РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Монтана, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния състав:
Председател:АделИ. Тушева
Членове:Таня Живкова
Албена Миронова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20251600500021 по описа за 2025 годИ.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 103 от 08.03.2024 г., постановено по гр. дело № 1800 по
описа за 2023 г. Районен съд-Монтана е отхвърлил като неоснователен
предявеният от А. А. негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, срещу
И. В. да бъде осъдена да прекрати неоснователното си действие, изразяващо
се в построяване на плътна ограда, разположена в имот с идентификационен
№ *по КККР на град *, общинска собственост, което му пречи да упражнява
правото си на собственост в пълен обем по отношение на ползването на имот
с идентификатор *, който е с кадастрален район *, поземлен имот *, сграда *,
самостоятелен обект № * по кадастралната карта на *, одобрена със Заповед
№ РД 18-29 от 05.04.2006 г. на Изпълнителен директор на АК, с адрес на
имота: град *, ул. „*“ № *, етаж *, с трайно предназначение – жилище,
апартамент с площ от 42.54 кв.м, заемащ западната част от първия етаж на
масивна четириетажна жилищна сграда, като отстрани изградената плътна
висока ограда от имота.
С решението е отхвърлен като неоснователен и предявеният от А. А.
1
срещу И. В. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД да бъде осъдена да
заплати 2000,00 лв. за причинени имуществени вреди от отсичането на
дървета, засадени в общински имот и за сумата от 3000,00 лв.,
представляващи причинени неимуществени вреди.
Така постановеното решение е обжалвано от А. А. с доводи за
неправилност и незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че районният съд
не е вникнал и установил нарушените правоотношения между ищеца и
ответника, изразяващи се в отсичане на дървета, вследствие на което ищецът
претърпял имуществени и неимуществени вреди. Сочи се, че ответникът
виновно и противоправно е подал невярна информация до компетентните
органи за унищожаването на дърветата, поради което съдът е следвало да спре
производството на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и да го продължи след
постановяване на съдебен акт от съда. Излага, че преустройствата на гаражите
на ответника са незаконни, при което съдът е следвало да сезира компетентния
орган и да спре делото до произнасянето му. Поддържа, че решението е
необосновано, поради което иска неговата отмяна и постановяването на ново,
с което да се уважат исковите претенции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от И. В., чрез своя пълномощник адв. Л. А., с който същата се оспорва като
неоснователна. Твърди, че жалбата е бланкетна и в нея липсват основания и
мотиви за отмяна на решението. Релевира доводи за законосъобразност на
решението, като сочи, че съдът е съобразил всички доказателства по делото и
е изложил подробни мотиви, поради което иска потвърждаването му като
правилно.
След подаване на въззивната жалба жалбоподателят е почИ.л,като са
конституирани като страни в производството неговите правоприемници Д. Д. И
Р. Д..Същите не са заявили становището си във връзка с постъпилата жалба, поради което и
съдът в съответствие с дадените указания е приел,че не е налице изричен отказ от тяхна
страна.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжен съд-Монтана, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано
лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт, като по
2
същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
За да постанови своето решение, първоинстанционният съд приел, че по
делото не е установено ответницата, чрез построената плътна ограда, да
създава пречки за ищеца, нито по някакъв начин да ограничава достъпа до
имота му. Приел е, че извършеното пристрояване към нежилищната сграда на
ответницата е законосъобразно, което налагало извода, че правата на ищеца
относно пълноценното ползване на имота не са ограничени. По отношение
претенцията по чл. 45 ЗЗД съдът е приел, че същата е неоснователна, тъй като
изсичането на дърветата не е извършено от ответницата.
Окръжен съд-Монтана, като взе предвид доказателствената съвкупност,
намира, че от фактическа стана се установява следното:
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том *,
рег. № *, дело № *от 2006 г. се установява, че на 23.08.2006 г. А. А. е продал на
Д. Д. самостоятелен обект № *, представляващ апартамент от 42,54 кв.м.,
попадащ в сграда с идентификатор № *, находяща се в поземлен имот с
идентификатор № *, като е запазил правото си на ползване.
Видно от Нотариален акт за собственост на недвижими имоти № *, том
*, рег. № *, дело № *от 2022 г., издаден на 01.07.2022 г., И. В. е призната за
собственик на следните недвижими имоти, които са разположени в поземлен
имот с идентификатор № *, а именно: сграда с идентификатор № *, с площ от
17 кв.м. и сграда с идентификатор № *с площ от 20 кв.м.
Със Заповед № 337/07.02.2023 г. кметът на ОбщИ. *е учредил право на
пристрояване на И. В. върху 25 кв.м. за изграждане на склад и тоалетна към
сгради с идентификатори № *и № *, разположени в поземлен имот с
идентификатор № *, който е частна общинска собственост.
От съдебно-техническата експертиза /СТЕ/ се установява, че към
20.01.2024 г. в процесния имот не е започнато строителство и не се извършват
строително-монтажни дейности, съответно изграждането на пристройката
към сгради с идентификатори № *и № *не е започнато. Видно от
заключението на вещото лице,бъдещата тоалетна няма да представлява
самостоятелна постройка с изгребна яма, а ще бъде помещение в сграда,
представляваща бъдеща пристройка към съществуващите офис и ателие.
