворищнорегулационен план на с.И. и бил създаден нов кв.44, в който била
включена земеделска земя, собственост на ТКЗС, като след отчуждаване на
дворно място - собственост на В. Г. - била направена “обмяна“ съгласно
Протокол от 08.04.1968 година с имот, собственост на ТКЗС. Издадена била и
скица № 152 от 18.10.1971 година на парцел Х в кв.44 по плана на с.И., като е
било разрешено строителство на навес по синьо петно, а в скицата била
нанесена и вече построената сграда от В.Д.Г в парцел III в кв.44 по плана на
с.И.. Ответникът е оспорил, че към 1973 година ищецът е бил собственик на
2/3 идеални части от незастроено дворно място, представляващо парцел IV в
кв.44 по плана на с.И. с обща площ от 800 кв.м. Твърдял е, че към 1973 година
ищецът не е придобил собствеността върху 2/3 идеални части от дворното
място, представляващо парцел IV в кв.44 по плана на с.И., тъй като В.Д.Г (М.)
се съгласил брат му - ищецът да ползва част от дворното място за собствени
нужди, но никога частта от дворното място не му била прехвърляна. Моли да
се отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Не е спорно между страните, а се установява и от доказателствата по
делото, че Д. Г. М., б.ж. на с.И., е починал на 11.02.1985 година и е оставил за
свои наследници Руменка В.а М.а - съпруга, починала на 15.06.2007 година;
Г. Д. М. - син; В. Д. М. - син, починал на 02.11.2021 година и оставил за
наследници Д. В. М. - син; Р. В.а С. - дъщеря, починала на 22.06.2020 година и
оставила наследници. От представеното удостоверение за идентичност на
лице с различни имена се установява, че имената Г. Д. М. и Г. Д. Г.ов са
имена на едно и също лице. Установява се още, че през 1971 година с
нотариален акт № 138, том І, дело № 308/71 година Г. Д. Г.ов от с.И. е
признат за собственик по давност на следния недвижим имот: 2/3 идеални
части от незастроено дворно място представляващо парцел IV в кв.44 по
4
плана на с.И., при съседи: Г. Д. М., В. Д. Г.ов, А. Г.ев и улица, с обща
квадратура от 800 кв.м., а с нотариален акт № 139, том I, дело № 309/71
година В.Д.Г от с.И. е признат за собственик по давност и покупко-продажба
на незастроено дворно място, представляващо парцел III в кв.44 с площ от
800 кв.м. по плана на с.И. и парцел Х в кв.44 по плана на с.И. с площ от 513
кв.м., при съседи: Б.Х., Г. Д. Г.ов, А. Г.ев и улица.
През 2021 година В. Д. М. и Д. В. М. са признати за собственици по
силата на наследство и давностно владение на недвижими имоти при права,
както следва: 4/6 идеални части за В. Д. М. и 1/6 идеална част за Д. В. М.
върху следните имоти: 1./УПИ УІІІ-243 в кв.6 по плана на с.И., Пазарджишка
област, с площ от 1035 кв.м., с административен адрес на имота: с.И., ул. “Т.
и о.“ № 51, при съседи: УПИ IX-242, УПИ ХІІ-243, УПИ VІІ-246 и улица,
ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със
застроена площ от 115 кв.м., ведно с построения в същия имот едноетажна
масивна стопанска сграда гараж със застроена площ от 46 кв.м., както и
построената в същия имот едноетажна масивна стопанска сграда-работилница
със застроена площ от 20 кв.м.; 2./ УПИ XII-243 в кв.6 по плана на с.И.,
целият с незастроена площ от 1155 кв.м.с административен адрес: с.И., ул. “Т.
и о.“ № 51, при съседи: УПИ ХІ-241, УПИ VІІІ-243, УПИ І-244, УПИ ІІ-245,
УПИ VII-246 и улица, ведно с построената едноетажна масивна сграда с площ
от 82 кв.м. Впоследствие с договор за покупко-продажба, изповядан с
нотариален акт № 36, нотариално дело № 35/2021 година, В. Д. М. е продал
собствените си 4/6 идеални части от двата недвижими имота на ответника Д.
В. М..
От представените пред районния съд протокол от 31.07.1967 г. и
протокол от 08.04.1969 г., и двата съставени в с.И., Пазарджишка област, се
установява, че с решение на комисия от с.И. се отчуждава празно дворно
място от имот с пл.№ 26 собственост на В.Д.Г, състоящо се от 300 кв.м., с
посадени в него 9 бр. ябълки над 25 години и 2 сливи на 3 години, в замяна на
което собственикът се обезщетява с подходящ парцел в кв.44, а трайните
насаждения следва да се платят. В протокола няма отразяване на документ,
удостоверяващ правото на собственост на посоченото лице, а във втория
протокол е отразено, че за отчужденото празно дворно място на В. Г.,
състоящо се от 1800 кв.м.в кв.44, от страна на ТКЗС се отреждат два парцела:
единият от 800 кв.м., а другия от 500 кв.м. и един в съсобственост с Г. М. от
570 кв.м., като получената разлика от 291 кв.м. следва да се заплати на В.
Г.ов. Липсват доказателства, а и твърдения по делото, че някой от имотите, с
които В. Г. е бил обезщетен, е идентичен със спорния парцел ІV в кв.44 по
плана на с.И. от 1933 г.
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е
5
назначена и изслушана техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че първият кадастрален и регулационен план на с.И. е изготвен и
одобрен със Заповед № 105/1933 година за уличната регулация и Заповед №
1007/1933 година за дворищната регулация. Върху оригиналното копие на
плана са съществували имоти следните: имот с пл.№ 41, имот с пл.№ 42 и
имот с пл.№ 43 с незатворен кадастър и върху тях е проектиран за първи път
дворищна регулация за следните парцели: а./Парцел III-ТКЗС в кв.44 с
урегулирана площ от 780 кв.м.; б./парцел IV-ТКЗС в кв.44 с урегулирана
площ от 780 кв.м.; в./ парцел Х-ТКЗС в кв.44 с урегулирана площ от 473 кв.м.
и г./ парцел Х1-ТКЗС в кв.44 с урегулирана площ от 689 кв.м., като всички
парцели са били отредени за бившето ТКЗС. Вещото лице е установило, че по
сега действащия ПУП на с.И., одобрен със Заповед № 303 от 07.12.1995
година, описаните по-горе имоти не са отразени и заснети в границите им,
съществуващи по обезсиления план от 1933 година. Обозначени са имоти със
следните отреждания: 1./имот с пл.№ 243, за който са отредени съответно: а./
УПИ VIII-243 с площ от 1045 кв.м. и б./ УПИ Х11-243 с площ от 1155 и двата
в кв.6 по ПУП на с.И.. Имотът записан в разписния лист към плана на В. Г. М.
с основание нотариален акт № 139/71 година
2./ имот с пл.№ 246 с отреден УПИ VII-246 с площ от 1014 кв.м. в кв.6
по ПУП на с.И.. Имотът записан в разписния лист към плана на Г. Д. М. с
основание нотариален акт № 27/2014 година.
3./ имот с пл.№ 245 е отреден УПИ ІІ-245 с площ от 440 кв.м. в кв.6 по
ПУП на с.И.. Имотът е записан в разписния лист към плана на Д. Г. М. на
основание нотариален акт № 1448/1993 година.
След като съвместяване на данните от обезсиления регулационен план
с.И. с тези от сега действащия ПУП от 1995 година на с.И. вещото лице е
установило следното разположение на процесните имоти: парцел IV-ТКЗС в
кв.44 по обезсиления план на с.И. по действащия план участва в УПИ VIII-
243 в кв.6 с площ от 465 кв.м., в УПИ Х11-243 - с площ от 138 кв.м. и в УПИ
VII-246 - с площ от 177 кв.м., а парцел III-ТКЗС в кв.44 по обезсиления план
на с.И. по действащия план участва в УПИ VIII-243 в кв.6 с площ от 582
кв.м., в УПИ Х11-243 - с площ от 198 кв.м. По данни на Кметство с.И. и при
огледа си на място вещото лице е установило, че парцелите, посочени в плана
от 1933 година като XI и като Х, на място се държат както следва: парцел Х1-
ТКЗС - в части от ищеца и от ответника, а парцел Х-ТКЗС - изцяло от
ответника. В заключението и посочено, че със Заповед № 61/1968 година е
било извършено изменение на плана, като е утвърдена допълнителна
дворищна регулация. Такава заповед обаче не е била представена на вещото
лице нито в кметството, нито в община Б. и не е открил, за да се установи кои
части от плана са били изменени. При разпита в о.с.з. пред районния съд
6
вещото лице е посочило, че на място страните ползват имотите си така, както
са били отредени парцелите по обезсиления план на с.И. от 1933 година.
Предвижданията на сега действащия регулационен план на място не са
приложени. Според вещото лице издадената заповед от 1968 година не се е
отнасяла за процесните имоти в кв.44, а за друг квартал на населеното място.
Върху плана от 1933 година нямало записана такава заповед, а такова
изписване имало само върху скицата, приложена като доказателство по
делото. Върху плана от 1933 година имало положен печат и в него
записванията били: одобрено със заповед № 105/1933 година за улична
регулация и заповед № 1007/1933 година за дворищна регулация. Със заповед
№ 1007/1933 година била проектирана дворищна регулация върху имоти
41,42,43 които са с незатворен кадастър - нямат граници. В самия план било
само загатнато, че там съществуват имоти с пл.№ 41, 42, 43, които от две
страни има граници, но другата им част не е затворена и не се знае чия
собственост са.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните, поради което
съдът го кредитира изцяло.
Като свидетел по делото пред районния съд е разпитан С.П.Т, който
заявява, че познава страните. Знае, че имат имот в края на селото, който бил
разделен на две части - едната за В., а другата за Г.. Частта на Г. била имот с
№ ІV, а частта на В. била имот с № ІІІ. Задната част под имот № XI била на Г.,
а частта под имот № X била на В.. Целият имот идвал от бащата на страните -
Д.. Той разделил имота между тях двамата и по спомени на свидетеля към
1970 година всеки си знаел неговата част и си я обработвал. Сега
продължавали да си ги обработват по същия начин. Заявява, че не е чувал В.
да е оспорвал правата на Г. върху имот IV. He е чувал и Д. М. - сина на В. да е
оспорвал собствеността. От 1960 година всеки от двамата братя си владеел
своята част.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
В своята трайно установена практика ВКС приема, че имотите, за които
е запазено владението в реални граници, защото собствениците им не са
станали членове на ТКЗС или ако са били членове на ТКЗС, са запазили
собствеността в реални граници до размера и при условията, определени с
Примерния устав на ТКЗС и тези имоти не са били отнети фактически, те са
запазили характера си на частна собственост и реалните си граници и не
7
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Съответно по отношение на
тях не съществува забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и
в редакцията преди изменението с ДВ бр.31/90 г., доколкото върху тях не е
установено кооперативно земеползване и не са одържавени. /В този смисъл –
Решение № 118/09.01.2020 г. по гр.д. № 4115/2018 г., ІІ г.о. на ВКС, Решение
№ 218/29.09.2014 г. по гр.д. № 6670/2014 г., І г.о. на ВКС, Решение №
101/03.10.2018 г. по гр.д. № 4402/2017 г., ІІ г.о. на ВКС и др./.
В настоящия случай ищецът се позовава на придобиване на спорния
имот по давност, считано от 1960 г., когато същият му бил предаден във
владение от неговия баща, като владението продължава и към момента в
парцелните граници на парцел ІV по плана от 1933 г., които понастоящем са
се трансформирали в имотни. Установи се по делото, че най-късно през 1968
г. парцел ІV в кв.44 по плана на с.И. е записан като собствен на ТКЗС, но по
делото липсват данни да е загубвал селищния си характер и да е бил ползван
като земеделска земя в кооперативното стопанство на ТКЗС. Липсват също
така твърдения, а и доказателства, че ищецът или неговият баща са станали
членове на ТКЗС и са внесли процесния имот в ТКЗС, за да се приеме, че той
е подлежал на връщане по реда на ЗСПЗЗ. Напротив, от показанията на
разпитания по делото свидетел се установи, че имотът е разделен от бащата
на ищеца на две между него и брат му, като ищецът получил частта,
представляваща парцел № ІV, а бащата на ответника – парцел № ІІІ и всеки
от тях си завладял своята част в тези граници. Ищецът и сега продължава да
владее спорния имот в границите по плана от 1933 г. според заключението на
вещото лице. Както беше посочено по-горе, липсват доказателства за
идентичност на парцел ІV в кв.44 по плана на с.И. от 1933 г. с някой от
имотите, с които В. Г. е бил обезщетен с протоколите от 1967 и 1969 г.,
приложени като доказателства по делото, т.е. твърдението, че жалбоподателят
е собственик на процесния имот, изложено в отговора на исковата молба, е
оборено.
Съответно неоснователно е твърдението, че този имот не може да е
придобит по давност от ищеца, тъй като давност не е текла до 1996 г. Дори и
да се приеме, че ищецът и/или неговият баща са станали членове на ТКЗС,
липсват данни по делото процесният имот да е внесен в стопанството, а дори
и да е внесен, липсват данни собствеността да е била реално отнета при
групиране в блок на ТКЗС, поради което следва да се приеме, че имотът не е
загубил селищния си характер, не е подлежал на връщане по реда на ЗСПЗЗ и
съответно не е имало пречка да бъде придобит по давност при установено
трайно и непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години,
считано от 1960 г.
Като е уважил предявения иск, макар и с други мотиви, районният съд е
8
постановил правилно решение като краен резултат, поради което то следва да
бъде потвърдено.
Тъй като ответникът по жалбата не претендира разноски за тази
инстанция, такива не следва да му бъдат присъждани.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 80/15.02.2023 г., постановено по гр.д. №
20225240100587 по описа на Пещерския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9