Присъда по дело №183/2022 на Районен съд - Монтана

НОХД № 183/2022г.
М О Т И В И:

Подсъдимият ИВ. Б. ИВ. от гр.Монтана е обвинен в това, че на
11.03.2021 год. в гр.Монтана, на ул.И №8, се заканил с убийство на Б. М. Б. от
гр.Монтана, ул.И №ХХ, ет.3 с думите „майняй се, че ще те трепем....махай се,
махай се – ти колко си сгодна за трепане...” и това заканване би могло за
възбуди основателен страх от осъществяването му – престъпление по чл.144,
ал.3, във връзка с ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимия дава обяснения за случилото се,
като не отрича, че е имало конфликт в този ден между него и свид.Б. М. Б..
Същият се състоял в това, че той й казал да не влиза навътре в имота, тъй
като няма право, а тя отговорила, че това е нейна работа, след което го
бутнала с дясната си ръка назад, той се развикал, дори не помни какво й е
казал. Отрича да я е заплашвал, както и да я е удрял. На досъдебното
производство разпитан е заявил, че бил много ядосан, много афектиран и в
яда си може да й е казал нещо от рода на „махни се, ще те бием или ще те
прибием”, но не си спомня точно какво. Твърди, че не е имал такива
намерения, да я бие или убива.
Защитникът на подсъдимия поддържа, че обвинението не е доказано
по несъмнен и категоричен начин. Не е установено от доказателства по
делото, че подсъдимия е отправил закани за убийство към пострадалата, както
и че тази закана би могла да възбуди основателен страх от осъществяването
й. Заявява, че поведението на пострадалата не се е променило след инцидента,
тя продължила да се прибира в жилището си, разминавали се с подсъдимия
по стълбището, без да си говорят. Заявява, че подсъдимия следва да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение, като се отхвърли
и предявения граждански иск. Алтернативно поддържа, ако подсъдимия бъде
признат за виновен да му бъде наложено наказание при смекчаващи вината
обстоятелства на основание чл.55 от НК и гражданския иск за неимуществени
вреди бъде уважен за сумата от 500 лева.
Прокурорът поддържа обвинението, като заявява, че установената в
съдебно заседание фактическа обстановка напълно съответства на тази,
отразена в обвинителния акт, поради което поддържа правната квалификация
на деянията.Предлага на съда да постанови присъда, с която признае
подсъдимия Ива Б. И. за виновен по повдигнатото обвинение, да му наложи
наказание към минималния, предвиден в общата част на НК, в размер на шест
месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от НК да отложи
с подходящ изпитателен срок, а именно от три години.
1

По отношение на гражданския иск заявява да бъде уважен по
справедливост, съобразно обстоятелствата по делото и съдебната практика.

По делото е предявен граждански иск от пострадалата Б. М. Б. против
подсъдимия ИВ. Б. ИВ. за сумата от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за причинените неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателно изплащане и разноските по
делото. По същество чрез пълномощника си поддържа обвинението, предлага
на съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание
лишаване от свобода към средния размер, както и да уважи предявения
граждански иск в пълния му размер и й присъди сторените в производството
разноски.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и логическо единство, а така също във връзка с
доводите и становищата на страните, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият ИВ. Б. ИВ. и свид.АНГ. Б. ИВ. са братя. Живеят в една
къща, на различни етажи, като свидетеля И. живее на третия етаж и има само
право на преминаване до своя етаж. Двамата братя от години водят съдебни
дела за земята и таванския етаж от къщата и отношенията им не са добри.
Свид.Б. М. Б. живее със свид.А.И. от м.юни 1998г. на този адрес –
гр.Монтана, ул.И №ХХ, като от съвместното си съжителство имат родено
дете – син А, който не живее на адреса.
Проблемите между двамата братя започнали още от 2013 година, по
повод гражданско дело, предмет, на което е имотен спор, дори имали и НЧХД
№ 50374/2013г. на РС Монтана, за причинена лека телесна повреда по чл.130,
ал.1 от НК, като е приложен института на реторсията.
Свид.А.И. работи като международен шофьор и често отсъства от дома
си, поради което свид.Б. го представлява, където е необходимо и това е
причината за проблемите на последната с подсъдимия, които прераствали в
скандали и различни закани от страна на подс.И..
Във връзка с гражданско дело №1065/2020г. по описа на РС Монтана
между дъщерята на подсъдимия, свид.О.И., и свид.А.И. Б., била допусната от
съда техническа експертиза, като вещото лице трябвало да извърши оглед на
място на имота и постройките в него на адрес гр.Монтана, ул.И №8. Огледът
следвало да стане в присъствието и на двете страни. Поради тази причина на
11.03.2021г., след обяд на адреса се събрали свид.Б.Б., която представлявала
съпруга си свид.А.И., свид.Ж.К., пълномощник на А.И. като ответник по
гражданското дело, а от страна на ищцата О.И., присъствали нейния баща,
подсъдимия И. и брат й, свид.В.И.. На мястото пристигнало и вещото лице,
свид.СТ. М. Р..
2

К., Б. и Р. влезли в двора, където били подсъдимия и свид.В.И..
Вещото лице започнало да извършва измервания, като свид.К. била
непосредствено зад нея, а свид.Б.Б. на няколко крачки зад тях, като стояла и
наблюдавала, без да взима някакво участие.
В един момент подсъдимия се обърнал към пострадалата, тръгвайки
към нея, като започнал да й крещи „боклук мръсен, махай се от имота ми, ти
нямаш право да стоиш тук...майняй се, че ще те трепем...”. Б. не реагирала,
стояла като вцепенена, не говорела нищо, била видимо уплашена от
поведението на подс.И., който непрекъснато настъпвал към нея. Същият
продължил със заканите, като й казвал „боклук мръсен, казах ти - нямаш
право да стоиш тук, знаеш ли колко си ми сгодна за трепанье”. Свид.В.И. се
опитал да успокои баща си, а свид.К. виждайки какво е поведението на
подсъдимия и състоянието на пострадалата се намесила и извела свидетелката
извън имота, на улицата, тъй като се притеснявала да не се случи най-лошото
и да не й посегне, знаейки и от водените дела за агресивността на подс.И..
Отвън изчакали и вещото лице, което след като си свършило работата
излязло. Всички си тръгнали, като свид.Б. не се прибрала в къщи, тъй като се
страхувала да не й стори нещо подсъдимия и да изпълни заканите си.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от събрания в
производството доказателствен материал – писмени доказателства, от
гласните такива – обяснения на подсъдимия и показанията на свидетелите.
Пострадалата Б. разпитана както на досъдебното производство, така и в
хода на съдебното следствие поддържа, че вещото лице започнало да прави
огледа, а тя стояла на няколко крачки от вещото лице и адв.К.. Тя започнала
да прави огледа и в един момент влезли, за да продължат във вътрешността на
двора и тя също направила една-две крачки. В този момент подсъдимия
тръгнал срещу нея и започнал да крещи – „ Маиняй се оттук, коя си ти,
ма, немаш работа тук...маиняй се, ще те трепем”. Твърди, че си замълчала,
но подсъдимия продължил и тя отговорила, че трябва да е тук и останала на
същото място, при което той продължил да пристъпва към нея, като лицето
му буквално било до нейното и крещял – ще те трепем... Маиняй се
оттук...”. Поддържа, че се изплашила, защото се познават много добре.
Пострадалата заявява, че се намесили синът на подсъдимия, който се опитал
да успокои баща си и свид.К., като последната я извела отвън на улицата.
Тръгнали да излизат от двора, а подсъдимия продължил да настъпва след тях
и да крещи – „ти ли, ти ли, ква си сгодна за трепанье, аз ще ти кажем, аз ше те
трепем”, като лицето му буквално било почти до нейното лице. Заявява, че
се изплашила, защото се познават много добре и знае, че може да осъществи
заканите си. Твърди, че след този инцидент, всеки пъти когато се прибирала у
дома си изпитвала страх, тъй като преминава през етажа на подсъдимия. За
известен период от време след случая, била изпращана до дома си от
3