В своите показания св. Б. А.твърди, че в процесния имот е изградена
3
масивна стена, висока 2.30 м. и 5,25 м. дълга, за изграждането на която нито
той, нито А. били уведомени. Посочва, че стената е изградена на 7 метра
отстояние от жилището на А., като изграждането й е станало в негово
отсъствие.
От показанията на св. П.П. се установява, че същият е съсед на А. и
живее в същия имот на третия етаж. Свидетелят посочва, че разговарял с
майката на И., при което разбрал за намерението им за изграждане на външна
тоалетна зад гаража. Според неговите показания в двора все още няма
изградена тоалетна, но има шахта, която е затрупана и не се вижда. Посочва,
че в двора има изградена стена 5 на 2 метра, която не му пречи да премИ.ва,
тъй като същата е на отстояние от входа.
При така установената фактическа обстановка от правна страна МОС
приема следното:
За да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, е необходимо ищецът да докаже
при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: 1/ че е
собственик на имота /или че притежава ограничено вещно право върху него/;
2/ че ответникът е извършил неоснователно действие, с което му пречи да
осъществява правото си на собственост в пълен обем, както и че
3/ създадените пречки са по-големи от обикновените.
В случая безспорно се установява, че в полза на А. А. е учредено право
на ползване върху апартамент, попадащ в сграда с идентификатор № *,
находяща се в поземлен имот с идентификатор № *. В същия поземлен имот се
намират и двата самостоятелни обекта с идентификатори № *и № *,
представляващи офис и ателие, които са собственост на И. В.. По делото
безспорно се установява, че В. има учредено право на пристрояване, което
допуска изграждането на склад и тоалетна към офиса и ателието. Това
обстоятелство се установява от приложената по делото Заповед №
337/07.02.2023 г. на кмета на ОбщИ. *и от сключения между общИ.та и В.
договор за учредяване право на пристрояване към нежилищни сгради. В тази
връзка съдът намира за неоснователни доводите на въззивника, че
преустройството е незаконно. Същото е надлежно учредено от собственика на
поземления имот, който се явява ОбщИ. *, като за процедурата са уведомени
заинтересованите лица и са издадени необходимите актове.
На следващо място, следва да се отбележи, че към датата на
приключване на съдебно дирене изграждането на пристройката не е
започнато, който факт се установи от заключението на вещото лице, което
съдът кредитира като обективно и обосновано. Това кореспондира напълно с
показанията на св. П.П., в частта им, в която посочва, че в имота няма
изградена тоалетна. Липсата на изградена пристройка в поземления имот
прави неоснователни твърденията на въззивника, че в имота има
4
новоизградена постройка, която му пречи да ползва имота си. В тази връзка е
важно да се посочи, че от свидетелските показания се установи, че в двора има
изградена стена с дължИ. около 5 метра, но същата, според показанията на св.
П., не възпрепятства достъпа на собствениците до входа им. Дадените от П.
показания следва да бъдат кредитирани, тъй като той е комшия на въззивника
и живее в същия блок, съответно неговите показания са преки. От показанията
на св. Б.А. също не се установява в имота да се извършват дейности, които да
пречат на собствениците, живущи в блока.
Видно от гореизложеното, по делото не се установява ответникът да е
извършил неоснователни действия, препятстващи пълноценното упражняване
правото на ползване на А. А.. Преценка за наличието на такива в бъдеще
време не може да бъде извършена, предвид наличните към настоящия момент
данни. Още повече, че въззиваемата има законосъобразно учредено право на
пристрояване. Видно от СТЕ бъдещата тоалетна ще бъде помещение, което ще
се намира в сградата, представляваща пристройка към съществуващите офис
и ателие. Следователно, твърденията за изграждане на външна тоалетна,
пречеща нормалното ползване на имота на въззивника, се явяват
неоснователни и недоказани. След като фактическият състав на чл. 109 ЗС не
е налице, то искът правилно е отхвърлен от районния съд.
На последно място, МОС намира предявеният иск по чл. 45 ЗЗД също за
неоснователен. За уважаването му е необходимо да са налице следните
предпоставки: 1/деяние, 2/противоправност на деянието, 3/настъпили вреди,
4/причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
5/вИ.. В случая не се установява въззиваемата да е извършила сеч на дървета в
процесния поземлен имот. Освен това имотът е собственост на ОбщИ. *, а не
на въззивника. В допълнение към това следва да се отбележи, че по делото не
са ангажирани доказателства, установяващи наличието на вреди. Ето защо
претенцията по чл. 45 ЗЗД правилно е отхвърлена от първостепенния съд. Това
налага и потвърждаване на решението му.
Пълнотата изисква да се отбележи, че в хода на настоящото
производство не са установени престъпни обстоятелства. Ако въззивникът е
имал сведения, същият е следвало да ангажира доказателства, респ. да
направи доказателствени искания в тази насока. Същият е разполагал и с
възможността да сигнализира компетентните разследващи органи, за което
също няма данни.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 103 от 08.03.2024 г. на Районен съд-
5
Монтана, постановено по гр. дело № 1800/2023 г., по описа на същия съд като
правилно.
Решението, в частта, в която съдът се е произнесъл по иска по чл. 109 ЗС
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните. В останалата част решението не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6