№ 411
гр. Варна, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Магдалена Давидова Янева
при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело
№ 20233110107922 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 415 ГПК от „Топлофикация София” ЕАД за
установяване по отношение на ответника Е. И. И., че дължи сумите, както следва:
- 485.57 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода
от м. 09.2019г. до м. 04.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, абонатен № 233685, ведно с
лихва за забава в размер на 73.73 лева, начислена за периода 15.09.2020г. до 16.02.2023г.;
- 55.12 лева, представляваща цена на дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от м. 02.2020г. до м. 04.2022г., ведно с лихва за забава в размер на 10.08 лева,
начислена за периода 31.03.2020г. до 16.02.2023г.;
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 27.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпъление по ч.гр.д. № 4439/2023г. по
описа на ВРС, 34-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че е подал заявление за процесните суми и е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения срок
длъжникът е възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес да предяви
настоящите искове. Твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за битови
нужди, като продажбата се осъществявала при публично известни ОУ, които са влезли в
сила в 1-месечен срок от публикуването им. Твърди, че ответникът е използвал топлинна
енергия за периода м. 09.2019г. до м. 04.2022г., като въпреки отправена покана същите не
заплатил задължението си. Твърди, че етажната собственост е сключила договор с търговеца
„Техим сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
1
енергия в сградата. Твърди, че сумите за топлоенергия са начисляване по прогнозни месечни
вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от
последния от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата.
Тъй като ответникът не е заплатил дължимите от него суми сезира съда с искане за
установяване на вземането на ищеца за сумите, предмет на издадената заповед за
изпълнение. Претендира и сторените разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Е. И. И. не депозира отговор на исковата
молба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна
следното:
От приложеното ч.гр.д. № 4439/2023г. по описа на ВРС, 34--ти състав, се
установява, че по заявление на „Топлофикация София” ЕАД против Е. И. И. е издадена
заповед № 2121/11.04.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е
разпоредено длъжникът да заплатят на ищеца, сумите, както следва: 485.57 лева,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 09.2019г. до м.
04.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, абонатен № 233685, ведно с лихва за забава в
размер на 73.73 лева, начислена за периода 15.09.2020г. до 16.02.2023г.; 55.12 лева,
представляваща цена на дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м.
02.2020г. до м. 04.2022г., ведно с лихва за забава в размер на 10.08 лева, начислена за
периода 31.03.2020г. до 16.02.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 27.02.2023г. до
окончателното изплащане на задължението. Срещу така издадената заповед ответникът е
възразил в срока по чл. 414 ГПК.
От приложеното на л. 14-15 от делото копие от нотариален акт № 164/2007г., се
установява, че Е. И. И. на 05.10.2007г., в качеството си на купувач е сключил договор за
покупко-продажба на апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 315б,
вх. В, ет. 5.
Със заявление 12.11.2007г. Е. И. е заявил желанието си пред „Топлофикация
София“ ЕАД да му бъде открита партида, съгласно Общите условия на дружеството за
топлоснабдяван имот апартамент № 73, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 315б,
вх. В, ет. 5.
Представен по делото е и сключен между етажната собственост с адрес гр. София,
ж.к. „Младост“, бл. 315б, вх. В, договор от 17.11.2000г. за извърване на индивидуални
измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за
отопление и топла вода, както и протоколи от проведени общи събрания, на които е взето
решение за сключване на горния договор.
Видно от приобщеното извлечение от сметки за абонатен номер ********** (л. 32),
изготвено от „Топлофикация София” ЕАД, че абонатът има задължение за заплащане на
2
сумата от общо 624.50 лева, формирана от главница в размер на 540.69 лева и лихва в
размер на 83.81 лева.
Представени по делото са и издадените общи фактури, с които на абоната са
начислени следните задължения:
- фактура **********/31.07.2020г., с която са остойностени количества топлинна
енергия в общ размер на 200.18 лева с ДДС, както следва: за периода 01.05.2019г. –
30.06.2019г. сума в размер на 6.78 лева без ДДС за 0.073093 Мвтч топлинна енергия за
отопление; за периода 01.07.2019г. – 31.03.2020г. сума в размер на 111.92 лева без ДДС за
1.158445 Мвтч топлинна енергия за отопление и 34.26 лева без ДДС за 0.322207 Мвтч
топлинна енергия за подгряване на вода; за периода 01.04.2020г. – 30.04.2020г. сума в
размер на 13.86 лева без ДДС за 0.197050 Мвтч топлинна енергия за отопление;
- фактура **********/31.07.2021г., с която са остойностени количества топлинна
енергия в общ размер на 127.22 лева с ДДС, както следва: за периода 01.05.2020г. –
30.06.2020г. сума в размер на 0.60 лева без ДДС за 0.008944 Мвтч топлинна енергия за
подгряване на вода; за периода 01.07.2020г. – 30.04.2021г. сума в размер на 101.66 лева без
ДДС за 1.238353 Мвтч топлинна енергия за отопление и 3.76 лева без ДДС за 0.045791 Мвтч
топлинна енергия за подгряване на вода. Посочено е, че задължението по фактурата е в
размер на 121.45 лева, след съобразяване платени суми по фактури (главници) за периода
01.05.2020г. – 30.04.2021г. от 5.77 лева;
- фактура **********/31.07.2022г., с която са остойностени количества топлинна
енергия в общ размер на 178.06 лева с ДДС, както следва: за периода 01.05.2021г. –
30.06.2021г. сума в размер на 1.59 лева без ДДС за 0.019359 Мвтч топлинна енергия за
подгряване на вода; за периода 01.07.2021г. – 30.04.2022г. сума в размер на 136.63 лева без
ДДС за 1.387351 Мвтч топлинна енергия за отопление и 10.16 лева без ДДС за 0.103206
Мвтч топлинна енергия за подгряване на вода.
Предвид така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното
ч.гр.д. № 4439/2023г., по описа на ВРС, 34-ти състав, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение за претендираните суми, срещу която от длъжникът в срок е
подал възражение. Искът е предявен в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок.
Предмет на иска с правно основание чл. 415, ал. ГПК е установяване
съществуването на вземането по издадената заповед и успешното му провеждане
предполага установяване на дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед.
Или, в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищцовото
дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че страните са били
обвързани от действителен договорни отношения, стойността топлинната енергия, доставена
и отчетена по предвидения от законодателя ред.
От събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника в хода на съдебното
3
производство, се установява по категоричен начин, че Е. И. И. е собственик на апартамент
№ 73, находящ се в гр. София, ж.к. „Младост“, бл. 315б, вх. В, ет. 5. Установи се на
следващо място, че сградата, в която се намира горното жилище е топлофицирана, както и
че ответникът е отправил искане за разкриване на партида за топлоснабдяването на имота.
Следователно, налага се извода, че отвентикът се явява битов клиенти по см. на § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ, според която норма „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди и в това му качество е
възникнало задължение за заплащане на потребената топлинна енергия и такава за дялово
разпределение.
От коментираните и неоспорени от ответника писмени доказателства съдът намира за
установено доставеното и потребено количество топлинна енергия, като според издадените
фактури стойността на същото възлиза в размер на 499.69 лева. С оглед обаче принципа на
диспозитивното начало, съдът приема, че следва да съобрази предявения размер на 485.57
лева. Установи се на следващо място от коментирания договор и протоколи от проведени
общи събрания на етажната собственост, че е извършвана услугата „дялово разпределение“,
поради което и въз основа на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на дружеството, за ответника е
възникнало задължение за заплащане и на тази услуга. От коментираните по-горе
доказателства се установява, че за процесния период стойността на тази услуга възлиза в
общ размер на 55.12 лева, поради което и тази претенция следва да бъде уважена в рамките
на предявения размер.
По претенциите за лихва за забава:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва да бъде
установено при условията на пълно и главно доказване наличието на главен дълг, както и
забава на ответника. Съгласно чл. 33 от ОУ, плащанията за съответния месец се дължат в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се налага извод, че
ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ.
Следователно и при установеност, че ответникът не е изпълнил задължението си за
заплащане на топлинната енергия, същият е изпаднал в забава от 46-тия ден след изтичане
на месеца, за който е начислено потреблението, при което дължимото обезщетение възлиза в
размер на 73.73 лева, определен при приложение на чл.162 ГПК и с помощта на онлайн
калкулатор. В този размер претенцията следва да бъде уважена. Що се отнася за лихвата за
забава върху главницата за цена на услуга дялово разпределение, по отношение на тази
услуга липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което тази акцесорната
претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013г., в полза на ищеца следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски, които съразмерно на уважената
4
част от исковете се, както следва: 24.60 за заплатена държавна такса и 49.19 лева за
юрисконсулски възнаграждение, или общо сумата от 73.79 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК и направеното от ищеца искане, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сторените пред настоящата инстанция разноски, които
съразмерно на уважената част от исковете възлизат в размер на 73.79 лева за заплатена
държавна такса и 98.39 лева за юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 172.18
лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявеният от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Красно село,
ул.”Ястребец” № 23Б иск, че ответникът Е. И. И., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Янтра”
2, ет. 3, ап. 17, сумите, както следва:
- 485.57 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода от м. 09.2019г. до м.
04.2022г. за имот, находящ се в гр. *****, абонатен № 233685, ведно с лихва за забава в
размер на 73.73 лева (седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки), начислена за
периода 15.09.2020г. до 16.02.2023г.;
- 55.12 лева (петдесет и пет лева и дванадесет стотинки), представляваща цена на
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от м. 02.2020г. до м. 04.2022г.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 27.02.2023г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпъление по ч.гр.д. № 4439/2023г. по
описа на ВРС, 34-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенцията за сумата 10.08 лева,
претендираната като лихва за забава върху цената на дялово разпределение на топлинна
енергия, начислена за периода 31.03.2020г. до 16.02.2023г.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на ищеца - "Техем
сървисис" ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Проф. Георги Павлов" 3.
ОСЪЖДА Е. И. И., ЕГН **********, от гр. Варна, ул. „Янтра” 2, ет. 3, ап. 17, да
заплати на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Красно село, ул.”Ястребец” № 23Б, сумата от 73.79 лева
(седемдесет и три лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща направените в
заповедното производство разноски, както и сумата от 172.18 лева (сто седемдесет и два
лева и осемнадесет стотинки), представляваща направените в хода на настоящото
5
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6