свид.А.Л. И., техен семеен приятел, живущ в близост.
Свидетелката Б. е категорична, че очаква всичко от подсъдимия и смята,
че той може да изпълни тези закани, т.к. поведението му било настъпателно,
агресивно, толкова близо до нея, че усетила слюнките му и ако не се бил
обадил синът му и адв.К. не я била дръпнала, най-вероятно щял да я удари,
„той е способен на много неща и може да изпълни заканата си”. Б. е
възприела заканите на подсъдимия и е осъзнавала, че може да ги изпълни.
Подкрепящи твърденията на пострадалата са показанията на свид.Ж.К.,
присъствала през цялото време на мястото, като пълномощник на свид.АНГ.
Б. ИВ.. Разпитана заявява, че подсъдимия в един момент без някаква видима
причина започнал да вика срещу Б. с думите „боклук мръсен, махай се от
имота ми, ти нямаш право да стоиш тук” и на северозападен диалект –
„Маиняй се, че ще те трепем...” и тогава се намесил неговият син В.И..
Поддържа, че подсъдимия непрекъснато настъпвал към пострадалата,
продължавал да я овиква и да я заплашва – „Боклук мръсен, казах ти нямаш
право да стоиш тук, знаеш ли колко си ми сгодна за трепанье”. Тогава
се намесила и тя, като видяла, че Б стои като истукана, стресната, нито
говори нещо, нито мърда от мястото си. Знаейки за влошените отношения
между двамата братя и поведението на подсъдимия по едно от делата, по
които свидетелката К. била пълномощник, решила да изведе Б.Б. на улицата,
за да не стане нещо по-сериозно. За състоянието на пострадалата твърди, че Б
била изключително притеснена, цялата някак се тресяла и едва навън
осъзнала какво се случва, иначе вътре стояла „като мумия... стрес някакъв”.
Свид.К. поддържа, че отправените закани от подсъдимия към пострадалата
били възприети от последната като съвсем реални и тя се страхувала, че може
да се случи най-лошото.
Съдът дава вяра на горните твърдения, на първо място поради факта,
че свид.К. е присъствала на мястото през цялото време, нейните показания са
непосредствени и същата лично е възприела фактическата обстановка и
поведението на подсъдимия и съответно състоянието на свид.Б.. К. не е
страна по делото и не е заинтересована от изхода му, предава последователно
и логично събитията в тяхната хронология. Не на последно място
твърденията й кореспондират с показанията на свид.Б., Р., в известна степен и
с показанията на свид.В. ИВ. Б..
Свид.С.Р. потвърждава, че била започнала огледа, когато в един момент
се скарали, не знае кой с кого, тъй като тя с момчето, има предвид свид.В.И.,
продължили да оглеждат, тъй като имало и сгради, помещения и момчето й
обяснявало. Чула, че нещо се скарали, предполага, че по-възрастният мъж и
жената са се скарали, „едва ли с адв.К. се е скарал...., а ние с младия мъж
продължихме да гледаме...”. Р. твърди, че не е чула заплахи и закани.
4

Установи се, че свид.Р. е извършвала оглед на сгради и постройки в имота и е
била ангажирана със съответните измервания, поради което е обяснимо, че
същата не е видяла и чула кой с кого се кара и отправя ли някакви закани и
какви.
Свид.В.И. разпитан твърди, че е възникнал конфликт между баща му и
свид.Б., като причина за него бил факта, че Б. поискала да влезе в някое от
помещенията, които са собственост на свид.О.И. и подсъдимия не й
разрешил, като й казал, че няма право да влиза и застанал пред нея. Отрича да
е чул закани, заплахи отправяни от баща му към Б.. Свидетелят подробно
обяснява за посещението и огледа на вещото лице, които показания
кореспондират с останалите доказателства, но в частта относно отправените
закани към пострадалата показанията му са противоречиви и неточни,
заявявайки първоначално, че баща му препречил пътя на Б, били на два, три
метра едни от други, той застанал пред нея и й казал, че няма право да влиза,
при което Б се отдръпнала по-назад. При проведената очна ставка относно
обстоятелството дали е имало бутане от страна на пострадалата към баща му,
свидетелят И. поддържа, че не е видял да има бутане, той бил по-настрани с
вещото лице и само чул, че се разправят баща му и Б.
С оглед на констатираните противоречия в твърденията на свидетеля и
противоречия и разминаване с показанията на Б., К. и Р., съдът не кредитира
показанията му, приема, че същите не отразяват обективно и достоверно
фактическата обстановка и са в подкрепа защитната позиция на подсъдимия.
Свид.И. е син на подсъдимия и е налице заинтересованост от изхода на
делото, поради и което свидетелства в полза на баща си.
Подсъдимият ИВ. Б. ИВ. депозира обяснения и на досъдебното
производство, и на съдебното следствие. По същество не отрича, че е имало
конфликт между него и Б, като той й препречил пътя и й казал, че няма право
да влиза в имота, тъй като е собственост на дъщеря му, при което
свидетелката го ударила с дясната ръка назад два пъти и той й се развикал, но
няма спомен какво й е казал. Категорично отрича да я е заплашвал, да е
отправял закани към нея в този момент. Заявява, че влошените им
взаимоотношения са от повече от 15 години, както и че свидетелката от този
случай няма промяна в поведението – прибира се от работа както и преди,
сама или с такси, качва се на етажа, като по стълбите, ако се засекат, се
изчакват, не си говорят.
Съдът не може да даде вяра на обясненията на подсъдимия – същите не
се подкрепят от останалите гласни доказателства – показанията на
свидетелите Б., К. и Р. и в едната им част на В.И., които преценени поотделно
и в тяхната съвкупност отразяват фактическата обстановка такава, каквато
съдът приема за установена. Свидетелката Б. действително е конституирана
5

като страна в процеса и в това си качество за същата може да се твърди, че в
известна степен е заинтересована от изхода на делото. В тази връзка обаче
нейните показания кореспондират с показанията на свид.Ж.К., която
последователно обяснява какво се е случило, обяснява какво е било
поведението на подсъдимия, както и състоянието, в което се е намирала Б.Б..
Твърденията на тази свидетелка са логични, непротиворечиви,
последователни, поради която причина съдът ги приема за обективни и
достоверни и няма как да ги игнорира от доказателствата по делото и да даде
вяра на обясненията на подсъдимия. Последните се явяват защитна позиция –
изолирани са от събраните гласни доказателства.
Останалите разпитани по делото свидетели АНГ. Б. ИВ., ОРН. ИВ. Б. и
А.Л. И., депозират показания за събития след инцидента, както и за
влошените отношения между подсъдимия и брат му, както и между
подсъдимия и пострадалата, за поведението и състоянието на пострадалата
след случилото се. Свидетелите не са очевидци на инцидента, не са
присъствали на мястото, а поддържат това, което им е предадено от
участниците в спора, поради което следва да бъдат ценени съобразно
останалите доказателства.
Свид.А.И. твърди, че вечерта като се прибрал от работа, Б започнала
да плаче и му обяснила случая, като била много разстроена, уплашена,
цялата вечер ридаела, плачела. Казвала му, че я е страх много, тъй като вечер
се прибира и подсъдимия може на стълбите да я причака и да й стори нещо.
Поради тази причина и тъй като Б се страхувала, бил помолил свой приятел,
свид.А.Л. вечер, когато е сама и се прибира в къщи да я изпраща. Последното
се потвърждава от разпита на свид.Л., който поддържа, че през м.март 2021
година имало инцидент между Б и подсъдимия и тогава свид.А.И. го
помолил, когато отсъства, да изпраща свидетелката до къщата. Заявява също,
че тогава Б била стресирана, обезпокоена, казала му, че И. я е заплашил със
саморазправа и тя се страхува да не я нападне.
Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Л. относно фактите,
за които свидетелстват, тъй като се допълват помежду си и кореспондират с
показанията на Б. и К..
Относно показанията на свид.ОРН. ИВ. Б. – същата не е присъствала на
инцидента, а е информирана какво се е случило на огледа от брат си и баща
си. След като се прибрала върнала и записите, тъй като в къщата има камери,
които охраняват двора, да ги изгледа и твърди, че видяла брат си и вещото
лице, а на около 2-3 метра от гаража били баща й и Б един срещу друг
говорят, като по време на разговора Б го бута, брат й застава зад тях, нещо
говори и всичко приключва за максимум минутка. Не може да каже какво са
си говорили, тъй като тогава били в ремонт и има само едно шумене, не се
6

чува какво си говорят. По-нататък свид.И.а обяснява, че след инцидента не е
настъпила някаква промяна в обичайното поведение на Б – сутрин и вечер,
когато се прибира винаги е с такси или с кола, не е виждала някой да я
изпраща или пък да се страхува от баща й, засичали се двамата много пъти
оттогава, когато е долу на входа пред стълбите се изчакват, за да не се
разминават по стълбището. И тази свидетелка депозира показания за влошени
отношения между двамата братя, както и между баща й и Б.
Съдът не може да даде вяра на показанията на тази свидетелка, тъй като
същата не е очевидец, свидетелства това, което й е предадено от баща й и от
брат й. Относно твърдението за съществуващ запис на случката – за този факт
се поддържа едва в хода на съдебното следствие за първи път. За този запис
не се споменава нито от подсъдимия, нито от свид.В.И., а последните са
заинтересовани, в случай че е имало такъв, да го предадат на разследващите
органи за достоверност на поддържаната от тях позиция. Свид.И.а също
твърди, че има спомен, че е „викана” за разпит и въпреки че знае за
съществуването на този запис, необяснимо защо не го е предоставила като
веществено доказателство по делото с цел установяване на обективната
истина.
На следващо място следва да бъде отчетен факта, че И.а не живее
постоянно на този адрес, в тази връзка свидетелката заявява, че от около 3-4
години живее в ж.к.Младост, но въпреки това е придобила непосредствени
впечатления от поведението на Б.Б. след инцидента заявявайки, че в
зависимост от работния си график всеки ден „минава” в Мала Кутловица, т.к.
гледа оранжерия. Тези нейни обяснения не следва да бъдат ценени като
достоверни.
Единствените факти, за които свидетелства и съдът кредитира, са за
влошените отношения между страните от много години.
По отношение на допълнително представените писмени доказателства –
гр.дело №1065/2020г. на Районен съд Монтана, във връзка с което е бил
огледа на вещото лице и присъствието на адв.К., на пострадалата Б., на
подсъдимия и свид.В.Б. съдът намира, че е неотносимо към настоящия
предмет на делото, тъй като не е спорно, че е имало основание да се
присъства там – страна по това дело е свид. А.И., който е представляван по
пълномощие от свид.К. и от свид.Б.. На дори да е външно лице пострадалата,
това не означава, че подсъдимият трябва да предприеме такова престъпно
поведение и да напада пострадалата, поради което няма отношение дали Б.
законосъобразно е присъствала на огледа или не, макар че по настоящето
ДП има пълномощно, с което Б. М. Б. представлява мъжа, с когото живее на
семейни начала, а именно А.Б.. Същественият въпрос по делото е дали свид.Б.
е била на мястото и дали по отношение на нея са отправяни такива
7

закани, за които поддържа обвинението.
Не относимо е и приложеното ДП №857/2020г. по описа на РУ
Монтана. Същото е било образувано по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК за
осъществена закана на 08.07.2020г. спрямо ИВ. Б. ИВ.. Същото е разследвано
и е приключило. ДП №857/2020г. няма отношение към настоящето дело,
предмет, на което е обвинение за извършено деяние на 11.03.2021г.
Единственото, което се установява и което не е спорно между страните е
факта, че са влошени взаимоотношенията между подсъдимия и семейството
на пострадалата.
Приложена е и присъда по НЧХД № 50374/ 2013г. на РС Монтана, с
която АНГ. Б. ИВ. е признат за виновен за извършено престъпление по
чл.130, ал.1 от НК спрямо ИВ. Б. ИВ. и на основание чл.130, ал.3 НК
подс.А.И. е освободен от наказателна отговорност, тъй като подсъдимия в
настоящето производство е отвърнал веднага със също такава телесна
повреда. Към спорния въпрос по настоящето дело, дали пострадалата е
възприела заплахата като реална, това НЧХД е не относимо. Същото за
пореден път доказва за влошените отношения между подсъдимия и неговия
брат.
По отношение на представените 2 броя съдебно-медицински
удостоверения за получени увреждания на свид.О.И. и подс.И.Б. при
инцидент на 21.07.2013година, съдът намира също за не относими, с оглед
доказване на обстоятелството до каква степен пострадалата е възприела
заканата и че същата може да бъде осъществена.
Предвид установеното от фактическа страна, съдът намира обвинението
срещу подс.ИВ. Б. ИВ. за извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 вр.
с ал.1 от НК за доказано по несъмнен и категоричен начин.
По несъмнен начин се установява, че на 11.03.2021г., в гр.Монтана, на
ул.И №8, И. се заканил на Б. М. Б. с убийство, заявявайки й „майняй се, че ще
те трепем...махай се, махай се...- ти колко си сгодна за трепане”, като това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
Свидетелката Б. се изплашила, същата стояла като „вцепенена, истукана,
видимо уплашена”, не реагирала по никакъв начин. Известно време след това,
около един месец, била изпращана до дома си, когато А.И. отсъствал, от
свид.А.Л..
Съдебната практика по въпроса за този квалифициран състав на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК е постоянна и безспорна – за да бъде
осъществен от обективна страна състава на чл.144, ал.3 от НК се изисква чрез
думи или действия да се извърши закана с убийство спрямо определено лице,
която трябва да е възприета от него и би могла да възбуди основателен страх
за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава
8

съдържането на заканата, както и че тя е възприета от заплашения като
действителна заплаха.
Не е необходимо и не се изисква за съставомерността на деянието,
лицето действително да се е изплашило, а само да съществува основание, че
заканата би могла да се осъществи. Горните обстоятелства се преценяват
задължително по време на извършване на деянието, а не след изминаване на
определен период от време. Не се изисква, за да е осъществен състава на
чл.144, ал.3 от НК, в момента на заканата у извършителя да има оформено
решение да извърши убийство, нито да е действал с годно средство и при
условия, при които резултатът реално може да настъпи.
След задълбочен анализ и преценка на събраните доказателства се
налага извода, че при напълно изяснена фактическа обстановка е установено
авторството на деянието – подс. ИВ. Б. ИВ. и неговата вина. Отправените от
него закани и заплахи с убийство към свид. Б. М. Б. са възприети от нея като
реални и са могли да възбудят основателен страх у пострадалата от
осъществяването им.
Деянието е осъществено от подсъдимия ИВ. Б. ИВ. с пряк умисъл –
същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на
вредоносния резултат. Поведението му било агресивно, настъпателно,
пострадалата „усещала слюнките му върху лицето си” и с това се засилвало
усещането за страх от осъществяване на заканата. Съставът на чл.144, ал.3 вр.
с ал.1 от НК е осъществен както от обективна, така и от субективна страна.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание
предвидено в съответния текст на НК, разпоредбите на общата част на същия
закон касаещи материята, а също и смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието,
съдът съобрази високата степен на обществена опасност на деянието – за това
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест
години, подбудите за извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено и влошените отношения между страните от години, степента на
обществена опасност на подсъдимия, предвид агресивното му и настъпателно
поведение както към момента на извършване на деянието, така и след това, и
отношението му към случилото се. Смекчаващи отговорността обстоятелства
– чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на извършване на
деянието. Отегчаващи вината обстоятелства – липсата на критичност към
случилото се, не осъзнаването на вината и желанието за уреждане на
взаимоотношенията не по установения за това ред – чрез заплахи и закани.
Причини за извършване на деянието са ниското правосъзнание и
култура, пренебрежението към личността на другите хора.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът намира, че
9

наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията чл.54 от
НК, над минималния размер, установен в общата част на НК, към средния
размер, съгласно текста на закона, а именно лишаване от свобода за срок от
ЕДНА ГОДИНА.
Съдът намира, че следва да отложи изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. За да
приложи условно осъждане съдът съобрази, че към момента на извършване на
деянието подсъдимия не е осъждан за престъпление от общ характер на
лишаване от свобода и преди всичко за изпълнение целите на наказанието и
най-вече за поправяне и превъзпитание на извършителя, като съобрази и
възрастта на подсъдимия, не е необходимо ефективно изтърпяване на
присъдата.
Определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да
изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го
мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по
отношение на останалите членове на обществото, като им въздействува
предупредително и възпитателно.

По гражданската отговорност:

Съдът намира иска на Б. М. Б. срещу подс.ИВ. Б. ИВ. за доказан по
основание – налице са елементите от фактическия състав на иска по чл.45 от
ЗЗД – противоправно деяние, изразено под формата на действие, деец,
безспорно установен в процеса, вина, доказана в наказателното производство,
вредоносен резултат – възбуждане на основателен страх от осъществяването
на заканата и причинна връзка между вредоносния резултат и деянието.
Претенцията за причинени неимуществени вреди съдът, съобразявайки
събраните в производството доказателства и съответната обусловеност на
гражданската отговорност от наказателната, намира предявения граждански
иск за доказан по основание. По отношение на размера, съдът съобразявайки
правилото на чл.52 от ЗЗД - по справедливост, вземайки предвид
претърпяните неудобства, уплаха, притеснение от страна на гражданския
ищец, последната треперела и дълго време не могла да се успокои,
пострадалата е възприела заплахата като съвсем реална и действително се
страхувала, че може да се случи най-лошото, поради което намира за
обоснован размер на претенцията сумата от 1 800.00 (хиляда и осемстотин)
лева, която присъжда на пострадалата, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 11.03.2021 година до окончателното й изплащане. В
останалата част до пълния предявен размер от 5 000 лева, съдът намира, че
същия не отговаря на принципа на справедливостта, завишен е и го отхвърли
в тази част, като неоснователен. Съобразно уважения размер на гражданската
претенция, съдът намира, че подсъдимия И. следва да заплати на свид.Б.
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, в размер на
10

сумата от 288.00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК съдът
намира, че подсъдимия И. следва да заплати по сметка на ОД МВР Монтана
сумата от 133.20 лева разноски за видеотехническа експертиза, а по сметка на
РС Монтана сумата от 72.00 лева държавна такса върху уважената част на
гражданската искова претенция и сумата от 5.00 лева – държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
11

Номер на акта:	20
Дата:	1 юни 2022 г.
Съдия:	Румяна Михайлова

Дело:	20221630200183
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	18 февруари 2022 г.

Присъда по дело №183/2022 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите