МОТИВИ към НЧХД № 120/2017
г.
Съдебното производство е образувано
по тъжба на А.Х.Ю. против А.Х.М., за престъпления по чл. 130, ал.1 от НК и чл. 146, ал.
1 от НК.
За
съвместно разглеждане в наказателното производство съдът е приел предявените от
частния тъжител А.Х.Ю. против подсъдимия А.Х.М. граждански
искове за неимуществени вреди както следва:
първия в размер от
5000(пет хиляди) лева за претърпените от тъжителя неимуществени вреди от престъплението по
чл.130, ал.1 от НК и втория в размер от 2000(две хиляди) лева
за претърпените от тъжителя неимуществени вреди от престъплението по чл.146,
ал.1 от НК.
Частният тъжител чрез своя
повереник в съдебно заседание поддържа обвинението и пледира за признаване на
подсъдимият за виновен и налагане справедливо наказание. По отношение на
гражданските искове се претендира уважаването им в пълен размер.
Подсъдимият
редовно призовани се явява лично в съдебно заседание, като лично и чрез
защитникът си от една страна изразява становище, че обвиненията срещу него не
се явяват доказани, тъй като липсват доказателства за извършване на същите от
негова страна и моли да бъде оправдан, а от друга страна защитникът му изразява
становище и моли съдът ако приеме, че той е виновен в извършване на
престъпленията в които е обвинен да му наложи минимални наказания и съответно
да определи исканите обезщетения в значително по малък размер от претендирания.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за
установено следното:
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Тъжителката А.Х.Ю. живеела заедно
със семейството си в с. Съединение, общ. Сунгурларе, обл. Бургаска, на ул.
Осемнайста № 8, като срещу нейния двор живеел и подсъдимия А.Х.М.. Тъжителката Ю.
отглеждала крави в обор, който се намирал в двора й, а подсъдимият М. работил
като шофьор във фирма за превози. Тъй като пътната настилка пред дома на
подсъдимия и тъжителката била в лошо състояние, тъй като не била асфалтирана и
по този начин била и кална, като за това лошо състояние на пътната настилка
допринасял и минаващия там водопровод, който правил локва с вода и, за да
покрие локвата с вода тъжителката Ю. нареждала малки камъчета пред пътната си
врата, като покривала по този начин участък от пътното платно от около 2-3
метра дължина и 0,60 м. ширина. Тъй като подсъдимия бил шофьор и притежавал лек
автомобил същият се дразнел от това нареждане на камъчета, които му пречили да
управлява нормално лекия си автомобил, като по този начин същият набирал
негативно отношение спрямо семейството на тъжителката.
На 18.03.2016 г. тъжителката Ю.
била в дома си заедно със съпруга си
свид. Х.Ю.Ю., като на гости привечер дошла и дъщеря им – свид. Н.Х. М. заедно с
детето си, за да види родителите си. По това време подсъдимият М. бил употребил
алкохол и същият бил в пияно състояние. Около 22.30 ч. тъжителката Ю. решила да
отиде в обора при кравите си, за да ги обслужи, като била видяна от подсъдимия М.,
който се афектирал от това, че същата била наредила съответния участък с
камъчета пред нейния двор, като влязъл вътре в обора, развикал се че ще я убие
и я бутнал, като същата паднала на пода на обора в изпражненията на кравите.
Тогава, тъй като подсъдимият М. се заканвал да убие тъжителката Ю. бил чут от
мъжа на тъжителката – свид.Х.Ю., който излязъл, отишъл до обора и видял, че
подс. М. бил хванал жена му за ръката, а в другата си ръка държал тяхната
брадва, която те съхранявали до врата на
обора. Тогава същия свидетел се уплашил, че подсъдимия може да направи нещо на
жена му – тъжителката и тръгнал да я спасява, като го запитал „какво правиш бе моето момче“, като същата гюролтия била чута и от свид. Н. М., която се
явява дъщеря на тъжителката и същата излязла и тя да види какво става. Тогава
същата свидетелка видяла майка си, която била държана от подсъдимия, която
продължавал да държи брадвичката в другата си ръка, като същата се уплашила
много , а и излязлото нейно дете , като видяло същата случка се разпищяло и за
да предотврати конфликта същата свидетелка отишла, хванала подсъдимия за ръката
и изтръгнала брадвичката, като я хвърлила настрани, а след това освободила от
другата ръка на подсъдимия и майка си. Тъй като освободила майка си и вземала
брадвата от подсъдимия същия останал с празни ръце и затова хванал свидетеля Х.Ю.
и го хвърлил настрани към един стълб, който се намирал в двора им, като при
падането си същия свидетел се хванал за стълба и седнал там. Тогава свидетелката
Н. М. успяла да избута подсъдимия на улицата и заключила вратата и тъй като
била много уплашена се обадила на тел. 112 , за да дойдат органите на полицията
и да прекратят окончателно конфликта, който възникнал само от страна на
подсъдимия, респ. да прекратят неговите престъпни деяния. Като излязъл отвънка
подсъдимия започнал да обижда тъжителката и свидетелите, като ги псувал с
думите „***“, „***“, като продължавал да псува и тъжителката с думите „***“ , като ги псувал в
продължение на около 20 минути докато на място не пристигнали органите на
полицията в лицето на свидетеля Д.Д.Р., който чрез разпит на тъжителката и
свидетелите установил, че подсъдимият е извършил горепосочените деяния, така
както са описани по-горе от настоящия съд и го накарал да се прибере.
На следващия ден след инцидента
тъжителката А.Ю., тъй като чувствала силни болки в областта на десния си лакет
и в областта на десния си крак, респ. дясното си бедро на 19.03.2016 г. отишла
на преглед при съответно медицинско лице в с. Съединение, който и назначил
консултации с ортопед, като на 21.03.2016 г. отишла за изследване при
специалист съдебна медицина при МБАЛ-Бургас АД, където се установило, че й били
нанесени леки телесни повреди, а именно: контузия на дясно бедро и отток с
кръвонасядане и охлузване на десен лакет, кръвонасядания по ръцете и
седалището, като тези болки продължили около 2 месеца и 20 дни, като същата два
месеца е била на медикаментозно лечение, а от 19.05.2016 г. същата е започнала
физиолечение, като е провела 20 броя физиопроцедури. Като след тази дата няма
данни какво е състоянието й в следствие на нараняванията, които е получила,
респ. дали същата след приключване на физиолеченеието се е възстановила напълно
от причинените й леки телесни повреди.
Видно от приложеното съдебно
медицинско удостоверение № 68/21.03.2016 г., издадено от д-р П.П., ординатор в
отделение по съдебна медицина при МБАЛ-Бургас АД, което като неоспорено от
страните по делото, съдът е приел като доказателство е, както и от извършената
по делото съдебно медицинска експертиза, извършена от вещото лице д-р П. е, че
от горепосочените действия на подсъдимия М., тъжителката А.Ю. е получила леки
телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, а именно: изразяваща се в контузия
на дясно бедро, отток с кръвонасядане и охлузване на десен лакет,
кръвонасядания по ръцете и седалището й, с разстройство на здравето й.
Същите съдът кредитира като леки
телесни повреди: по смисъла на чл. 130 ал.1 от НК, които причиняват болки и
страдания с разстройство на здравето, като съдът намира, че същите са от вида
на телесни повреди, които причиняват съответно телесно увреждане по смисъла на
чл. 130, ал.1 от НК, в който смисъл е и съответната постоянната практика на ВС
на РБ. В същия смисъл е и Постановление № 3/27.09.1979год. на Пленума на ВС на
РБ, където се посочва, че лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК е налице когато са налице разстройство на здравето, извън случаите на тежка
или средна телесна повреда, като в случая се касае за разстройство на здравето,
изразяващи се в увреждане, както и на анатомическата цялост на организма или
тъканите. В същото постановление е посочено, че леки телесни повреди с
разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК са случаите на
нараняване на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на ностни костици,
изгаряния от по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение
без загуба на съзнанието, контузни рани /както е в настоящия случай/ и
мн.други. Тука съдът намира, че съгласно
НК и горепосоченото Постановление на ВС на РБ нанесената лека телесна повреда
на тъжителката А.Ю., изразяваща се в контузия на дясно бедро, отток с
кръвонасядане и охлузване на десен лакет, кръвонасядания по ръцете и седалището
й, с разстройство на здравето й, представлява увреждане на анатомическата цялост на кожата и контузни рани, като са причинени по този начин на същата
тъжителка временно разстройство на здравето, неопасно за живота й и се явяват
леки телесни повреди по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК.
При същата фактическа обстановка
съдът намира, че с деянието си подсъдимият е осъществил престъпния състав на
чл. 146 ал.1 от НК във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК, като на 18.03.2016
г. около 22,30 часа в двора на А.Х.Ю.,*** казал нещо унизително за честта и
достойнството на А.Х.Ю., ЕГН ********** ***, в нейно присъствие, като е
употребил по неин адрес думите „***“.
ІІ.
ФАКТИЧЕСКИ И ПРАВНИ ИЗВОДИ
Горепосочената така установена от
съда фактическа обстановка по настоящото дело се подкрепя от приложените по
делото писмени доказателства – съдебно медицинско удостоверение № 68/21.03.2016
г., издадено от д-р П.П., ординатор в отделение по съдебна медицина при
МБАЛ-Бургас АД, лист за преглед на пациент в спешно отделение № 4332 от
19.03.2016 г. на д-р С., докладна записка – 2 броя, протокол за предупреждение,
свидетелство за съдимост на подсъдимия, както и от показанията на разпитаните в съдебно
заседание свидетели, а именно: Н.Х. М., Х.Ю.Ю., Д.Д.Р. и Б.И.Х., като първите
двама са с родство с тъжителката по делото, като първата се явява нейна дъщеря,
а втория неин съпруг, които се явяват свидетели
очевидци на извършените деяния от подсъдимия, а последните двама са
служители на РУ Сунгурларе, които макар, че не се явяват преки очевидци на
извършените деяния от подсъдимия, съдът кредитира техните показания, като достоверни
с оглед на изложеното в тях, тъй като те посочват подсъдимия за извършител на
горепосочените престъпления срещу тъжителката и тъй като същите се явяват
непротиворечиви и с останалите горепосочени свидетелски показания, които освен
това се подкрепят взаимно едни с други,
а и отделно и от приложените по делото горепосочени писмени доказателства, а
така също и от заключението на вещото лице д-р П. по назначената по делото
съдебно медицинска експертиза и които доказват, както бе посочено за извършените
престъпления от подсъдимия срещу тъжителката. Съдът кредитира показанията на
свидетелите Б.И. и Д.Р. като напълно достоверни, тъй като същите свидетели не
се намират в каквито й да са отношения
на подчинение или зависимост със страните по делото, напротив същите се явяват
незаинтересовани от изхода на настоящото дело и освен това свидетелстват
особено свидетелят Р. за това какво е било поведението на тъжителката и
подсъдимия след като е пристигнал на местопрестъплението. По този начин съдът
намира, че може да се установи и закрепи фактическата обстановка по делото,
посочена по-горе, в основната й част въз основа на показанията на същите
свидетели, подкрепени от горепосочените
писмени доказателства, както и от показанията на свидетелите Н. М. и Х.Ю.,
които допринасят за цялостно изясняване на обективната истина по делото. Нещо
повече съдът намира, че така горепосочената за установена от съда фактическа
обстановка по делото се подкрепя от части и от самопризнанията на подсъдимия в
разпита му като такъв в съдебно заседание, в което той дава частични
самопризнания, че е извършител на престъпленията в които е обвинен, макар да не
се признава за виновен в тяхното извършване.
От горепосочената така приета от
съда фактическа обстановка по настоящото дело, подкрепена от горепосочените
събрани по делото доказателства, съдът приема, че с горепосочените си деяния
подсъдимият А.Х.М. е осъществил спрямо тъжителката А.Х.Ю. престъпния състав на
чл. 130, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК, като на 18.03.2016
г. около 22,30 часа в двора на А.Х.Ю.,*** причинил лека телесна повреда на А.Х.Ю., ЕГН ********** ***,
изразяваща се в контузия на дясно бедро, отток с кръвонасядане и охлузване на
десен лакет, кръвонасядания по ръцете и седалището й, с разстройство на
здравето й.
Престъплението подс. М. е извършил
при форма на вината му пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като е съзнавал обществено опасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Причина за извършване на
престъплението от подсъдимия спрямо тъжителката е ниската степен на правна и
обща култура на същия, както и употребения от него алкохол.
Престъплението подсъдимия А.М. е извършил при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината му обстоятелства, като съдът намира, че такива смекчаващи
вината му обстоятелства е ниската степен на правна и обща култура на същия,
това, че същият е неосъждан, но съдът намира, че спрямо него е налице и
отегчаващо вината му обстоятелство това, че същия е извършил престъплението
спрямо тъжителката без да е предизвикан от нея по какъвто и да е начин.
За
престъплението по чл. 130, ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода за срок до две години или пробация.
От горепосочената така приета от
съда фактическа обстановка по настоящото дело, подкрепена от горепосочените
събрани по делото доказателства, съдът приема, че с горепосоченото си деяния
подс. А.М. е осъществил спрямо тъжителката А.Ю. освен горепосочения престъпен
състав и престъпния състав на чл. 146, ал.1 от НК, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК, като на 18.03.2016 г. около 22,30 часа в двора на А.Х.Ю.,*** казал
нещо унизително за честта и достойнството на А.Х.Ю., ЕГН ********** ***, в
нейно присъствие, като е употребил по неин адрес думите „***“.
Това престъпление подсъдимият М. е извършил
при форма на вината му пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като е съзнавал обществено опасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е
искал тяхното настъпване.
Причина за извършване на
престъплението от подсъдимия спрямо тъжителката е ниската степен на правна и
обща култура на същия, както и употребения от него
алкохол.
Това престъпление подсъдимия А.М. е извършил при баланс на смекчаващи и
отегчаващи вината му обстоятелства, като съдът намира, че такива смекчаващи
вината му обстоятелства е ниската степен на правна и обща култура на същия,
това, че същият е неосъждан, но съдът намира, че спрямо него е налице и
отегчаващо вината му обстоятелство това, че същия е извършил престъплението
спрямо тъжителката без да е предизвикан от нея по какъвто и да е начин.
Както се установи подс. А.М. към
момента на извършване на деянията не е бил осъждан, като същият е бил
пълнолетен. Разпоредбите на чл. 78а от НК са в общата част на НК и намират
приложение за всички видове престъпления, която са в граници посочени в чл.
78а, б. а от НК независимо дали те са от общ или частен характер или се
преследват по тъжба на пострадалия, ако са налице предвидените в тях условия –
аргумент от Постановление № 7 от 4.11.1985 г. по НД № 4/85 г. Пленум на ВС т.1.
Тук следва да се отбележи обаче, че е налице разпоредбата на чл. 78а, ал. 7 от НК, съгласно която алинеи от 1 до 6 не се прилагат ако причиненото увреждане е
тежка телесна повреда или смърт или деецът е бил в пияно състояние, както и в
настоящия случай при множество престъпления. В случая съдът намира, че
подсъдимият е извършил спрямо тъжителката множество престъпления, като спрямо
него не могат на това основание да се приложи раздел ІV от Глава VІІІ на НК и
същият да бъде освободен от наказателна отговорност за извършените от него
престъпления с налагане на административни наказания. Съдът намира, че в случая
не следва да взема предвид основанието, посочено от повереника на частния тъжител
за неприлагане на чл. 78а от НК спрямо извършените от подсъдимия М.
престъпления, тъй като същият е бил в пияно състояние, тъй като това може да
стане от съда само ако критерия пияно състояние е включен като обективен
елемент от състава на съответното престъпление, т.е. само ако такова състояние
е елемент от фактическия състав на даденото престъпление. В случая при
повдигнатите обвинения по чл. 130 ал.1 от НК и чл. 146 ал.1 от НК пияното
състояние не е посочено като елемент в състава на тези престъпления, още
повече, че е недоказано в каква степен на пияно състояние е бил подсъдимия,
когато е извършил тези престъпления.
В
случая съдът намира, че не следва да се прилага института на реторсията и по
отношение на двете престъпления по чл. 130 ал.1 от НК и чл. 146 ал.1 от НК, тъй като не се установи
тъжителката да е нанесла същата по степен телесна повреда на подсъдимия,
нито да е отвърнала веднага със същата
обида по отношение на него, още повече че съдът намира, че исканите за
прилагани институт на реторсията са налице само когато и спрямо тъжителката е
образувано наказателно дело за същите деяния. Затова съдът намира, че не следва
да прилага по отношение на деянията извършени от подсъдимия института на
реторсията, като същия бъде освободен от налагане на съответните наказания за
извършените от него престъпления.
При
тези обстоятелства съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание за
престъплението по чл. 130 ал.1 от НК вр. чл. 20, ал. 2 от НК от една година
лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК бъде отложено за срок от три години, като по този начин прецени, че ще се изпълнят целите на генералната и
специалната превенция визирани в чл.36 от НК, както и че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия
не е императивно задължително да му се наложи наказание лишаване от свобода,
което той да изтърпи ефективно. По този начин с налагане на горепосоченото
наказание на подсъдимия съдът намира, че същият най добре ще се поправи и
превъзпита и в бъдеще няма да извършава престъпления, респ. от същия вид.
За престъплението по чл. 146,
ал.1 от НК се
предвижда наказание глоба в размер от
1000 до 3000 лв.
Подс.
А.М. към момента на деянието не е бил осъждан, като същият е бил пълнолетен. При
тези обстоятелства съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание глоба в
размер на 1500 лева, като
по този начин прецени, че ще се изпълнят целите на генералната и специалната
превенция визирани в чл.36 от НК и по този начин с налагане на горепосоченото
наказание на подсъдимия съдът намира, че същият най добре ще се поправи и
превъзпита и в бъдеще няма да извършава престъпления, респ. от същия вид.
На
основание чл. 23 ал.3 от НК съдът присъедини към наложеното
наказание на подсъдимия А.Х.М. в размер на една година лишаване от свобода и
наложеното му наказание глоба в размер на 1500 лева, тъй като прецени, че ще се
изпълнят целите на генералната и специалната превенция визирани в чл.36 от НК,
като намира, че същият най добре ще се поправи и превъзпита и в бъдеще няма да
извършава престъпления от същия вид.
ІІІ. ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК И РАЗНОСКИТЕ
След като прие, че подсъдимият А.Х.М.
е осъществил престъпния състав на 130, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК
съдът се занима и с предявения граждански иск от тъжителката А. Хелиибрям Ю.
срещу подс. А.М. за заплащане на сумата
в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените от нея болки и страдания, причинени й в резултат на извършено от него
горепосочено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК на дата 18.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 18.03.2016
г. до окончателното й изплащане.
Съдът намира, че действително с
деянието си подс. А.М. е причинил на
тъжителката Ю. горепосочената телесна повреда, която се явява лека по смисъла
на чл.130, ал.1 от НК. От нея на тъжителката
са причинени съответни неимуществени вреди, тъй като тя е изтърпяла болки и
страдания видно от показанията на свидетелите Н. М. и Х.Ю., тъй като се
оплаквала от продължителни болки и в това състояние е било около два месеца и
20 дни, след което същата е започнала да се възстановява. Преценявайки същите
по справедливост, съобразно с принципа на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че
тъжителката е претърпяла неимуществени вреди, които съдът намира, че същите по
справедливост следва да бъдат обезвъзмездени, като бъде уважен частично
предявения граждански иск от тъжителката, ведно с всички законни последици от
това. Затова съдът осъди подс. А.М. да заплати на тъжителката А.Ю. сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди, изразяващи
се в претърпените от нея болки и страдания, причинени й в резултат на извършено от него
горепосочено престъпление по чл. 130, ал.1 от НК на дата 18.03.2016 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането – 18.03.2016
г. до окончателното й изплащане, като по същите причини отхвърли същия иск в
останалата му част до пълния му предявен размер от 5000 лв., като неоснователен
и недоказан.
Съдът намира, че действително с
деянието си подс. А.М. е извършил
престъпление срещу тъжителката Ю. по смисъла на
чл.146, ал.1, във връзка с чл. 20, ал.2 от НК. От това деяние на тъжителката
са причинени съответни неимуществени вреди, като подсъдимия е извършил
непозволено увреждане на нейната личност, което съставлява деликт по смисъла на
чл. 45 от ЗЗД, който следва да бъде обезвъзмезден. Преценявайки същите по
справедливост, съобразно с принципа на чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че тъжителката
е претърпяла неимуществени вреди, които съдът намира, че същите по
справедливост следва да бъдат обезвъзмездени, като бъде уважен частично
предявения граждански иск от тъжителката, ведно с всички законни последици от
това. Затова съдът осъди подс. А.М. да заплати на тъжителката А.Ю. сумата от 300
лева, представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди,
причинени й в резултат на извършено от него горепосочено престъпление по чл.
146, ал.1 от НК на дата 18.03.2016 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на увреждането – 18.03.2016 г. до окончателното й
изплащане, като по същите причини отхвърли същия иск в останалата му част до
пълния му предявен размер от 2000 лв., като неоснователен и недоказан.
Съдът се занима и по
въпроса за разноските, като на основание чл. 189, ал.3 от НПК осъди подсъдимия А.Х.М. да заплати на тъжителката А.Х.Ю. направените от нея съдебни разноски в
размер на 866,00 лева /осемстотин шестдесет и шест лева/.
Освен това съдът осъди подсъдимия А.М.
да заплати на Държавата и съответните държавни такси.
Мотивиран от горното, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: