Решение по дело №787/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д.З.Х. против Решение № 138/15.05.2023 г., постановено по АНД № 1068 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 21-0276-000177/29.11.2021 г., издадено от Началник РУ към ОДМВР – Хасково, РУ – Ивайловград.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Същият бил постановен в противоречие със събраните по делото доказателства и с установените с тях факти. Сочи се, че на процесната дата наказаното лице изкарало от гараж МПС, представляващо АТВ, без да го управлява, за да покаже на двама свидетели очевидци калъф, който бил монтирал на машината. Отбелязва се, че гаражът и имотът пред него били частна собственост. При изкарването на АТВ, несъзнателно Д.Х. включил вместо на свободна, на първа предавка, при което машината неочаквано за него потеглила, като той, докато бил отстрани на нея, се опитвал да натисне спирачка, изминавайки няколко метра и пресичайки уличката, след което успял да я спре, без да се качва на нея и да я управлява. В момента в който успял да спре АТВ, се подхлъзнал и паднал, при което се наранил. От така изложеното можело да се направи фактически извод, че в нито един момент не се касаело за управление на МПС от страна наказаното лице, респ. същото не можело да бъде квалифицирано като водач на МПС, като в тази насока липсвали данни в писмените и гласни доказателства по делото. Това изключвало извършване на вмененото нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането КЗ), вр. с чл. 483 КЗ, дори да се приемело, че било налице извеждане на МПС на ул. “Първа“.

Предвид изложеното се иска да се отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – Началник на РУ Ивайловград към ОДМВР – Хасково, не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл.63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

С Решение № 138/15.05.2023 г. по АНД № 1068/2022 г., Районен съд – Хасково е потвърдил НП № 21-0276-000177/29.11.2021 г., издадено от Началника на РУ Ивайловград при ОДМВР – Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 КЗ на Д.З.Х. е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 400 лева, за извършено нарушение на същата разпоредба.

За да постанови този резултат, районният съд е приел на първо място, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение били спазени изискванията на чл. 40 ЗАНН и на жалбоподателя била осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения, от която възможност същият се възползвал. АУАН бил съставен от компетентен орган, а формално отговарял на изискванията на чл. 42 ЗАНН, що се отнася до необходимите реквизити. Относно санкционирано деяние съдът е посочил, че същото се изразявало в управление на МПС от лице, което не било собственик, при осъществяване на допълнителната предпоставка за ангажиране на отговорност в случая, свързана с липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, във връзка с неговото притежаване и ползване. Тези обстоятелства били описани в съставения АУАН и не било нарушено правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, тъй като то узнало за тях, съответно било наясно с всички с факти от състава на вмененото му нарушение, като направеното в акта описание било пълно, ясно и конкретно, а възраженията в обратна насока се явявали несъстоятелни. На следващо място, НП също било издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и по съдържанието си отговаряло на изискванията на чл. 57 ЗАНН. От материалноправна страна е прието, че изложените в АУАН и НП обстоятелства се потвърждавали от анализа на приобщените по делото доказателства, що се касае до обективната страна на нарушението. Същите били потвърдени по несъмнен начин непосредствено преди съставянето на АУАН с извършване на съответната справка от актосъставителя с техническо средство и с изпълнение на задължението на последния лично да се убеди в наличието на деянието по чл. 638, ал. 3 КЗ, и съпоставка с представените писмени доказателства – застрахователна полица. Също така, конкретният тип, марка и модел ППС, собственост на „Ива Лес“ ООД, без съмнение представлявало МПС, попадащо в кръга обекти на задължението за сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, а за изпълнението на това задължение било необходимо да се следи както от собственика, така и от лице, различно от него, при поемане и във връзка с управлението. Според съда в случая били налице действия по привеждане на превозното средство в движение, чрез извършване на волни или неволни действия, които във всички случаи покривали признаците на понятието „управление“, разяснено и със задължителна практика на Върховния съд. Освен това, не била налице нито грешка, нито незнание на факти от страна на жалбоподателя, които да изключат умисъла или отговорността му като водач на МПС, що се отнася до реализираната от него хипотеза на чл. 638, ал. 3 КЗ. Съдът не е установил пропуски в дейността на наказващия орган по обосноваване на изводите му с наличните по делото доказателства, като правилна била и преценката по чл. 28 ЗАНН. Не е установил обстоятелства, изключващи отговорността на наказаното лице, включително и поради оценката на случая като маловажен. Този извод не се променял от представената застрахователна полица, сключена след извършване на проверката или с оглед мястото на управление на МПС – двор на частен имот, доколкото, освен че сам водачът пострадал от своите действия, хипотетично можело и други присъстващи лица да пострадат и без да се намират на път, отворен за обществено ползване, каквото изискване, впрочем, не било налице в диспозицията на наказващата норма. Тези съждения все пак били от значение не за формалната съставомерност на деянието, а за оценката на неговата обществена опасност, която оценка не водила до извод за наличие на хипотеза по чл. 28 ЗАНН. На последно място съдът е обсъдил размера на наложена глоба, като приел, че същата била съобразена с предвиденото в закона, като изводът на АНО в тази насока не следвало да бъде ревизиран, доколкото бил изцяло съответен на доказателствата по делото и на материалния закон.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички допустими, относими и необходими доказателства, надлежно обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

Оплакванията на касатора за неправилност на обжалвания съдебен акт са неоснователни.

Правилни са изводите на въззивната инстанция за наличието на обективната и субективната страна от състава на нарушението. Безспорно е доказано в случая, че касаторът е управлявал МПС, което не е негова собственост, без за същото да е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и че е бил напълно наясно с това релевантно обстоятелство, а наложеното в случая наказание е определено съобразно предвидените в закона вид и размер.

Касационната инстанция споделя разбирането на контролирания съд за осъществено от наказаното лице управление на МПС, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН препраща към мотивите му.

В допълнение би могло да се посочи, че съгласно съдебната практика и правната теория в понятието „управление“ се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици (вж. т. 2 на Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г. на Пленума на ВС и Костадинова, Р. Транспортни престъпления, 2012, с. 174-175 и цитираната там литература). Следователно, дейността по управление на МПС трябва да се разбира в широк смисъл, защото управлението обхваща цялостната дейност, която водачът извършва, както когато средството се намира в движение, така и когато е в неподвижно състояние или предстои да бъде напуснато. Това е така, защото водачът има задължения не само когато МПС е в движение, а и когато е в покой. Така например след спиране на МПС водачът е длъжен: а) да спре двигателя б) да включи предавателния механизъм на първа скорост или заден ход в зависимост от наклона на пътя в) да затегне ръчната спирачка и г) да го заключи. Преди потегляне водачът трябва да изключи от скорост предварителния механизъм, да задействува двигателя, да освободи ръчната спирачка и да включи на скорост – Решение № 11 от 26.01.1987 г. по н. д. № 565/86 г. на ВС, III н. о.

Ето защо в случая, дори и касаторът да не се е намирал върху чуждото АТВ, същият го е управлявал, съответно е имал качеството „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, без за същото АТВ да е бил сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, и така е нарушил разпоредбата на чл. 638, ал. 3 КЗ, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност.

По тези съображения съдът намира, че в случая не са налице поддържаните касационни основания, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като не взе участие по делото под каквато и да е форма.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 138/15.05.2023 г., постановено по АНД № 1068 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: