Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н
И Е №
гр.Оряхово, 29.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 15.07.2021г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря В.Иванова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№171/2021г. по описа на РС – Оряхово, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е образувано по предявен от „ ДЗИ – Общо
застраховане „ ЕАД, гр.София, бул.“ Витоша „ №89Б, ет.4, с ЕИК:*********,
представлявано от К.Ч. – главен изпълнителен директор и Б. В. – изпълнителен
директор, чрез пълномощника им адв.Н.Б. *** срещу Н.Т.Н., ЕГН:********** *** иск
с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 5000.00 лева / пет хиляди лева и нула стотинки /,
като част от общо вземане в размер на 80116.89 лева., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета №43072951500192 и щета №43072951400291
за неимуществени вреди, претърпени от Д.Х. К., А. П. П. и М. П. П. от ПТП,
настъпило на 10.09.2010г. по вина на ответника,
както и ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на
завеждане на исковата молба – 02.04.2021г. до окончателното й плащане.
Претендират се и
направените по делото разноски.
В
подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени
доказателства – Присъда №21 от 03.05.2012г., постановена по НОХД №183 от 2011г.
по описа на РС - Оряхово с мотиви, Решение №92 от 21.09.2016г., постановено по ВГД
№69 от 2015г. по описа на ОС - Враца, Решение №1747 от 17.07.2017г.,
постановено по ВГД №6141 от 2016г. по описа на АС - София, Определение №262 от
26.04.2018г., постановено по ТД №2669 от 2017г. на ВКС, Изпълнителен лист от
07.08.2017г.,Покана за доброволно изпълнение по ИД №20177900401969, Преводно
нареждане от 03.05.2018г., Изпълнителен лист №115 от 08.06.2018г., Покана за
доброволно изпълнение по ИД №20187900401065, Преводно нареждане от 30.07.2018г.,
Регресна покана изх.№92-3723 от 05.04.2019г. и обратна разписка, Регресна
покана изх.№ 92-3723 от 05.11.2018г. и обратна разписка, Решение №18238 от
10.11.2016г., постановено по ГД №54544 от 2015г. по описа на СРС, Решение от
28.05.2019г., постановено по ВГД №14618 от 2017г. по описа на СГС, Платежно
нареждане от 24.06.2019г. - референция РТ19175534711908, Платежно нареждане от
24.06.2019г. - референция РТ19175534711005, Ликвидационен акт по щета №43072951500192,
Ликвидационен акт по щета №43072951400291, Справка от Гаранционен фонд за
автомобил ВР 6714 ВВ.
В
исковата молба се сочи, че с Присъда №21 от 03.05.2012г. на РС - Оряхово,
постановена по НОХД №183 от 2011г., ответникът Н.Т.Н. е бил признат за виновен
в това, че на 10.09.2010г., около 17.00 часа на м д. Селановци, обл.Враца, по
ул.“ Скакуц “ пред дом №38, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „ Фолксваген “, модел „ Венто “ с ДКН:Вр 67 14 ВВ, негова собственост,
нарушил правилата за движение по ЗДвП - разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, и по
непредпазливост е допуснал причиняването на комплексна телесна повреда на Д. Х.
К. от гр.О., обл.Враца, изразяваща се в счупване на шест ребра - състояние
довело до трайно затруднение на движенията на снагата и десностанен
хемопневмоторакс и подкожен енфизем в дясната половина на гръдната кухина,
изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
деянието е извършено в пияно състояние - с концентрация на алкохол в кръвта си
- 2,24 промила, установено по надлежния ред с Протокол №229/27.09.2010г. на
БНТЛ при ОД на МВР - Враца и деецът е избягал от местопроизшествието.
Отразено
е, че към датата на ПТП за МПС „ Фолксваген “ с ДКН:ВР 6714 ВВ, е била налице
активна застраховка " Гражданска отговорност на автомобилистите " със
застраховател „ ДЗИ Общо застраховане “ ЕАД.
Твърди
се, че по депозирана от Д. Х. К. искова молба в ОС - Враца е било образувано ГД
№69 от 2015г. срещу „ ДЗИ Общо застраховане “ ЕАД по предявен иск за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило
на 10.09.2010г. и ексцес от същото, изразяващ се в две нови заболявания, ведно
със законната лихва от 10.09.2013г. до окончателното изплащане и срещу Н.Т.Н.,
срещу когото при условията на евентуалност е бил предявен иск по чл.45 от ЗЗД,
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на
ПТП, настъпило на 10.09.2010г. и ексцес от същото, изразяващ се в две нови
заболявания, ведно със законната лихва от 10.09.2013г. до окончателното
изплащане.
С
Решение на ОС - Враца, постановено на 21.09.2016г. по ГД №69 от 2015г. е бил уважен
предявения иск и „ ДЗИ Общо застраховане “ ЕАД е било осъдено да заплати на Д.
Х. К. сумата от 40000.00 лева, ведно със законната лихва от 10.09.2013г. до
окончателното й изплащане.
С
Решение №1747 от 17.07.2017г. на Софийски апелативен съд, постановено по ВГД №6141
от 2016г. решението на ОС – Враца е било потвърдено.
С
определение №262 от 26.04.2018г. по ТД №2669 от 2017г. на ВКС, не е допуснато
касационно обжалване на Решение №1747 от 17.02.2017г., постановено по ВГД №6141
от 2016г. на АС – София.
Сочи
се, че въз основа на издаден от АС - София изпълнителен лист от 07.08.2017г. по
ВГД №6141 от 2016г. е било образувано изпълнително дело №20177900401969 по
описа на ЧСИ – Р. М., рег.№790 на КЧСС.Твърди се, че по изпълнителното дело на
03.05.2018г. е била заплатена сумата от 64535.11 лева.
Сочи
се още, че въз основа на издаден от ОС - Враца изпълнителен лист №115 от
08.06.2018г. по ТД №69 от 2015г., е образувано изпълнително дело
№20187900401065 по описа на ЧСИ – Р. М., рег. №790 на КЧСС, като се твърди, че
по изпълнителното дело на 10.07.2018г. е била заплатена сумата от 11205.20 лева.
Счита
се, че с изплащане на застрахователното обезщетение в размер на 75740.31 лева
за претърпените от Д. Х. К. неимуществени вреди в следствие на ПТП, настъпило
на 10.09.2010г. по вина на ответника, в полза на „ ДЗИ Общо застраховане “ ЕАД
е възникнало регресно вземане за платената сума от 75740.31 лева и
ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева, тъй като ответникът е управлявал
застрахования при дружеството автомобил след употреба на алкохол в кръвта с
концентрация над допустимата по закон и е избягал от местопроизшествието.
Сочи
се, че на ответника е била изпратена регресна покана изх.№92-3723 от
05.11.2018г., получена на 17.12.2018г. и изх.№92-3723 от 05.04.2019г., получена
на 24.04.2019г., но от негова страна не е имало заплащане на сумата.
Посочено
е, че по депозирани от А. П. П.и М. П.П., чрез законните им представители Д. Х.К.
и П. П. К. искови молби срещу „ ДЗИ Общо застраховане “ и при условията на
евентуалност против Н.Т.Н. е било образувано ГД №54 544 от 2015г. в Софийски
районен съд.
С
Решение №18238 от 10.11.2016г. на СРС, постановено по ГД №54544 от 2015г., „ ДЗИ
Общо застраховане “ ЕАД е било осъдено да заплати на А. П. П. сумата от 2000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 10.09.2010г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба — 08.09.2015г. до окончателното й изплащане и на М.
П. П. сумата от 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2010г., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба - 08.09.2015г. до
окончателното й изплащане.
С
решение от 28.05.2019г., постановено по ВГД №14618 от 2017г., АС – София е
потвърдил решението на Софийски районен съд.
Твърди
се, че след прихващане на присъдените в полза на „ ДЗИ Общо застраховане “ ЕАД
разноски, на Д. Х. К. са изплатени на 24.06.2019г. общо 4331.58 лева - два
превода по 2165.79 лева по сметка на майката Д. Х. К., за всяко едно от децата.
Сочи
се, че общо изплатената сума е в размер на 80071.89 лева.
Счита
се, че с изплащането на застрахователното обезщетение в размер на 80116.89 лева
за претърпените от Д. Х. К., А. П. П. и М. П. П. неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 10.09.2010г. по вина на ответника, в полза на „ ДЗИ Общо
застраховане “ ЕАД е възникнало регресно вземане за платената сума от 80071.89
лева и ликвидационни разноски в размер на 45.00 лева, тъй като ответникът е
управлявал застрахования при дружеството автомобил след употреба на алкохол в
кръвта с концентрация над допустимата по закон.
Сочи
се, че с исковата молба, претенцията с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ
е заявена частично, съответно в размер на 5000.00 лева, като част от общо
вземане в размер на 80116.89 лева, изплатено застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от Д. Х. К., А. П. П. и М. П. П. при ПТП,
реализирано на 10.09.2010г. по вина на ответника, както и ликвидационни
разноски.
Твърди
се, че до настоящия момент няма направено плащане на дължимата сума.
В
срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С Присъда №21 от 03.05.2012г.,
постановена по НОХД №183/2011г. по описа на РС – Оряхово, ответникът е признат
за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3, алт.1 и алт.6, б.” А „,
пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, за това, че 10.09.2010г., около 17.00 часа в
с.Селановци, обл.Враца по ул.” Скакуц „, пред дом №38, при управление на МПС –
лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Венто „, с ДКН:ВР 6 14 ВВ, негова
собственост, е нарушил правилата за движение
на Закона за движение по пътищата – разпоредбата на чл.25 от ЗДвП, а
именно, като водач на МПС, преди започване на маневри – излизане от реда на
паркираните превозни средства, да се отклони надясно или наляво, преди да
започне маневрата е длъжен да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат пред него или минават покрай него,
като се съобрази с тяхното положение, като не е съобразил горните обстоятелства
и е предприел маневра назад, за да напусне редът на превозните средства и по
непредпазливост е допуснал причиняването на комплексна телеста повреда на Д. Х.
К. от гр.Оряхово, обл.Враца, изразяваща се в счупване на шест ребра, състояние,
довело до трайно затруднение на движенията на снагата и десностанен
хемопневмоторакс и подкожен енфизем в дясната половина на гръдната кухина,
изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно за живота, като
деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си
2.24 промила, установено по надлежния ред с Протокол №229/27.09.2010г. на БНТЛ
при ОД на МВР – Враца и деецът е избягал от местопроизшествието.На основание
чл.54 от НК му е било наложено наказание „ Лишаване от свобода „ за срок от една
година, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било
отложено за срок от три години.
Със същата присъда на основание
чл.45, ал.1 от НК ответникът е бил осъден да заплати на Д. Х. К. от гр.Оряхово,
обл.Враца сумата от 8000.00 лева / осем хиляди лева /, представляваща
обезщетение за нанесените й в резултат на деянието неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 10.09.2010г.
до окончателното й изплащане, както и сумата от 276.32 лева / двеста седемдесет
и шест лева и тридесет и две стотинки /, представляваща обезщетение за
нанесените й в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 22.06.2011г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 1050.00 лева / хиляда и петдесет
лева /, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
С Решение №92 от 21.09.2016г.,
постановено по ТД №69/2015г. по описа на ОС – Враца ищцовото дружество „ ДЗИ –
Общо застраховане „ ЕАД е било осъдено на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм. / да
заплати на Д. Х. К. сума в размер на 40000.00 лева / четиридесет хиляди лева /,
като обезщетение за неимуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на
10.09.2010г. и екцес от същото проявени две нови заболявания, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2013г. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 5000.00 лева / пет хиляди лева /, представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищцовото дружество е било осъдено да
заплати по сметка на ОС - Враца и сума в размер на 1600.00 лева, представляваща
държавна такса върху уважените искове.
С Решение №1747 от 17.07.2017г.,
постановено по ГД №6141/2016г. по описа на АС – София, Решението на ОС – Враца
е било потвърдено, а ищцовото дружество е било осъдено да заплати на Добринка
Кунова направените по делото разноски за въззивна инстанция в размер на 3000.00
лева.
С Определение №262 от 26.04.2018г.,
постановено по ТД №2669/2017г. по описа на ВКС, ТК, 2 – ро отделение, не е било
допуснато касационно обжаване на горепосоченото Решение на АС – София, а
ищцовото дружество е било осъдено да заплати на Д. К. направените по делото
разноски за касационното производство в размер на 450.00 лева.
След влизане в сила на Решението
постановено по Г.№6141/2016г., на 07.08.2017г. на Д. К. бил издаден
изпълнителен лист срещу ищцовото дружество за присъдената с решението сума от
40000.00 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2013г. до
окончателното й изплащане.
По така издадения изпълнителен лист
било образувано изпълнително дело №20177900401969 по описа на ЧСИ Р.М.,
рег.№790, с район на действие, района на СГС.
До ищцовото дружество била изпратена
покана за доброволно изпълнение, в която било отразено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на 62479.54 лева, от които главница в размер на
40000.00 лева, законна лихва в размер на 16820.78 лева за периода от
10.09.2013г. до 31.10.2017г., дължима до окончателното изплащане на сумата,
1320.00 лева – адвокатски хонорар по изпълнителното дело в полза на взискателя
Кунова, както и такси и разноски в размер на 4338.76 лева, съгласно Тарифата за
такси и разноски, дължими към 31.10.2017г..
Чрез кредитен превод, извършен на
03.05.2018г. ищцовото дружество внесло по изпълнителното дело сума в размер на
64535.11 лева, като било отбелязано, че същото е по щета №43072951200294.
Изпълнителен лист след влизане на
решението по горепосоченото гражданско дело бил издаден и от ОС – Враца.Със
същия ищцовото дружество било осъдено да заплати на К.сума в размер на 5000.00
лева, присъдени с Решение №92 от 21.09.2016г., постановено по ГД №69/2015г. по
описа на ОС – Враца, за сума в размер на 3000.00 лева, присъдени с Решение
№1747/17.07.2017г., постановено по ГД№6141/2016г. по описа на АС – София и за
сума в размер на 1450.00 лева, присъдени с Определение №262 от 26.04.2018г.,
постановено по ТД №2669/2017г. по описа на ВКС, ТК, 2 – ро отделение.
По така издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело №20187900401065 по описа на ЧСИ Р. М., рег.№790, с
район на действие, района на СГС.
До ищцовото дружество била изпратена
покана за доброволно изпълнение, в която било отразено, че задължението по
изпълнителното дело възлиза на 11205.20 лева, от които 9450.00 лева, присъдени
разноски, 650.00 лева, разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя .
както и такси и разноски в размер на 1105.20 лева, съгласно Тарифата за такси и
разноски, дължими към 06.08.2018г., от които 48.00 лева при приключване на
делото.
Чрез кредитен превод, извършен на
30.07.2018г. ищцовото дружество внесло по изпълнителното дело сума в размер на
11205.20 лева, като било отбелязано, че същото е по щета №43072951200294.
Ищцовото дружество изпратило до
ответника две регресни покани.Със същите ответникът бил уведомен, че във връзка
с причинено от него събитие на 10.09.2010г., ищцовото дружество е изплатило
обезщетение по застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите в размер
на 75740.00 лева, както и, че на основание КЗ, разполага с право на регресно
вземане срещу него за изплатеното застрахователно обезщетение.В тази връзка е
посочено, че ответникът следва да възстанови на ищцовото дружество сума в
размер на 75755.31 лева – 75740.31 лева – стойност на щетата и 15.00 лева –
ликвидационни разходи.С поканата на ответникът бил предоставен петнадесет
дневен срок за доброволно изпълнение, като същият бил предупреден, че при
неизпълнение ищцовото дружество ще потърси правата си по съдебен ред.
Поканите били получени от ответника
на 17.12.2018г. и на 24.04.2019г..
С Решение №18238 от 10.11.2016г.,
постановено по ГД №54544/2015г. по описа на РС – София, ищцовото дружество било
осъдено на основание чл.226 от КЗ / отм. / да заплати на А. П. П. сума в размер
но 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 10.09.2010г. в резултат на виновно противоправно поведение
на ответника, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е ангажирана при
ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 08.09.2015г. до окончателното й изплащане, както
и сума в размер на 300.00 лева, представляваща сторените от П. разноски за
адвокатско възнаграждение.
Ищцовото дружество е било осъдено да
заплати по сметка на съда на основание
чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 120.00 лева, представляваща държавна такса
и възнаграждения за вещи лица.
Със същото Решение ищцовото
дружество на основание чл.226 от КЗ / отм. / било осъдено да заплати на М. П. П.
сума в размер но 2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 10.09.2010г. в резултат на виновно
противоправно поведение на ответника, чиято глажданска отговорност към датата
на ПТП е ангажирана при ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на депозиране на исковата молба – 08.09.2015г. до
окончателното й изплащане, както и сума в размер на 300.00 лева, представляваща
сторените от Петров разноски за адвокатско възнаграждение.
Ищцовото дружество е било осъдено да
заплати по сметка на съда на основание
чл.78, ал.6 от ГПК сума в размер на 120.00 лева, представляваща държавна такса
и възнаграждения за вещи лица.
С Решение от 28.05.2019г.,
постановено по ВГД №14618/2017г. по описа на СГС, Решението на РС – София в
горепосочената част е било потвърдено.
С платежни нареждания от дата
24.06.2019г. в изпълнение на горепосоченото решение, ищцовото дружество внесло
по сметка на Добринка Кунова сума в размер на 2165.79 лева и сума в размер на
2165.79 лева.
По делото е приложена извадка от
електронния регистър на Гаранционен фонд с приложена справка от информационния
регистър на същия фонд за автомобил с ДКН:ВР 67 14 ВВ, от която се установява,
че автомобилът е имал валидна сключена застраховка „ Гражданска отговорност „
на автомобилистите с ищцовото дружество за периода от 03.07.2010г. до
02.07.2011г..
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл.500, ал.1, т.1 от КЗ,
освен в случаите по чл.433, т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви
и разноски, когато виновният водач при настъпване на ПТП е извършил нарушение
по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотици или други упойващи вещества, или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, а
съгласно т.3 – е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на
местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е
наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина,
като в последния случай тежестта на доказване носи виновния водач.
Съгласно разпоредбата на чл.274,
ал.1, т.1 от КЗ / отм. /, освен в случаите по чл.227 от КЗ застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахования при настъпването на ПТП е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма или
под въздействието на наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се
подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество
или негов аналог.
Регресното право на застрахователя
по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност “ на автомобилистите
спрямо виновния водач се урежда от закона, действал към момента на неговото
пораждане, а този момент е настъпването на застрахователното събитие по риска „
Гражданска отговорност “ на автомобилистите, като в случая следва да се приеме,
че това е отменение КЗ.Наличието на предвидените в чл.274 от КЗ / отм. / и
чл.500 от КЗ основания за възникване на регресното право, не освобождава
застрахователя от отговорността по риска „ Гражданска отговорност “ към третото
увредено лице, поради което той дължи обезщетяване на вредите, претърпени от
него, като моментът на плащането на обезщетението на увреденото лице определя
не възникването, а изискуемостта на регресното притезание.Задължението на
застрахователя да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното му
право срещу деликвента, възникват по силата на закона и са в корелативна
връзка.
Регресното право е средство за
санкциониране на виновните за причинените на трети лица вреди в посочените в
закона случаи.В тези случаи, независимо, че са заплатили застрахователна премия
и е възникнало валидно застрахователно правоотношение, застрахованите лица не
се освобождават от гражданската си отговорност.
В настоящия случай съдът намира, че
са налице всички елементи от фактическия състав на регресния иск по чл.274,
ал.1, т.1 от КЗ / отм. / срещу ответника.
На първо място с Присъда №21 от
03.05.2012г., постановена по НОХД №183/2011г. по описа на РС – Оряхово,
ответникът е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343, ал.3,
алт.1 и алт.6, б.” А „, пр.2, вр.чл.342, ал.1 от НК, за това, че 10.09.2010г.,
около 17.00 часа в с.Селановци, обл.Враца по ул.” Скакуц „, пред дом №38, при
управление на МПС – лек автомобил марка „ Фолксваген „, модел „ Венто „, с
ДКН:ВР 67 14 ВВ, негова собственост, е нарушил правилата за движение на Закона за движение по пътищата –
разпоредбата на чл.25 от ЗДвП и по непредпазливост е допуснал причиняването на
комплексна телеста повреда на Д. Х. К. от гр.О., обл.Враца, изразяваща се в
счупване на шест ребра, състояние, довело до трайно затруднение на движенията
на снагата и десностанен хемопневмоторакс и подкожен енфизем в дясната половина
на гръдната кухина, изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно
за живота, като деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на
алкохол в кръвта си 2.24 промила, установено по надлежния ред с Протокол
№229/27.09.2010г. на БНТЛ при ОД на МВР – Враца и деецът е избягал от
местопроизшествието.Видно от присъдата ответникът е собственик на процесното
МПС с ДКН:ВР 67 14 ВВ и същият е причинил процесното ПТП след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, а
именно с 2.24 промила.Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила Присъда на наказателен
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца, като в случая пияното състояние е елемент от състава на
престъплението и този факт по силата на чл.300 от ГПК е задължителен за
гражданския съд.
От приложената по делото извадка от
електронния регистър на Гаранционен фонд с приложена справка от информационния
регистър на същия фонд за автомобил с ДКН:ВР 67 14 ВВ се установява, че ПТП с
горепосочения автомобил е станало в срока на действие на договора за
застраховка „ Гражданска отговорност „ на автомобилистите, сключен с ищцовото
дружество.
На следващо място ищцовото дружество
е било осъдено да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ / отм. /, както
следва - на Д. Х. К. сума в размер на 40000.00 лева / четиридесет хиляди лева
/, като обезщетение за неимуществени вреди, следствие на ПТП, настъпило на
10.09.2010г. и екцес от същото проявени две нови заболявания, ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2013г. до окончателното й изплащане, както и
сума в размер на 5000.00 лева / пет хиляди лева /, представляваща деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, направените по делото разноски за въззивна
инстанция в размер на 3000.00 лева и направените по делото разноски за
касационното производство в размер на 450.00 лева.
На същото основание ищцовото
дружество е било осъдено да заплати на А. П. П. сума в размер но 2000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП,
настъпило на 10.09.2010г. в резултат на виновно противоправно поведение на
ответника, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е ангажирана при
ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
депозиране на исковата молба – 08.09.2015г. до окончателното й изплащане, както
и сума в размер на 300.00 лева, представляваща сторените от П. разноски за
адвокатско възнаграждение, както и да заплати на М. П. П. сума в размер но
2000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП, настъпило на 10.09.2010г. в резултат на виновно противоправно
поведение на ответника, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
ангажирана при ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата от
датата на депозиране на исковата молба – 08.09.2015г. до окончателното й
изплащане, както и сума в размер на 300.00 лева, представляваща сторените от П.
разноски за адвокатско възнаграждение.
Следва да се отбележи, че правото на
регрес на застрахователя настъпва след като плати обезщетението на третото
увредено лице.
От доказателствата по делото се
установява, че по отношение на вземането на Д.Х. К. са били образувани
изпълнителни дела, по които сумите са били изцяло изплатени от ищцовото
дружество, а именно с платежно нареждане от дата 03.05.2018г. на К. е изплатена
сума в размер на 64535.11 лева а с платежно нареждане от дата 30.07.2018г. на К.
е изплатена сума в размер на 11205.20 лева, или общо й е изплатена сума в
размер на 75740.31 лева.
Установява се също, че на 24.06.2019г.
с платежни нареждания от ищцовото дружество е изплатена и общо сумата от
4331.58 лева, която същото е осъдено да плати на лицата А. П. П. и М. П. П..
С изплащането на застрахователното
обезщетение на пострадалите лица възниква и регресното право на застрахователя.Липсват
доказателства за плащане от страна на ответника, поради което предявеният иск се
явява основателен.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 от ГПК.В откритото съдебно заседание, както
за ищеца, така и за ответника, редовно призовани, не се явява представител.Ответникът
не е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие.
Същевременно ищецът, чрез
пълномощника си, изрично е поискал на основание чл.238, ал.1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че с
връчените на ответника съобщение за връчване на препис от исковата молба и
подаване на писмен отговор / чл.131 от ГПК / и призовка за страна за открито
съдебно заседание / чл.142 от ГПК / са му указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.
Съдът намира, че всички предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение са налице.Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, не се явява и
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован е с
оглед разпоредбите на чл.40 и чл.41 от ГПК, както и чл.44, ал.1 от ГПК, не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.От приложените към
исковата молба писмени доказателства, може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции, поради което следва да се постанови
Решение по реда на чл.238 от ГПК, с което предявения иск да се уважи изцяло.
С протоколно
определение в съдебно заседание, проведено на 15.07.2021г., съдът е приел,че са
налице законовите условия и е уважил направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение по предявения иск, съгласно чл.239 от ГПК
При така установените факти съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.247, ал.1, т.1 от КЗ / отм. /.
На основание чл.86 от ЗЗД ответникът
дължи законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й заплащане.
На основание чл.78, ал.1
от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски, а именно 400.00 лева / четиристотин лева / - държавна такса и 580.00
лева / петстотин и осемдесет лева / - адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН:********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ ДЗИ – Общо застраховане
„ ЕАД, гр.София, бул.“ Витоша „ №89Б, ет.4, с ЕИК:*********, представлявано от К.Ч.
– главен изпълнителен директор и Бистра Василева – изпълнителен директор, сума
в размер на 5000.00 лева / пет хиляди лева и нула стотинки /, като част от общо
вземане в размер на 80116.89 лева., представляваща изплатено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Д. Х. К., А. П.П.и М.П. П. от
ПТП, настъпило на 10.09.2010г. по вина на ответника, както и ликвидационни разноски, ведно със
законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 02.04.2021г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА Н.Т.Н., ЕГН:**********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „ ДЗИ – Общо
застраховане „ ЕАД, гр.София, бул.“ Витоша „ №89Б, ет.4, с ЕИК:*********,
представлявано от К.Ч. – главен изпълнителен директор и Бистра Василева –
изпълнителен директор, сумата от 980.00 лева / деветстотин и осемдесет лева /, представляваща сторените
в производството разноски, от които 400.00 лева / четиристотин лева / -
държавна такса и 580.00 лева / петстотин и осемдесет лева / - адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване,
като ответника може да търси защита по реда на чл.240 от ГПК пред ОС – Враца в
едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: