Р Е Ш Е
Н И Е
№64
гр. Несебър, 05.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, шести състав в публично заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Валери Събев
при участието на секретаря Диана Каравасилева, като разгледа гр. д. № 89 по описа на Районен съд Несебър за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 18, ал. 4 вр. чл. 15 от Закона за защита от
домашно насилие.
Образувано е по молба с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗЗДН вр. чл. 18, ал.
1 ЗЗДН, подадена от Т.Щ.В. срещу сина й В.И.В., в която са изложени твърдения
за извършени спрямо нея актове на домашно насилие на 02.01.2020г.,
17.01.2020г., 18.01.2020г., 20.01.2020г. и 27.01.2020г. В молбата са описани
подробно конкретни актове от посочените дати, при които В. посягал към
молителката с дърво, обиждал я, псувал я, заплашвал я. Сочи се, че В. е
постоянно пиян и агресивен към майка си. Отправя се искане до съда спрямо
ответника да бъдат взети мерки за защита. Развиват се подробни съображения в
подкрепа на искането. В съдебно заседание молителката, чрез процесуалния си
представител, поддържа молбата. Развива доводи за нейната основателност на база
събраните доказателства. Обръща внимание, че за случаи като настоящия
декларацията по чл. 9 от ЗЗДН е достатъчно доказателства. Моли молбата да бъде
уважена и претендира разноски.
Ответникът В.И.В., чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност
на молбата. Акцентира върху обстоятелството, че основателност на искането не
може да се докаже само с декларацията по чл. 9 от ЗЗДН. Твърди, че липсват
други доказателства в подкрепа на изложените от молителителката факти. Обръща
внимание, че от показанията на св. Пешева се опровергават твърденията на
молителката за домашно насилие, извършено на 02.01.2020г. Сочи, че в жалбата до
прокуратурата тя е навела съвсем други обстоятелства. Акцентира върху
обстоятелството, че молителката страда от психично заболяване. В тази връзка
твърди, че изложените от нея обстоятелства са измислени с цел ответникът да
бъде отстранен от собственото му жилище. Счита, че от показанията на св. В. се
установява тази цел. Обръща внимание, че в продължение на 20 години от
молителката не е потърсена закрила по ЗЗДН. Отправя искане молбата да бъде
оставена без уважение. Претендира разноски.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Между страните не е спорно, а и от изготвента по делото справка за съдимост
на В.В. се установява, че той е син на Т.В.. Наред с това по делото се
установява, че двамата живеят заедно на втори жилищен етаж на площ от 75 кв.
м., от жилищна сграда, изградена в парцел IX, кв. 27 по плана на гр. Свети Влас, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 11538.501.301.1.3 по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. Свети Влас, находящ се в гр. Свети Влас,
ул. „Цар Симеон” № 68, ет. 3. В.В. е собственик на апартамента (по силата на
нотариален акт на л. 7 – л. 8 от делото), а Т.В. притежава правото на ползване
върху него (по силата на същия нотариален акт).
В ЦПЗ гр. Бургас не се съдържа медицинска документация за В., а Т.В. била
хоспитализирана в центъра в периода 28.10.2009г. – 27.11.2009г. с диагноза
„Шизофрения параноидна форма. Пристъпно-прогредиентно протичане. Обостряне с
халюцинаторно-параноидна симптоматика.”.
