Р Е Ш
Е Н И Е
№ 265
гр.
Велико Търново, 22.12.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
касационен състав в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА
КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при секретаря М.Н.и на прокурора от
Великотърновска окръжна прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от
съдия Банев касационно НАХД № 10308/
2023 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано по касационна жалба, подадена от *** Р.И. от ВТАК,
като пълномощник на К.А.К. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 144 от
21.09.2023 г. по АНД № 20234120200077 от 2023 г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
22-1275-001340/ 30.09.2022 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“
в ОД на МВР – Велико Търново, с което на К.К., за извършено административно
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл.
трето същия закон, са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3
000,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, като К.
е осъден да заплати и сумата от 351,00 лв. – възнаграждение на вещо лице.
В касационната
жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението на ГОРС, като
постановено в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК. Касаторът счита, че съдът не е обсъдил всички наведени пред него
възражения, като същевременно е извършил неправилна преценка на наличните по
делото доказателства, вкл. не е съобразил заключението на изготвената
автотехническа експертиза и противоречията в показанията на изслушаните в
производството пред него свидетели. Това е обусловило неправилни изводи относно
релевантните за спора факти, а от там и относно действителното наличие на
съставомерните елементи на изпълнителното деяние. По същество намира за
недоказано извършването на санкционираното от АНО нарушение, като излага
подробни доводи в тази насока. От настоящата инстанция се иска да отмени
решението на районния съд и да върне делото на районния съд за ново разглеждане
от друг състав на районния съд, алтернативно да се произнесе по съществото на
спора, като отмени наказателното постановление, издадено от началника на сектор
„Пътна полиция“ в ОД на МВР – Велико Търново. В съдебно заседание касаторът,
чрез пълномощника си по делото, поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и доразвити в хода на устните състезания. Не
претендира присъждане на разноски.
Ответникът по
касационната жалба - началникът на сектор в „Пътна полиция“
в ОД на МВР – Велико Търново, редовно призован за съдебно заседание, не се
явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че решението на РС – Горна Оряховица е правилно, постановено
при изцяло изяснена фактическа обстановка, след задълбочен анализ на събраните
доказателства и при правилно приложение на материалния закон. Предлага
решението да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
Съдът, след като
се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства
и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна,
съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК. От външна страна същата отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, приложими на основание чл. 63в от ЗАНН и като такава е процесуално допустима за разглеждане в настоящото
производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
При извършената
на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не
установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт.
Въз основа на наличните в делото доказателства се установи, че
обратно на поддържаното в касационната жалба, фактическата обстановка по делото
е правилно изяснена от районния съд. Установено е, че на 11.08.2022 г., около
14:00 часа в гр. Горна Оряховица, на кръстовището на ул. „Янко Боянов“, ул. „Патриарх Евтимий“ и ул. „Иван Вазов“,
касаторът, като водач на МПС - лек автомобил „Мерцедес МЛ“ с peг. № ***извършил десен завой от ул. „Янко
Боянов“ към ул. „Иван Вазов“, с форсиране на двигателя, като задната част на
управлявания от него автомобил се занесла по пътното платно първо наляво и
после надясно, след което водачът продължил да управлява автомобила в лентата
му за движение. Тези му действия са били наблюдавани от двама служители на
сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Велико Търново, към него момент
осъществяващи контрол на пътното движение и придвижващи се със служебния
полицейски автомобил от центъра на града в посока кооперативния пазар,
навлизайки в същото кръстовище откъм ул. „Иван Вазов“. Възприемайки описаните действия на касатора,
полицейските служители последвали автомобила, управляван от К. и го спрели със звуков
и светлинен сигнал пред сградата на съда, където извършили проверка. Установили
самоличността на водача и че автомобилът с нидерландска регистрация е
собственост на фирма за почистване на прозорци „Stadshagen
Schoonmaak“. От инспектор Л.М.е бил съставен
АУАН серия GA № 646688/
11.08.2022 г. за извършено от К.К. нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, връчен
на водача на датата на съставянето. В акта няма вписани възражения, писмени
такива са подадени чрез пълномощник, в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. В тях
нарушителят е оспорил отразената в АУАН фактическа обстановка, с твърдения, че
е навлязъл в кръстовището идвайки от с. Арбанаси /по ул. „Патриарх Евтимий“/,
т.е. за навлизане в ул. „Иван Вазов“ е направил ляв завой, при който посочените
в АУАН занасяния са невъзможни, а при вида на управлявания от него автомобил,
те са и конструктивно невъзможни. Изтъкнал е, че става въпрос за кръстовище
между относително тесни улици, урегулирано посредством светофарна уредба, при
което не е възможно движение в него с висока скорост. Посочил е, че с него са
пътували още двама души, които могат да потвърдят последното обстоятелство,
както и че са налице основания за прилагането на чл. 28 от ЗАНН. Възражението е
прието за неоснователно и въз основа на установеното в АУАН, от началника на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново е издадено НП № 22-1275-001340/ 30.09.2022 г.,
с което на К.А.К., за извършено административно
нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 175а, ал. 1, предл.
трето от ЗДвП, са наложени посочените по-горе административни наказания.
Наказателното постановление е било връчено на санкционираното лице на дата
31.01.2023 г. и е обжалвано от него по съдебен ред в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка е установена пред районния
съд въз основа на приобщените писмени доказателства, вкл. тези представени от
АНО и от трети лица с административната преписка и след допълнително изискване
от съда, показанията на свидетелите Л.М./актосъставител/, И.Н.и А.А.. В производството пред ГОРС
санкционираното лице е оспорило от фактическа страна констатациите относно
установения начин на управление на МПС, с доводи
идентични на тези, изложени във възражението срещу АУАН. По негово искане и с
цел изясняване на спорни моменти относно физическата възможност с управлявания
от К. автомобил да бъда извършени сочените в АУАН маневри, от районния съд е
била назначена техническа експертиза, чието заключение е прието по делото. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след
извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП,
районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от
него жалба. Приел е, че извършеното от К. деяние осъществява от обективна и
субективна страна признаците на нарушение по чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП. Той е формирал извод за валидност на издадените АУАН и НП,
законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП,
установяващи и санкциониращи посоченото деяние, съответствие на същите с
установените в ЗАНН формални изисквания, правилност на дадената от
административнонаказващия орган квалификация на извършеното нарушение, липса на
основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и законосъобразност на дейността по
индивидуализация на наложените наказания. С тези мотиви съдът е потвърдил
обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното от
Районен съд – Горна Оряховица решение е правилно. Касационната жалба е
неоснователна.
При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на процесуални правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба,
въззивният съд е формирал изводите си, след като е обсъдил всички значими за
разрешаването на спора обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя
в него производство доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за
изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими
доказателства, вкл. назначаване на експертиза за установяване техническите
параметри на управлявания от касатора автомобил и възможността със същия да
бъдат умишлено извършени описаните в АУАН занасяния при вземането на конкретния
завой. Същите са обсъдени от
решаващия състав поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основан на тях са
формирани изводи, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Независимо
от твърденията му в обратната насока, в производството пред ГОРС К.К. не е оборил фактическите установявания в административнонаказателното
производство, правилно кредитирани от районния съд при постановяването на
обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на районния съд не е постановено в нарушение на закона. Противно на твърденията
на касатора, със същото решаващият състав е отговорил на всички направени пред
него възражения и ги е отхвърлил като неоснователни.
Настоящата инстанция споделя изводите ГОРС относно липсата на съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство или формални такива при издаването на АУАН и НП. Безспорно е, че АНО не е обсъдил приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, но това би съставлявало самостоятело основание за отмяната на наказателното постановление единствено в хипотезата на действително наличие на основания случаят да бъде приет за маловажен. Въззивният съд е изложил мотиви, че разглежданият казус не е такъв, които се споделят от настоящата инстанция.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на компетентността им, определена с с чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/ 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 366з-3286/ 10.08.2022 г. на директора на ОД на МВР – Велико Търново. АУАН и НП отговарят на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.
Неоснователни
са възраженията на касатора, за недоказаност на деянието, базирани на
показанията на свидетеля А.и заключението на изслушаната от ГОРС експертиза.
Поначало още във възражението срещу АУАН /подадено от пълномощник/, е описана
фактическа обстановка съществено различна от тази, отразена в акта, като
същевременно при самото съставяне на акта нарушителят не е направил възражения
по фактите. Наведените твърдения са били за навлизане в кръстовището откъм
срещуположната на посочаната в АУАН страна, извършване на ляв, а не на десен
завой и т.н., които са поддържани и от свидетеля А.в показанията му. Същите
правилно са възприети от районния съд единстевно като опит за изграждане от
нарушителя на защитна теза, чрез навеждане на твърдения за факти, изначално
изключващи възможността при управлението му автомобилът да е извършил описаните
от актосъставителя занасяния, в тази последователност. Не е било спорно, че А.се
е намирал в управлявания от касатора автомобил в момента на извършването на
нарушението и при последващата проверка, т.е. същият е очевидец на действията
на касатора към релевантния момент. Самият А.обаче е заявил, че е приятел с К.,
това е посочено и във възражението срещу АУАН, което предпоставя
заинтересованост на свидетеля водачът да избегне административнонаказателна
отговорност. От друга страна, соченото за нарушител лице не е направило искане
за изискване на записите от камерата на полицейския автомобил, от които би се
установило по несъмнен начин от коя посока управляваният от него автомобил е
навлязъл в кръстовището, а и самия начин на управление на МПС. При това
положение, правилно въззивната инстанция е приела за установено
административното нарушение на въз основа на съдържанието на АУАН и показанията
на разпитаните свидетели – служители в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново.
От позицията си на очевидци, възприели непосредствено действията на касатора,
въпросните свидетели категорично са потвърдили начина на шофиране на
управлявания от К.К. автомобил
– с форсиране на двигателя след навлизането в десен завой на кръстовището и
поднасяне първо наляво, а после надясно по посока на движението му, създавайки
опасност за останалите участници в движението. Цитираните показания на
свидетелите са безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при
което правилно са били кредитирани от съда.
В
тази връзка настоящата инстанция намира за неоснователно позоваването от
касатора на заключението на СТЕ относно конструктивните параметри на автомобила
и наличието на система ESP, работеща автоматично без намесата на
водача и осуетяваща възможността за поднасяне на автомобила. Несъмнено цялостно
заключението на експертизата е в тази насока, но в същото са посочени и поне
две възможности системата за сигурност /в частност за контрол на стабилността/,
да не се задейства – при целенасоченото й изключване /стр. 8 от СТЕ/ или при
повреда на някой от сензорите /стр. 13 от СТЕ/. Отделно от това е анализирана възможността
и при действаща система ESP да
се получат описаните в АУАН занасяния на автомобила, като вещото лице е
посочило, че такава възможност съществува при навлизане в десен завой с
прекомерно ускоряване /стр. 8 и стр. 9 от заключението/. Пак според заключението
на СТЕ описаното в АУАН движение на автомобила не би могло да бъде предизвикано
от състоянието на пътната настилка в конкретния участък или от метереологичните
условия, нито от евентуална неправилна поддръжка на МПС /неправилно регулирана
сходимост на колелата, различно налягане в гумите, износени предни носачи и
т.н./ Самата конструкция на автомобила /по-голям просвет, по-висок център на
тежестта, система за двойно предаване/ прави занасянето на задната му част при
завой по-трудно, но не и невъзможно, контролът в такава ситуация по-труден и
изисква повече опит и концентрация на водача.
Настоящата
инстанция не намира експертизата, с цитираното си съдържание, да опровергава
констатациите в АУАН и съответните изводи на районния съд, в каквато насока са
изложените от касатора пространни аргументи. Обратно, обективната прценка на
същата налага извод, че поднасянето на управлявания от К. автомобил по описания
в АУАН начин е възможно, но за осъществяването му е препоръчително системата ESP да не работи и водачът да притежава
съответния опит в извършването на техниката за управление „дрифт“. Тоест
съобразно заключението, прилагането на наблюдавания от полицейските служители
начин на шофиране предполага по-скоро пряк умисъл, без да се изключва напълно и
извършването на поднасянията поради непредпазливост /вкл. поради неопитност на
водача/. Изключена е обаче възможността то да съставлява
случайно деяние, вкл. поради лошо състояние на пътната настилка или
неизправност на автомобила. До аналогични
изводи е достигнал и въззивният съд, и настоящата инстанция не намира неговата
преценка да е извършена в нарушение на логическите правила. Съответно правилни
са и изводите на съда за доказаност на описаните в АУАН фактически действия на
касатора като водач на МПС, които сочат използване на пътя не по неговото
предназначение - деяние, което е обявено за наказуемо от закона.
Не могат да
бъдат споделени и оплакванията, че не е доказано с описаните си действия К. да
е застрашил безопасността на останалите участници в движението. Поначало
създаването на опасност за движението не е между съставомерните елементи на
никое от деянията по чл. 175а от ЗДвП, но в конкретния случай е несъмнено, че с
начина си на управление К. е създал опасност най-малкото за пътника в
управлявания от него автомобил. Извършеното от касатора деяние осъществява
фактическият състав на посочената в АУАН и НП законова норма на чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП и е основание
за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в
същата разпоредба. Извършена е правилна квалификация на деянието и са наложени
съответните за извършеното нарушение наказания, в предвидения от закона
абсолютен размер. Процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в
сравнение с други нарушения от същия вид, която да обосновава прилагане на чл.
28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите изводи, районният съд е постановил
решението си при правилно приложение на закона.
Предвид
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното съдебно решение не страда
от визираните в жалбата на К.А.К. пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на спора и при липсата на съответната претенция, разноски в полза на касатора
не следва да се присъждат. Разноски по делото не следва да се присъждат и на
ответника по касационната жалба, доколкото такива също не са претендирани, а
няма данни и да са сторени.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
Оставя в сила
Решение № 144 от 21.09.2023 г., постановено по АНД № 20234120200077 от 2023 г.
по описа на Районен съд – Горна Оряховица.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.