Номер 289330.07.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградТринадесети състав
На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Николай Грънчаров
Владимир Ковачев
Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело №
2020.2005007.3 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл..35, ал.2, т.6 ГПК и е образувано по жалба
подадена от адв. Зл.Р.А., АК Благоевград, със служебен адрес Благоевград,
пл.“Г.И.“ № ., ет.., офис ., в качеството му на пълномощник на Д. В. К. , с ЕГН
**********, против отказ на ЧСИ Г.Ц. да прекрати изп. д.№.320/20.2г. на
основание чл..33, ал.., т.8 ГПК, като се иска делото да бъде върнато на ЧСИ Ц.
за издаване на надлежен акт, с който да констатира прекратяване на
изпълнителното производство на посоченото основание.
Жалбоподателката излага в жалбата, че по образуваното изпълнително дело
№ .320/20.2г. е депозирала молба за прекратяване на изпълнителното
производство поради настъпила перемция. Сочи се, че от датата на
депозиране на молбата за перемция до подаване на жалбата няма произнасяне
на съдебния изпълнител.
Твърди, че на 09.08.20.9г. служител на кантората на ЧСИ Ц. се свързал с
пълномощника на жалбоподателката и го уведомил, че делото е приключило,
поради погасяване на дълга и следва да бъде връчено съобщение за
свършване на делото. Излага се, че след запознаване с делото пълномощника
на жалбоподателката установил, че на 08..2.20.7г. е съставен протокол, с
който ЧСИ е отказал да прекрати производството по изпълнителното дело.
Излага се в жалбата, че гореописаното изпълнително дело е образувано по
молба на взискателя още през 20.2г., като от самото образуване не е поискано
и не е извършвано никакво изпълнително действие в периода от 20.09.20.9г.
до 3..05.20.7г., повече от две години. Твърди се, че е изтекъл период
надвишаващ двегодишния такъв по чл..33, ал.., т.8 от ГПК, като това е
1
предпоставка изпълнителното производство да бъде прекратено.
Жалбата е администрирана от ЧСИ Ц. след като с определение
№.93./......20.9г. по в.ч.гр.д. №8../20.9 по описа на ОС-Благоевград е върната на
ЧСИ Ц. за администриране. Препис от жалбата е връчен на взискателя
Община Благоевград на 23.0..2020г. като в срока по чл..36, ал.2 ГПК не е
постъпил отговор.
ЧСИ Г.Ц. е изготвил мотиви по обжалваното действие, в които е посочено, че
жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като в
молбата за образуване взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл..8
от ЗЧСИ, поискано е и извършване на изпълнителни действия. Алтернативно
е изложено становище, че доброволното плащане на част от дълга от страна
на длъжника означава само едно – признаване от страна на длъжника, че
същия дължи посочените суми, като с наложения запор и извършените по
него плащания вземането е изцяло погасено и делото е прекратено.
По допустимостта на жалбата:
Отказът на ЧСИ да прекрати изп. дело подлежи на обжалване от длъжника,
съгласно чл..35, ал.2, т.6 ГПК. Обжалваният отказ на ЧСИ Ц. да прекрати
изп.д.№.320/20.2г. поради перемпция е постановен с протокол от 08..2.20.7г.
В изпратеното от ЧСИ Ц. копие от изпълнителното дело няма доказателства
за връчване на длъжника на разпореждането за отказ да се прекрати делото.
Предвид отсъствието на данни за връчване на съобщение за обжалвания
отказ, срока за обжалване за жалбоподателката не е започнал да тече. Поради
това жалбата следва да се приравни на подадена в срок, като същата е
допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу
обжалваем акт на съдебния изпълнител, като длъжника има правен интерес от
подаването й, независимо, че изпълнителното производство е приключено с
постановление на ЧСИ.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп. д. №.320/20.2г. по описа на ЧСИ Г.Ц. е образувано по молба на
взискателя Община Благоевград с вх.№2759./2..09.20.2г. на основание
представен Акт за установяване на задължение по декларация №
PS00.036/23....20..г. Проследявайки развитието на изпълнителното
производство съдът констатира следното :
Установява се, че след проучване на имущественото състояние на длъжника
по искане на взискателя непосредствено след образуване на изпълнителното
дело, е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, като
изпълнителни действия от 2..09.20.2 не са нито поискани от взискателя нито
извършени от ЧСИ до 02.06.20.7г. когато от взискателя е подадено
уведомление за възлагане на други вземания за събиране от ЧСИ.
2
Това изпълнително действие е поискано от взискателя от 02.06.20.7г. след
настъпила перемция –изтекъл двугодишен срок по чл..33, ал.., т.8 ГПК от
2..09.20.2г. до 02.06.20.7г. На 25.09.20..г. е настъпило прекратяване по
силата на закона на изпълнителното производство по изп.д.№.320/20.2г. по
описа на ЧСИ М.В. поради перемпция, който факт съдебният изпълнител е
следвало да констатира още тогава и да откаже да предприема изпълнителни
действия след изтичане на 2г. срок от последното изп. действие. Съгласно
чл..33, ал.., т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Прекратяването на изпълнителното производство поради перемпция се
основава на принципа, че в изпълнителния процес взискателят е този, който
следва да проявява активност в процесуалните си действията и да инициира
пред съдебния изпълнител предоставените му от закона изпълнителни
способи, чрез които да постигне удовлетворение на изпълняемото си право.
Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл..33, ал.., т.8
ГПК е и санкция за кредитори, които за определения от закона двугодишен
срок бездействат, като не предприемат процесуални действия и не полагат
усилия за успешна реализация на съдебно признатите им и подлежащи на
принудително изпълнение права. Следва да се отбележи, че прекратяването
на изпълнителното производство не води до прекратяване на субективните
имуществени права, които са били предмет на допуснато принудително
изпълнение, но освобождава длъжника от ограниченията които е търпял в
рамките на конкретния изпълнителен процес. Съгласно разясненията, дадени
в т. .0 от Тълкувателно решение № 2/26.06.20. г. по тълк. д. № 2/20.3 г. на
ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство на
основание чл..33, ал.., т.8 ГПК или т. нар. "перемпция" настъпва по силата на
закона като съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правно релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение
и кога ще направи това, доколкото прекратяването на посоченото основание
настъпва по право с осъществяването на съответния правно релевантен факт –
изтичането на срока по чл. .33, ал. ., т.8 ГПК при бездействие на взискателя.
В мотивите на посоченото тълкувателно решение е изложено, че давността се
прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ: насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
3
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Установява се от изпълнителното дело, че в
двугодишния срок след молбата на взискателя, за образуване на
изпълнително производство заведена при ЧСИ Ц. с вх.№ 0759./2..09.20.2г.,
който срок е изтекъл на 2..09.20..г. не са искани, съответно и не са
предприети изпълнителни действия, прекъсващи давността. Поради това
делото се счита прекратено по закон на 25.09.20..г., а последващите
изпълнителни действия са недопустими и се считат обезсилени по право,
освен такива изпълнителни действия при реализиране на които трети лица са
придобили права.
Следва да се отбележи, че прекратяването на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва ех lege с изтичането на
двугодишен срок от последното изпълнително действие, насочено към
удовлетворяване притезанието на взискателя, независимо дали това действие
е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя. Въведеният от закона критерий е
обективен, т. е. при всяко положение, с изтичането на двугодишния срок
настъпва прекратяване на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция", а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление
вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на
съответните правнорелевантни факти. Същият смисъл се извлича от
разясненията, дадени в т. .0 на ТР № 2 от 26.06.20. г. по тълк. дело № 2/20.3 г.
на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и Решение № .5./29.03.20.6 г. по гр. д. №
2306/20. г., IV г. о. на ВКС. Бездействието на съдебния изпълнител да
изпълни поискано действие или да предприеме действие, за което е овластен,
е бездействие на самия взискател, който е заинтересованият да следи за
движението на производство и трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Взискателят винаги има право, лично
да сочи изпълнителни способи, а в случай на отказ на съдебния изпълнител да
извърши искано от него изпълнително действие, той разполага с право на
жалбата по чл. 435, ал. 1 ГПК. Именно поради тази причина, законът не
санкционира бездействието на съдебния изпълнител, а това на взискателя.
Законодателят изрично е приел в ГПК, че само в случаите, в които
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
4
двугодишен срок от последното действие, то се презумира отпадане на
интереса му от търсеното изпълнение и в този случай на основание чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК прекратяването на изпълнителното производство ще настъпи
по силата на закона, от момента на изтичане на срока, който тече считано от
последното действие на взискателя.
С молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да определя начина на изпълнението,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Това обстоятелство обаче не го освобождава от
задължението да движи производството или да следи неговото развитие. При
наличие на подобно упълномощаване, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, би
могъл да се прекъсва с всяко изпълнително действие, което съдебния
изпълнител реши да предприеме в изпълнение на възложените му
правомощия, но взискателя не е лишен от възможността да инициира
приложението на изпълнителни способи въпреки натоварването на съдебния
изпълнител, нито да иска извършването на конкретни изпълнителни действия.
След образуване на изпълнителното дело обаче, както взискателя, така и от
съдебния изпълнител не са предприели действия по изпълнението в период
по-дълъг от 2 години, поради което първоначално образуваното
изпълнително дело е прекратено по силата на закона и извършените
впоследствие по него изпълнителни действия не са породили правни
последици.
По изложените съображения обжалвания отказ на ЧСИ Г.Ц. да прекрати
изпълнителното производство по изп.д.№.320/20.2г. е незаконосъобразен.
Следва да се отбележи, че настоящото производство е контролно-
отменително и съдът не може сам да постанови прекратяване на
изпълнението. Постановеният отказ на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, обективиран в
протокол 08..2.20.7г. на ЧСИ Г.Ц., е неправилен и незаконосъобразен, и като
такъв следва да бъде отменен. Доколкото прекратяването, като процесуално
действие във фазата на изпълнителното дело се извършва с постановление на
органа по изпълнението, който извод се налага по аргумент на чл. 433, ал. 1 и
ал. 2 от ГПК и съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително
дело, тъй като такава компетентност е предоставена на съдебния изпълнител,
делото следва да се върне на ЧСИ Ц., с рег. № 702 при КЧСИ, като бъде
задължен да издаде постановление за прекратяване на изпълнително дело №
.320 на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като се установи, че са
налице законовите предпоставки за това.
Жалбоподателят претендира разноски по настоящото дело, но такива не
му се следват, тъй като взискателят не е дал повод за подаването на жалбата, а
пък ЧСИ не е насрещна страна по същата.
5
Съгласно разпоредбата на чл. .37, ал. ., изр. 2 от ГПК, настоящото решение
не подлежи на последващ инстанционен контрол.
Водим от изложеното и на основание чл..37 ГПК, във вр. с чл..35, ал.2, т.6
ГПК, Благоевградският Окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Протокол от 08..2.20.7г. на ЧСИ Г.Ц., с район на действие ОС-
Благоевград, №702 на КЧСИ, с който е постановен отказ за прекратяване на
производството по изпълнително дело №.320/20.2г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ Г.Ц., с район на действие ОС-Благоевград, №702
на КЧСИ, като ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Г.Ц. да изготви постановление за
прекратяване на изпълнително дело № .320 от 20.2 г. на основание чл. .33, ал.
., т.8 от ГПК.
На ЧСИ Г.Ц. да се изпрати заверено копие от настоящия съдебен акт за
сведение и изпълнение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
.._______________________
2._______________________
6