№ 86
гр. Благоевград, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20221200500906 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 901192/12.07.2022г., подадена
от „***“ АД, ЕИК ***, действащо чрез юрисконсулт Д.А., срещу Решение №
900178/17.06.2022г., постановено по гр.дело № 905/2020 г. по описа на
Районен съд-С. в частта, с която като неоснователни са отхвърлени
установителните искове за главница в размер над 1 748,86 лева до 9 720,33
лева главница, договорна лихва в размер на 1 257,97 лева, санкционираща
лихва в размер на 35,07 лева, законна лихва в размер на 253,80 лева, разходи
по договора в размер на 120 лева, както и законна лихва върху главницата,
считано от 24.10.2019г. до изплащане на вземането, както и в частта, с която
са отхвърлени като неоснователни осъдителните искове за сумите: главница в
размер на 9 720,33 лева, договорна лихва в размер на 1 257,97 лева,
санкционираща лихва в размер на 35,07 лева, законна лихва в размер на
253,80 лева, разходи по договора в размер на 120 лева, както и законна лихва
върху главницата, считано от 24.10.2019г. до изплащане на вземането.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното решение е неправилно,
необосновано и противоречи на материалния закон. Оспорва изводите на
районната инстанция за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на
кредита като твърди, че връчването на уведомлението-покана, по реда на
чл.47, ал.1-5 от ГПК, до кредитополучателя, е в съответствие с нормите на
закона, действащи към датата на връчването. Твърди, че в уведомлението се
съдържа информация относно дължимия размер по кредита, дата на
настъпване на предсрочната изискуемост - от момента на връчване на
поканата на кредитополучателя. Релевира конкретно възражение, че
районната инстанция не е обсъдила съдебно-счетоводното заключение и
погасителния план, неразделна част от процесния договор за кредит, сочещи
1
на вноски с настъпил падеж след издаване на извлечението от счетоводните
книги, представено пред заповедния съд. Счита, че предявената
установителна претенция за главница е доказана и основателна в предявения
размер и като такава подлежи на уважаване изцяло.
Жалбоподателят твърди, че частичното отхвърляне на главния иск е
основание районният съд да разгледа предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск. Твърди, че правопораждащите двете претенции
юридически факти са различни - предявеният установителен иск намира
своето основание в предсрочната изискуемост, настъпила преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, а
основанието на осъдителния иск е предсрочната изискуемост на кредита,
настъпила в момента на връчване на препис от исковата молба на ответника.
С изложеното обосновава искане за отмяна на решението в атакуваната
част и за постановяване на друго, с което предявените главни установителни
искове бъдат уважени в пълния предявен размер, алтернативно до размера на
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на сила на пресъдено
нещо.
В случай на потвърждаване на първоинстанционното решение в частта,
с която са отхвърлени предявените установителни искове, моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат уважени предявените осъдителни
искове. Претендира съдебни разноски, сторени в заповедното и исковото
производства, и в двете инстанции. Сочи банкова сметка, по която да бъдат
преведени сумите. Жалбоподателят не прави доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК насрещната страна - И. Н. Й., действащ чрез
особените представител адв.Е. П. и адв.Н. З., БАК, депозира писмен отговор,
с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Навеждат подробни
доводи и аргументи, с които обосновават становище, че атакуваното решение
е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Претендира съдебни разноски. Не прави доказателствени искания.
Ищцовото дружество, чрез пълномощник, поддържа въззивната жалба.
Не прави искания за събиране и проверка на нови доказателства.
Особените представители на ответната страна оспорват жалбата.
Поддържат изложените в отговора по нея аргументи. Не сочат доказателства.
При въззивната проверка не са събрани нови доказателства.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано по искова молба от “***“ЕАД ,ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***, представлявано от
В.М.С. –главен изпълнителен директор и Д.Н.Н.-изп.директор,чрез
пълномощник срещу И. Н. Й.,ЛН *** от гр.С.,ул.“***, общ.С.,
обл.Благоевград ,с искане да бъде признато за установено вземането от
ответника за сумата от 9 720, 33 лева (девет хиляди седемстотин и двадесет
лева и 33 ст.), представляваща главница за неизплатени вноски по Договор за
кредит за текущо потребление от 29.12.2017 год., сумата от 1 257, 97 лева
(хиляда двеста петдесет и седем лева и 97 ст.), представляваща договорна
лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г., сумата от 35,07 лева
(тридесет и пет лева и 07 ст.), представляваща санкционна лихва за периода
от 26.06.2018г. до 21.07.2019г., сумата от 253, 80 лева (двеста петдесет и три
лева и 80 ст.), законна лихва за периода от 22.07.2019г. до 23.10.2019г.,
сумата от 120 (сто и двадесет) лева за дължими разходи по договора, ведно
със законната лихва върху главницата от 24.10.2019 година до изплащане на
вземането, с пр.основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК
във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
При условията на евентуалност, в случай че предявеният установителен
2
иск бъде приет за неоснователен се предявява осъдителен иск за посочените
суми при твърдения за идентична фактическа обстановка, но в исковата
молба, след формулиране на петитума по осъдителния иск е направено
допълнително фактическо твърдение от ищеца, а именно, в случай, че се
приеме, че предсрочната изискуемост не е обявена надлежно на
кредитополучателя от страна на банката – кредитор, да се счете, че
обявяването й е станало с връчване на препис от исковата молба.
Образувано е ч.гр.д.№1156/2019 год. по описа на Районен съд –С. въз
основа на заявление по чл.417 от ГПК от *** ЕАД,което съдът е уважил и
издал заповед за изпълнение на парично задължение № 2781 / 06.11.2019 г. и
изпълнителен лист, въз основа на представено извлечение от счетоводните
книги на „***“ ЕАД срещу ответника за заявените с исковата молба суми.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47,ал.5 от ГПК ,чрез залепване на уведомление и в законния срок той не се
е явил ,за да получи книжата. В съответствие с чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е
указано на кредитора да предяви иск за установяване дължимостта на
вземането от длъжника.
Съобщението е връчено на кредитора на 02.09.2020 год. и в указания
едномесечен срок са предявени исковете, въз основа на които е образувано
настоящето дело.
На 29.12.2017г. между „***“ АД, като кредитор и И. Н. Й. , ЛНЧ ***
като кредитополучател, е сключен Договор за кредит за текущо потребление,
съгласно който „***“ АД е отпуснала кредит в размер на 10 000 лева / десет
хиляди лева/ със срок на издължаване 120 месеца, считано от датата на
усвояването му.
Съгласно т.8 от договора за кредит, за предоставения кредит се заплаща
лихва, която представлява променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора за кредит с в размер на 9,30% годишно или 0,03% на
ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR със стойност към дата на
подписване на договора от 0,268%, който при отрицателна стойност се
приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на
9.032%, при изпълнение на Условията по програма „ДСК Партньори плюс“ и
приложенията към него.
На 29.12.2017 г. кредитополучателят И. Н. Й. е усвоил изцяло
еднократно процесния кредит.
Съгласно Раздел VIII- Отговорности и Санкции от ОУ към Договора за
кредит за текущо потребление, при допусната забава и плащанията на
главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата
става предсрочно изискуем и се олихвява с договорен лихвен процент и с
надбавка за забава от 10 процентни пункта.
Съгласно т.15 от Договора страните са уговорили,че всички съобщения
,уведомления и покани във връзка с договора за кредит ще се считат за
получени от кредитополучателя, ако са изпратени от кредитора на посочения
от кредитополучателят адрес за кореспонденция, ако: кредитополучателят не
е уведомил кредитора за промяна на адреса за кореспонденция; опитът за
доставяне на съобщението /уведомлението/поканата е удостоверен от
пощенска /куриерска служба .
Видно от представения договор е ,че посоченият адрес за
кореспонденция е GIANICA гр.AXSOS.
Съгласно т.13 от Договора страните са уговорили,че
кредитополучателят предоставя съгласие за получаване на информация по
управлението на кредита, включително и при забава /просрочие на
задълженията му ,чрез SMS съобщения на мобилен телефон ,който е посочен
в договора.
3
Адресът на кредитополучателя по документ за самоличност за
продължително пребиваване е в гр.С.,ул.“***.
От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
ответникът е усвоил сума от 10000 лева по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.12.2017 год. по договорената разплащателна сметка.
Постъпилите суми до 25.06.202018 год. са в размер на 724,02 лева ,с която
сума са изплатени задължения ,както следва:главница 279,67 лева;договорна
лихва -444,03 лева и санкционираща лихва 0,32 лева. На 26.06.2018год. са
постъпили суми в размер на 84,95 лева,с която са погасени задължения за
главница в размер на 10,31 лева ,договорна лихва 74,64 лева ,която е и
последната вноска по договора.От 27.06.2018 год. е преустановено
плащането на суми по кредита.
Установено е ,че към 24.10.2019 год. -датата на входиране на
заявлението по чл.417 от ГПК ответникът е бил в забава 485 дни и е имал 13
бр.непогасени месечни вноски за главница,просрочената договорна лихва е в
размер на 1257,97 лева.,размерът на просрочената наказателна лихва е в
размер на 35,07 лева.
Датата на счетоводното отчитане на предсрочната изискуемост е
22.07.2019 год. Законната лихва върху неиздължената главница в периода от
22.07.2019 год. до 23.10.2019 год. е 253,81 лева .
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и
изготвена след запознаване с материалите по делото.
Видно е от представеното извлечение от счетоводни книги, че до датата
на предсрочната изискуемост 28.06.2019г. има непогасени 13 броя вноски в
общ размер на 1 748,86 лева за главница.
С обжалваното решение съдът е признал за установено дължимостта на
парично вземане на “***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София , ул.“***, представлявано от В.М.С. –главен
изпълнителен директор и Д.Н.Н.-изп.директор срещу И. Н. Й.,ЛН *** от
гр.С.,ул.“***, общ.С., обл.Благоевград в размер на 1 748,86 лева/хиляда
седемстотин четиридесет и осем лева и осемдесет и шест ст./-главница за
неизплатени вноски по Договор за кредит за текущо потребление от
29.12.22017 год. , ведно със законната лихва върху главницата ,считано от
датата на подаване на заявлението-24.10.2019 год. до окончателното
изплащане на задължението.
Исковете - за заплащане на главницата за разликата над 1748,86 лева до
претендирания размер от 9720,33 лева, представляваща главница за
неизплатени вноски по Договор за кредит за текущо потребление от
29.12.2017 год., сумата от 1 257, 97 лева, представляваща договорна лихва за
периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г., сумата от 35,07 лева ,
представляваща санкционна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г.,
сумата от 253, 80 лева, законна лихва за периода от 22.07.2019г. до
23.10.2019г., сумата от 120 лева за дължими разходи по договора, ведно със
законната лихва върху главницата от 24.10.2019 година до изплащане на
вземането, са отхвърлени като неоснователни.
С решението едновременно с установителния иск съдът е отхвърлил
като неоснователен и осъдителния иск за изцяло претендираните суми на
поддържаното основание и размери и ответникът И. Н. Й. е осъден да заплати
на банката разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№1156 /2019 г. по
описа на Районен съд-С. в размер на 50,33 лева и разноските в исково
производство в размер на 372,42 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал.
4
1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
При служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което следва
да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната
жалба относно правилността му в оспорваната част.
По същество:
По установителния иск:
С обжалваното решение по отношение на иска по чл.422 ГПК съдът се е
произнесъл и признал за дължима от длъжника частично сумата от 1748,86
лв. главница, представляващи неизплатени вноски по Договор за кредит за
текущо потребление от 29.12.2017г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 24.10.2019г. до изплащането. Мотивирано е, че
горната сума се дължи, на основание представеното извлечение от
счетоводните книги, в което е прието, че до датата на предсрочната
изискуемост 28.06.2019г. има непогасени 13 броя вноски, в общ размер от
1748,86 лв., поради което и главното вземане е уважено само до този размер,
а над тази сума и за останалите вземания исковете са отхвърлени като
неоснователни.
Основание за отхвърляне на иска за главното вземане над уважения
размер от 1748,86 лв. районният съд е обосновал с извода, че от страна на
ищеца не е доказана настъпилата предсрочна изискуемост на вземането, тъй
като на длъжника не е връчено изявлението на кредитора за това, в
съответствие с уговорения в договора адрес и начин.
Ищецът обосновава иска си с твърдението за настъпила предсрочна
изискуемост. На това идентично основание при евентуалност поддържа и
осъдителния си иск – за същите суми и при идентична фактическа
обстановка, а при евентуалност поддържа осъдителния иск с твърдения за
обявяване на предсрочната изискуемост с връчване на препис от исковата
молба.
В чл.18 от сключения между страните договор страните са постигнали
съгласие, че неразделна част от договора са и Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица. Според
представените ОУ в раздел VIII – Отговорности и санкции в т.18.2 е
уговорено, че при забава на плащанията на главница и/или на лихва над 90
дни, целият непогасен остатък от главницата, става предсрочно изискуем и се
олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта.
Уговорката за предсрочна изискуемост на цялото вземане при
неизпълнение на определен брой вноски или при забава определен брой дни е
валидна и допустима, с оглед свободата на договаряне /чл.9 ЗЗД/ и при
настъпване на договореното основание по същество представлява уговорка
между страните, с която се променя съществен елемент от сключения
договор, а именно относно падежа на вземането.
За да настъпят обаче правните последици на това изменение на срока
/падежа/ - чрез активиране на клаузата за предсрочна изискуемост на
спорното вземане са необходими кумулативно две предпоставки –
5
обективният елемент – настъпването на забава в изпълнението от насрещната
страна – в случая такава е налице, доколкото вещото лице по приетата ССЕ е
потвърдило, че от страна на ответника е налице забава в плащането,
продължило повече от уговорените в ОУ 90 дни забава, а именно – 485 дни
забава. Вторият елемент включва волеизявление от изправния кредитор до
длъжника за настъпване напредсрочната изискуемост и искането за
изпълнение на цялото задължение.
Съгласно константната практика на ВКС, предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, стига към този момент да са се проявили и обективните факти,
обуславящи настъпването . В този смисъл са Решение № 139 от 05.11.2014 г.
по т.д.№ 57/2012 г. на І Т.О. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т.д.
№ 362/2015 г. на II Т.О. на ВКС И Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №
193/2018 г. на І Т.О. Волеизявлението може да е обективирано не само в
нарочно писмо, но и във всякакъв друг документ - уведомление, нотариална
покана, исковата молба, покана за доброволно изпълнение и други. Тоест,
когато кредитът е обявен за предсрочно изискуем, но уведомлението на
кредитора не е достигнало до длъжника, няма пречка уведомяването да
настъпи чрез връчване на длъжника на друг документ, в който обаче се
съдържа и волеизявлениета за обявяване на дълга по кредита за предсрочно
изискуем. Уведомяването на длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение, в препис от искова молба и дори в уведомлението по чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, стига волята на кредитора /на банката/ да е възпроизведено
недвусмислено и конкретно. В този смисъл е и Решение № 6 от 04.04.2019 г.
по т.д. № 917/2018 г. І ТО. на ВКС.
Ето защо в случая е основателен изведеният от първоинстанцинният съд
фактически извод, че правновалидно банката – ищец не е връчила чрез ЧСИ
поканата си до длъжника за предсрочната изискуемост на целия кредит преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Според
сключения между страните договор това следва да стане на адреса, посочен от
страните за кореспонденция – чл. 15. В договора от страна на длъжника е
посочен друг адрес за кореспонденция, различен от този, на който банката е
изпратила писменото си волеизявление за предсрочна изискуемост на
вземането. Съгласно чл. 20а ЗЗД договорите имат силата на закон за
сключилите ги страни. Ето защо, не може да се счете, че волеизявлението на
Банката преди подаване на заявлението за предсрочна изискуемост на
вземането е връчено валидно на длъжника, доколкото това волеизявление е
изпратено на адрес, който не е посочен от длъжника в договора за
коренспонденция и за получаване на книжа и съобщения.
Такова е настъпило едва с връчване на препис на исковата молба на
04.03.2021г. на особените представители на ответника. Този факт с правно
значение следва да се вземе предвид по реда и на основание чл.235, ал.5 ГПК,
но само по отношение преценката му като релевантен факт спрямо
осъдителния иск, доколкото за установителния, това твърдение за настъпване
на факта на предсрочната изискуемост се поддържа, че е настъпила с
връчването на съобщението до длъжника преди подаване на заявление чрез
ЧСИ.
С Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на
ОСГТК на ВКС е разрешен въпросът относно уважаване на предявеният по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. В мотивите на цитираното тълкувателно решение
6
са изложени съображения, че решението на съда трябва да отразява правното
положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване
на съдебното дирене на приключване на съдебното дирене в съответната
инстанция, а не към датата на предявяване на иска, поради което съдът следва
да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването му съгласно чл.
235, ал. 3 ГПК.
В т. 9 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС е прието, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ.
чл. 415, ал. 1, съществуването на вземането по издадена заповед за
изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене
в исковия процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране
на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
Посочените тълкувателни решения не разглеждат хипотезата, когато
предсрочната изискуемост е обявена на длъжника в хода на исковото
производство. Тази хипотеза е разгледана в постановеното след изменението
на чл. 415, ал. 3 ГПК /ред. ДВ, бр. 86 от 2017г./ решение № 10/25.02.2020г. по
т. дело № 16/2019г. на ВКС, ТК, II т. о., в което е прието, че съдът,
разглеждащ установителния или осъдителния иск по реда на чл. 415, ал. 1 и
чл. 422, ал. 1 ГПК, не е обвързан от фактическото положение към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417
ГПК, тъй като моментът, към който се установява съществуването на
вземането, е моментът на приключване на съдебното дирене в исковия
процес.
Когато изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем е инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ,
представен като приложение към исковата молба, изявлението поражда
правни последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията
към нея на ответника – кредитополучател, ако са налице предвидените в
договора за кредит обективни предпоставки. Обявяването на кредита за
предсрочно изискуем в исковото производство представлява
правнорелевантен факт, който трябва да бъде съобразен от съда на основание
чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните суми и ако до приключване
на устните състезания в съответната инстанция предсрочната изискуемост
бъде обявена от кредитора и достигнато като изявление до длъжника
исковият съд следва да присъди всички вноски с настъпил падеж до
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция. В тази насока е и
актуалната съд.практика - Решение № 60009 от 2.06.2021 г. на ВКС по т. д. №
2891/2019 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Емилия Василева.
Предвид дадените отговори на релевантните правни въпроси,
настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че предмет на иска по чл. 422 ГПК е установяване на съществуване на
вземането към момента на отразената в представеното в заповедното
производство несъдебно изпълнително основание – извлечение от сметка.
Съобразно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята
предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, но посоченият в чл. 422, ал. 1 ГПК момент не следва да се
тълкува в смисъл, че съществуването на материалното право се установява
само към този минал момент, без да се съобразяват фактите от значение за
съществуването му към момента на формиране на силата на пресъдено нещо –
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция.
При вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято
предсрочна изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди
7
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в случаите,
когато се претендират суми при твърдение за предсрочна изискуемост,
обявена на длъжника и настъпила преди този момент – подаване на
заявлението, длъжникът дължи само онази част от дълга /с всички елементи
от него - възнаградителни лихви, лихви за забава, неустойки, такси и др.суми,
чието възникване и изискуемост са доказани в исковото стига да са в рамките
на посочените в заявлението размери/, по отношение на която е настъпил
падежът, договорен от страните по погасителния план, като по арг. на чл.235,
ал.3 ГПК се вземат предвид падежиралите вноски до приключване на
съдебното дирене в съответната инстанция – така т.1 от Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС .
Ето защо, в случая след като предсрочната изискуемост, на която се
позовава ищеца при обосноваване правен интерес от установителния иск, не е
била надлежно обявена на длъжника по договорения между страните по
кредитното правоотношение начин, следва този иск да се уважи само до
падежиралите към датата на приключване на устните състезания пред
въззивната инстанция съд. Към датата на приключване на устните състезания
по делото на 19.01.2023г. исковия съд дължи присъждане на всички вноски по
погасителния план, чиито падеж е настъпил, а това са вноски от 1 до 60 – та
включително или това е общата сума от 3878,92 лв. главница.
Първоинстанционният съд е признал за дължимо главно вземане в
размер на 1748,86 лв., поради което решението в тази част следва да се
отмени и признае за установено , че длъжникът дължи още сумата от 2130,06
лв., на основание главно вземане /главница/ по вноските с настъпил падеж
към датата на обявяване на устните състезания за приключени, а това са
вноските до 60 –та включително.
Обжалваното решение следва да се отмени, в частта, с която е
отхвърлен като неоснователен искът за договорна лихва за сумата от 184,38
лв., поради следното:
Претендира се от ищеца заплащане на сумата от 1257,97 лв., на
основание неплатена редовна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г.
Главното вземане като парично е лихвоносно. Основния предмет на дейност и
занятие на ищеца като търговец е именно предоставяне на парична сума
срещу печалба. Договорната лихва е именно тази печалба за кредитора.
Неоснователно е оспорването на особените представители, че клаузите,
уреждащи начина на формиране и размера на лихвите и в частност на
договорната, са неравноправни. Отричането изобщо правото на кредитора да
формира печалба лишава договора и изобщо правоотношението от
същностния му елемент и определящата го характеристика като такъв от
съответния вид. Отричане изобщо правото на кредитора да формира печалба
по занятия лишава правоотношението изобщо от кауза. Уговорения размер и
начин на формирането на лихвата не надвишава императивното условие на
чл.19, ал.4 ЗПК и в този смисъл не е налице неравноправна клауза.
В договора, уговорката и начина на формиране на договорната лихва са
индивидуално уговорени и няма данни за поставяне на длъжника като
икономически по-слабата страна, в по – уязвимо положение спрямо
кредитора.
Ето защо, в случая се дължи договорна лихва, но така, както същата е
уговорена в погасителния план и то за периода , посочен в заявлението, в
заповедта за изпълнение и в исковата молба, който период съвпада и е
идентичен и в трите посочени документа, а именно – от 26.06.2018г. до
21.07.2019г. и за този период договорената лихва е в размер на 877,25 лв., а
поради забава е уговорена и дължима санкционна лихва, която вещото лице
по приетата ССЕ за процесния период – 26.06.2018г. – 21.07.2019г. е
изчислило в размер на 31,15 лв.
8
Вещото лице също така е установило, че от страна на длъжника има
внесена общо сума по кредита от 724,02 лв. Това плащане, следва да бъде
съобразено и с него да се погасят вземанията по реда и начина, посочени в
императива на чл.76 ЗЗД, тъй като няма данни за изявление от длъжника при
плащането кое вземане погасява, като се счете за погасено чрез плащане най –
обременителното – санкционната лихва от 31,15 лв. изцяло и част от
възнаградителната лихва, като от сумата от 877,25 лв. остава непогасен
остатък от 184,38 лв.
Поради основателност на установителния иск общо за сумата от 3878,92
лв. /главницата от 1-ва до 60 – падежирали вноски включително/ и именно
върху този размер се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – 24.10.2019г. до изплащането.
По евентуалния иск:
При условията на евентуалност от отхвърляне на установителния иск е
предявен осъдителен за същите суми и основания при твърдение за
възникването на вземането при идентични фактически твърдения, с които е
обоснован и установителния. Недопустимо е предявяване дори при
евентуалност на установителен с осъдителен иск при едни и същи факти, на
които се основава спорното вземане. От особените представители се оспорва
допустимостта на осъдителния иск с тезата за идентичност, както на
обективните, така и на субективните предели и на двата иска. При
предявяване на осъдителния иск обаче ищецът при евентуалност е навел и
ново основание – в случай, че съдът не приеме, че предсрочната изискуемост
е обявена надлежно на кредитополучателя от кредитора преди подаване на
заявлението, да се счете, че обявяването й е настъпило с връчване на
длъжника на препис на исковата молба.
С въвеждането на ново твърдение, относно начина и датата на
възникване на предсрочната изискуемост и обосноваване с него на
евентуалния осъдителен иск следва да се счете, че този иск е допустим. С
въвеждането на ново твърдение по факт с правно значение – за различен
начин и дата на уведомяване на длъжника за волеизявлението на кредитора с
позоваване на последиците на предсрочната изискуемост – по същество се
поддържат различни фактически твърдения спрямо тези, на които е бил
поддържан установителния иск. При това положение не е налице идентичност
на фактическите твърдения по двата иска, което обосновава допустимост на
осъдителния иск в тази хипотеза и при тези фактически твърдения /така
актуалната съд.практика – Решение № 60110 от 04.03.2022г. на ВКС по т.д.№
77282020г., I т. о., ТК, докладчик съдия М.Желева; Решение № 60106 от
03.08.2021г. на ВКС по т.д.№ 1035/2020г., II т. о., ТК, докладчик съдия
П.Хорозова; Решение № 147/10.02.2021г. на ВКС по т.д.№ 2356/2019г., II т.
о., ТК, докладчик съдия Н.Марков –относно допустимост на иск при
въвеждане на нови факти, необхванати от СПН/.
Поради частичното отхвърляне на установителния иск възниква
процесуалното условие за произнасяне по евентуалния осъдителен иск за
отхвърлената в установителната част сума. Последният е допустим при
поддържане от ищеца на ново твърдение относно настъпването на
предсрочната изискуемост, което не е било поддържано при обосноваване
интерес и основателност спрямо установителния.
С получаване на исковата молба на 04.03.2021г. от особените
представители, следва да се приеме за установен фактът на достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжника за предсрочна изискуемост на
вземането /Решение № 10 от 25.02.2020г. на ВКС по т.д.№ 16/2019г., II т. о.,
ТК, докладчик съдия Ем.Василева; Решение № 142 от 30.03.2020г. на ВКС по
т.д.№ 2970/2018г., II т. о., ТК, докладчик съдия Кр.Генковска; Решение №
60009 от 02.06.2021г. на ВКС по т.д.№ 2891/2019г., II т. о., ТК, докладчик
съдия Ем.Василева и др./.
9
При предсрочна изискуемост на вземането се присъжда само
непогасеният остатък от предоставената по договора парична сума
/главница/, ако е настъпил падежът и законната лихва за забава, от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, но без да се
присъжда и дължи след обявяване на предсрочната изискуемост на
договорната лихва. За периода до настъпване на предсрочната изискуемост
размерът на вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите н договора преди изменението му /така ТР
№ 3/2017г. от 27.03.2019г. по т.д.№ 3/2017г. на ОСГТК на ВКС/. Ето защо в
случая обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е
отхвърлен изцяло като неоснователен осъдителния иск и присъди сумата от
общо 6121,08 лв. главница, представляваща сбора на вноските от 61 –ва до
120-та по погасителния план, като се вземе предвид настъпилата в хода на
процеса предсрочната изискуемост, чрез получаване на 04.03.2021г. на
волеизявлението на кредитора от длъжника чрез особените му представители.
Доколкото обаче за част от периода, през който волеизявлението за
предсрочна изискуемост е връчено на длъжника /04.03.2021г./ и съвпада с
периода на приключване на устните състезания /19.01.2023г./, за който период
натрупаните и падежирали главници са присъдени на друго основание, то
осъдителния иск следва да се уважи само за периода, следващ датата на
приключване на устните състезания до крайния срок на действие на договора
или това е считано от настъпване падежа на 61-ва вноска с падеж на
25.01.2023г. до 120-та последната такава. Върху главното вземане следва да
се присъди само лихва за забава, считано от датата на падежа на 61-ва вноска
– 25.01.2023г. до окончателното изплащане.
Обжалваното решение е правилно и законосъборазно в частта, с която като
неоснователен е отхвърлен установителния иск за сумата от 120 лв.,
претендирана на основание дължими разходи по изискуем кредит.
Аргументите за неоснователност на установителния иск в тази част са
относими и по отношение неоснователност на тази сума при поддържането й
при евентуалния осъдителен.
В заявлението тази сума е поискана на основание дължими разходи при
изискуем кредит, в заявлението са присъдени на основание разходи по
договора, а в исковата молба се претендират като разходи по изискуем
кредит. В исковата молба това вземане е обосновано като такса, съгласно
Тарифата на банката. Начина, по който се претендира това вземане дава
основание да се квалифицира като компенсаторна неустойка, тъй като
уговарянето й предварително в договора, препращащ към тарифата в
определен размер, цели да обезщети вредите от неизпълнението, изразяващи
се в разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Искането на такава
такса по същество представлява искане за възнаграждение за извършването
на допълнителни услуги, които съгласно чл.10а, ал.1 от Закона за
потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на
просрочено задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на
допълнителна услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. По
същество така начислената неустойка е в пълно противоречие с
ограничението в чл. 33 от ЗПК, тъй като предвижда различен от разрешения
от закона вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на главното
задължение. При забава се дължи обезщетение за забава, а претендиране на
насрещно възнаграждение винаги предполага предоставяне на реална по вид и
обем услуга. В случая от ищеца не се установи предоставяне на реална услуга
или извършването на конретен по вид разход, което да обоснове
основателност на искането за заплащане на тази сума на заявеното основание.
По изложените съображения в тази част исковете се явяват неоснователни
поради което подлежат на отхвърляне.
По разноските:
10
Искането на жалбоподателя за намаляване на дължимото на особените
представители възнаграждение по реда на чл.47, ал.6, изреч.2-ро ГПК е
неоснователно. Дължимият размер на възнаграждението за особен
представител се дължи според минималните размери по Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се
вземе предвид заявения материален интерес при предявен осъдителен иск по
реда на чл.7, ал.2 от наредбата, както и като се вземе предвид вида и броя на
исковете, като на основание чл.2, ал.5 се дължи възнаграждение за всеки от
исковете, независимо от формата на съединяването им. При това нормативно
разрешение и предвид предявяването на няколко установителни и същият
брой осъдителни искове, съдът счита, че в случая определеното
възнаграждение е определено в съответствие с разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3
вр. с чл.2, ал.5 от наредбата и не е налице основание за намаляването му.
С оглед на частичната основателност на оспорването – решението в
частта за разноските следва да се отмени и длъжникът осъди да заплати на
жалбоподателя сумата от 116,95 лв. разноски в заповедното производство,
съобразно уважената част /при направени 327,74 лв. разноски и уважен общо
размер от 4063,30 лв. спрямо заявения от 11 387,17 лв./, сумата от 2008,05 лв.
разноски пред първата инстанция, съобразно уважения размер на исковете от
общо 10184,38 лв. при направени 2245,20 лв. /при 100 лв.юр.възнаграждение/
разноски, както и сумата от 1539,79 лв. направени разноски при въззивното
обжалване при съобразяване на уважения материален интерес /от 8435,52 лв./,
спрямо заявения /9638,31 лв./ и при направени общо пред тази инстанция
разноски от 1759,34 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 900178 от 17.06.2022г., постановено по гр.д.№
905/2020г. по описа на РС С., в отхвърлителната част, досежно
установителния иск по чл.422 ГПК в следните части: над сумата от 1748,86
лв. до 3878,92 лв., представляваща главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.12.2017г.; над сумата от 184,38 лв. до 1257,97 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2018г. до 21.07.2019г.,
както и в частта за присъдените разноски в заповедното и исковото
производство и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „***“ ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.“***, че И. Н. Й.,ЛНЧ *** от
гр.С.,ул.“***, ет.1, ап.4 дължи следните суми: сумата от 2130,06 /две хиляди
сто и тридесет лева и шест стотинки/ лв., представляваща неплатени вноски с
настъпил падеж до 60-та включително, представляващи главница по Договор
за кредит за текущо потребление от 29.12.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 24.10.2019г. – датата на подаване на заявлението
по ч.гр.д.№ 1156/2019г. по описа на РС С. до окончателното изплащане, както
и сумата от 184,38 (сто осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/
лв., представляваща договорна лихва за периода от 26.06.2018г. до
21.07.2019г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900178 от 17.06.2022г., постановено по
гр.д.№ 905/2020г. по описа на РС С. в останалата част по иска по чл.422 ГПК.
ОТМЕНЯ Решение № 900178 от 17.06.2022г., постановено по гр.д.№
905/2020г. по описа на РС С., в частта, досежно осъдителния иск в следните
части: над сумата от 3787,92 лв. до претендираните от 9720,33 лв.,
представляваща неизплатени вноски от 61-ва до 120-та включително за
главница по Договор за кредит за текущо потребление от 29.12.2017г., като
11
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА И. Н. Й., ЛН *** от гр.С.,ул.“***, ет.1, ап.4, общ.С.,
обл.Благоевград да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“*** сумата от 6121,08 /шест хиляди сто двадесет и
един лева и осем стотинки/ лв., представляваща неизплатени вноски от 61-ва
до 120-та включително за главница по Договор за кредит за текущо
потребление от 29.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 25.01.2023г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 900178 от 17.06.2022г., постановено по
гр.д.№ 905/2020г. по описа на РС С. в отхвърлителната част по този
осъдителен иск.
ОСЪЖДА И. Н. Й.,ЛН *** от гр.С.,ул.“***, ет.1, ап.4, общ.С.,
обл.Благоевград да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“*** следните суми: сумата от 116,95 /сто и
шестнадесет лева и деветдесет и пет стотинки/ лв., представляваща разноски
в заповедното производство, съобразно уважената част, сумата от 2008,05
/две хиляди осем лева и пет стотинки/ лв. разноски пред първата инстанция,
съобразно уважения размер на исковете и сумата от 1539,79 /хиляда
петстотин тридесет и девет лева и седемдесет и девет стотинки/ лв. направени
разноски при въззивното обжалване, съобразно уважения материален
интерес, спрямо заявения.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12