Р Е Ш Е Н И Е
гр. Своге, 09.01.2023 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Свогенският районен
съд, първи състав, в публичното съдебно заседание на втори декември две хиляди двадесет
и втора година, в състав :
Председател : Румен Стойнов
при
секретаря Мария Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Стойнов
гражданско дело № 646/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото дело е образувано по
искова молба от 16.12.2020 г., уточнена на 16.11.2021 г., подадена от И.Б.
срещу Т.Д.. Ищецът твърди, че на 16.09.2019 г. е продала на ответника притежаван от
нея недвижим имот в гр. Своге, като си е запазила правото на ползване. Б. счита,
че тази сделка е нищожна на всички
основания посочени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД), както и унищожаема на всички основания посочени в
чл. 27 ЗЗД и касаещи дееспособните. В двете посочени молби са изложени фактически
твърдения, които според нея обосновават такъв извод, като се иска от съда в условията на евентуалност да прогласи
процесния договор за нищожен, съответно да го унищожи, както и да разпореди
връщане на даденото по него. Правната квалификация на предявените искове
е определена от съда въз основа на
фактическите твърдения изложени от ищеца. В исковата
молба са наведени обстоятелства, които могат да ангажират отговорността на
ответника по всички горепосочени основания,
без оглед на квалификацията посочена в двете молби.
От страна на ответника е подаден писмен отговор. Посочва се, че
исковете са изцяло неоснователни, като са изложени и аргументи в подкрепа на
такова становище. Оспорват се фактическите твърдения изложени в исковата молба
и се излага неговата версия за действителните отношения между страните.
В
открито съдебно заседание пълномощниците защитават тезите си.
По делото са
събрани писмени доказателства, разпитани са свидетели, изслушани и приети са
заключения по изготвени съдебни експертизи, които съдът възприема като
обективни и компетентно изготвени.
Свогенският
районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и приетите
по делото доказателства, приема следното :
На
16.09.2019 г. Б. е продала на Д. притежаван от нея недвижим имот
в гр. Своге, като си е запазила правото на ползване. Продажната цена почти съвпада
с данъчната оценка на имота, като поради невъзможност да подпише акта заради
физическа болест и немощ продавачът е поставила отпечатък от десния си палец.
От изложеното в нотариалния акт не става ясно какво точно е имал предвид помощник-нотариусът,
като е посочил физическа болест и немощ, още повече, че в цитираното в акта
заключение за продавача, изготвено същия ден от д-р П. Л., не са наведени подобни
обстоятелства. Такива липсват и в приложената към делото медицинска
документация, както и в изготвената по делото експертиза. Б. взе лично участие
в делото, като у нея не пролича да е
налице физическа болест и немощ, в смисъла вложен в чл. 579, ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК) в думата „недъгавост”. Полагането на пръстов отпечатък в договора е съзнателно действие на
страната, което извършено пред нотариус засвидетелства волята ѝ за договорна обвързаност – доколкотото обаче не се установи факт за
противното. Според съда такива факти по настоящото дело се установяват, а
именно това са показанията на свидетеля Р. Г., които описват такова поведение
на И.Б. в деня на сделката, което изключва физическата болест и немощ при нея,
както и заключението от д-р П. Л. Споделеното от ищеца пред свидетелката Д., че не можела да си движи пръстите на ръката и
някаква служителка ѝ хванала ръката – пръста, за да го сложи, не се потвърждава от събраните
доказателства.
Относно останалите наведени основания за
нищожност/унищожаемост :
От
показанията на разпитаните свидетели се установява, че в един продължителен
период преди скючване на оспорената сделка, единствено ответникът е полагал
грижи за Б.. Тези грижи не са били инцидентни, а постоянни. С течение на
времето между тях са се установили отношения на взаимно доверие. Познанството
им е във връзка с това, че Б. е роднина с майката на дете на Д.. В по-голямата
си част показанията на свидетелката Д. отразяват не нейни непосредствени
впечатления, а възпроизвеждат това което е чула от ищеца. От друга страна
обаче, тя е знаела, че Д. ходи да помага на леля ѝ („Аз се усъмнявах преди това, че той за това ходи и работи.”), с оглед на което
частично съдът ползва нейните показания при изясняване на фактическата
обстановка. Свидетелят Г. от друга страна е непосредствен наблюдател на това
което казва, поради което съдът кредитира неговите показания. Възражението в
противен смисъл, направено от Б., съдът счита за недоказано. В използваните от
съда свидетелски показания липсват всякакви данни, от които да може да се
заключи, че са налице фактически основания за противоречие на оспорения договор
със закона или неговото заобикаляне, накърняване на добрите нрави, невъзможен
предмет, липса на съгласие, както и неговата привидност. Липсват също така
доказателства, договорът да е сключен при грешка, измама, заплашване или крайна
нужда.
От
назначената по делото съдебно – психиатрична и психологична експертиза, основна
и допълнителна, се установява, че към 16.09.2019 г. Б. е могла да разбира и да
ръководи действията си.
От
съдебно-техническата експертиза е видно, че пазарната цена на имота към деня на
продажбата е 55997,92 лева, а е продаден за 7100 лева. В чл. 9 ЗЗД е прокламирана свобода на договарянето, позволяваща на двете
страни да направят конкретна преценка относно потребността от насрещните
престации и тяхната взаимна еквивалентност. Неравностойността на насрещните
престации би могла да обоснове извод за нищожност на сделката, само ако
практически е сведена до липса на престация, каквато хипотеза обаче в настоящия
случай не е налице. Възможността страните да договорят цена, равна или близка
до данъчната оценка на имота е допустима от закона, доколкото законодателят
изрично допуска продажната цена на един имот да бъде по-ниска от данъчната му
оценка по волята на страните, предвиждайки, че държавната такса се заплаща въз
основа на данъчната оценка, дори ако договорената цена е по-ниска от нея, с
оглед на което само по себе си отклонението от пазарната стойност и заплащането
на цена на имота по данъчната оценка не налага извод за такава неравностойност
на престацията, която да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до
нищожност на сделката по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, след като е налице
насрещна престация, макар и отклоняваща се от обичайната. Освен това по настоящото
дело има доказателства, че единствено ответникът е полагал грижи за Б., т.е.
като се съобрази това обстоятелство продажната цена не се явява неравностойна,
предвид и създалите се с времето отношения между страните.
Когато
са предявени искове за недействителност на прехвърлителна сделка, всички искове
са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде
нищожна на повече от едно основание, нито е възможно
едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение. Във всички случаи
съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според
тежестта на порока : от най-тежкия –
противоречие на закона, през по-леките – липса на основание, липса на съгласие,
привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия – липсата на форма.
По делото не събраха доказателства да са били налице,
които и да са фактически основания, които да водят до нищожност на сделката, с
изключение на липсата на форма, поради нищожното нотариално действие, което
води до липса на предписаната от закона форма, тъй като е елемент от фактическия
състав за сключването ѝ. При това
положение съдът не дължи произнасяне по исканията за унищожаване на оспорената
сделка.
Съдът не разглежда иск на непредявено основание, нито
непредявен иск, тъй като в исковата молба изрично е посочено : „Казаха ми да
сложа палец, въпреки че мога да се подписвам …..”.
Същото твърдение е изложено и в молбата на л. 59 от делото, подадена в изпълнение
на указанията на съда, както и в открито съдебно заседание – при поставянето от
адв. Г. на задачи към вещото лице. Изложените факти, при които се иска прогласяването
недействителността на сделката, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай
подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е
въпрос на правна квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е
задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните
изисквания за редовност на исковата молба
По отношение на претенцията за заплащане на адвокатско
възнаграждение съдът съобрази, че то е при условията на Закона за адвокатурата
– оказана безплатна адвокатска помощ, което определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. на ВАС би било в размер на 1488,25 лева. Ответникът дължи и
държавната такса върху уважения иск, тъй като Б. е освободена от заплащането ѝ.
Така мотивиран
и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля исковете предявени от И.Д. ***, ЕГН **********, против Т.И.Д. ***, ЕГН **********, за признаване за установено, че
сключеният между тях договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
нотариален акт № 10 от 16.09.2019 г. на помощник-нотариус по заместване при
нотариус с рег. № … на Нотариалната
камара, е нищожен поради : противоречие на закона, заобикаляне
на закона, липса на основание,
липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и накърняване на добрите нрави.
Прогласява за нищожен
на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 10 от 16.09.2019 г. на помощник-нотариус по заместване при
нотариус с рег. № .. на Нотариалната
камара, тъй като не е спазена предвидената в закона форма, като осъжда Т.И.Д. ***, ЕГН **********, да
върне на И.Д. ***, ЕГН **********, следния недвижим имот, получен по договор за
продажба от 16.09.2019 г., обективиран в нотариален акт № 10 на
помощник-нотариус по заместване при нотариус с рег. № … на Нотариалната камара, т. III, рег. № 2844, нот. дело № 367/2019 г., а именно :
югоизточната част от масивна едноетажна върху сутерен жилищна сграда, построена
през 1958 г., която част се състои от антре и две складови помещения,
приспособени за обитаване на сутерена, дневна с трапезария и стая на същинския
етаж и складово помещение в подпокривното пространство, както и цялата
второстепенна сграда, състояща се от склад и сервизни помещения, находяща се в
югоизточната част на имота, с обща застроена площ, съгласно Протокол от
26.06.2015 г. на Свогенския районен съд по гр.д. № 3/2014 г., от 101,25 кв.м.,
ведно с 130/192 идеални части от общите части на сградата и толкова идеални
части от правото на собственост върху имота, върху който са построени сградите,
представляващ УПИ ХХХII-811 в кв. 70 от подробния устройствен
план на гр. Своге, целият с площ от 649 кв.м., като съгласно предвижданията на
плана към имота се придава по регулация място от 2 кв.м. от имот – общински.
Осъжда Т.И.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на адвокат К. Б. Г. ***, ЕГН **********, сумата от 1488,25 лева за оказана безплатна
адвокатска помощ.
Осъжда Т.И.Д. ***, ЕГН **********, да заплати в полза на държавата, по сметка
на Районен съд
Своге, дължимата държавна такса по уважения иск в
размер на 120,92 лева.
На основание чл. 115 от Закона за
собствеността влязлото в законна сила решение подлежи на вписване.
Решението подлежи на
въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :