№ 107
гр. Бургас, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100502203 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.420 ал.3 ГПК и е образувано по частна жалба на
„Райфайзенбанк/България“ЕАД с ЕИК-*********,представлявана от пълномощника
юрисконсулт Пенка Тенева,подадена срещу Определение №3330/21.10.2021г.постановено
по ч.гр.д.№5366/2021г.по описа на БРС,с което съдът на основание чл.420 ал.2 ГПК е
СПРЯЛ незабавното изпълнение на Заповед №1912 от 27.07.2021г.за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,издадена по ч.гр.д.№5366/2021г.по описа
на БРС,за което е образувано изп.дело №221/2021г.по описа на ЧСИ Наско Георгиев с рег.
№802 на КЧСИ.
Частната жалба е допустима- подадена е от лице,разполагащо с активна процесуална
легитимация за обжалване на посочения съдебен акт, в законоустановения срок, внесена е
дължимата държавна такса за обжалването.
Препис от частната жалба е връчен на длъжниците Н. Х. Б. и П. Н. Б.,които са
депозирали писмен отговор в законоустановения срок,излагайки в него доводите си за
неоснователността на жалбата.
Бургаският окръжен съд,като взе предвид доводите на страните,разпоредбите на
закона и събраните по делото доказателства,по основателността на частната жалба намери
следното:
С обжалваното определение БРС е спрял незабавното изпълнение на Заповед №1912
от 27.07.2021г.за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК,издадена по ч.гр.д.№5366/2021г.по описа на БРС на основание чл.420 ал.2 ГПК,като е
приел,че за спирането са налице условията на чл.420 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.В мотивите на
определението си заповедният съд е приел,че от представените към молбата за спиране
договор за банков кредит и анекси към него,може да се направи обоснован извод,при
условията на непълно,едностранно доказване,че клаузите,с които е уговорена промяна на
лихвения процент по време на действието на договора са неравноправни по смисъла на ЗЗП
и тъй като няма данни клаузите да са били уговорени индивидуално,се налага извод,че
същите са нищожни. Въз основа на тези си изводи,заповедният съд е приел,че по отношение
на договорната лихва е налице условието на чл.420 ал.2 т.2 ГПК за спиране на
изпълнението,а по отношение на всички вземания-условието на чл.420 ал.2 т.3 ГПК,тъй като
1
съществува възможност,ако в исковото производство се докаже при условията на пълно и
главно доказване нищожността на сочените клаузи от договора за кредит ,то това би се
отразило на размерите на вземанията за лихви и главница,тъй като длъжниците са
извършвали плащания на погасителни вноски.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на горепосочените изводи
на БРС,с възражение,че длъжниците не са представили писмени доказателства за това,че
вземането на банката се основава на неравноправна клауза в договора ,а въпросът за
неравноправността на оспорената клауза и неправилното изчисление на размера на
вземанията е по съществото на спора и не може да бъде обсъждан от съда в заповедното
производство.Излагат се доводи,че съдът е обсъждал дали възражението за неравноправност
на оспорената клауза е вероятно основателно,но не е изследвал как тази евентуална
нищожност би се отразила на крайния изход от спора- дали искът ще се отхвърли изцяло
или частично.
Частната жалба е неоснователна.Заповедта за незабавно изпълнение е издадена от
БРС въз основа на документ по чл.417 ГПК - извлечение от счетоводните книги на банката,а
заявителят е представил със заявлението и други документи- договор за банков
кредит,анекси,погасителен план и др. След връчването на заповедта за незабавно
изпълнение длъжниците са депозирали възражения по чл.414 ГПК в законоустановения
срок,както и молба за спиране на изпълнението на заповедта с правно основание чл.420 ал.1
и ал.2 ГПК. В молбата си за спиране на незабавното изпъление по реда на чл.420 ГПК
длъжниците са направили обстоен анализ на сключените между тях и банката договори и
анекси,като са заявили оспорване на клаузата от договора,предоставяща право на банката да
променя едностранно договорения лихвен процент с твърдения за нейната неравноправност.
Представили са и други писмени доказателства- втори договор за банков кредит и анекси
към него,по който също е била издадена заповед за незабавно изпълнение по друго частно
гр.дело.Заявили са,че с извършваните общо по двата договора плащания през периода
2005г.- м.май 2021г. и при уважаване на възражението им за нищожност на оспорената
клауза , задълженията им с голяма вероятност ще се окажат изцяло погасени. БРС е уважил
искането за спиране на незабавното изпълнение,като е приел,че са представени писмени
доказателства,обосноваващи извод,че е налице неравноправност на оспорената клауза,като
изрично е посочил,че в настоящото заповедно производство формира този извод при
условията на непълно,едностранно доказване. Длъжниците са представили доказателства,че
са в дългогодишни договорни отношения с банката –заявител и са извъшвали плащания на
погасителни вноски по два договора за кредит,които са в немалък размер.Съобразявайки
данните в тези документи, БРС правилно е приел, че евентуално уважаване на възражението
за неравноправност на оспорената от длъжниците клауза, би довело до съществено
изменение на размерите на дължимата главница и лихви.Доводът в жалбата,че съдът е
следвало да изложи становището си как евентуалната нищожност на оспорената клауза би се
отразила на крайния изход от спора е неоснователен,тъй като в заповедното производство
съдът не разполага с процесуална възможност или задължение да изследва как
неравноправната клауза би се отразила в конкретика на размера на бъдещата искова
претенция на заявителя. Правилно и законосъобразно е БРС е приел,че спорът относно
нищожността на оспорената клауза и действителния размер на вземанията на банката ще
бъдат разрешени при условията на пълно и главно доказване в исковото производство.
Водим от горните мотиви БОС намери,че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено ,тъй като заповедният съд е извършил правилна и законосъобразна преценка
относно наличието на законовите предпоставки на чл.420 ал.2 т.2 и т.3 ГПК за спиране на
незабавното изпълнение на заповедта ,издадена по ч.гр.д.№5366/2021г.по описа на БРС.
Така мотивиран и на основание чл. 420 ГПК, Окръжен съд-Бургас
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №3330/21.10.2021г.постановено по ч.гр.д.
№5366/2021г.по описа на БРС.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3