Решение по дело №2124/2023 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1132
Дата: 26 юли 2023 г.
Съдия: Сияна Генадиева
Дело: 20233110202124
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1132
гр. Варна, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20233110202124 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН образувано по жалба
на „СК-Г" ЕООД против Наказателно постановление № 03‐
013123/23.12.2020 г., издадено от Директор Дирекция „Инспекция по труда"-
Варна, с което на основание чл. 416, ал.5, вр. чл. 415, ал.1 от Кодекса на труда
(КТ) за нарушение на чл. 415, т.1 от КТ на „К.“ ЕООД е наложена
имуществена санкция в размер на 1700 лева.
Наказаното лице обжалва така издаденото НП с твърдения за неговата
незаконосъобразност, противоречия с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неплащането на
задължението към работника се дължало на влошеното икономическо
състояние на дружеството в резултат на извънредното положение и
извънредната епидемична обстановка през 2020г. Изведени са твърдения за
извършени плащания в периода м.8 2020г. м.1 2021г. с който дължимото
възнаграждение е било заплатено. Сочи се, че предприятието е малко и се е
занимавало със сладкарски изделия и снабдявало заведения, които не
работили в този период. За такива нарушения, констатирани при една и съща
проверка срещу дружеството били издадени 12 бр. наказателни
постановления. Плащането на санкция по всяко едно от тях щяло да го доведе
до несъстоятелност и нямало да се постигнат целите, преследвани от закона.
Поради това се иска съдът да отмени изцяло обжалваното Наказателно
постановление, като алтернативно се иска и намаляне на определеното
адм.наказание към минимума предвиден в санкционната норма.
1
Пред съда жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се
представлява от процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител - юрк.
О.. Тя оспорва жалбата и твърди, че Наказателното постановление е издадено
при правилна фактическа обстановка, която не се оборва от доказателствата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
През месец октомври 2020 год. служители на Дирекция „ИТ" Варна,
сред които св. М. извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство от страна на въззивното дружество като работодател. В хода
на проверката от представените от въззивното дружество документи, в това
число и трудови договори и ведомости за заплати за м.07.2020г. и др., било
установено, че съобразно установената периодичност на плащанията, за
м.07.2020г. от страна на въззивното дружество не било изплатено в
уговорения срок договореното трудово възнаграждение на работника Д.Ж. на
длъжност „сладкар".
Констатациите от проверката били обективирани в констативен
протокол № ПР2028536/27.10.2020год. в който били дадени и задължителни
предписания едно от които, под №13 било да се изплати договореното
трудово възнаграждение на работника Ж. на длъжност „сладкар" в срок до
23.11.2020год.
При последваща проверка през месец декември 2020г. било установено,
че това предписание не е било изпълнено.
За констатираното нарушение на 17.12.2020год. срещу въззивното
дружество бил съставен АУАН бл. № 03-013123, в който било посочено, че
същото е нарушило разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ. Посочено било че
нарушението е извършено в гр.Варна, на 24.11.2020год., към който момент
следвало да бъде изпълнено предписанието на контролните органи. Актът бил
надлежно предявен и връчен на управителя, който го подписал , вписвайки в
съдържанието му, че сумата ще бъде изплатена в кратък срок.
На 23.12.2020год., АНО издал атакуваното НП, като е приел
фактическите констатации изложени в акта, приел е че въззивното дружество
2
като работодател е нарушило разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ и наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 1700 лева.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Съдът кредитира като еднопосочни,
непредубедени, достоверни и непротиворечиви показанията на свидетеля М.,
още повече, че те намират опора и в приложените по делото писмени
доказателства .
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства.
Поради това съдът ги кредитира напълно, включително и като се позова на
нормата на чл. 416, ал.1, изр.2 от КТ.
По делото са представени доказателства, че дължимите трудови
възнаграждения на работника Ж. са изплатени, като за това са представени
доказателства – разходни касови ордери и системни бонове за паричен
превод.
При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си
по чл. 314, ал. 1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното
наказателно постановление са допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславящи на самостоятелно основание неговата отмяна.
Действително, съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени в
предвидените за това срокове и при връчването им не са допуснати
нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, на основание Заповед № 0280/03.08.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по
труда".
В обстоятелствената част на НП обаче липсва пълно и ясно описание на
обстоятелствата около извършеното нарушение, изисквано от чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН. Наказващият орган е посочил, че работодателят не е изпълнил
предписанието да начисли и изплати уговореното основно месечно трудово
възнаграждение на служителката за извършена работа през м. 7 2020 г. Не е
посочено обаче на каква сума възлиза неизплатеното трудово
възнаграждение. Този пропуск е особено съществен, тъй като препятства
възможността на санкционираното лице да обори твърденията на наказващия
орган относно размера на дължимата сума или да представи доказателства, че
възнаграждението е било изплатено. Действително, както беше посочено по-
горе, задължителното предписание е влязло в сила и подлежи на изпълнение
3
във вида, в който е издадено. Това обаче не освобождава наказващия орган от
задължението при издаването на наказателното постановление да опише
всички обстоятелства, които са от значение за административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че между
страните по даден трудов договор често възникват гражданскоправни спорове
именно във връзка с дължимите суми за възнаграждения или обезщетения
при прекратяване на правоотношението, поради което следва да са ясни
фактическите твърдения на наказващия орган за размера на
възнаграждението, който се приема, че се дължи. Принципно дали дадено
процесуално нарушение е дотолкова съществено, че да обуслови отмяната на
наказателното постановление, се преценява с оглед особеностите на всеки
конкретен случай.
Непосочването на размера на възнаграждението, за което е дадено
предписание да бъде изплатено, би могло да се приеме и за неособено значим
пропуск, ако липсва спор по фактите между страните и ако предвид
конкретните обстоятелства е ясно, че нарушителят не е бил затруднен да
разбере извършването на какво нарушение му е вменено. В случая обаче е
налице именно такъв спор. Дружеството е наказано за неизпълнение на
предписание, което се изразява в задължение за изплащане на дължимо
трудово възнаграждение за м. 7. 2020 г.
Не се сочи обаче какъв е размерът на това възнаграждение и не може да
се направи извод, дали е правилно заключението на АНО, че сумите, които са
изплатени с РКО от 02.08.2020,16.08.2020 и 03.09.2020 г. не покриват
задължението за изплащане на възнаграждението. Не става ясно какво е
дължало дружеството, нито какво е следвало да плати, нито какво е платило и
не може да се направи извод нито дали е извършено нарушението, описано от
АНО, нито дали е отстранено същото след констатирането му и следва ли да
са приложи чл.415в ал.1 от КТ, каквато е претенцията на въззивната страна. В
тази посока са представени и два системни бона за парични преводи от м.2 и
м.4 2021г. с който също са заплатени парични суми на работника Ж.. В тази
посока в съдебно заседание актосъставителят посочи, че действително
задълженията са изплатени, но след издаване на процесното НП.
Непосочването в НП на сумата, която е следвало да бъде изплатена,
затруднява преценката дали изплатената сума съответства на дължимото
възнаграждение за месец 7 на 2020г., която е визирана в дадените
задължителни предписания. Данните за начислените, съответно- за
дължимите суми, не се оспорват, но липсват фактически твърдения в НП за
техния размер. Непосочването на всички относими към съставомерността на
деянието факти и на обстоятелствата, при които нарушението е извършено,
4
трайно се третира от съдилищата като съществено процесуално нарушение,
тъй като безспорно накърнява процесуалните права на санкционираното лице
и най-вече-правото му да разбере извършването на какво нарушение му е
вменено. След като в случая дружеството е изплатило някаква сума и то
преди издаване на предписанието, трудно може да се формира извод, че
липсата на достатъчно конкретика в наказателното постановление не е
значима и не представлява съществено нарушение на процесуалните правила.
Липсата на необходимата информация не може да се замести с доказателства,
налични в преписката или събрани впоследствие. Съдебната практика
последователно приема, че липсата на относимите факти в НП и в АУАН,
ограничава правото на защита на санкционираното лице и не позволява нито
на въззивника, нито на съда, да очертае фактическите рамки на нарушението.
В тази насока е Решение № 6 от 6.01.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
2939/2019 г., в което се подчертава, че не е достатъчно относимите към
състава на нарушението факти да стават ясни от доказателствата, дължи се
описването им в АУАН и НП за да се гарантира защитата на санкционираното
лице. Тези факти именно определят предмета на доказване при въззивната
проверка, като съдът има задължение да прецени дали е извършено именно
описаното в НП.
Предвид всичко изложено съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено.
Съгласно чл. 415, ал.1 от КТ който не изпълни задължително
предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10 000 лева.
Предвид гореизложеното, съдът е лишен от възможност да прецени
дали нарушението е отстранено незабавно след установяването му, нито дали
от него не са произлезли вредни последици и в този смисъл е лишен от
възможност да се произнесе по възражението за маловажност на случая по чл.
415в ал.1 от КТ.
Налице са, обаче основания да се приеме, че случаят е маловажен по
см.чл.28 ЗАНН. Обявяването на извънредно положение за периода от средата
на м. март 2020 г. - до средата на м. май 2020 г. и въвеждането на извънредна
епидемична обстановка в Р.България след това, са ноторни факти, които не
подлежат на доказване поради тяхната общоизвестност. Също така е
общоизвестно, че тези мерки са дали пряко отражение върху икономическото
5
състояние на определена категория предприятия, включително на тези за
обществено хранене и свързаните с тях. Обявяването на извънредно
положение и въвеждането на извънредна епидемична обстановка в страната
ни следва да се приемат за изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които сами по себе си са достатъчни в конкретния случай да
обосноват извод за маловажност на нарушението. Освен това са налице и
други смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно - последващите
плащания към работника Д. Ж..
Съдът споделя становището на въззиваемата страна, че санкцията не е
самоцел. Тя има за задача да въздейства дисциплиниращо и в конкретния
случай, предвид горните факти съдът намира, че налагането й не е
необходимо за да се постигнат предвидените от закона цели.
Предвид изложеното, НП следва да бъде отменено, а въззивната страна
следва да бъде предупредена, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще й
бъде наложено административно наказание.
С оглед изхода на делото съдът намира, че в полза на въззиваемата
страна не следва да бъдат присъждани разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 03 -013123/
23.12.2020 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда"- Варна, с което
на основание чл.415 ал.1 от КТ на СК-Г"ЕООД е наложено наказание
"имуществена санкция" в размер на 1700 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „СК-Г"ЕООД че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са
изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6