РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. София, 02.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110115272 по описа за 2023 година
С искова молба от 24.03.2023 г. предявени от [фирма] срещу Е. Ж. Б. обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено спрямо ответника, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: 1070,19лв., представляваща цената на доставена от
дружеството топлинна енергия за абонатен номер **** периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 04.11.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 131,07лв. за периода от 15.09.2019 г. до 19.10.2021 г., сумата от
19, 99 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.09.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 04.11.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 3, 15 лв. за периода от 31.10.2019 г. до 19.10.2021 г.,
за които суми спрямо Е. Ж. Б. е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 63173/2021г.
по описа на СРС, 88 състав. Претендира се и разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил до имот,
собственост на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата
цена, формирана по система за дялово разпределение. Сочи, че съгласно
публикуваните общи условия за продажба на топлинна енергия купувачът е изпаднал в
забава, поради което и дължи мораторна лихва. Твърди, че купувачите дължат и суми
1
за услугата дялово разпределение, както и претендира обезщетение за забава върху
всяка една от двете главници.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от Е. Ж. Б., подаден чрез
адв. Г. С., в който е наведено единствено възражение за погасяване по давност на
претендираните за периода от 2019 г. до 2020 г. Според ответника в Тълкувателно
решение №4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания за
тълкуване на закона, съгласно които „заповедното производство не прекъсва
давността, а само исковия процес“.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – [фирма], конституирано по делото с
определение от 28.09.2023 г., твърди, че отчитането и разпределянето на ТЕ за имота е
извършено в съответствие с действащата нормативна уредба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 63173/2021г. по описа на СРС, 88 с-в вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение от 14.11.2021 г.
Заповедта е връчена на длъжника Е. Ж. Б. чреЗ работодател. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от
длъжника е постъпило възражение, поради което са дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на
образуваното заповедно производство и настоящото дело, като предявените искове са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ:
Действащата към периода на облигационните отношения между страните нормативна
уредба, която ги урежда се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 ЗЕ и в действалите към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр. 34 от
24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
2
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие,
доставящо топлинна енергия. [фирма] е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна
и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Ответникът Е. Ж. Б. не е направил изрично възражение в срока по чл. 131 ГПК относно
липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия между него и ищеца. Липсва каквото и да било оспорване на качеството потребител.
По делото са събрани писмени доказателства, от които се установява, че по силата на
Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден
недвижим имот за мероприятия по Закона за териториално и селищно устройство № 130,
том XIII, нот.д. № 2530/1981 г. на 02.12.1972 г. Г. В. Г. е призната за собственик на
апартамент № 44, находящ се в ****. Впоследствие с договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 61, том II, рег. № 4514, дело № 228/2020 г,
от 09.04.2020 г. Е. Ж. Б. продава на Л. З. Г. гореописания имот. Посочено е, че владението
върху имота се предава от продавача на купувача в деня на изповядване на сделката. Прието
като доказателство е и писмо от [фирма] с изх. № от 01.10.2019 г. до Е. Ж. Б., с което
ответникът е уведомен, че от м. септември 2019 г. неговото име е вписано като титуляр на
партидата, няма данни за получаване на писмото от адресата, но това обстоятелство не се
оспорва от ответника. При изготвена служебна справка в НБД се установява, че родителите
на Е. Ж. Б. са Ж. Б. Г.ев и Г. В. Г., като и двамата са починали. При съвкупното тълкуване на
тези писмени документи, приети като доказателства по делото, съдът намира, че в периода
от 01.05.2019 г. до 09.04.2020 г. потребител на топлинна енергия за процесния имот в гр.
София - апартамент № 44, находящ се в ***, е бил ответникът Е. Ж. Б., още повече и че
липсва и оспорване на това му качеството. След като се е разпоредил с притежаваният от
него недвижим имот на 09.04.2020 г. ответникът повече не е страна по облигационното
отношение за продажба на топлинна енергия по отношение на този топлоснабден имот и не
може да бъде ангажирана отговорността му за заплащане на цена на доставената топлинна
енергия, респективно след тази дата исковете са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди
се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. По отношение
на процесния период са действали общите условия на [фирма] от 2016 г.
3
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието заключение по съдебно-техническата
експертиза, в което експертът изяснява, че средството за измерване на количеството
топлинна енергия, доставено в сградата – етажна собственост, е общият топломер, като
технологичните разходи са приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в
абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество. През процесния
период топлинен счетоводител в СЕС е [фирма]. В имота е имало три броя отоплителни тела
с монтирани индивидуални разпределители на разход за отопление, в банята има щранг лира
без уред. За периодите 2019/2020 г. и 2020/2021 г. не е осигурен, съставени са констативни
протоколи и служебно е изчислена топлинна енергия за периода 2019/2020 г. Изрично е
посочено от вещото лице, че за периода от 2020/2021 г. изравнителната сметка е разделена
поради смяна на титуляра на партидата, като за м. 05.2020 г. е на името на Е. Ж. Б., а за м.
06.2020 г. – м. 04.2021 г. се води на Л. З. Г.. За имота е начислена ТЕ за отопление от
сградна инсталация по формула, предвидена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба №
Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. на база пълната отопляема кубатура 187 кв.м. За процесния
период няма изчислена ТЕ за отопление на общи части и служебно е изчислена цена на
доставена топлинна енергия за битова гореща вода на база един потребител.
От анализа на вещото лице и направените в табличен вид изчисления следва, че за
периода 01.05.2019 г. – 09.04.2020 г., в който ответникът е имал качеството „потребител на
топлинна енергия“ с оглед направеното изравняване се дължи сумата от 961,81 лв. – цена на
доставена топлинна енергия за процесния имот.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
4
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, в експертизата е прието, че доставеното до имота на ответниците количество
топлинна енергия за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2020 г. възлиза на 961,81 лв.,
представляваща разликата от начислената сума по фактури (1 292, 39 лв.) и сумата за
връщане на абоната по изравнителните сметки (330, 58 лв.), като посочените стойности са
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
При така установените количества топлинна енергия, доставени в процесната сграда -
етажна собственост, правилното начисляване съобразно действащата нормативна уредба на
топлинната енергия за имота и заключението по съдебно-техническата експертиза, че
дяловото разпределение е извършено съобразно Методиката към Наредбата за
топлоснабдяването, то ищецът е доказал количеството на доставената топлинна енергия.
Съдът намира, че фактическата смяна на титуляра на партидата през май 2020 г. няма
отношение към качеството потребител, респективно до пасивната материална легитимация
да се отговаря за задълженията по договора за продажба на топлинна енергия, доколкото
ответникът се е разпоредил с притежавания от него недвижим имот и към 05.2020 г. той
вече не е титуляр на вещно право по отношение на него.
По делото не се твърди и не се установява плащане на задълженията.
Следва да се разгледа направеното в заповедното производство от ответника
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3/18.05.2012
г. по т. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични
задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради
което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“
ЗЗД. Срокът в настоящия случай е спрян с подаването на заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 04.11.2021г. Ето защо вземанията на ищеца, станали
изискуеми преди 04.11.2018 г. са погасени по давност, по настоящото дело обаче такИ.
вземания не се претендират. Вземанията за процесния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г. не са погасени по давност. Ответникът избирателно се позовава на дадените
задължителни указания за тълкуване на закона, съдържащи се в Тълкувателно решение №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от указанията,
дадени в т. 9 на цитираното тълкувателно решение, с разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК
/според която искът за установяване съществуването на вземането се смята за предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/, е създадено
изключение от общото правило на чл.125 ГПК относно момента на предявяване на
иска и възникване на съответните правни последици /вкл. прекъсване и спиране на
давността. В този смисъл е и трайната практиката на съдилищата, която настоящият състав
5
споделя /пр. Решение № 118/12.12.2019 г. по т.д. 2288/2018 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о./.
След като по делото е предявен установителен иск с оглед дадените указания по чл. 415
ГПК, то се счита, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение е прекъснало
погасителната давност.
Върху дължимата главница се дължи законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 04.11.2021 г.
По отношение на претенцията за услуга дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ,
чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването – стойността на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество,
което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение.
От приетите като доказателство протокол от 29.08.2002 г. на ОС на етажните
собственици на адрес в [адрес] и договор № 3427/09.09.2002 г. се установява, че между
[фирма] и Етажната собственост на посочения адрес в гр. София, е постигната договореност
за доставка и монтаж на вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на
разхода на топлинна енергия, извършване на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представените по
делото документи/фактури и съобщения/ – 15, 82 лв., като същата е дължима за периода, за
който е претендирана, а именно м. 09.2019 г. – м. 04.2020 г. Не е основателно направеното
възражение за погасяването й по давност, следователно същата е дължима в размер на 19,99
лв.
Върху уважените главници се дължи и законна лихва от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 04.11.2021г. до окончателното плащане.
Относно акцесорните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 32, ал. 3 от Общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът
6
издава за отчетния период кредитни известия за стоиността на фактурите по ал.1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Според чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия Клиентите са длъжни
да заплащат стоиността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се
отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по
ал. 2. Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 45-
дневен срок от изтичането на отчетния период, потребителят на топлинна енергия изпада в
забава само при неизпълнение на задължението си за заплащане цената на ТЕ в 45-дневен
срок от публикуване на фактурата за потребеното количество топлинна енергия за целия
отчетен период, т. е. в случая ответникът не дължи мораторна лихва върху
задълженията по месечните фактури, а само за задължението по общата фактура. По
делото са приета като доказателства изравнителна фактура – съобщение към фактура №
********** от 31.07.2019 г. за отчетния период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., видно от
което дължимата сума за периода е 1419,14 лв., чийто падеж е 14.09.2020 г. Доколкото съдът
с оглед данните от приетото като доказателство по делото заключение на СТЕ, намира, че
дължимата за процесния период цена на доставена топлинна енергия възлиза на 961,81 лв.,
то по отношение на тази сума ответникът е изпаднал в забава на 15.09.2020 г., доколкото по
делото не са наведени нито твърдения, нито са представени доказателства за плащане. На
основание чл. 162 ГПК съдът определи размера на дължимото обезщетение за забава в
размер на 106, 87 лева лв. за периода от 15.09.2020 г. до 18.10.2021 г.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция за заплащане на сумата
от 3,15 лв. за периода 31.10.2019 г. – 19.10.2021 г. се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства съразмерно с уважените претенции, а
именно на ищеца ще се присъдят за разноски – 66,69 лв. за платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по съразмерност, и в размер
на 400,40 лв. платена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство /определено в размер от 150 лв./ по съразмерност.
При този изход на спора разноски се следват и на ответника съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Ответникът по
делото претендират разноски само в исковото производство и е представил договор за
7
правна помощ и съдействие за защита по предявените срещу него установителни искове,
видно от който е заплатил адвокатско възнаграждение на адв. А. в размер на 800 лв., с оглед
частичното отхвърляне на исковете му се дължат разноски в разме4р на 88 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес в [адрес]
дължи на [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422 във вр. с чл. 86 ЗЗД,
следните суми: сумата от 961,81 лв. – главница за топлинна енергия за периода 01.05.2019 –
30.04.2020 г., за имот, находящ се в в [адрес], с абонатен номер ****, сумата 19,99 лв. –
главница за извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2019 г. – 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 04.11.2021г. до окончателното изплащане, както и сумата от 106,87лв.
обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. –
19.10.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 63173/2021г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на
доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер от 961,81 лв. до пълния
предявен размер от 1070,19лв. и за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., както и иска за
обезщетение за забава върху таксата за дялово разпределение иска за сума в размер на 3,15
лв. и за периода 31.10.2019 г. до 19.10.2021 г.
ОСЪЖДА Е. Ж. Б., ЕГН **********, с адрес в [адрес] да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК на [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес], сумата от
400,40 лв. – разноски в исковото производство по съразмерност, както и сумата от 66,69 лв.
– разноски в заповедното производство по съразмерност.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Е. Ж. Б., ЕГН ********** сумата от 88 лв.
разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на [фирма], ЕИК *** като трето лице-помагач
на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8