Няма данни на В. да са налагани мерки по ЗЗДН в производства пред Районен
съд Несебър, като същият е осъждан по НОХД № 369/2019г. по описа на Районен съд
Несебър – на „Лишаване от свобода” за срок от „ПЕТ МЕСЕЦА”, изпълнението на
което е отложено за срок от ТРИ ГОДИНИ – за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Във връзка с конфликтни отношения между страните по делото от Т.В. била
подадена жалба до Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, с вх. № 907/2020г. По жалбата била образувана преписка с вх. № 907/2020г. по
описа на ТО Несебър на РП Бургас. Заверени копия от материалите по преписката
са приобщени като доказателства по делото. От тези материали и от събраните в
хода на настоящото производство доказателства – показанията на свидетелите
Пешева и С.В.. и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН се установява следното:
На 02.01.2020г., около 14:30 часа, В.В. се прибрал в обитаваното от него и
молителката жилище, ядосал се, взел едно дърво и посегнал към главата на Т.В. с
думите „Един път ще те изхлопам и това ще ти е”. През цялото време я обиждал и
псувал. На 17.01.2020г. В.В. отново се ядосал поради обстоятелството, че
намокрил телефона си, и започнал да псува майка си. На 18.01.2020г., около
18:30 часа, си търсел стъклото за телефона и след като не го намерил започнал
да отправя заплахи към молителката „Ще ти счупя ръцете. Ще ви отрепя. Ще ви
очистя”. На 20.01.2020г. В.В. се прибрал в обитавания общ дом и започнал да
крещи на Т.В. да сложи устройството за телевизията. След като тя не могла да
изпълни искането му започнал да я обижда с думите „некадърница”,
„неспособница”, „боклук долен”, „нищо не можеш да правиш”. На 27.01.2020г.,
около 18:30 часа, В.В. се обадил по телефона на молителката и започнал да я
обижда с думите „цигани сте всички”, „най-долни”, „некадърници”, „боклуци” и т.
н. Крещял „Мотай се, мотай се, местата на гробищата се заеха докато се моташ”.
Съдът намира, че описаната по-горе фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства. На първо място следва да се има предвид, че
съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
представлява доказателствено средство за нуждите на настоящия процес.
Доказателствената стойност на декларацията е от съществено значение в случаите
когато се твърди, че актът на домашно насилие е осъществен в присъствието
единствено на страните по делото. В тези случаи обективно друго преки
доказателства на насилието няма как да съществуват и същото следва да се изведе
от косвени доказателства и от посоченото в декларацията. Настоящият съдебен
състав намира, че случаят е точно такъв, като твърденията на молителката са, че
описаните от нея действия на В.В., са осъществени единствено в нейно
присъствие, в обитаваното само от тях двамата жилище, без наличието на други
свидетели. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетеля С.В..,
който обитава първия етаж в същата сграда. Той чувал скандали от етажа на майка
си и брат си, като възприел обиди, псувни и заплахи, отправяни от В.В. към Т.В..
В материалите по образуваната преписка на РП Бургас, ТО Несебър, също се
съдържат косвени доказателства за реализиране на посочените факти. В самата
жалба на В. са описани актове на домашно насилие, като на база събраните
доказателства е изготвен и протокол за предупреждение от 29.01.2020г., насочен
срещу В.В.. Тук следва да се акцентира на обстоятелството, че жалбата до РП
Бургас, ТО Несебър, е с по-общ характер и в нея действително не се съдържат
данни за конкретните актове на домашно насилие, описани в молбата до съда. Това
обаче е логично с оглед характера на двете производства и различното качество
на лицето в тях. В молбата до РС Несебър за защита от домашно насилие следва да
се опишат конкретно и пълно всички твърдени актове на домашно насилие, тъй като
със същата се определя предмета на делото. Няма пречка сигналът до
прокуратурата да е с по-общ характер, тъй като същият има единствено сезираща
функция, а в хода на цялото производство следва да се събират доказателства за
установяване на релевантни за наличието на дадено престъпление факти и
обстоятелства. В тази връзка е логично именно при разпита си като свидетел в
рамките на ДП (или при даването на сведения в рамките на предварителна
проверка) молителката да даде по конкретни и пълни показания. В случая тези
нейни показания съответстват на посоченото в молбата по ЗЗДН. Косвените
доказателства по делото, показанията на всички разпитани свидетели (вкл. и св.
