Р Е Ш Е
Н И Е
№ 115
град Велико Търново, 28.04.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 629/2021
г. по описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от И.Д.Д.
с адрес ***, срещу решение № 1012-04-135#1/17.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето против разпореждане № ********** от 09.07.2021 г., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново. Според жалбоподателя било
установено, че липсват ведомости от архива на Агенция „Музика“, от които може
да се проследи кога и къде е работил всеки музикант, което се знаело и в
администрацията на ответника. В представени
писмени защити
жалбоподателят и процесуалния му представител развиват подробни доводи за
незаконосъобразност на оспореното решение и искат неговата отмяна. Акцентира
се, че жалбоподателят е действал добросъвестно, а изгубването на ведомостите е
в резултат на действията на служителите на ТП на НОИ. Претендира се присъждане на направените разноски.
Ответната страна –
директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
В представена писмена защита излага доводи за липсата на
доказателствена стойност на удостоверение обр. УП-30 № 8/30.01.1990 г., както и че отмяната на разпореждането би
довело до влошаване на положението на жалбоподателя. Претендира присъждането на
***ско възнаграждение.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Установява се, че на 08.01.2015 г.
директорът на Музикално-драматичен театър „Константин Кисимов“ е поискал от ТП
на НОИ – В. Търново съдействие за предаване на разплащателните ведомости на
Дирекция „Музика“, намиращи се в театъра, тъй като последният не бил правоприемник
на закритата Дирекция „Музика“ и нямало кой да издава удостоверения за
пенсиониране. Съгласно
представения приемо-предавателен протокол от 02.02.2015
г. са предадени 46 бр.
дела, съдържащи разплащателни ведомости на Дирекция „Музика“ за периода
01.10.1965 г. – 31.12.1994 г., като съгласно отразеното в протокола
осигурителят е развивал дейност в гр. В. Търново, гр. Габрово, гр. Г.
Оряховица, гр.Свищов, гр. Севлиево, гр. Павликени, гр. Елена, гр. Трявна. Впоследствие
на 17.11.2015 г. тези документи са предадени от ТП на НОИ – В. Търново на
Обединен осигурителен архив – гр. Тетевен при ТП на НОИ – Ловеч.
На 19.02.2016 г. жалбоподателят И.Д.Д. е подал заявление, с което е
поискал да му бъде издадено удостоверение за осигурителен доход за времето от
01.11.1984 г. до 31.12.1987 г. Към заявлението е приложено удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-30 № 8/30.01.1990 г., издадено от Агенция „Музика“ –
В. Търново /л. 24 и 25 от делото/, в което е отразено, че лицето е заемало
длъжност „артист-оркестрант“ за периодите 01.12.1985 г.-31.12.1985 г. /1 м./,
01.02.1986 г. – 31.12.1986 г. /11 м./ и 01.01.1987 г.-31.12.1987г. /1 г./, или
общо 2 години. В резултат на искането от ТП на НОИ – Ловеч /където се
съхраняват предадените ведомости на осигурителя/ е издадено удостоверение за
осигурителен доход обр. УП-15 с изх. № 5509-10-787/18.03.2016 г. за посочения
период /л. 32 от делото/. Според удостоверението в разплащателните документи на
Дирекция „Музика“ гр. В. Търново няма данни за лицето за м. 11.1985 г., за м. 01.1986 г. – м. 01.1987 г. вкл., за м.
06.1987 г. до м. 12.1987 г. вкл. Установено е също така, че за м. 02.1987 г. И.Д.
има 13 раб. дни, за м. 03.1987 г. – 19 раб. дни, за м. 04.1987 г. – 5 раб. дни
и за м. 05.1987 г. – 27 раб. дни.
На 22.07.2016 г. жалбоподателят е
подал заявление за отпускане на пенсия, към което са приложени и описаните
по-горе документи. С разпореждане № ********** от 19.08.2016 г. на ръководителя
на „Пенсионно осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Велико Търново на
жалбоподателя е отпусната в минимален размер пенсия за осигурителен стаж и
възраст, считано от 22.07.2016 г., като с разпореждане № ********** от 02.11.2016
г. пенсията е изменена в действителен размер /141,95 лв./, считано от
посочената дата, при зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория труд – 17 г. 10
м. и 15 дни. От приложения опис на осигурителен стаж /л. 37 от делото/ е видно,
че в общия сбор са взети предвид данните от представеното от лицето удостоверение
за осигурителен стаж обр. УП-30 № 8/30.01.1990 г. на Агенция „Музика“ – В.
Търново.
С последващи разпореждания през 2017
г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. пенсията на жалбоподателя е била осъвременявана
и изменяна, като същата винаги е определяна в размер, приравнен на съответния за
периода законоустановен минимум.
На 21.01.2021 г. в ТП на НОИ – Велико
Търново е постъпило писмо от ОД на МВР – В. Търново, с което във връзка с
извършвана проверка, възложена от ВТРП, съдържаща данни за престъпление, са
поискани копия на всички постъпили заявления от С. П.С. от гр. Д. Оряховица,
както и справка за колко лица в ТП на НОИ – В. Търново съществуват данни да са
подали заявление за придобИ. на пенсия за осигурителен стаж и възраст с УП,
издадено от Агенция „Музика“ – В. Търново/Дирекция „Музика“ – В. Търново.
Исканата информация е била изпратена от ответника с писмо от 28.01.2021 г., в
т.ч. и оригинала на горепосоченото удостоверение обр. УП-30 № 8/30.01.1990 г.
При тази фактическа обстановка от
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново е
издадено разпореждане № ********** от 09.07.2021 г., с което е изменена личната
пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст от 22.07.2016 г.
пожизнено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, като е определена в
размер на 128,63 лв. и приравнена на минималния размер от 137,17 лв. Извършени
са осъвременявания и преизчисления на пенсията, като същата
остава в минимален размер.
В разпореждането е приет общ осигурителен стаж от 16 г. 02 м. и 8 дни, без да е
променен дохода за изчисляване размера на пенсията. Пенсионният орган е изложил
мотиви, че във връзка с постъпил сигнал за неистински документ УП-30 №
8/30.01.1990 г., издаден от името на осигурителя Агенция „Музика“ – В. Търново,
е извършена проверка в пенсионното досие на лицето, като според цитираното
по-горе удостоверение обр. УП-15 на ТП на НОИ – Ловеч лицето фигурира в
разплащателните ведомости за времето от 01.12.1985 г. до 31.12.1985 г. и от
01.02.1987 г. до 31.05.1987 г. Прието е, че пенсията следва да се измени от
датата на отпускането – 22.07.2016 г., според данните за осигурителния стаж,
съдържащи се в удостоверението обр. УП-15.
Разпореждането е било оспорено от И.Д.
пред директора на ТП на НОИ – В. Търново, който го е потвърдил с решение №
1012-04-135#1/17.09.2021
г., връчено на жалбоподателя на 24.09.2021 г. Недоволен от него, жалбоподателят
го е оспорил пред съда с жалба, подадена чрез ответника на 08.10.2021 г.
В хода на съдебното производство са
приети доказателствата от административната преписка. От ответника е оспорена
истиността-верността на съдържанието на удостоверение обр. УП-30 № 8/30.01.1990г.,
издадено от Агенция „Музика“ - Велико Търново, в частта за периодите
м.11.1985г.; 01.01.1986г.-01.01.1987г.; м.06.1987г.-31.12.1987г., във връзка с
което е открито производство по чл. 193 от ГПК.
От ответника допълнително са представени писмени доказателства, в т.ч.
решение на колегиума на Министерство на културата от 16.07.1990 г.
От съда е назначена
съдебно-икономическа експертиза, чието заключение е прието без оспорване от
страните. Вещото лице е извършило проверка в Обединен осигурителен архив – гр.
Тетевен, при която е описало предадените разчетно-платежни ведомости, касаещи
периодите м.02.-м.12.1986 г. вкл. и м. 01-м. 12.1987 г. вкл. След тяхната
проверка вещото лице е установило, че за периода м.02.-м.12.1986 г. вкл. няма
предадени разчетно-платежни ведомости, в които да е вписан И.Д.Д.. За периода
м. 01-м. 12.1987 г. жалбоподателят е вписан във ведомостите както следва: за м.
януари 1987 г. – отработени 6 дни и брутно трудово възнаграждение 133 лв., за
м. февруари 1987 г. – отработени 4 дни и брутно трудово възнаграждение 161 лв.,
за м. март 1987 г. – отработени 11 дни и брутно трудово възнаграждение 233 лв.,
за м. април 1987 г. – отработени 5 дни и брутно трудово възнаграждение 55 лв., за
м. май 1987 г. – отработени 27 дни и брутно трудово възнаграждение 330 лв.
Експертизата е дала данни и за 1985 г., от които е видно, че жалбоподателят
фигурира в разчетно-платежните ведомости за периода м. 01-м. 10.1985 г. вкл.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена срещу акт, който негативно засяга интереса на
жалбоподателя в предвидения от закона преклузивен срок, след
изчерпване на фазата на административния контрол. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
При извършената
служебна проверка се установи, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл.
117, ал. 3 и ал.
5 от КСО вр. чл.
59 АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за
неоснователност на подадената пред него жалба. Тези съображения важат и за
разпореждане № ********** от 09.07.2021 г. Не се установява при издаването на
тези актове да са допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че било недопустимо след 5 години, при липса на
промяна на първоначалната фактическа обстановка, пенсионният орган да се
позовава на същото УП-15 и по този начин да коригира допуснатата от НОИ грешка.
КСО е специален закон спрямо АПК, поради което разпоредбите на чл. 99 и сл. от АПК не намират приложение в случая, т.е. не са предвидени някакви преклузивни
или давностни срокове, в които е възможно изменението на влязлото в сила
разпореждане, нито пък в посочената от органа хипотеза на чл. чл. 99, ал. 1, т.
2, б. „д“ от КСО се изисква настъпването на някакви нови обстоятелства или
представянето на нови доказателства.
По приложението на материалния закон:
Както се посочи, разпореждане № **********
от 09.07.2021 г. e
издадено на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО, според която влязлото
в сила разпореждане по чл. 98
може да се измени или отмени от органа, който го е издал, по инициатива на органа
– когато се установи, че пенсията е определена в неправилен размер /в случая
поради неоснователно зачетен неналичен осигурителен стаж/, като според ал. 2,
т. 2 това става от датата на отпускането или промяната на пенсията. В решението
на ответника на стр. 1 е посочено, че пенсията
на жалбоподателя е изменена на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО, но
това не отговаря на посоченото в разпореждането правно основание, а и никъде в
решението на ответника не се твърди наличието на тази законова хипотеза. В
конкретния случай са изменени първоначалното разпореждане за определяне на
пенсията в действителен размер и последващите го разпореждания. Пенсията на
жалбоподателя е изменена от датата на отпускането, като това е станало
вследствие на непризнат осигурителен стаж за периодите от 01.02.1986 г. –31.01.1987
г. и 01.06.1987 г. – 31.12.1987 г., които са били включени в удостоверение обр.
УП-30 № 8/30.01.1990 г. на Агенция „Музика“
– В. Търново и са били признати при първоначалното отпускане на пенсията. Същевременно
е намален и признатия осигурителен стаж за месеците 02, 03, 04 и 05.1987 г.
/също включени в това удостоверение/, като същият е коригиран в съответствие с
данните за лицето в изплащателните ведомости съгласно удостоверение обр. УП-15
№ 5509-10-787/18.03.2016 г. на ТП на НОИ
– Ловеч /2 м. и 23 дни вместо първоначално признатите 4 месеца/, като това се
установява от Описа на осигурителния стаж на л. 58-59 от делото и от решението
на ответника. Не са предмет на делото периоди м. 11.1985 г. и м. 01.1986 г.,
доколкото същите не фигурират в удостоверение
обр. УП-30 № 8/30.01.1990 г. на Агенция
„Музика“ – В. Търново и същите не са били вземани предвид и при първоначалното
отпускане на пенсията, видно от представения Опис на осигурителен стаж на л. 37
от делото.
Съдът намира за недоказано твърдението
на жалбоподателя за действително придобит от него осигурителен стаж на длъжност
артист-оркестрант за спорните периоди от 01.02.1986 г. –31.12.1986 г. и
01.06.1987 г. – 31.12.1987 г. В чл. 40,
ал. 1 и ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) е
предвидено, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.
5, ал. 4, т. 1 от КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с
документ по утвърден образец като всички тези документи се издават въз основа
на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. По изключение ал. 5 допуска в случаите, когато документите
по ал. 3 липсват, удостоверенията за осигурителен стаж и трудово възнаграждение
или за осигурителен доход да се издават и въз основа на други автентични
документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за
осигурителния доход. От
жалбоподателя не се твърди и не се представят доказателства, че в трудовата му
книжка /официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника или служителя – чл. 347 от КТ/ е
вписан придобит трудов стаж за процесните периоди от 1986 г. и
1987 г. в Агенция
„Музика“ – В. Търново/Дирекция „Музика“ – В. Търново.
Представеното със заявлението
удостоверение обр. УП-30 № 8/30.01.1990
г. на Агенция „Музика“ – В. Търново също е официален свидетелстващ документ, но
доказателствената му сила може да бъде оборена. В случая удостоверението е
оспорено по реда на чл. 193 от ГПК от ответника, като съдът намира за успешно извършеното
оспорване по отношение на периодите м.02.1986 г.-м.12.1986 г. и м.06.1987 г.-31.12.1987
г. /както се каза, м. 11.1985 г. и м. 01.1986 г. не фигурират в удостоверение
обр. УП-30 № 8/30.01.1990 г. и не са
предмет на спор, при което оспорването в тази част е безпредметно/. Съгласно
чл. 194, ал. 1 от ГПК съдът може да извърши проверката на оспорения документ
чрез сравняване с други безспорни документи, както и чрез вещи лица. На първо
място следва да се посочи, че според отразеното
в него, удостоверение обр. УП-30 № 8 е издадено от Агенция „Музика“ – В.
Търново на 30.01.1990 г. Същевременно според представените от ответника
доказателства, бившите дирекции „Музика“ са преименувани в агенции „Музика“
едва с решение на колегиума на МК от 16.07.1990 г. /л. 136 и 138 от делото/,
т.е. към датата на издаване на оспореното удостоверение не е съществувала
посочената като издател Агенция „Музика“ – В. Търново. На следващо място, в
удостоверение обр. УП-30 № 8/30.01.1990
г. не е положен печат на издателя, въпреки предвидения в бланката реквизит /за
разлика от останалите удостоверения, приложени от И. Д. към заявлението за
отпускане на пенсия/, което също разколебава доказателствената му сила. При
тези обстоятелства следва да се приеме, че удостоверението е с недоказан
издател и не е оформено при спазване на нормативно създадените изисквания,
поради което няма доказателствена сила за посоченото в него и не обвързва
пенсионния орган.
На следващо място, удостоверение обр.
УП-15 с изх. № 5509-10-787/18.03.2016 г. на ТП на НОИ – Ловеч, което не е
оспорено от жалбоподателя, също е официален свидетелстващ документ, който
удостоверява в резултат на извършена проверка в предадените за съхранение
ведомости на осигурителя, че лицето или не фигурира в изплащателните ведомости
за част от процесните периоди или пък положеният от него трудов стаж е в
по-малък размер от отразения в удостоверението обр. УП-30. Данните в удостоверението
обр. УП-15 се потвърждават частично и от заключението на СИЕ. Вещото лице е
установило, че за 1987 г. са налице предадени изплащателни ведомости, в които
фигурират данни за музикантите, в т.ч. и за жалбоподателя. Констатираните от
експертизата данни във ведомостите за продължителността на полагания от
жалбоподателя труд през месеците 04 и 05.1987 г. изцяло съвпадат с данните в удостоверението
обр. УП-15, за месеците 02 и 03.1987 г. вещото лице е установило, че
жалбоподателят има по-малко отработени дни в сравнение с данните в
удостоверението обр. УП-15, а за периодите на м. 06-м.12.1987 г. жалбоподателят
изобщо не фигурира
във ведомостите за заплати, в т.ч. и за клон Велико Търново.
По отношение на другия спорен период 01.02.1986-31.12.1986
г. следва да се посочи, че от заключението на експертизата, обясненията на
вещото лице и от писмо изх. № 1029-10-4519/09.11.2021 г. на началника на отдел
ООА /л. 110 гръб и л. 111 от делото/ се установява, че за периодите м. 02-м.
12.1986г. липсват ведомости за заплати на музикантите в клон Велико Търново на
Дирекция „Музика“ – В. Търново, а наличните ведомости са за клон Габрово.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че тези ведомости са били
предадени от МДТ „К. Кисимов“ на ответника, а впоследствие са били изгубени от
неговите служители – това
твърдение се опровергава от описа към приемо-предавателния протокол от
02.02.2015 г., откъдето е видно, че предадените разчетно-платежни ведомости за
1986 г. се отнасят за гр. Габрово, което е потвърдено и от вещото лице. Непредаването
на ведомостите на осигурителя на пенсионната администрация обаче не е основание
да бъде приет за доказан осигурителния стаж на жалбоподателя единствено въз
основа на оспореното удостоверение обр. УП-30. Както се посочи, в чл.
40, ал.5 от НПОС е предвидено, че в случаите, когато документите по ал.3
липсват, осигурителите или техните правоприемници по изключение могат да
издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за
осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат
достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В настоящия
случай от страна на жалбоподателя не се ангажират като доказателства автентични
документи, съдържащи данни за осигурителния му стаж през периода м. 02-м.
12.1986 г. и по делото не се установява наличието на съхранени такива. При
липсващи разплащателни ведомости за периода от 01.02.1986 г. до 31.12.1986 г. и
при горепосочените нередовности на удостоверението обр. УП-30 от формална
страна, то не може да се приеме за доказано и основателно възражението на
жалбоподателя, че такива ведомости са съществували към 30.01.1990 г. и именно
въз основа на тях е било издадено оспореното удостоверение обр. УП 30 от същата
дата /така напр. Решение № 7878 от
21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1646/2017 г., VI о./. По делото не са
представени доказателства, че удостоверението обр. УП-30 е издадено въз основа
на някой от документите по чл. 40, ал. 3 от НПОС, поради което не може да служи като надлежно доказателствено средство
по смисъла на чл.
40 от НПОС с доказателствена сила за установяване на осигурителен стаж. В
обобщение на горното, правилно пенсионният орган е приел за недоказан
осигурителния стаж на жалбоподателя за периодите м. 02-м.12.1986 г. и м. 06-м.12.1987
г., а за месеците 04 и 05.1987г. е взел предвид данните от удостоверение обр.
УП-15 с изх. № 5509-10-787/18.03.2016 г. на ТП на НОИ – Ловеч. Липсата на
редовни документи по чл. 40 от
НПОС сочи като единствена възможност за установяване на спорния
осигурителен стаж предприемане на действия по исков ред съгласно Закона за
установяване на трудов и осигурителен стаж. Предвид това пенсионният орган
законосъобразно е приел, че пенсията на жалбоподателя е била отпусната в
неправилен, по-голям, размер, вследствие на неправилното признаване като
осигурителен стаж на горепосочените периоди, поради което е изменил същата от
датата на отпускането й.
По силата на § 9,
ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Представените доказателства не установяват придобит от жалбоподателя трудов
стаж и извършвано осигуряване с отчисления за осигурителни вноски.
По отношение на м. 01.1987 г., който
изцяло не е зачетен при преизчислението на пенсията на жалбоподателя, съдебно-икономическата
експертиза, която не е оспорена от страните, е установила, че през този период
жалбоподателят фигурира в разчетно-платежните ведомости с отработени 6 дни и
брутно трудово възнаграждение 133 лв. Този трудов стаж неправилно не е взет
предвид при преизчислението на пенсията на жалбоподателя и това би следвало да
доведе до отмяна като незаконосъобразни на процесното решение и потвърденото с
него разпореждане и връщане на преписката за ново произнасяне от пенсионния
орган. Същевременно обаче,
както вече се посочи, съдебно-икономическата експертиза е установила, че през
месеците 02 и 03.1987 г. /които също са претендирани от жалбоподателя да бъдат
зачетени като осигурителен стаж изцяло/, И.Д. има по-малко отработени дни в
сравнение с данните в удостоверението обр. УП-15, които са взети предвид при
издаване на разпореждане № **********
от 09.07.2021 г. – 4 дни за м. 02.1987г.
вместо посочените в удостоверението обр. УП-15 13 дни и 11 дни за м. 03.1987 г.
вместо посочените в удостоверението обр. УП-15 19 дни. Тоест действителните
отработени дни от жалбоподателя за месеците 02. и 03.1987 г. са общо 15 дни,
вместо признатите от пенсионния орган общо 32 дни, или със 17 дни по-малко,
които очевидно надхвърлят непризнатите 6 раб. дни за м.01.1987 г. С оглед
изложеното съдът не би могъл да отмени незаконосъобразното решение, тъй като
подобна отмяна очевидно би влошила положението на обжалващата страна поради
това, че правилното прилагане на материалния закон предполага определяне на
по-малък осигурителен стаж, респ. по-нисък размер на пенсията от определения с
процесното разпореждане. Общата забраната за влошаване положението на
обжалващия не е изрично предвидена в КСО, но същата е предвидена в чл.
271, ал. 1, изр. 2 от ГПК и се прилага в производството по оспорване на
административни актове на основание чл.
144 от АПК (в този смисъл Решение № 3637 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д.
№ 1638/2012 г., и Решение № 6548 от 9.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10809/2011
г., Решение № 10907 от 28.10.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 6709/2021 г., и др.). Ето защо, независимо от
констатираната незаконосъобразност на оспорения административен акт по
отношение на непризнатия осигурителен стаж за м. 01.1987 г., подадената жалба
следва да се отхвърли.
Само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че изразът от оспореното разпореждане „Недобросъвестно получените суми за
осигурителни плащания да се възстановят от лицето заедно с лихвата по чл. 113
от КСО“ не е властническо волеизявление, а има смисъла на предложение до
длъжностното лице по чл.
114, ал. 3 от КСО да издаде разпореждане по ал.
1 на чл. 114 от КСО за възстановяване на сумите, които са били
неоснователно изплатени за недължимите пенсии и не подлежи на оспорване по
съдебен ред. Тази част от диспозитива на административния акт не води до
възникване на задължения за лицето преди издаване на отделно нарочно
разпореждане за събиране на недобросъвестно получени суми от пенсии с
необходимата конкретизация по размер.
При
този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане от страна на
процесуалния представител на ответника, И.Д. следва да бъде осъден на основание
чл. 143, ал. 3 от АПК да заплати в полза на ТП на НОИ – Велико Търново ***ско
възнаграждение в размер от 120 лева съгласно чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид
действителната фактическа и правна сложност на спора, и съобразно вида и
количеството на извършената дейност от ***ите, които са представлявали издалия
акта административен орган.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И.Д.Д. с адрес ***, срещу решение № 1012-04-135#1/17.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ –
В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на лицето против разпореждане № ********** от 09.07.2021 г., издадено от ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Велико Търново.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Териториално поделение
на Национален осигурителен институт – Велико Търново сумата от 120 /сто и двадесет/
лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: