Р
Е Ш Е Н И Е № 285
гр. П., 15.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.СКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ търговски състав, в открито
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР
СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при секретаря НЕЛИ БОГДАНОВА като разгледа докладваното от съдия Емилия
Брусева въззивно търг. дело № 328 по описа за 2019 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл.
от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „З.*.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***-13 – чрез юрисконсулт
К.З. против решение № 72/12.02.2019г., постановено по т.д. № 256/2018г. по
описа на Окръжен съд – П., с което е осъдено „З.*.” АД, ЕИК *** да заплати на „А.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:*** - продължение първи километър, база „А.“, следните суми: сумата
85 137,20 лева, представляваща левовата равностойност на 43529,97 евро –
застрахователно обезщетение, дължимо по договор „Отговорност на автомобилен превозвач“, сключен на 21.12.2017 год. с „М..“ ЕООД, оформен в застрахователна полица № ***и добавък № 2 към нея от 15.02.2018
г., за стока, погинала при пожар на 21.02.2018 г., собственост на ищеца „А.“ ООД, превозвана от превозвача
„М..“ ЕООД с влекач „И.“ рег. № ***, натоварена в полуремарке рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 12.04.2018 год. до окончателното и изплащане, сумата 520,28
лева - обезщетение за забавеното плащане на застрахователното обезщетение за
периода от 21.03.2018 год. до деня преди подаването на исковата молба –
11.04.2018 год., както и сумата 7 267.10 лева - разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете.
В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост на
решението и за нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда да
отмени обжалваното решение и по същество да постанови друго, с което да уважи
предявения иск.
Въззиваемата страна „А.“ ООД, със седалище и адрес на
управление:*** - продължение първи километър, база „А.“ изразява становище, че
жалбата е неоснователна.
Третото лице – помагач „М..“ ЕООД, *** не изразява
становище по въззивната жалба.
Третото лице – помагач „А.л.“ ЕООД, *** също не изразява
становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено следното:
Обективно съединени искове с правно основание с правно
основание чл. 405, ал. 1, вр. чл. 386 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл.
409 от КЗ, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът „А.“ ООД, със седалище и адрес на управление:*** -
продължение първи километър, база „А.“ твърди, че е претърпял вреди, вследствие
на възникнал пожар в превозно средство, с което е осъществяван автомобилен
превоз на стоки, отговорността на превозвача по който е била предмет на
застраховка с ответника „З.*.” АД. Твърди, че този договор е
обективиран в главна застрахователна полица 17019400/21.12.2017г., и допълнен с
добавък №2 от 15.02.2018г. Твърди, че на 15.02.2018г. е ангажирал спедитор „А.л.“
ЕООД за намиране на превозвач за осъществяване на международен превоз на 19
палета найлон по маршрут: товарен пункт Г., **и адрес на разтоварване гр. П., бул. „Ц.“ № 1. Твърди, че в тази връзка спедиторът е ангажирал „М.“ ООД в качеството му на превозвач за извършване на уговорения превоз. Твърди,
че на 21.02.2018
г. в 00,35 ч. В процеса на
осъществяване на самия превоз от „М.“ ООД, в Б., на 116 км. от автомагистрала „Т.“ е възникнал пожар в
превозното средство - ремарке рег. № ***, теглено от товарен автомобил „И.“ с рег. № ***,
собственост на „М.“ ООД. Това
събитие е установено с протокол на РС за ПБЗН - гр. С.. Твърди, че в резултат на пожара се е стигнало до пълното унищожаване на стоката, собственост на „А.“
ООД, превозвана от „М.“ ООД. Твърди, че погиналия товар е на стойност 43 529.27 евро с левова
равностойност 85 137.22 лева.
Твърди, че при ответника е заведена претенция от
превозвача № ***/21.02.2018г. В тази връзка твърди, че застрахователят е
изискал от него като възложител на превоза и увредено лице представяне на определени
документи, които – според възможностите си – е представил. Твърди, че е поканил
ответника да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 85 137.20 лева, представляваща левовата равностойност на 43 529.97 евро, съставляваща стойността на собствената на ищеца стока, погинала при пожар на 21.02.2018 г. При осъществяване на нейния превоз, отговорността
за който е застрахована
при ответника по договор „Отговорност на автомобилен превозвач“ от 21.12.2017
г. и добавък № 2 към него от 15.02.2018 год., ведно със законната лихва в
размер на 1208.52 лева, дължима за периода от настъпването на
застрахователното събитие – 21.02.2018 г. до датата на исковата молба, както и
законната лихва върху главницата, считано от датата
на исковата молба – 12.04.2018 год. до окончателното плащане, както и разноските по делото.
Ответникът „З.*.”
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***-13 оспорва
предявените искове.
Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение между него и превозвача „М..“ ЕООД по застрахователна полица ***,
както и сключването на добавък към нея. Твърди обаче, че пожарът е настъпил в
ремарке, което е с различен контролен номер от това – обект на застраховката,
поради което счита, че не носи риска от настъпилото събитие. Твърди, че не са
налице основания за ангажиране на отговорността му и поради обстоятелството, че
в случая е налице изключен риск съгласно т.4.4 от приложимите Общи условия –
непреодолима сила /събитие, което превозвачът не е могъл да избегне и
последиците от което не е могъл да преодолее/. Оспорва наличието на договор за
превоз между ищеца и „М..“ ЕООД, както и наличието на претърпени имуществени
вреди от „А.“ ООД. Ако се приеме, че е налице застрахователно покритие за
процесното ремарке, както и настъпване на покрит по полицата риск, счита, че
отново не следва да се ангажира отговорността му като застраховател, тъй като
пред него не са били представени редица документи, установяващи правото на
ищеца да получи обезщетение. Оспорва и размера на вредите, които се твърди да
са настъпили за ищеца.
В допълнителната искова молба и допълнителния отговор
страните поддържат изложените доводи. По отношение размера на вредите ищецът
твърди, че претендираната стойност е цената, на което ги е придобил от гръцкия
доставчик. По отношение на непредставените пред застрахователя документи –
счита, че е положил всички усилия за снабдяване с тях и е установил
релевантните обстоятелства.
Третото лице помагач „М..“ ЕООД, *** изразява становище
за основателност на предявените искове.
Третото лице помагач „А.л.“ ЕООД, *** също изразява становище
за основателност на претенциите.
Видно от представената заявка – договор за международен
транспорт /стр.27-28 от делото на ОС/ „А.“ ООД е възложило на „А.л.“ ЕООД
намиране на превозвач за осъществяване на международен превоз по маршрут: товарен пункт Г., **и адрес на разтоварване гр. П.,
бул. „Ц.“ № 1 с дата на
товарене – 20.02.2018г. срещу заплащане на уговорена цена 850 лева /без ДДС/. Със
заявка – договор от 15.02.2018г. „А.л.“ ЕООД е ангажирал „М.“ ООД в качеството му на превозвач за извършване на превоз на товар: найлон на
палети от посочения пункт на товарене в Г. до адреса на разтоварване в гр.П..
Договорено е заплащане на навло от 600 лева с ДДС. Видно от представеното
потвърждение за плащане „А.“ ООД е заплатил на спедитора 1020 лева съгласно
издадена от последния фактура №590/26.02.2018г. От своя страна спедиторът е
заплатил на превозвача „М..“ ЕООД уговореното навло /фактура и нареждане –
стр.31 -32 от делото/.
Видно от издадената проформа фактура от 06.02.2018 год. ищецът
е преговарял с гръцкото дружество „Д.“ АД за закупуване на фолио на стойност
29 380,16 евро. Чрез банков превод от 13.02.2018г. „А.“ ООД е заплатил на „Д.“
АД авансово сумата 16 000 евро. На 20.02.2018 год. От страна на купувача –
настоящ ищец е преведена отново по банков път разликата от 27 529,97 евро до
пълната стойност на стоката, посочена в проформа – фактурата. Сумите са
преведени по посочена в цитираната фактура банкова сметка ***. Следователно към
датата на натоварване на стоката – 20.02.2018г. ищецът е заплатил пълния размер
на продажната цена за закупеното фолио - 43 529.97 евро.
Осъществяването на покупко-продажбата се установява от
издадената от „Д.“ АД, Р.Г. фактура № 521/18BG и
извършените плащания, описани по-горе. От тях може да се направи извод, че „А.“
ООД е закупил посочените във фактурата 12 артикула – фолио с посочени широчина,
дебелина и дължина общо на стойност 43 529.97 евро. Стоката е опакована в
19 палета и същата е с брутно тегло 23 377 кг. Във фактурата INVOICE 521/18 BG е посочено, че така опакованата стока е натоварена на
камион с рег. № *** / ***.
Уговорките на страните относно доставката са посочени
като **. Следователно продавачът доставя стокитe, освободени за износ до превозвача, одобрен от купувача, на определено място, след което се освобождава от риска. Стоката е предадена
на превозвача „М.“ ООД, гр. П., като е натоварена на автомобил с рег. № **/ ***.
Това се установява от представената ЧМР товарителница, съставена на 20.02.2018
г. /стр.37 от делото/. С предаването на стоката, рискът от случайното ѝ
погиване е преминал върху ищеца. Съгласно чл. 4 от
Конвенцията ЧМР, респ. чл. 50, ал. 1 от Закона за автомобилните превози,
договорът за превоз се установява с товарителница. От представената ЧМР
товарителница от 20.02.2018г. се установява, че „М..“ ЕООД е превозвач на
стоката, продадена от „Д.“ АД, Р.Г. и закупена от ищеца. Не се установяват
твърденията на жалбоподателя, че „М..“ ЕООД е извършил превоза за собствена
сметка. Напротив – той е приел извършването на превоз, който му е възложен, за
друго лице, за което е получил и договореното възнаграждение – навло.
Видно от представеното писмо изх. № от 27.02.2018 г. на
МВР, Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - гр. С. на
21.02.2018 год. около 00.35 ч. на автомагистрала „Т.“, км. 116 е възникнал
пожар в полуремарке рег. № ***, теглено от товарен автомобил „И.“ с рег. № **, собственост
на превозвача „М..“ ЕООД. В писмото се сочи, че при пожара е унищожена
превозваната стока, собственост на „А.“ ООД.
По делото пред първоинстанционния съд са разпитани в
качеството им на свидетели двама от служителите, участвали в потушаването на
пожара, а именно: А.К.и И.А.. Свидетелят К.твърди, че е бил в първата пожарна
кола, изпратена на местопроизшествието. На място се установило, че пожарът е голям
и че водата няма да стигне за потушаването му. Затова бил изпратен и втори
автомобил. В екипа на втория автомобил бил другия свидетел А.. Свидетелите
посочват, че влекачът бил отделен от ремаркето, за да не пострада. Ремаркето
обаче горяло цялото ведно с превозваната стока. Те посочват също, че вследствие
на пожара нищо от превозваната стока не е било запазено и не би могло да се
запази. Те се спомнят, че товарът е бил ролки с найлон, част от който изтичал
по асфалта и залепвал за него. Причината за пожара не била установена. Според
участващите в гасенето пожарникари той не би могъл да бъде причинен нито от
горящо стърнище, нито от гръмотевична буря със светкавици и гръмотевици, тъй
като такава е нямало по това време. Свидетелят А. посочва, че времето е било
студено, валяло слабо, като постепенно валежът преминал в суграшица. Свидетелят
е видял на място водача на товарния автомобил. Той бил в паника и също нямал
обяснение за причината за пожара.
Поради възникналия пожар в полуремарке рег. № ***,
теглено от товарен автомобил „И.“ с рег. № **, товарът не е достигнал до получателя „А.“ ООД. Съгласно чл.
67 от Закона за автомобилните превози превозвачът отговаря за пълната или частичната липса
или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му,
както и за забава при доставянето му. Аналогична е и нормата на чл. 17 от Конвенцията ЧМР.
Възражението на ответника, че пожарът да се дължи на
непреодолима сила, не е подкрепено от доказателства. Самите пожарникари, които
на място са гасели пожара, не посочват установена от тях причина за
възникването му, но са категорични, че горящи стърнища в околността не е имало,
нито буря със светкавици и гръмотевици. Не може да бъде споделено и твърдението
на жалбоподателя, че след като причината за пожара не е установена, то тя е
обстоятелство, което превозвачът не е могъл да избегне и последиците от което
не е могъл да преодолее – т.е. обстоятелство по т.4.4 от Общите условия. Точно
защото причината не е установена, твърденията на жалбоподателя са само едно
предположение.
Видно от застрахователна полица № ***, сключена на 21.12.2017
г. между ЗК „У.“ АД и „М..“ ЕООД предмет на застраховката е отговорността на „М..“
ЕООД като автомобилен превозвач на товари, превозвани по силата на договор за
превоз, към който се прилага Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на товари /**/ или **с
превозни средства както следва: влекач **и полуремаркета – анонимни, бордови.
Лимитът на отговорността е 100 000 евро за едно събитие. Срокът на
застраховката е от 22.12.2017 г. до 21.12.2018 г. Следователно датата на
събитието - 21.02.2018 г. се обхваща от срока на действие на застраховката. Според
посочените в полицата специални условия застрахователят се е съгласил да покрие
отговорността на превозвача за описаните в полицата влекачи, които могат да
теглят всяко технически изправно и съвместимо собствено или чуждо полуремарке
тип брезент. Изрично са изключени от обхвата на застраховката превози с
хладилни, цистерни, платформи, автовози, контейнеровози и други специализирани
полуремаркета. В случая не се твърди превозът да е осъществяван с такива.
Приложимите общи условия са тези в сила от 15.08.2012 г., изм. 10.02.2014 г.
Към този застрахователен договор на 15.02.2018 г. е подписан добавък, с който
към застрахователното покритие е включено и следното МПС: Влекач марка „И.“ с
рег. № ***. Това според ЧМР товарителницата е автомобила с полуремарке към
него, на който е натоварена стоката. Видно от представения застрахователен
сертификат от 15.02.2018г., издаден от ЗК „У.“ АД сред изброените регистрационните номера на застрахованите
влекачи е и влекач ***, в полуремаркето към който е натоварена стоката. Видно
от съдържанието на този сертификат застрахователното покритие се прилага при
изброените превозни средства, както и при собствените им и външни полуремаркета
от видовете с покривало или затворени полуремаркета /освен хладилни камиони/. От
обхвата на покритието са изключени специализирани превозни средства от вида
автовоз, с камера, цистерни и хладилни камиони, както и отворени полуремаркета.
Твърдението на жалбоподателя е, че прикаченото към влекача превозно средство с
рег. № *** е ремарке, а не полуремарке, както е посочено в полицата. Според
настоящата инстанция това не променя обхвата на застрахователното покритие, тъй
като съгласно т. 17 от пар. 6 на Допълнителните разпоредби на ЗДП ремаркетата
са приравнени на полуремаркетата като вид пътни превозни средства, предназначени
да бъдат теглени от моторно превозно средство.
Неоснователно се явява и възражението на застрахователя,
че отговорността му не следва да бъде ангажирана, тъй като пожарът е настъпил в
полуремаркето, а в полицата е посочен регистрационният номер единствено
влекача. Според издадения от самия застраховател сертификат застрахователното
покритие се прилага при изброените превозни средства, както и при собствените
им и външни полуремаркета от видовете с покривало или затворени полуремаркета. Посочено
е, че застраховката се отнася и за „анонимни и бордови полуремаркета“. Следователно
пак самият застраховател е преценил, че не е необходимо да се изброяват
регистрационните номера на полуремаркетата. Достатъчно е полуремаркето да е технически
изправно и съвместимо - според съдържанието на специалните условия на
застраховката. По делото не са направени възражения за техническата изправност
на влекача и полуремаркето, нито за тяхната съвместимост. Не се твърди и натоварване
на стоката на превозно средство, попадащо сред изключенията, посочени в
специалните условия – хладилни, цистерни, платформи, автовози, контейнеровози и
други специални полуремаркета.
Следователно в случая е налице валиден договор за
застраховка на отговорността на превозвача „М.“ ООД. Застрахователят ЗК „У.“ АД
е поел задължение и се е съгласил да покрие отговорността на превозвача именно
за превозваните от превозвача стоки с посочения влекач, натоварени във всяко
полуремарке, без значение от регистрационния му номер.
Съгласно чл. 419 от КЗ застрахователният договор при
сухопътни превози покрива всички рискове, на които е изложен превозваният
товар, освен ако е уговорено друго. Той влиза в сила с предаването на товара за
превоз и има действие до предаването му на получателя. В нормата на чл. 405,
ал. 1 от КЗ е предвидено задължение на застрахователя при настъпване на
застрахователно събитие да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок,
който не може да бъде по-дълъг по срока по чл. 108 КЗ, а именно 15 дни от
представянето на всички доказателства. Възникналото застрахователно събитие -
пожар не е сред изключените застрахователни събития, описани в специалните условия. Събитието, явяващо се покрит риск, е
настъпило в периода на действие на застраховката.
Съгласно чл. 67 от Закона за автомобилните превози и
чл.17 от Конвенцята ЧМР превозвачът отговаря за пълната или частичната липса или повреда на
товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за
забава при доставянето му. Неговата
отговорност е предмет на сключената застраховка с жалбоподателя. Отговорността
на застрахователя произтича от възникналата отговорност на превозвача да
обезщети ищеца за причинените му вреди от превоза. За стойността на вредите може
да се направи извод от доказателствата за цената на стоката, която е била обект
на превоза. Тази стока е унищожена изцяло. Затова и размера на вредите е пълната
стойност на погиналата стока. Не може да бъде споделено становището на
жалбоподателя за липса на доказателства за количеството погинала стока.
Напротив – погинало е цялото натоварено количество фолио, опаковано в 19 палета
с брутно тегло 23 377 кг. Свидетелите, гасили пожара са категорични, че е
изгоряло всичко и няма запазена част от стоката.
Относно възражението на жалбоподателя, че не заплаща
обезщетение, защото не са му представени всички необходими документи: същият е уведомен за събитието на датата на
настъпването му - 21.02.2018 г., което се установява от образуването на щета на
тази дата. Действително с писмо по електронен път той е изискал представяне на
допълнителни документи. Част от тях като декларация за липса на карго
застраховка е представена от „А.“ ООД. Други – като свидетелски доклад на
шофьора – не са представени. Тази липса обаче няма как да бъде определена като
обстоятелство, за което ищецът като увредено лице да отговаря.
Искът се явява основателен и доказан в пълния му размер -
за сумата 85137.20 лева, представляваща левовата равностойност на 43 529,97 евро - цена на стоката,
закупена от ищеца и обект на превоза, осъществен от застрахования „М.“ ООД.
Според чл. 409 КЗ застрахователят дължи законна лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичането на срока по
чл. 405 ТЗ. Ищецът е представил всички документи, с които е могъл да се
снабди, с писмо изх. № 1 / 02.03.2018 г., получено от жалбоподателя ЗК „У.“ АД
на 05.03.2018 г. Считано от 06.03.2018 год. е започнал да тече 15-дневния срок
за доброволно заплащане на обезщетението. Този срок е изтекъл към 20.03.2018
год. От 21.03.2018 год. застрахователят е в забава и дължи обезщетение в размер
на законната лихва. За периода 21.03.2018г. – 11.04.2018г. то възлиза на 520.28
лева, поради което акцесорният иск се явява основателен и следва да се уважи до
посочения размер.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния
съд. Ето защо обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено изцяло.
Във връзка с разноските от страна на ЗК „У.“ АД е
направено възражение, че разноски на ищеца не се дължат, тъй като не са
представени доказателства за реално изплатено възнаграждение. Съдът констатира,
че с отговора на въззивната жалба са представени пълномощно, фактура
№741/14.03.2019г. за изготвяне на отговор по въззивната жалба и процесуално
представителство пред АС – П., както и банково преводно нареждане за сумата
2880 лева, за която като основание за плащане се сочи именно посочената
фактура. Представен е и списък на разноските по чл.80 от ГПК. Не са налице причини
за намаляване на възнаграждението, поради фактическата и правна сложност на
делото. Ето защо на основание чл. 78 ал.1 от ГПК жалбоподателят – ответник
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна - ищец сумата 2 880 лева
– разноски по делото пред въззивната инстанция.
С оглед на
гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, П.ският Окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 72/12.02.2019г., постановено по т.д. № 256/2018г. по описа на Окръжен съд – П.,
с което е осъдено „З.*.” АД, ЕИК
*** да заплати на „А.“ ООД, със седалище и адрес на управление:*** -
продължение първи километър, база „А.“, следните суми: сумата 85
137,20 лева, представляваща левовата равностойност на 43529,97 евро –
застрахователно обезщетение, дължимо по договор „Отговорност на автомобилен превозвач“, сключен на 21.12.2017 год. с „М..“ ЕООД, оформен в застрахователна полица № ***и добавък № 2 към нея от 15.02.2018
г., за стока, погинала при пожар на 21.02.2018 г., собственост на ищеца „А.“ ООД, превозвана от превозвача
„М..“ ЕООД с влекач „И.“ рег. № ***, натоварена в полуремарке рег. № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на исковата молба – 12.04.2018 год. до окончателното и изплащане, сумата 520,28
лева - обезщетение за забавеното плащане на застрахователното обезщетение за
периода от 21.03.2018 год. до деня преди подаването на исковата молба –
11.04.2018 год., както и сумата 7 267.10 лева - разноски по делото,
пропорционално на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „З.*.”
АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***-13 да
заплати на „А.“ ООД, със седалище и адрес на управление:*** - продължение първи
километър, база „А.“ сумата 2880 лева – разноски по производството пред въззивната
инстанция.
Решението е постановено при участието на трети лица –
помагачи: „М..“ ЕООД, *** и „А.л.“ ЕООД, ***.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: