№ 2372
гр. София, 11.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Д.
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20231110111998 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е по искова молба на Л. Е. Л. срещу Столичната община, с която
са предявени претенции за осъждане на последната да плати на ищцата 5000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от контузия на
главата на ищцата при падане на мазилка и облицовка на балкона на
апартамент **, с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл.***, вх. *, ет. *, на 28.05.2022 г.
Ищцата твърди, че на 28.05.2022 г., около 17:30 ч. била в жилището си,
находящо се в С., ж. к. „Л.“, бл. ***, вх. „*“, ет. *, ап. **, заедно с приятели, за
да направи оглед и да установи какви ремонтни дейности трябва да се
извършат по него, като при излизане на балкона на апартамента парче от
облицовката на терасата на ап. 78 – общинска собственост, находящ се над
този на ищцата, се отчупило и я ударило по главата. Твърди, че в същото
време в апартамента се намирали и вещи лица, които правели оглед на щетите
както на нейното жилище, така и на общинското, и които констатирали, че
терасите на общинското жилище текат и фасадната им част се руши, като се е
отделила от общата конструкция. Ищцата сочи, че при удара я заболяла силно
главата, като болките продължили няколко дни. На 31.05.2022 г. ищцата
подала заявление до кмета на община „Люлин“ за станалия инцидент, като на
02.06.2022 г. била извършена проверка в нейното жилище и в общинското
жилище, при която бил съставен констативен протокол. На 03.06.2022 г.
ищцата посетила съдебномедицински кабинет и след преглед било издадено
съдебномедицинско удостоверение, но тъй като болките не спирали, на
06.06.2022 г. посетила личния си лекар, който издал болничен лист. В
исковата молба се твърди, че ответникът като собственик на процесния имот
е отговорен за поддръжката му и носи отговорност за причинените на ищцата
неимуществени вреди, като претендираното обезщетение е в размер на 5000
1
лева. Претендират се направените по делото разноски.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск по
основание и размер. Излага твърдения, че облицовката на терасата е обща
част по смисъла на ЗС и ремонтът и поддръжката са възложени на етажните
собственици. Сочи, че не е установено безспорно, че причинените вреди на
ищцата са в резултат именно от удара от падналата облицовка. Прави
възражение за съпричиняване, като твърди, че ищцата не е потърсила
своевременно лекарска помощ, а е сторила това едва на 06.06.2022 г., както и
че ищцата по време на инцидента е била с определен режим на лечение
(домашно- амбулаторен), който е нарушила, посещавайки апартамента в
София, ж.к. „Люлин“. Твърди също, че ищцата е съпричинила настъпилите
вреди, като сама е провокирала чрез натиск падането на парчето облицовка.
Оспорва, че парчето облицовка е паднало именно от апартамента,
собственост на ответника. Оспорва претенцията за разноски, като излага
съображения, че адвокатското възнаграждение не е реално заплатено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с процесуалния си
представил адв. Д., който поддържа предявения иск и моли съдът да го
уважи, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Ответникът
не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по
повод изпълнението на тази работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е
производна за възложителя на работа от извършения деликт, което значи, че
възниква, доколкото е налице виновно поведение на извършителя. В този
смисъл предпоставките за възникване на отговорността на възложителя са
следните: 1. възлагане на работа от ответника; 2. деяние на изпълнителя; 3.
деянието е за изпълнение на възложената работа или по повод изпълнението
на същата; 4. вреда за ищеца по иска; 5. причинна връзка между деянието и
вредата и 6. вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага, а
останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване
от ищеца.
Съгласно показанията на разпитаната в съдебно заседание на 06.12.2023
г. свидетелка на ищцата Илчева (на лист 100 – 101 от делото) в края на май
2022 г., докато ищцата се намирала на терасата на жилището в „Люлин“,
върху главата на последната паднало парче цимент, в резултат на което
залитнала назад и ѝ станало лошо. Причината ищцата да се намира на балкона
била, че водела майстор за ремонт на собственото си жилище. Необходимо
било ищцата и майсторът да огледат външния ръб на терасата, откъдето
паднал цимент. Ищцата отказала да се повика спешна медицинска помощ.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са
логични и безпротиворечиви, като се подкрепят от медицинските документи
2
по делото, а и свидетелката разкрива обстоятелства, които биха могли да са
неблагоприятни за страната, за която свидетелства.
От представените по делото съдебномедицинско удостоверение (на лист
15) и болничен лист (на лист 16) се установява, че на ищцата е причинена
повърхностна травма на главата, изразяваща се в контузия на главата с
обширни оток и кръвонасядане с повърхностно охлузване на кожата в дясната
теменно тилна област на главата. От представените по делото рентгенови
изследвания (на лист 17) се установява, че ищцата е съобщила за главоболие,
главозамайване, неповлияващи се от терапия, както и гадене и притъмняване
пред очите.
Изготвеното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза
(СМЕ) (на лист 94 – 95 от делото, приета в заседанието на 06.12.2023 г., на
лист 100 от делото), установява причинно- следствената връзка между
механизма на нанасяне на удара и настъпилите вреди на ищцата, като според
вещото лице травмата е довела до болки и страдания и до временни
функционални нарушения (вертижен и церебрастен синдром), а последиците
от подобно травматично увреждане отшумяват след около 2- 3 седмици от
инцидента.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че причинно-
следствената връзка не е безспорно установена. Вярно е, че в заключението на
вещото лице е посочено, че не се изключва възможността травмата да е
причинена по време и начин, съобщени от пострадалата в исковата молба, т.е.
не е налице категоричност досежно механизма на причиняване на
травматичните увреждания, но заключението, преценено в съвкупност със
свидетелските показания, събрани в хода на настоящото производство, води
до извода, че травмите на ищцата са получени именно в резултат на паднало
парче от облицовка на тераса. Няма основание съдът да не приеме изводите
на вещото лице и поради пристрастност или нелогичност.
С определението от 13.10.2023 г. между страните като безспорен е
установен фактът, че ответникът - Столичната община, е собственик на
апартамент с адрес: С., ж. к. „Л.“ *, бл. ***, вх.*, ет.*, ап. **. От представения
по делото от ответника констативен протокол от 02.06.2022 г. (на лист 55 от
делото) се установява, че жилището не се поддържа и се нуждае от основен
ремонт, за да се преустанови по-нататъшното му рушене, респ. и на другите
жилища, разположени под него в етажната собственост. Изрично в протокола
е констатирано, че вследствие на „гореописаните проблеми има нанесени
сериозни щети на разположения под него ап. 75“. От протокола се установява
още, че балконът от източната страна на жилището е с откъртени фасадни
панели и падат парчета бетон. Представеният по делото констативен
протокол е официален свидетелстващ документ, доколкото е съставен от
длъжностни лица в кръга на тяхната служба по установените форма и ред,
поради което същият се ползва освен с формална, и с материална
доказателствена сила, обвързваща съда да приеме, че съдържанието му
отговаря на действителните факти. В този смисъл неоснователно се явява
възражението на ответника, че не се установява по делото парчето от
3
облицовката да е паднало именно от апартамента – негова собственост.
Напротив, съгласно посоченото по-горе, именно по отношение на неговия
апартамент е извършена проверка и именно по отношение на неговия
апартамент е констатирано, че същият не се поддържа, руши се, нанася щети
на долните жилища и по- конкретно на апартамент 75 (собственост на
ищцата), както и че от балкона му падат парчета бетон.
Съгласно чл. 16 от Закона за общинската собственост (ЗОбС)
поддържането и ремонтите на имотите и вещите – общинска собственост, се
извършват от лицата, на които са предоставени за управление, като
необходимите средства се предвиждат ежегодно по бюджетите им. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 16 от ЗОбС чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните по поддържането на процесния
апартамент е довело до настъпване на процесния инцидент, както и до
неизпълнение на задължението по чл. 16 от ЗОбС, поради което на основание
чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители.
В обобщение съдът приема, че по делото е доказано наличието на всеки
един елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Настоящата съдебна инстанция приема въз основа на свидетелските
показания, на представените по делото писмени доказателства (болничен
лист, съдебномедицинско удостоверение, рентгенови изследвания), както и на
заключението на приетата по делото СМЕ, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, в резултат на процесния инцидент, изразяващи се в
болки и страдания, които са продължили около 2 – 3 седмици. Предвид това
ответникът следва да я обезщети за тях.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди представляват
неблагоприятно засягане на лични блага и не биха могли да бъдат
възстановени, поради което предвиденото в закона обезщетение не е
компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критерия за
справедливост по чл. 52 от ЗЗД, като се вземат предвид видът и обемът на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за справедливост
и общото икономическо състояние на обществото (така и в Постановление на
Пленума на Върховния съд (ППВС) № 4/1968 г.). С оглед на изложеното
съдът намира, че справедливостта, залегнала като принцип в чл. 52 от ЗЗД
при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, изисква на
ищцата – лице на относително млада възраст, при липса на трайни
увреждания на здравето, липса на данни за сериозно повлияване в
дългосрочен план на социалните контакти на ищцата или трайна
неработоспособност, но и относително тежко емоционално отшумяване на
травмата с продължило поне седмица главоболие, да бъде определено
обезщетение в размер на 2000 лева.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното от
4
ответника възражение за съпричиняване на причинените от процесния
инцидент вреди от страна на ищцата. Дори да се приеме, че ищцата е
нарушила домашния амбулаторен режим, под който е била поставена с
болничен лист, издаден от д- р М. за периода от 20.05.2022 г. до 02.06.2022 г.
(на лист 93 от делото), като е напуснала дома си в район „Банкя“ и е отишла
на оглед в жилището си в ж.к. „Люлин“, това нейно поведение не е довело до
усложняване на здравословното състояние, тъй като предписаното лечение
на ищцата на 20.05.2022 г. е било на травма в долната част на гърба, а вредите
на ищцата са от травма на главата с последици върху концентрацията и
неврологичната система, като, както констатира и вещото лице в съдебното
заседание (на лист 100 от делото), при липса на други данни не може да се
приеме, че има връзка между тезци две травми. За да е налице съпричиняване
обаче поведението на пострадалия трябва да е в пряка причинна връзка с
настъпването или увеличаването на вредите му – т. 7 от ППВС № 17/1963 г., а
в случая увреждането на главата на ищцата няма да се повлияе от травмата в
долната част на гръбначния ѝ стълб.
Неоснователно е и възражението на ответника за съпричиняване на
вредите на ищцата поради това, че същата не е потърсила незабавно
медицинска помощ – факт, който се установява от свидетелските показания
по делото. Въпреки непотърсената помощ обаче за ищцата не са настъпили
отклонения от обичайния ход на отшумяване на травмата , която напълно
отшумява за 2 – 3 седмици. В действителност от представените по делото
писмени доказателства, а и от твърденията в исковата молба се установява, че
ищцата, въпреки че е пострадала на 28.05.2022 г., е посетила лекар едва на
03.06.2022 г. и. след това – на 06.06.2022 г. Според настоящия съдебен състав
същата е започнала лечение още на 03.06.2022 г., въпреки че не е представена
по делото рецепта с предписани медикаменти, доколкото в документа от
рентгенови изследвания (издаден на 06.06.2022 г.) изрично са посочени
оплакванията на ищцата и обстоятелството, че същата не се повлиява от
проведеното до момента лечение. В доказателствена тежест на ответника е да
установи наличието на причинно-следствена връзка между закъснялото
лечение и влошаване състоянието на ищцата. В случая ищцата не твърди по-
дълъг период на възстановяване или особени вреди от усложнения, поради
което няма основание да се приеме, че е налице причинна връзка между
забавянето на прегледа при лекар и настъпилите вреди.
Според възприетото от съда ответникът дължи на ищцата за
причинените неимуществени вреди обезщетение в размер на сумата от 2000
лева, за която сума предявеният иск се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен. В останалата част – за разликата над тази сума до сумата от
5000 лева, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че възражението на
ответника, че ищцата сама е причинила с действията си падането на
облицовката е неоснователно. Ответникът носи доказателствената тежест да
установи този факт, но същият не представи никакви доказателства в хода на
производството, които да подкрепят тези негови твърдения. На следващо
място неоснователно се явява и възражението на ответника, че в случая
5
фасадата на терасата на апартамента, негова собственост, се явява обща част
според разпоредбата на чл. 38 от ЗС. Това е така, защото в случая не се касае
за покривна тераса, която безспорно е обща част, а за тераса – част от обект –
индивидуална собственост. В този смисъл терасата е отговорност на
собственика на апартамента и следва да бъде поддържана именно от него.
По разноските:
При този изход на спора право на обезщетяване на разноските си имат
ищцата – пропорционално на уважената част от иска (40 %), и ответникът –
пропорционално на отхвърлената (60 %), на основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Съдът не намира основание за прилагане на разрешенията, дадени в
пракиката на Европейския съд за правата на човека (по дела Cindrić и Bešlić
с/у Хърватия, жалба № 75152/13, §§ 98 – 99, 107, 117 – 118, 121 – 122, 6
септември 2016 г.; Čolić с/у Хърватия, жалба № 49083/18, §§ 53 – 55, 18
ноември 2021 г.), според които когато предявената от ищеца претенция е
можело разумно да се очаква, че ще бъде уважена, същият следва да се
третира като спечилил делото в пълен размер.В случая претенцията на
ищцата за 5000 лева за инцидент, приключил с отшумяло главоболие за по-
малко от месец, следва да се третира като вероятно неоснователна, доколкото
практиката се е ориентирала да присъжда по-ниски обезщетения в тези
случаи. Следва да се прилагат правилата на ГПК без изменения.
Ищцата е доказала разходи за държавна такса от 200 лева и 350 лева за
експертиза. В Тълкувателно решение № 6 от 2012 г. изрично е посочено, че
само когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат
да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна
помощ следва да бъде указан видът на плащане. В случаите, при които е
договорено заплащане по банков, то следва да бъде документално установено
със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато
възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в
договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В
конкретния случай не е налице нито една от двете посочени хипотези.
Представеният по делото договор за правна защита и съдействие, сключен
между ищцата и адв. П. Д., включва уговорка за възнаграждение в размер на
600 лева, за което е посочено, че е платено в брой. Така общите разноски на
ищцата са 1150 лева, от които пропорционално следва да се присъдят 460
лева.
Тъй като ответникът по делото е представляван от юрисконсулт, то
дължимото му на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК възнаграждение следва да се
определи от съда съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПрП) във
вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ – в размер
на 100 лева. С оглед на горното и на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 60 лева,
съставляваща разноски (съразмерно с отхвърлената част от иска).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
6
ОСЪЖДА на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД Столичната
община, с код по БУЛСТАТ: *********, адрес на управление: София, ул.
„Московска“ № 33 да заплати на Л. Е. Л., с ЕГН: **********, и адрес: Б., ул.
„К. Б. *“ № **, сумата от 1800 лева (хиляда и осемстотин лева) –
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от падане на парче от
облицовката на терасата на апартамент в С., ж. к. „Л.“, бл. ***, вх. „*“, ет.*,
ап. **, собственост на ответника, на 28.05.2022 г., около 17:30 ч., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума до пълния
му предявен размер от 5000 лева (пет хиляди лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Столичната община, с
код по БУЛСТАТ: *********, адрес на управление: София, ул. „Московска“
№ 33, да заплати на Л. Е. Л., с ЕГН: **********, и адрес: Б., ул. „К. Б. *“ №
**, разноски в размер на 460 лева (четиристотин и шестдесет лева).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК Л. Е. Л., с ЕГН:
**********, и адрес: Б., ул. „К. Б. *“ № **, да заплати на Столичната
община, с код по БУЛСТАТ: *********, адрес на управление: София, ул.
„Московска“ № 33 сумата от 60 лева (шестдесет лева) – разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7