Пешева), сочат към трайно влошени отношения между страните. Ето защо тези
косвени доказателства само потвърждават, че е възможно отношенията между тях да
ескалират до степента, посочена в декларацията. С оглед изложеното съдът приема
декларацията за достатъчно доказателство за установяване на посочените в нея
факти и обстоятелства, които се потвърждават по косвен път и от останалите
доказателства по делото. Не се споделят доводите на защитата на ответника, че
декарацията на молителката не следва да се кредитира поради психичното й
заболяване, тъй като данните са за лечение на такова заболяване от преди повече
от 10 години, няма данни към момента лицето да се лекува от заболяването си, а
освен това обстоятелствата в декларацията се потвърждат косвено и от останалите
посочени доказателства. Показанията на св. Пешева също не разколебават горните
изводи, тъй като с тях се твърдят конкретни обстоятелства единствено за датата
02.01.2020г. Следва да се посочи обаче, че свидетелката е работила като лице,
което почиства съответния комплекс, а ответникът – като охрана. Техните
дейности не предполагат да са заедно през целия работен ден (от 09:00 до 19:00
часа), а освен това като работещи те имат и почивки в работния ден. Ето защо
обстоятелството, което се установява от показанията на Пешева, че ответникът е
бил на работа през този ден, не може напълно да изключи описаното в декларация,
случило се в 14 и 30 часа на същия ден.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
На първо място съдът намира подадената молба за процесуално допустима. В
молбата се твърди, че е извършено домашно насилие на определени дати през месец
януари 2020г., а същата е подадена на 30.01.2020г. Т.е. молбата е подадена в
предвидения за това едномесечен срок по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН и от
оправомощено да я подава лице – по смисъла на чл. 8, т. 1 ЗЗДН.
Защита по ЗЗДН може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно
насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 ЗЗДН.
По делото са налице доказателства, че Т.Щ.В. и В.И.В. са майка и син, които
живеят заедно в едно жилище. Ето защо по отношение на молителката ответникът е
лице по смисъла на чл. 3, т. 5 ЗЗДН.
Това изисква да се изследва въпросът дали В.В. е осъществил спрямо Т.В. акт
на домашно насилие, в някоя от проявните му форми по чл. 2 ЗЗДН. Ето защо съдът
следва да прецени дали наведените в молбата фактически твърдения за наличието
на определено човешко поведение, след провеждане на съответното доказване,
обективират или не акт на домашно насилие, който да е осъществен в едномесечния
преклузивен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. С оглед изложените по делото фактически
твърдения съдът намира, че претендираните дати на извършване на домашно насилие
попада в месечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН.
Както се установи от фактическа страна по делото на 02.01.2020г., 17.01.2020г., 18.01.2020г., 20.01.2020г. и 27.01.2020г. между
страните по делото избухнали различни скандали, като по време на тях В.В.
заплашвал майка си, че ще я удари с дърво, замахвайки с него, псувал я, обиждал
я, отправял закани и заплахи към нея. При анализ на
разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН се налага изводът, че със закона се дава защита
срещу всяко агресивно поведение, което е насочено към накърняване на лично или
имуществено благо на пострадалия. С действията си В.В. безспорно е извършил актове
на психическо насилие спрямо Т.В., тъй като е нанесъл множество обиди и заплахи
спрямо личността й, предимно чрез използване на думи, но и чрез действия при
част от заплахите (например замахване с дърво). Установените по делото факти
сочат на интензивно психичеко насилие, осъществено от В.В. спрямо молителката. Те са достатъчни, за да може срещу
ответника да бъдат предприети мерки за защита от домашно насилие. На първо
място съдът счита, че спрямо лицето следва да бъде приложена мярката по чл. 5,
ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Това е така, тъй като по делото е установено домашно насилие,
поради което на първо място извършителят следва да бъде задължен да се въздържа
от такова. Същевременно глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН е задължителна при
установяване на извършено домашно насилие от страна на молителя, поради което
следва да му бъде наложена такава в минимален размер от 200 лв. По делото няма
данни до момента на В.В. да са налагани мерки
по ЗЗДН. Т.е. констатираният в настоящото производство акт на извършено от него
домашно насилие е първи и поради тази причина глоба в минимален размер ще е
достатъчна за постигане целите на ЗЗДН.
Съдът счита за подходящи и адекватни на изложените в молбата фактическите
твърдения мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН – отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище и забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и
отдих на пострадалото лице. Това е така, тъй като събраните
по делото данни категорично са в насока, че съвместното съжителство между
страните по делото към момента е невъзможно. Налице са множество конфликти
между тях, придружени с интензивни актове на домашно насилие, осъществени от
ответника спрямо молителката. Само в рамките на един месец са осъществени на
пет различни дати различни актове на домашно насили, което говори, че
отношенията между страните са ескалирали до такава степен на нетърпимост, която
налага ограничаване на контактите им за известен период от време. Налице са и
заплахи с извършване на престъпление спрямо личността на молителката, поради
което правата й в най-пълна степен следва да бъдат защитени чрез ограничаване
на контактите на В.В. с нея. При индивудализиране на
мерките съдът намира, че същите следва да бъдат наложени за срок от три месеца
с оглед обстоятелството, че до момента спрямо В.В. не са
налагани мерки по ЗЗДН и като се вземе предвид, че до момента насилието не е
прераснало във физическо такова. При тези данни съдът счита, че с минималния
срок от три месеца правата на пострадалото лице ще бъдат защитени в най-пълна
степен, като по този начин ще се даде възможност на извършителя на домашно
насили да преосмисли поведението си, което да направи възможно бъдещо
съжителство между страните. Съдът намира, че целите на ЗЗДН могат да бъдат
постигнати и с определяне на закрила за минималния срок, предвиден в чл. 5, ал.
2 ЗЗДН.
Съдът намира, че в случая не могат да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал.
1, т. 4, т. 5 и т. 6 ЗЗДН. Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН е неприложима,
тъй като страните нямат общо дете. Неподходящи за настоящия случай са и
останалите цитирани по-горе мерки. По делото за момента не се установяват
специализирани нужди на извършителя на домашно насилие, които да водят
необходимост от посещаване на програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН. Към
момента извършваните от него актове на домашно насилие не се характеризират с
такава системност, която да предполага нужда от специализирана помощ в тази
насока.
С оглед изложеното съдът намира, че молбата за защита от домашно насилие е
основателна и на основание чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДН на В.В. следва
да бъдат наложени посочените по-горе мерки, както и да му се наложи глоба в
размер на 200 лв. по смисъла на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
При този изход на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В.В. следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер
на 25 лв.
При този изход на спора в полза на молителката следва да се присъдят
направените от нея разноски – платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН въз основа на решението следва да бъде
издадена и заповед за защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА В.И.В., ЕГН **********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Т.Щ.В., ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА В.И.В., ЕГН **********, от
съвместно обитаваното с Т.Щ.В., ЕГН **********, жилище - втори жилищен
етаж на площ от 75 кв. м., от жилищна сграда, изградена в парцел IX, кв. 27 по плана на гр. Свети
Влас, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
11538.501.301.1.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Свети
Влас, находящ се в гр. Свети Влас, ул. „Цар Симеон” № 68, ет. 3, ЗА СРОК ОТ ТРИ
МЕСЕЦА.
ЗАБРАНЯВА на В.И.В., ЕГН **********, да приближава Т.Щ.В., ЕГН **********, обитаваното
от нея жилище в гр. Свети Влас, ул. „Цар Симеон” № 68, ет. 3, местата й за социални контакти и
отдих, ЗА СРОК ОТ ТРИ МЕСЕЦА.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.
4 ЗЗДН на В.И.В., ЕГН **********, глоба в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН В.И.В., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд гр. Несебър сумата от 25 лв.,
представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК В.И.В., ЕГН **********,
да заплати на Т.Щ.В., ЕГН **********, сумата от 440 лв., представляваща
направени по делото разноски – платено възнаграждение за един адвокат.
Да се издаде заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 ЗЗДН, която да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН.
Препис от решението и заповедта за защита да се връчат на
страните, както и на РУ на МВР Несебър.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр. Бургас в 7-дневен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: