№ 1287
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20241000502440 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 12 от 29.01.2024 г. ОС
Враца по т.д. 55/2023 г. ОСЪЖДА ЗАД "ОЗК-Застраховане" АД да заплати на Е. А. И. на
основание чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.429 КЗ следните суми:
- сумата 60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – физически и психически болки и страдания от телесни увреждания,
претърпени вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2022 г.,
причинено от водача на лек автомобил марка "Фолксваген Голф", с рег.№ *******, който
автомобил към датата на застрахователното събитие е имал валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.02.2023 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния
предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен;
- сумата 1 773,77 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди – сторени разходи за остеосинтезен материал и антитромботичен
препарат, претърпени вследствие пътно-транспортно произшествие, настъпило на 06.11.2022
г., причинено от водача на лек автомобил марка "Фолксваген Голф", с рег.№ *******, който
автомобил към датата на застрахователното събитие е имал валидна задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", ведно със законната лихва върху сумата, считано от
02.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Застрахователното дружество обжалва решението в осъдителната част за
обезщетението за неимуществени вреди над сумата от 40000 лева с доводи за недоказаност
на претендираните вреди и наличие на принос на пострадалия, както и за неправилно
определена начална дата на забавата. Поискано е назначаване на СМЕ поради очевидни
противоречия на изводите в СМЕ, приета от първата инстанция, с доказателствата по делото
и очевидно неверни изводи относно здравословното състояние на ищеца преди ПТП и
1
подвижността му преди ПТП, влиянието на съпътстващите заболявания върху
възстановяването, наличието на увреждане на нерв или става в резултат на ПТП и наличие
на дефицит на движенията на ищеца към момента и прогнозата за евентуалното му
преодоляване.
Застрахователното дружество е подало и частна жалба срещу определение на ОС Враца
по чл. 248 от ГПК по повод адвокатския хонорар на адвоката на ищеца.
Подадени са отговори на въззивната жалба и на частната жалба от името на ищеца.
Въззивната жалба е подадена в срок и е допустима. Искането за назначаване на
повторна или допълнителна СМЕ е оставено без уважение В с.з. от 23.11.2023 г.
заключението е прието без оспорване от представителите на страните, като на въпросите на
адв. А. вещото лице е отговорило, поради което искането е преклудирано. От друга страна,
твърдение за увреда на нерв или става по делото от страна на ищеца няма и СМЕ по този
въпрос не е необходима.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните, а жалбоподателят и в
писмена защита от 29.11.2024 г., поддържат тезите си от жалбата и отговора и искат
произнасяне съответно с тях.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Пред въззивната инстанция не е спорно наличието на валидна застрахователна полица
към деня на пътния инцидент, издадена от ответното застрахователно дружество за
гражданската отговорност на автомобилистите относно водача на автомобил „Фолксваген
голф“, управляван от П. И.. Страните не спорят, че на 06.11.2022 г. около 14.30 часа на път
ІІІ[1]101, в района на км.16+000 с посока на движение към гр.Криводол е настъпило ПТП
между л.а. марка "Фолксваген Голф", собственост и управляван от П. П. И., и л.а. марка
"Фолксваген Шаран" . Не се спори, че ищецът е бил водач на „Фолскваген шаран“ и в
резултат на инцидента е получил телесни увреждания, откаран е по спешност в болница и е
претърпял операция.
Решението на ОС Враца не е обжалвано в осъдителната част относно иска за
имуществени вреди, както и в иска за неимуществени вреди до 40 000 лева, поради което в
тази част то е влязло в сила. Възражението на ответника за недължимост на част от
претендираното обезщетение поради принос на пострадалото лице представлява
правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото застрахователно
обезщетение. Формираната СПН на решението по обезщетението за имуществени вреди от
същия деликт между същите страни преклудира правоизключващите и
правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно
релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното
правоотношение, от което произтича спорното право. Ето защо настоящата инстанция е
обвързана от влязлото в сила решение на ОС Враца по делото, с което е прието, че не е
налице принос от ищеца, поради което и следва да приеме,че такова съпричиняване е
относимо и към всички други обезщетения, породени от същия деликт.
По изложените съображения оплакванията, че неправилно е прието от първата
инстанция, че само застрахованият при ответника водач има вина за настъпване на
инцидента, не могат да бъдат разглеждани. Спорен пред въззивния съд е размерът на
обезщетението за неимуществени вреди. Спорна е и началната дата на лихвата за забава.
По справедливия размер на обезщетението съдът намира следното. От заключението на
приетата по делото и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза, която съдът
кредитира като безпротиворечива и съответна на приетите медицинските документи, се
установява, че в резултат на катастрофата ищецът е получил следните травматични
увреждания: открито счупване на костите на лява подбедрица с дислокация на фрагментите,
2
които са му причинил трайно затруднение на движенията на долен ляв крайник. Според
вещото лице К. е причинено тежко счупване на костите, което е наложило оперативно
лечение от спешен порядък с метална фиксация на счупения голям пищял и последващо
медикаментозно лечение и антитромботична профилактика. Обичайният период на
възстановяване е от порядъка на 12 месеца при липса на усложнение и нормален
оздравителен процес, като наличните заболявания на ищеца – артериална хипертония и
захарен диабет тип ІІ не водят до удължаване на лечебния и възстановителен период при
ищеца. Посочено е, че ищецът е търпял болки и страдания с интензитет, характерен за този
вид травми (открити счупвания на дълги тръбести кости), които са били интензивни към
момента на причиняването им и постепенно са намалели и отшумели, като към момента има
болки при определени условия – претоварване, промяна на метеорологичните условия и пр.
Отразено е, че към момента са налице остатъчни последици от получените увреждания –
дефицит на движенията на ляво ходило и ищецът има необходимост от извършване на
физиотерапевтични процедури и балнеолечение за подобряване на дефицита на движенията
на крайника, а отстраняването на остеосинтетичния материал е по негово желание.
Прогнозата за пълно възстановяване на ищеца не е благоприятна по отношение на
възстановяване на пълния обем безболезнени активни движения на ляв долен крайник и
уврежданията не подлежат на пълно възстановяване предвид морфологията на
уврежданията, а именно – открито счупване на подбедрицата. Посочено е, че в областта на
лява подбедрица са налице белези от оперативни и инцидентни рани, които не подлежат на
възстановяване. В заключението на СМЕ е отразено, че причинените травми са
възпрепятствали ищеца да извършва нормални дейности в ежедневието за срок повече от
една година, като и към момента походката му не е възстановена и са налице остатъчни
последици за опорно-двигателния апарат.
Вещото лице дава заключение, че ищецът е спазвал всички лекарски предписания за
нормалното възстановяване от получените травми след инцидента и не са налице настъпили
усложнения по вина на пострадалия поради неспазване на лекарски предписания и
неправилно проведено лечение. Няма данни за настъпили усложнения при ищеца.
От лист за преглед на пациента в КДБ/СО при МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца №
014631/06.11.2022 г. е видно, че Е. А. И. е докаран с линейка след ПТП до гр.Криводол. В
обективно състояние е описано: задоволително общо състояние, обезситас, адекватен. От ИЗ
№ 1288 от ОТО при МБАЛ "Х. Ботев" АД, гр.Враца се установява, че г-н И. е бил на лечение
в същото отделение от 06.11.2022 г. до 17.11.2022 г. Като придружаващи заболявания са
посочени захарен диабет тип ІІ и есенциална (първична) хипертония. В анамнезата е
отразено, че е имал ясен спомен за случилото се и при приемането му е в задоволително
общо състояние и е ориентиран. На 06.11.2022 г. е извършено оперативно наместване с ОМ
(интрамедуларен заключващ пирон Ф10). Следоперативният период е протекъл гладко и е
изписан с подобрение, като да дадени указания за отбременяване на ЛДК за срок от 30 дни
постоперативно, антитромботична терапия до 30-тия следоперативен ден и следене на СНС
на ЛДК. От приложения заверен препис от епикриза за физикална и рехабилитационна
медицина при "Първа частна МБАЛ-Враца" ЕООД, гр.Враца се установява, че Е. И. е бил на
лечение от 23.01.2023 г. до 30.01.2023 г. с диагноза по МКБ: "Лечение включващо други
видове рехабилитационни процедури. По време на болничното лечение е проведена
рехабилитационна проглама с ФТ и ЛФК. Дадени са указания за нов курс ФТР след един
месец. По делото е приложено ЕР на ТЕЛК № 92346 от зас.№ 174/12.09.2022 г., от което е
видно, че на Е. И. е определена 60% ТНР за срок от три години по повод водеща диагноза
"неинсулинозависим захарен диабет, с множествени усложнения". Като общи заболявания
са посочени и "Хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност. Други
спондилози"
По делото са представени писмени доказателства – амбулаторен лист №
1305/26.11.2022 г. и амбулаторен лист № 1290/02.11.2023 г., от които се установява, че
ищецът И. е посещавал лекар специалист, като при извършените прегледи първоначално му
е поставена диагноза "Остра стресова реакция", а впоследствие - "посттравматично стресово
3
разстройство". Приложена е и етапна епикриза от АСИМП по психиатрия, от която е видно,
че е относима към периода 02.11.2023 г.-12.11.2023 г. и в която също е поставена диагноза
"посттравматично стресово разстройство".
Според заключението на съдебно-психологичната експертиза на психолога Х. И. Х.
вследствие на злополуката от 06.11.2022 г. ищецът преживял травматичен стрес, изразяващ
се напрежение, неспокойствие и сензитивност към външни стимули, както и с нарушения на
съня, които по данни от самия ищец към момента отшумяват. От момента на инцидента към
настоящия момент не се наблюдават структурни изменения на психиката или други
изразени психопатологии, които да изискват медикаментозно лечение. Личността се
характеризира с добра прагова съпротива и устойчивост към стресови ситуации, което й
позволява да се организира и да ги преодолее качествено, като това е благоприятно за пълно
възстановяване и връщане към нормален начин на живот. Физическата болка е довела до
психически дискомфорт, който се изразява чрез нарушение на съня, повишена тревожност,
страх от нарушение на функционалния капацитет, промяна в настроението, промяна в
общите и текущи нива на стрес. Към момента на извършване на експертизата ищецът е със
здравословна ментална функция, включваща емоционални, поведенчески и когнитивни
компоненти, които му позволяват да се справя успешно с живота и да има качествени
междуличностни взаимодействия. Не се наблюдават абнормални изменения на психиката.
Ком момента на извършване на експертизата не е отчетена такава реакция, поради което
вещото лице приема, че острата стресова реакция е преодоляна и е налице благоприятна
прогноза за пълно възстановяване. В СПЕ е отразено, че са налице нарушения в качеството
на съня и неговата цикличност, но тъй като няма данни какви са били неговите
характеристики преди злополуката, няма как да се каже със сигурност дали е налице
причинно-следствена връзка с ПТП.
От показанията на разпитания по делото свидетел И. Т., който е бил заедно с ищеца в
момента на ПТП, се установява, че след удара Е. И. е получил увреждания в левия крак под
коляното и след идването на полиция и линейка свидетелят му е помогнал да слезе от
колата, тъй като не е можел да стъпва на крака си. Свидетелят Г. Г. пък установява, че
ищецът му се е обадил и му е казал, че е станало ПТП и не може да си мърда крака. И
двамата свидетели, които са съседи и приятели на ищеца, заявяват, че в рамките на същия
ден са посетили ищеца в болницата в гр.Враца след операцията. Когато свидетелят Г. го
видял, ищецът е вече бил излязъл от упойка, имал силни болки и не е можел да помръдне
крака си. При посещението на св. Т. ищецът бил притеснен психически, в този момент не се
е оплаквал от болки, но казал, че преди това го е боляло. И двамата свидетели заявяват, че са
ходели при ищеца всеки ден докато е бил в болницата, а при изписването са му помогнали
да се прибере в дома си. Свидетелите установяват още, че Е. И. живее сам и тъй като след
изписването му от болницата е бил неподвижен и не е имало кой да му помага, те са ходили
да му носят храна, да му помагат в обслужването и в домакинството и да го карат на
контролни прегледи в болницата и на рехабилитация. Според показанията на св.Г., ищецът
не е можел да се обслужва сам около един месец, след което е започнал да се изправя, като
първоначално си е помагал с две патерици. След рехабилитацията е започнал да спада
отокът на крака на ищеца. Заявява, че през пролетта приятелите и съседите на Е. И. са
започнали да се опитват да го накарат да излиза навън, но той казвал, че не може да се
движи. През м.април е започнал да излиза до близкото кафене, като се е придвижвал с
помощта на патериците. Според свидетеля, към настоящия момент ищецът вече ходи сам да
си пазарува. Г. Г. заявява, че ищецът не може да клекне в коляното и кракът му е зачервен и
го сърби. Свидетелите мислят, че ищецът не е напълно възстановен от катастрофата и в
психически план, като дори бил напълнял. Знае, че ищецът пиел по една шепа хапчета още
преди инцидента, но не знае за какво. Свидетелят Г. установява, че преди ПТП ищецът е бил
много спокоен човек, а сега е припрян и нервен, както и че се оплаква, че е осакатен и не
може да мърда, че кракът го боли и сърби при смяна на времето. Според същия свидетел,
ищецът е станал по-усамотен, стресиран е и често говори за катастрофата. Свидетелят Т. пък
счита, че ищецът е станал по-страхлив след инцидента и когато му се налага да управлява
автомобила си, се сеща за катастрофата. И двамата свидетели знаят, че Е. И. е посещавал
4
психолог един или два пъти, но не знаят подробности.
Съдът кредитира свидетелските показания, доколкото са в синхрон с приетото
заключение на СМЕ, медицинските документи и заключението на СПЕ: за нуждата от чужда
помощ и че за това, че не може да клекне и към момента. Съдът приема обаче, че
психическото отражение на пътния инцидент е в рамките на обичайното за такъв род
събития. Доколкото заключението на психолога е, че ищецът е със здравословна ментална
функция, включваща емоционални, поведенчески и когнитивни компоненти, които му
позволяват да се справя успешно с живота и да има качествени междуличностни
взаимодействия, съдът не приема, че не е психически възстановен, каквито са твърденията
на свидетелите. Съдът не приема също така, че ищецът е напълнял в резултат на инцидента,
защото още при постъпването му в лечебното заведение на 06.11.2022 г., е отбелязано
обезитас в обективното състояние.
От значение за определяне на обезщетението са установените увреждания, извършената
операция, десетдневния болничен престой след инцидента, нуждата от чужда помощ в
рамките на един месец, проведената рехабилитация през януари 2023 г., както и липсата на
усложнения, но и факта, че причинените травми са възпрепятствали ищеца да извършва
нормални дейности в ежедневието за срок повече от една година, като и към момента
походката му не е възстановена и са налице остатъчни последици за опорно-двигателния
апарат. На обезщетение подлежат и обичайните за такива стресогенни събития психически
последици - остра стресова реакция, която обаче е преодоляна. От значение са и конкретните
икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент – 06.11.2022 г., когато е настъпило произшествието.
При определяне на обезщетението следва да се вземе предвид и съдебната практика по
сходни случаи. По повод определянето на обезщетение по справедливост са налице
задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната
практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата
на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи
конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са
свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките,
психическите и физически последици, степента на възстановяване и пр. Като съобрази
всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-
оправданата мярка за справедливост и въз основа на анализа и съвкупната им оценка
паричният еквивалент на вредите е в размер на 50 000 (петдесет хиляди) лева. Като се
отчетат всички тези фактори, частично основателни се явяват оплакванията на
застрахователя за завишен размер на обезщетението от 60 000 лева. За да намали
обезщетението, определено от ОС Враца, въззивният съд съобразява, че увреждането на
ищеца е само едно, претърпяна е само една операция, като втората операция за отстраняване
на остеозинтезния материал е по желание на ищеца. Следва да се отчете, че острата стресова
реакция е преодоляна, описаните нарушения в съня не се установява да се дължат на пътния
инцидент, поради което психическата реакция е в рамките на обичайното, напълняването и
трайно намалената неработоспособност не са във връзка с инцидента. В този смисъл са
основателни и доводите в писмената защита на жалбоподателя. Определяне под този размер
обаче не би било справедливо предвид неблагоприятната прогноза за възстановяване на
пълния обем безболезнени активни движения на крака, както и предвид дългия
възстановителен период от 12 месеца без връзка с предшестващите заболявания на ищеца.
Ето защо решението следва да бъде отменено в осъдителната част над 50 000 лева до
присъденото обезщетение от 60 000 лева за неимуществени вреди.
Представената с исковата молба застрахователна претенция по чл.106, ал.1 КЗ вр. с
чл.380 КЗ, се установява, е с дата 02.02.2023 г., поради което началният момент на
дължимост на законната лихва е правилно определен от първата инстанция.
Застрахователното обезщетение се дължи от 02.02.2023 г. Оплакванията във въззивната
жалба по този въпрос са неоснователни.
5
По повод частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК съдът излага следните
съображения. Неоснователни са оплакванията, че при определяне на адвокатски хонорар по
чл. 38 ЗАдв не се дължи ДДС. Основателни са обаче доводите, че адвокатският хонорар на
процесуалните представители на двете страни преди съобразяването на отхвърлената и
уважената част от иска следва да е в един и същ размер, тъй като защитата, предметът на
делото, проведените заседания, събираните доказателства са сходни. Въззивният съд намира
за обоснован определения от ОС Враца адвокатски хонорар на адвоката на ответника след
уважаване на възражението за прекомерност размер – 8000 лева или 9600 лева с ДДС. Този
размер следва да бъде определен и за процесуалния представител на ищеца. Именно спрямо
тази основа следва да се определят разноските за двете страни. Предвид променения изход
на спора от настоящата инстанция разноските за първата инстанция следва да бъдат
променени. На адв. Н. Н. Д. от АК – Шумен се дължи адвокатски хонорар чл. 38 ЗАдв от
6924 лева с включен ДДС (9600х51773/71773) и решението в частта за разноските следва да
бъде отменено за разликата до 7112,86 лева с включен ДДС. На „ОЗК Застраховане“ АД се
дължат разноски от 2675 лева за адвокатски хонорар с включен ДДС (9600х20000/71773) и
150 лева за депозити (540х20000/71773). Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника още 1413 лева за разноски. Определение 155 от 17.05.2024 г. на ОС Враца следва
да бъде отменено, а разноските бъдат изменени съответно на излоЖ.те мотиви.
Ответникът дължи и държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на ОС Враца в
размер на 2070,95 лева и решението следва да бъде отменено в частта до 2470,95 лева.
По повод разноските за въззивната инстанция съдът приема следното. В писмената
защита се поддържа възражение, че не се дължи адвокатски хонорар по чл. 38 ЗАдв на
адвоката на ищеца поради плащането на 46012,95 лева по банковата сметка на ищеца след
решението на първата инстанция. Това възражение е следвало да бъде направено в
съдебното заседание, за да бъде разгледано от съда. Търсеният хонорар от жалбоподателя е
3840 лева с ДДС. Възражението за прекомерност на хонорара на жалбоподателя, направено
от процесуалния представител на ищеца, е неоснователно. Обжалваемият интерес е 20 000
лева, въззивната жалба е уважена за 10 000 лева, поради което на жалбоподателя следва да
се бъдат възстановени разноски от 1920 лева с включен ДДС за адвокатски хонорар и 208
лева за държавна такса. На адв. Н. Н. Д. от АК – Шумен се дължи адвокатски хонорар чл. 38
ЗАдв от 1920 лева с включен ДДС.
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 12 от 29.01.2024 г. на ОС Враца по т.д. 55/2023 г. в следните части:
- за разликата между дължимото обезщетение от 50 000 (петдесет хиляди) лева до
присъденото на Е. А. И. на основание чл. 432 от Кодекса за застраховането 60 000
(шестдесет хиляди) лева за неимуществени вреди от ПТП на 06.11.2022 г. ведно със
законната лихва от 02.02.2023 г. до деня на окончателното плащане;
- за разликата от 6924 лева с включен ДДС до 7112,86 лева с включен ДДС адвокатски
хонорар чл. 38 ЗАдв, който ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на адвокат Н.
Н. Д.;
- за разликата над 2070,95 лева държавна такса по сметка на ОС Враца, която „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК;
като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. И., ЕГН ********** срещу „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за
10 000 (десет хиляди) лева над дължимите 50 000 ( петдесет хиляди) лв. обезщетение за
неимуществени вреди от ПТП на 06.11.2022 г. ведно със законната лихва от 02.02.2023 г. до
6
деня на окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ Определение № 155 от 17.05.2024 г. на ОС Враца по т.д. 55/2023 г.
ОСЪЖДА „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. от АК – Шумен
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 1920 лева с включен ДДС.
ОСЪЖДА Е. А. И., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* допълнително 1413 лева разноски за първата
инстанция и разноски за въззивната инстанция в размер на 2128 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7