Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

 

№  367                                                 16.10.2019 год.                                     град Хасково

 

                                             В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Хасковския окръжен съд                                                първи въззивен граждански състав

На втори октомври                                                        Две хиляди и деветнадесета година

В открито заседание, в състав:

                                                                         Председател: Милена Дечева

                                                                                 Членове: Тодор Хаджиев

                                                                                                  Мария Иванова-Георгиева

                                                                                                                                                                                   

Секретар: П.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

В.гр.д. № 605 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно  по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №506/22.07.2019г.,постановено по гр.д.№512/2019г. Районен съд-Хасково:ОСЪЖДА В.Т.Р. да върне,като освободи и предаде на  Т.В.Т.,държането на предоставения му по силата на договор за заем за послужване недвижим имот,представляващ  апартамент №47,находящ се на четвърти етаж, ***, представляващ СОС с идентификатор 77195.741.8.4.11 по КККР на гр.Хасково,с площ 56,48 кв.м.,поради прекратяване на договора за заем за послужване;ОСЪЖДА В.Т.Р. да заплати на Т.В.Т. направените по делото разноски в размер на 450лв.

 Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът В.Т.Р.,който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност,постановяване при допуснати съществени процесуални нарушения.Поддържа,че не били обсъдени представените по делото доказателства в тяхната пълнота,а тези които били обсъдени- превратно възприети.Изложени са съображения във връзка с приложението на разпоредбите на чл.243  от ЗЗД,   чл.249 ал.2 от ЗЗД  и  чл.310 т.2 от ГПК.Счита,че в мотивите на първоинстанционното  решение  не се установявали изводите на съда по отношение на жилището,предмет на исковата претенция.Изложени са и съображения по приложението на разпоредбата на чл.243 от ЗЗД  във връзка с установените по делото факти и обстоятелства.Претендира въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново по съществото на спора,с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемия Т.В.Т.,който чрез пълномощника си адв.М.Г.  оспорва жалбата и излага съображения за нейната неоснователност.Прави искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Хасково.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.249 ал.2 от ЗЗД по реда на бързото производство,предвидено в разпоредбата на чл.310 ал.1 т.2 от ГПК-за опразване на наети или заети за послужване помещения.Искът е бил предявен от ищеца  Т.В.Т. против ответника В.Т.Р. ,като ищецът е претендирал осъждането на ответника да върне,като освободи и предаде държането на предоставения му по силата на договор за заем за послужване недвижим имот,представляващ  апартамент №47,находящ се на четвърти етаж, *** с идентификатор 77195.741.8.4.11 по КККР на гр.***,с площ 56,48 кв.м.,поради прекратяване на договора за заем за послужване.

По делото е безспорно установено,че ищецът е собственик на следния недвижим имот,а именно: апартамент №47,находящ се на четвърти етаж във ***,представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.8.4.11 по КККР на гр.*** с площ от 56,48 кв.м.Процесният имот е бил придобит от ищеца   на 09.07.1992г. срещу поето от него задължение за издръжка и гледане на  неговите баба и дядо-Т.С.Р. и В.В.Р./НА №49/1992г./.От показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Р. е установено фактическото предаване на ключовете за процесния апартамент на ответника по делото,което предаване е станало чрез И.Т.Р.-леля на ищеца и сестра на ответника през 2014г.От тези показания еднопосочно се установява и факта,че ищецът е допуснал ищеца да живее в собственият му недвижим имот временно,съответно и без да заплаща наем.Установено е също,че с нотариална покана ищецът е поканил ответника да освободи предоставения за временно ползване имот,а в случай че желае да го ползва да се яви пред нотариус ,за да сключат договор за наем,но последният не се е отзовал.

При тези данни по делото,установени от събраните писмени и гласни доказателства се налага безспорния извод,че между страните по делото е съществувала облигационна връзка,породена от сключен между тях  договор за заем за послужване  от  2014г.С този договор ищецът,като наемодател е предоставил на ответника,като наемател определена  вещ,в конкретният случай недвижим имот,представляващ апартамент №47,находящ се на четвърти етаж, ***,самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.741.8.4.11 по КККР на гр.***,с площ 56,48 кв.м,а заемателят се е задължил да го върне.В конкретният случай  ищецът е поканил ответника да върне апартамента,чрез предаване  владението на апартамента,тъй като времето и целта на ползването на този апартамент не са били определени с договора.Съгласно разпоредбата на чл.249 ал.2 от ЗЗД  заемодателят може всякога да поиска връщане на вещта,което в случая ищецът е направил с изпращането на нотариална покана до ответника, връчена на 08.01.2019г.Ето защо както правилно е приел и първоинстанционният съд договора за заем за послужване е бил прекратен,поради което заемателят е бил длъжен да върне вещта и след като той не е сторил това е налице правен интерес за ищеца да иска връщането на тази вещ по съдебен ред и по реда на чл.310 ал.1 т.2 от ГПК.

Събраните по делото доказателства еднопосочно сочат,че от минал момент и преди предявяване на исковата молба,ответникът е имал осигурен достъп до жилището на ищеца,като началото на този достъп е бил от 2014г.,когато чрез лелята на ищеца и негава сестра му е бил предоставен ключа за жилището описано в исковата молба/.Ищецът не е загубил качеството си на собственик към момента на подаване на исковата молба,поради което и правилно първоинстанционният съд е приел,че през 2014г. между страните по делото е сключен неформален,сключен с конклудентни действия,договор за заем за послужване на процесното жилище.Няма данни по делото така сключения неформален договор-с конклудентни действия,чрез предаването на ключа за жилището,да е бил прекратен до момента на изпращане на нотариалната покана до ответника,връчена му на 08.01.2019г.Няма твърдения на страните,нито са събрани доказателства,ищецът в някакъв момент от придобитото от него право на собственост върху жилището през 1992г.,да е обективирал несъгласие преди изпращането на нотариалната покана до ответника, последния да ползва жилището по силата на договор за заем за послужване,поради което следва да се приеме,че този договор е безсрочен.Дали страните по делото са постигнали съгласие за срока на ползване на жилището,не е от значение за това дали има сключен договор за заем за послужване,тъй като при него е допустимо времето на ползване да не бъде определено,видно от изричната разпоредба на чл.249 ал.2 от ЗЗД.По смисъла на чл.243 от ЗЗД временният характер на ползването е част от естественото съдържание на този договор и той се изразява в това,че заемодателят винаги може да поиска връщането на вещта от заемателя,а не че срокът на ползване следва да бъде изрично уговорен.Ето защо и настоящият съдебен състав приема,че ответникът е ползвал процесното жилище по силата на договор за заем за послужване с ищеца без определен краен срок и безвъзмездно.При това положение този договор може да бъде прекратен от заемодателя по всяко врече,което ищецът е сторил с изпращането на нотариалната покана,достигнала до ответника на 08.01.2019г.След като по делото не е установено,че ответникът има право на правно основание да ползва процесното жилище,предявеният срещу него иск се явява основателен и правилно е бил уважен от първоинстанционният съд,тъй като не се  установено връщането на фактическата власт върху жилището към приключване на устните състезания.

   Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено.Изложените във въззивната жалба доводи от страна на въззивника свързани с други отношения между страните са неотносими към настоящия спор,тъй като същите ирелевантни за правната връзка по смисъла на чл.243 от ЗЗД,поради което не следва да бъдат обсъждани в настоящето производство.Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът ще следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.-платено адвокатско възнаграждение,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от горното,съдът

 

                                                             Р   Е   Ш   И   :

 

             ПОТВЪРЖДАВА Решение №506/22.07.2019г.,постановено по гр.д.№512/2019г. на Районен съд-Хасково.

             ОСЪЖДА В.Т.Р., ЕГН ********** *** да заплати на Т.В.Т., ЕГН ********** с адрес *** офис 1А и със съдебен адрес:***, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.-платено адвокатско възнаграждение,съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК.

             Решението  подлежи на касационно обжалване пред ВКС ,считано от датата на обявяването-16.10.2019год.

 

 

Председател:                                                   Членове: 1.

 

 

 

                                                                                          2.