Определение по дело №783/2024 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 554
Дата: 6 декември 2024 г. (в сила от 6 декември 2024 г.)
Съдия: Ана Божидарова Ангелова-Методиева
Дело: 20241400200783
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 554
гр. Враца, 06.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на шести декември през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ана Б. Ангелова-Методиева
при участието на секретаря Галя Цв. Иванова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Ана Б. Ангелова-Методиева Частно
наказателно дело № 20241400200783 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
На основание чл.441 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 НК, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Д. Н. А., роден на *** в
гр.Варна, понастоящем в Затвора - Враца, българин, български гражданин, осъждан,
ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на
неизтърпяната част от наказанието "лишаване от свобода", с остатък 2/два/ месеца и
7/седем/ дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр.
Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
1

Съдържание на мотивите

Мотиви към определение № 554 от 06.12.2024г. постановено по ЧНД №783/2024г.
по описа на Окръжен съд - Враца

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано по молба от Д. Н. А.,
изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора - Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание
"лишаване от свобода".
Към молбата са приложени писмени документи, предписани от чл. 155 и чл. 156
ЗИНЗС - становище от началника на Затвора, доклад за оценка на риска от рецидив и
вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие на А..
В съдебно заседание, осъденият Д. А. участва лично, като поддържа молбата и
прави искане да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание.Същият счита, че отговаря на условията за условно –
предсрочно освобождаване. Посочва, че наближава един от най-светлите празници -
Рождество Христово и Нова Година, които желае да прекара със семейството си и
двете си прекрасни дъщери, както и със съпругата си. Споделя, че съпругата му е
бременна с второ дете и също така много би искал да присъства на раждането на
детето си. Моли съда да вземе под внимание и това, че не излежава присъда за тежко
престъпление - шофиране без свидетелство за правоуправление на МПС. Вярва, че на
Коледа се случват чудеса и се надява да бъде при семейството си на най-благодарните
християнски празници.
Представителят на Затвора – С. М. инспектор "Режимна дейност" излага становище
за неоснователност на подадената молба. Счита, че л.св. А. не е доказал по
категоричен начин за настъпване на трайна положителна промяна в начина на мислене
и все още не се отчита напълно разбиране на фактор за криминално поведение. Ето
защо се препоръчва работата с него да продължи, тъй като няма ясно формиране на
бъдещи цели и план на тяхното реализиране с цел - успешна ресоциализация в
обществото. Излага и доводи, че л.св. все още не предоставил необходимите
безспорни и категорични доказателства за промяна на нагласите в подкрепа на
законосъобразни такива. Ето защо, счита, че молбата му не следва да бъде уважена и
моли за определението на съда.
Участващият в производството прокурор при Окръжна прокуратура – Враца моли
съда да постанови определение, с което да бъде оставена без уважение молбата на
лишения от свобода А. за УПО от неизтърпяната част на наказанието "лишаване от
свобода". Поддържа становището на представителя на Затвора-Враца, че л.св. не е дал
убедителни доказателства за своето поправяне и отбелязва, че все още не е разчупил
криминалния модел на поведението си.
Приеха се писмени доказателства, които са относими и допустими по делото.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по
делото писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но
неоснователна по следните съображения:
С определение от 30.04.2024г. по НОХД №186/2024г. по описа на Районен съд
Мездра е одобрено споразумение, по силата на което л.св. Д. А. е признат за виновен
за извършено престъпление по чл.316,вр. с чл.308, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 и му е
наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 10 месеца, при първоначален
"строг" режим на изтърпяване.
1
Л.св. А. е започнал да търпи наказанието на 10.05.2024г. и към настоящият
момент е изтърпял фактически 6 месеца и 26 дни, от работа му се зачитат 27 дни.
Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 2 месеца и 7 дни.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е била със средни стойности - 56
точки.
В профила на криминогенни нужди дефицитни стойности има при следните
зони: "Криминално минало" - с ранни девиантни прояви, многократно наказван за
престъпления нарушаващи ЗДвП; "Отношения към правонарушението" - слабо
критичен към реализираните деструктивни прояви, с утвърждаващ се криминален
модел на поведение и нереална самооценка;"Взаимоотношения" - произхожда от
неблагоприятна семейна среда, изоставен от ранна възраст в ДДЛРГ, не поддържа
контакти с биологичните си родители; "Умения за мислене" - не е последователен в
това, което смята за проблемно, решава проблемите си по неадекватен за средата
начин, склонен да повтаря стари грешки без да си извлича поука.
Рискът от вреди е с ниски стойности за служителите и останалите лишени от
свобода. Не е демонстрирал непристойно отношение към служителите и останалите
осъдени лица. Има нагласи за безпроблемен престой. Не проявява дискриминационни
нагласи към малцинствените групи в затвора.
Рискът от суицид и самоувреждане е с ниски стойности към момента. Не
споделя за суицидни мисли и автоагресивни прояви, които да са индикация за подобен
тип поведение в затвора.
Рискът от вреди за обществото след изтърпяване на наложеното наказание е
със средни стойности и се обуславя от настоящото правонарушение и криминално
минало на л. св. А..
Рискът от бягство към настоящия момент е нисък. Няма история на
реализирани бягства от охранявана среда и индикации за това към момента.
При изготвяне на първоначалния план на присъдата като цели са заложени:
формиране на способност за адекватно разрешаване на проблемите и за разбиране на
собствения принос в тях; недопускане на дисциплинарни нарушения; участие в
подходяща корекционна програма; формиране на нагласи за законосъобразен начин на
живот след освобождаването.
Не е изготвяна междинна оценка, тъй като съгласно методиката за оценка на
риска не се изисква такава.
През учебната 2024/2025г. е записан за ученик в 11 -ти клас в СУ "Мито
Орозов" към Затвора - Враца.
Л. св. А. е с положително отношение към образованието. По данни на СУ
"Мито Орозов" посещава редовно учебните занятия и се справя много добре с учебния
материал, отговорен и старателен в изпълнение на поставените му задачи в училище.
Наблюдава се постоянство и настойчивост в учебния процес.
Поощрен е с "Писмена похвала", съгласно заповед № Л-3676/ 12.11.2024г. на
Началника на Затвора - Враца, за позитивно и отговорно отношение, към дейности в
училище, свързани с отбелязване на празници, както и дейно участие в тях.
Със средни позиции в затворническата общност. Контактува с широк кръг
лишени от свобода, но без да създава трайни приятелства. Стреми се да избягва
конфликтни ситуации и се ползва с авторитет сред останалите. Емоционално
2
стабилен. Не се поддава на манипулации и внушения. Не изразява дискриминационни
нагласи. Освен че няма данни за съпричастност към субкултурните дейности, л.св. А.
сътрудничи на администрацията за прекратяването им. Към пенитенциарните
служители се отнася с необходимото уважение и стриктно изпълнява техните
разпореждания, не проявява необосновани претенции.
Включен е и завършил успешно корекционна програма "Справяне с житейски
проблеми чрез промяна в мисленето", участвал е в спортен турнир по волейбол,
участвал е в образователна програма "Първоначална компютърна грамотност". Л. св.
А. е преминал участие и в индивидуална програма "Живот на свобода". Участва
редовно в курс "Християнски ценности".
Поддържа редовни контакти с близките си чрез редовни свиждания и
телефонни разговори, както и редовно получава финансова подкрепа от тях.
Според ИСДВР, отношението на л.св. А. към плана на присъдата е отчасти
положителен и се изразява в недопускане на дисциплинарни нарушения и във
включването му в учебен процес. Но стремежът му да се образова е насочен предимно
към изтърпяване на наказанието, а не към повишаване на образователната си степен и
постигане на положителни личностни промени, защото с посещаването на училище си
съкращава размерът на присъдата. Аргумент за отбелязаното е фактът, че л.св. А.
заявява желание за ученик с ясното разбиране, че предвид малкия остатък от
присъдата, не е възможно да завърши успешно учебната година, тъй като ще е
изтърпял настоящата присъда. Освен това л.св. А. е освободен от затвора при
изтърпяване на предходна присъда на 14.10.2022г., но не е продължил образованието
си в условията на свобода. Същността на извършените от него деяния и фактът, че
извършва правонарушения през различни периоди от време са показатели за
утвърдени криминални нагласи. Това е показателно за слабите възможности да
ограничава собственото поведение в съответствие с правилата и нормите в
обществото. Декларира известно желание за позитивна промяна, но все още е с неясна
представа за постигането й. Активността, която проявява е избирателна, за неща които
ще му бъдат от полза за намаляване на присъдата и при евентуална молба за условно
предсрочно освобождаване.
Въпреки включването на л. св. А. в програми и дейности за личностна
промяна, същият не е преминал през етапите на прогресивната система, частично
залегнали в разпоредбата на чл. 155, ал. 2 и чл. 171, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, изразяваща се
в замяна на режима в по-лек и прекатегоризиране в открит тип, които ще доведат до
по-плавен и успешен преход към живот на свобода, което е неизпълнение на една от
заложените цели в плана на присъдата, с който той е добре запознат и е удостоверено с
неговия подпис.
Според ИСДВР, доброто поведение в контролирана среда и отчетената
тенденция за положителна промяна през сравнително кратък период все още не са
достатъчно основание да се смята, че л.св. А. е разчупил криминалния модел на
поведение и неговата ресоциализация ще бъде успешна. До този момент л.св. А. не е
доказал по категоричен начин, че е настъпила трайна положителна промяна в начина
на мислене и все още не се отчита пълно разбиране на факторите за криминалното
поведение. Предвид гореизложеното препоръчвам работата с лишения от свобода да
продължи, тъй като не е налице ясно дефиниране на бъдещи цели и план за тяхното
реализиране, с цел успешна ресоциализация в обществото.
От така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
3
За да се допусне УПО съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 НК, е необходимо
кумулативно да са налице две предпоставки: осъденият да е изтърпял фактически в
настоящия случай не по-малко от 1/2 от наказанието си и да е дал достатъчно
доказателства за своето поправяне.
По отношение на л. св. А. е налице изтърпяване на повече от ½ от наложеното
наказание, обаче не са налице категорични доказателства за поправянето му. Съгласно
чл. 439а НПК доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които сочат за
положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Както е
видно, преценката дали има поправяне на осъдения следва да се формира от
поведението му по време на цялостния му престой в пенитенциарното заведение, въз
основа на всички събрани по делото доказателства и от посочената разпоредба, без
съдът да е обвързан от мнението на затворническата администрация.
Съдът, като прецени наличните доказателства по делото, фактите от които са
описани в горното изложение, поведението на л. св. по време на изтърпяване на
наказанието, в изпълнение на набелязаните цели и задачи в плана за преодоляването
им и риска от рецидив и вреди, счита, че няма как да се приеме наличие на достатъчно
доказателства за поправянето му по смисъла на чл. 70, ал. 1 НК.
Констатираните частични положителни промени по отношение трудовите
навици на осъдения и включването му в организираните курсове,в учебния процес
съдът намира, че все още не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
осъдения. Стремежът на л.св. А. да се образова е насочен предимно към изтърпяване
на наказанието, а не към повишаване на образователната си степен и постигане на
положителни личностни промени, защото с посещаването на училище си съкращава
размерът на присъдата. Аргумент за отбелязаното е фактът, че л.св. А. заявява
желание за ученик с ясното разбиране, че предвид малкия остатък от присъдата, не е
възможно да завърши успешно учебната година, тъй като ще е изтърпял настоящата
присъда. Активността, която проявява е избирателна, за неща които ще му бъдат от
полза за намаляване на присъдата.
В случая са налице източници на информация за поведението на осъденото
лице, от които е видно, че не се е поправил в пълна степен. Корекционната работа с
него не е осъществена в максимална степен, поради което и следва да бъдат положени
допълнителни усилия за постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо
противоправно поведение.
Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода.
В тази насока и като се вземе предвид, че инспекторите, които осъществяват
социалната дейност и възпитателната работа в местата за лишаване от свобода имат
най-пряко наблюдение върху осъдените лица, съдът не намира основание да не
възприеме мотивираното становище на затворническата администрация, че процесът
на поправяне при лишения от свобода не е завършен към момента.
Следва да се отбележи, че законодателят ясно е посочил, че УПО от
изтърпяване остатъка от наказание "лишаване от свобода" може да бъде постановено
по отношение на осъден, който е дал доказателства за своето поправяне и
същевременно е изтърпял съответно 1/2 от наложеното му наказание "лишаване от
свобода".
4
Имайки предвид горното, от всички данни по делото може да се направи
единственият извод, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно
предсрочно освобождаване, а именно тази по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК - изтърпяване на не
по-малко от 1/2 от наложеното наказание. Не са налице достатъчно убедителни
доказателства за трайното поправяне и превъзпитание на осъденото лице. Необходимо
е продължаване на поправителното въздействие спрямо молителя, за пълното
постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в чл.36 от НК, поради което и
следва да бъде постановен отказ на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание.
За пълнота на настоящото изложение, следва да бъде добавено, че семейното
положение на осъденото лице, обстоятелството, че съпругата му е бременна и че се
нуждае от грижите на А. и че има още две малки деца, не са сред обстоятелствата,
които законодателят е предвидил като такива, които могат да бъдат взети предвид от
съда, за да бъде постановено УПО.
Мотивиран от горното, съдът постанови определението си.


Съдия при Окръжен съд – Враца:
5