О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Гр.ПЛЕВЕН 14.06.2016 г.
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито
заседание на четиринадесети юни през две
хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при
секретаря………………………..………...........……..и в присъствието на
прокурора…….......................................………като
разгледа докладваното от
съдията Димитрова т.д.№21 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
На 15.02.2016 г. в Плевенски Окръжен
съд е постъпила искова молба, с която „****-гр.
Плевен е предявило срещу „****” ЕАД-гр. София иск по чл. 108 ЗС с петитум: да
бъде осъден ответника да отстъпи собствеността и предаде на ищеца владението
върху индивидуализираните в
исковата молба движими вещи с обща цена – 63 460 лв., находящи се в МВЕЦ „Горни
Дъбник”.
Ищецът твърди, че на 04.11.2004 г.
СНЦ”****”-гр. Плевен и „****”-гр. Плевен са сключили договор за гражданско
дружество, по силата на който са обединили дейността си за постигане на обща
цел – изграждане и експлоатация на МВЕЦ „Горни Дъбник” на язовира край с. Горни
Дъбник и на МВЕЦ „Витска елия” край гр. Плевен. Твърди още, че СНЦ”****”-гр.
Плевен се е съгласило да осигури инвестициите, проектните разработки,
съгласуването, оборудването и изграждането на МВЕЦ.
Ищецът твърди още, че 12.11.2004 г.
СНЦ”****”-гр. Плевен и ЕТ”****”-гр. Плевен
са сключили договор за гражданско дружество, по силата на който са
обединили дейността си за постигане на обща цел – изграждане и експлоатация на
МВЕЦ „Горни Дъбник” на язовира край с. Горни Дъбник. Твърди още, че ЕТ”****”-гр.
Плевен се е съгласил да финансира със свои пари и вещи строителството на МВЕЦ.
В исковата молба се сочи, че ЕТ”****”-гр.
Плевен със съгласието на „****”-гр. Плевен е изградил върху терен на
дружеството нова сграда за ЗРУ /пристройка към съществуващата помпена станция/
и трасе за кабелни канали. Сочи се, че ЕТ”****”-гр. Плевен е осигурил
технологичната комплектовка на МВЕЦ „Горни Дъбник” и я е въвел в експлоатация,
от която със съгласието на „****”-гр. Плевен е реализирал стопански доходи.
В исковата молба се твърди, че ЕТ”****”-гр.
Плевен е продал търговското си предприятие на „****”ЕООД-гр. Плевен, след което
е бил заличен от ТР. Тези обстоятелства са вписани в ТР с решение №649 от
15.05.2006 г. по ф.д. №468/1994 г. по описа на Плевенски Окръжен съд.
Ищецът твърди, че въз основа на
предизвестие с изх. №492/26.08.2015 г., отправено от „****” ЕАД, КЛОН СРЕДЕН ДУНАВ-гр.
Плевен действието на договора от 04.11.2004 г. е прекратено. В т.вр. на
05.10.2015 г. е съставен приемо-предавателен протокол, който според ищеца,
удостоверява предаването на фактическата власт върху оборудването и
съоръженията в МВЕЦ „Горни Дъбник” от СНЦ”****”-гр. Плевен на „****” ЕАД КЛОН
СРЕДЕН ДУНАВ-гр. Плевен. Дефакто обаче приемо-предавателния протокол е подписан
от „****” ЕАД КЛОН СРЕДЕН ДУНАВ-гр. Плевен за „предал“ и от СНЦ”****”-гр.
Плевен – за „приел“.
Ищецът твърди, че е заявил на
ответника, че технологичното оборудване на МВЕЦ „Горни Дъбник” е негова
собственост и че е поискал предаването му или сключването на договор за
покупко-продажбата му, но ответникът не е откликнал на така отправените покани.
В допълнителната искова молба се
твърди, че по силата на споразумение от 19.11.2015 г., СНЦ”****”-гр. Плевен и „****”ЕООД-гр.
Плевен са се споразумели да прекратят гражданското дружество, образувано от тях
съгласно договора от 12.11.2004 г., както и че намиращото се в държане на „****”
ЕАД, КЛОН СРЕДЕН ДУНАВ-гр. Плевен технологично оборудване на МВЕЦ „Горни
Дъбник” е собственост на „****”ЕООД-гр.
Плевен.
В отговора на исковата молба „****”
ЕАД твърди, че няма преки отношения между ищеца и „****” ЕАД, КЛОН СРЕДЕН
ДУНАВ-гр. Плевен, които да обосновават приложението на чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК, респ. местната компетентност на Плевенски Окръжен съд като съд по
местонахождението на клона. Направено е възражение за липса на местна
подсъдност и е поискано по силата на чл.108, ал.1, изр.1 във р. с чл.105 от ГПК
настоящото дело да бъде прекратено, а исковата молба – изпратена за разглеждане
на СГС.
Освен това ответникът е направили
възражение по чл.369, ал.1 от ГПК, твърдейки, че спора не касае право или
правно отношение, породено или отнасящо се до търговска сделка.
Родовата подсъдност е абсолютна
процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и то преди да разпореди
да бъдат връчени на ответника препис от исковата молба и приложенията към нея.
В случая общата стойност на процесните движими вещи, съставляващи като
съвкупност технологично оборудване на МВЕЦ, е 63 460 лв., което означава,
че съгласно чл.104, т.4 от ГПК предявеният иск е родово подсъден на Окръжния
съд.
Местната подсъдност е относителна
процесуална предпоставка, за която съдът следи само при съответно възражение на
ответника. Това възражение се прави при стартирала вече размяна на съдебните
книжа и едва когато тя приключи, съдът се произнася по него. В случая в
допълнителната искова молба ищецът не е взел категорично отношение по
основателността на възражението, че Плевенски Окръжен съд не е местно
компетентен да разгледа делото. В допълнителния отговор ответникът е доразвил
възражението си, твърдейки, че при липсата на какъвто и да било договор между
неговия клон и ищеца, не може да се говори за преки отношения по смисъла на
чл.108, ал.1, изр.2 от ГПК. Плевенски Окръжен съд споделя тази теза на
ответника. Преки отношения могат да възникнат само по волята и на двете страни,
обективирана в договор, споразумение или друг двустранен акт. Такъв в случая
безспорно не е налице.
Въпросът дали спора е търговски или
не може да бъде повдигнат от ответника най-късно с отговора на исковата молба
или от съда служебно в същия срок. В случая възражението, че делото следва да
бъде разгледано по общия ред е направено в отговора на ответника. Настоящият
съдия-докладчик не споделя извода на предходния съдия-докладчик, че договорите
за гражданско дружество по чл.357 от ЗЗД, от прекратяване действието на които ищецът
и ответникът черпят претенциите си, са търговски сделки.
Съгласно съдебната практика,
обективирана напр. в Определение № 39 от 19.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №
423/2008 г., II т. о., ТК, дружеството по чл. 357 и сл. от ЗЗД не предполага насрещни права и
задължения между съдружниците и затова договора за гражданско дружество може да
се разглежда като разновидност на едностранната сделка. Тъй като търговски са
само тези едностранни сделки, които законът – в частност чл. 1 от ТЗ определя като абсолютни, несъмнено договорът
за гражданско дружество не попада сред лимитативно изброените в посочената разпоредба сделки.
Аргумент в подкрепа на тезата, че
договора за гражданско дружество не е търговска сделка, може да бъде почерпен и
от Решение № 404 от 9.07.2008 г. на ВКС по т. д. № 976/2007 г., II т. о., ТК,
според което договорът за консорциум, организиран под формата на гражданско
дружество, не е търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 ТЗ и парично вземане, произтичащо от
него, не е основание за откриване на производство по несъстоятелност.
В заключение – според настоящия
съдия-докладчик, в случая не само, че по принцип договорите за гражданско
дружество не са търговски сделки, а и конкретно между страните няма сключен
такъв договор, при прекратяването на който да възникне спор за собствеността на
използваните в съвместната дейност движими вещи.
С оглед гореизложеното, Плевенски
Окръжен съд в настоящия си състав намира, че производството по т.д. №21/2016 г.
следва да бъде прекратено, а делото изпратено по подсъдност на СГС за разглеждане
по общия ред.
Водим от горното и на основание
чл.118 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д. №21/2016 г. по описа на Плевенски Окръжен съд и
ИЗПРАЩА делото
по подсъдност на Софийски Градски съд за разглеждане по общия ред.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба пред ВТАС в 1-седмичен срок от връчването
му.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: