№ 44032
гр. София, 08.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20231110123157 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, уточнена с молба с вх. № 197169/10.07.2023г от
“ФИРМА“ ЕООД срещу „ФИРМА“ ЕООД.
Исковата молба е нередовна, за което на основание чл. 129, ал. 4 вр. с ал. 2 ГПК съдът
следва да даде указания на ищеца.
За процесуална икономия едновременно с указанията за отстраняване нередовностите
на исковата молба делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
По доказателствените искания на страните:
Ищецът с исковата молба и ответникът с отговора са представили относими и
необходими писмени доказателства, чието приемане е допустимо.
Следва да се допусне поисканата от страните съдебно-счетоводна експертиза.
Искането на ищеца за задължаване на ответника да представи извлечение от
счетоводството си следва да се остави без уважение поради липсата на индивидуализаци и
неприложимост на процесуалния ред по чл. 190 ГПК по отношение на документи, които не
се намират в държане на насрещната страна, а следва да се съставят за целите на процеса.
Освен това съдът намира, че същото не е необходимо с оглед на допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
Искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Централния кредитен регистър, касае данни, за установяването на които по делото е
представен сключения между ответника и цедента договор за кредит, поради което същото
не е необходимо и уважаването му не би допринесло за правилното решаване на делото.
Съдът намира исканията на ищеца за издаване на съдебни удостоверения, които да му
послужат пред „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“АД, „ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ ЕАД за снабдяване
с информация относно извършените от цедента плащания по процесния договора за кредит
за основателни.
Във връзка с оспорването истинността на документи, направено от ответника с
отговора, на ищеца се следват указания по арг. от чл. 193, ал. 2 ГПК.
Искането на ответника по чл. 192 ГПК следва да бъде уважено като относимо и
допустимо.
1
На ответника следва да се издаде поисканото съдебно удостоверение.
Искането на ответника за допускане събирането на гласни доказателства чрез разпита
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелството, че
служителите му са извършали проверки за кредитоспособността на лицата, кандидатстващи
за кредити, следва да се остави без уважение, т.к. изясняването на цитираните обстоятелства
не би допринесло за правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца да отстрани противоречието между твърдението, което излага в
уточнителната молба с вх. № 197169/10.07.2023г. за това, че общо платените от М. В. С. на
ответника по процесния договор за кредит суми са в размер на 716,40 лв. и петитума на
исковата молба, в който е формулирано искане ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 300 лв., като част от 752,08 лв., предадени без основание, като с писмена молба
до съда с препис за ответника
1. уточни сумата, която твърди, че е предадена
2. приведе искането си към съда в съответствие с внесените уточнения по т.1
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца, че при неотстраняване нереовностите на исковата
молба в указания му срок за това, същата подлежи на връщане.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на
материалите по делото и справка при ответника, да даде отговор на задачите, формулирани
в молба с вх. № 197255/10.07.2023г. от ищеца и в отговора от ответника при депозит за
възнаграждение на вещото лице в размер на 1 500 лв., вносим поравно от страните в
едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М. Г. М.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за
задължаване на ответника да представи извлечение от счетоводството си.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Централния крдитен регистър.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ищеца исканите съдебни удостоверения, които да му послужат
пред „ФИРМА“ АД, „ФИРМА“АД, „ФИРМА“ АД и „ФИРМА“ ЕАД за снабдяване с
информация относно извършените от Марияна В. С. плащания по процесния договор за
кредит, след представяне на такси и надлежен проект.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение
с писмена молба с препис за ответната страна във връзка с оспорването по реда на чл. 193
ГПК на Договор за вземания от финансови институции от 12.11.2021 г. и пълномощно за
уведомяване на длъжника за извършена цесия, да посочи дали ще се ползва от същите, като
в случай, че ще се полза да ги представи в оригинал в същия срок.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192, ал. 1 ГПК „ФИРМА“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление гр. Х в едноседмичен срок от получаване на
съобщението, да представи по делото копие на Договор за цесия от 29.03.2021 г., сключен с
М. В. С., ЕГН **********.
УКАЗВА на управителя на „ФИРМА“ ООД, ЕИК ******, че при неизпълнение на
указанието, на основание чл. 192, ал. 3 във вр. с чл. 87 ГПК, ще му бъде наложена глоба.
2
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответника исканото съдебно удостоверение, което да му послужи
пред Х за снабдяване с информация относно това дали ищецът е бил вписан в Регистъра на
финансовите институции по чл. 3а ЗКИ през 2021г. и 2022г. след представяне на такса и
надлежен проект.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника за допускане
събирането на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели при режим на
довеждане за за установяване на обстоятелството, че служителите му са извършали
проверки за кредитоспособността на лицата, кандидатстващи за кредити.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че: съгласно чл.50, ал.1 и 2 ГПК мястото на връчване на
търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан
новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото на 20.02.2024 г.,
10:10 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, ведно с препис от
отговора на исковата молба за ищеца.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен депозит.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството по делото е образувано искова молба от „ФИРМА“ ЕООД против
„ФИРМА“ АД с искане да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати
на ищеца сумата от 300,00 лева, предявена като частичен иск от вземане в общ размер на
752,08 лева, представляваща предадена без основание сума от М. В. С. на ответника по
Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2020 г. в периода от 16.11.2020 г. до 12.11.2021
г., ведно със законната лихва, от дата на подаване на исковата молба - 16.05.2022 г. до
окончателно изплащане, което вземане е цедирано на ищеца с Договор за вземания от
финансови институции от 12.11.2021 г.,
1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения
(чл.146, ал.1, т.1 ГПК):
В исковата молба и уточняващата към нея се твърди, че основният предмет на
дейност на ищцовото дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации
на физически лица, ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и
част от клиентите са сключени договори за цесии. Излага, че с М. В. Сотичкова е сключен
Договор за вземания от финансови институции от 12.11.2021 г., по силата на който цедентът
му прехвърлил вземане за сумата в размер 752,08 лева платени без основание суми по
Договор за паричен заем № ****** от 16.11.2020 г., сключен с „ФИРМА“ АД. Твърди, че за
извършената цесия ответникът е уведомен с уведомление, получено на 28.02.2022 г. Излага,
че между цедента и ответника е бил сключен договор за потребителски кредит по реда на
ЗПК и ЗПФУР, съгласно който кредитополучателят е следвало да заплати главница и
възнаградителна лихва, както и неустойка в случай че не предостави обезпечение под
формата на поръчителство или банкова гаранция или възнаграждение за поръчителство,
предоставено от одобрено от ответника дружество-поръчител, което предоставя
гаранционни сделки. Твърди, че всички суми по договора са платени. Прави възражение за
нищожност на договорите, евентуално на отделни техни клаузи. Подробно излага, че
договорът за потребителски кредит бил нищожен поради накърняване на добрите нрави,
доколкото същият съдържал клауза за предоставяне на обезпечение, изискванията за което
3
били неизпълними. При непредоставяне на обезпечението се начислявала неустойка, чийто
размер бил прекомерно завишен и не отговарял на характерните й функции, а по същество
представлявал добавка към уговорената възнаградителна лихва. Подробно излага, че
клаузата, която предвижда заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение
противоречи на Директива 2008/48. Излага подробни съображения в насока, че договорът за
кредит е нищожен и на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от ЗПК, т.к. липсвал годишният
процент на разходите (ГПР) като съществен елемент от съдържанието му. Доколкото
неустойката за непредоставено обезпечение, респ. възнаграждението за поръчителство, не
били включени в ГПР, размерът му бил некоректно посочен. На следващо място твърди, че
договорът бил нищожен и поради заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Като основание за
нищожност излага и липсата на съгласие като в тази връзка твърди, че при сключването на
договора не били предоставени общи условия на потребителя. Сочи, че са нарушени
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и на чл. 11, т.9 ЗПК. Подробно аргументира, че
уговореният размер на възнаградителната лихва нарушава добрите нрави. Твърди, че е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, т.к. ГПР в договора бил посочен
единствено като процент, липсвала ясно разписана методика за начина, по който се
формира. Поддържа нищожност на договора за кредит и поради нарушение на чл. 143 ЗПК.
При условията на евентуалност прави възражение за нищожност на отделните клаузи,
засегнати от твърдените пороци. При тези твърдения моли съда да уважи предявеня иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като нередовен и неоснователен. Ответникът прави възражение
за нищожност на договора за цесия, като сочи, че същият не е подписан от заемополучателя.
Освен това твърди, че към дата на договора за цесия, заемополучателят не е бил титуляр на
евентуалното вземане, т.к. същото било прехвърлено вече на друго дружество - „ФИРМА“
ЕООД. Излага, че договорът за цесия съдържал противоречиви клаузи, поради което не
ставало ясно дали същият е възмезден или безвъзмезден. Твърди, че същият е нищожен
поради липса на съгласие относно вземанията, които се прехвърлят, т.к. същите не били
индивидуализирани в достатъчна степен; поради това, че предметът на договора не е
определен; поради накърняване на добрите нрави; поради противоречие със закона.
Подробно аргументира, че процесният договор за цесия има характеристиките на
потребителски и че клаузите му са нищожни поради неравноправност. Отделно твърди, че
договорът няма действие спрямо него, т.к. прехвърлянето на вземанията не му било
съобщено по надлежния ред. Оспорва твърденията на ищеца относно нищожност на
договорите за кредит, като навежда подробни доводи в тази насока. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира
разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявен е иск с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
3. Кои права и кои обстоятелства се признават – сключването на Договор за паричен
заем № ****** от 16.11.2020 г. между М. В. С. и ответника.
4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - с оглед становището на
ответника съдът ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията
между страните, обстоятелството, че между М. В. С. и ответното дружество е сключен
твърдения договор за потребителски кредит
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже плащането на
претендираната сума от страна на М. В. С. в полза на ответника, както и че по силата на
договор за цесия М. В. С. е прехвърлила в полза на ищеца вземането си за получени без
основание суми от ответното дружество, вкл. че ответникът е уведомен за извършеното
4
прехвърляне.
В тежест на ответника е да установи че е налице основание за задържане на
получените сумите, респ. наличието на валидно правоотношение по договор за кредит, вкл.,
че оспорените клаузи са индивидуално уговорени.
По релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, при настъпването на които законът предвижда спиране
и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, ведно с препис от
отговора на исковата молба за ищеца
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5