Решение по дело №2267/2019 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  12.12.2019 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Анелия Маркова

                                                                          мл.с. Марина Гюрова    

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в. гр.дело № 2267 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 11.10.2018 г. по гр.д. № 82458/17 г., СРС, І ГО, 51 с-в е признал за установено, че  Ц.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** 23 Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 249,76 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода от м.07.2014 г. до м.04.2015 г. в топлоснабден имот - апартамент 24, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб.номер 121365, ведно със законната лихва от 31.07.2017 г. до окончателното погасяване на на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 52642/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав, като е отхвърлил иска за горницата над 249,76 лева до претендираните 473,15 лева и за перио­да от м.05.2013 г. до м.06.2014 г., както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите 115,20 лева- обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.08.2014 г. до 26.07.2017 г., 13,03 лева - възнаграждение за услугата дялово разпреде­ление на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. и 3,57 лева - мораторна лихва върху сумата 13,03 лева за периода от 15.08.2014 г. до 26.07.2017г. Осъдил е Ц.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 208,91 лева - съдебни разноски в исковото производство, както и сумата 15,48 лева - съдебни разноски, направени в производството по ч.гр.д. 52642/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на адв. К. И. Б., ЕГН **********, сумата 176,14 лева - адвокатско възнаг­раждение за процесуално представителство на Ц.Д.Т. в настоящия процес. Осъдил е „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на адв. В. В. Т., ЕГН **********, сумата 176,14 лева - адвокатско възнаг­раждение за процесуално представителство на Ц.Д.Т. в производство­то по ч.гр.д. 52642/ 2017 г., по описа на Софийски районен съд, 51 състав.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Т.С. ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлавяно от изпълнителния директор С.Ч., чрез процесуалния представител юрисконсулт Михаела Кръстева в отхвърлителната част, а именно в частта, в която СРС е приел, че са погасени по давност дължими суми по фактури за период м.05.2013 г.-м.06.2014 г. Става дума за вземания за процесния период, които са обективирани в издадената фактура № **********/30.06.2014г., издадена със срок за плащане 15.08.2014 г., от който момент според въззивника /ищец започва да тече и давността. Заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК е подадено на 31.07.2017 г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен срок. Съгласно ОУ-чл.32, ал.1 от тях е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ/ в т.ч. и ответника/ са длъжни да заплащат дължимите суми по издадените фактури за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на издаването. С изтичане на последния ден от месеца ответникът е изпалнал в забава за тази сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно чл.22 от ОУ, клиентите дължат на продавача стойността на услугата  „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец. Претендираната сума, представляваща стойността на тази услуга, е дължима по издадени фактури от „Т.С.“ ЕАД във връзка с потреблението на ТЕ от клиента за процесния период. Тя е включена при предявяването на заявлението от „Топофикация София“ ЕАД към сумата по извлечение от сметки и по този начин е формирата крайната цена на иска за главницата. Върху сумата за услуга „дялово разпределение“ е начислена лихва до датата на изготвяне на извлечението от сметки. Последната сума е прибавена към лихвата, начислена за потребена ТЕ и по този начин е формирана крайната цена на иска по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Сумата за дялово разпределение е фактурирана в съответствие с договорните задължения между „Топофикация София“ ЕАД и ФДР и във връзка с този договор е настъпила суброгация в правата по отношение на процесното задължение. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Въззиваемият Ц.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** оспорва въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ****** срещу Ц.Д.Т.. Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че в периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. е доставял на ответника Ц.Д.Т. топлинна енергия в апар­тамент 24, находящ се в гр. София, ж.к. ******, аб.номер 121365, възли­заща на стойност 946,30 лева, която не е заплатена. Ответникът му дължи и обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.08.2014г. до  26.07.2017 г. в размер на 230,39 лева, възнаграждение за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. в размер на 26,05 лева и мораторна лихва върху последното за периода от 15.08.2014 г. до  26.07.2017 г., възлизаща на 7,14 лева. За тези вземания в полза на „Т.София” ЕАД срещу Ц.Д.Т. била издадена заповед за из­пълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 52642/ 2017 г., по описа на СРС, 51 състав, но от­ветникът възразил срещу част от сумите, поради което дружеството предявило искове­те, предмет на настоящото дело, с които иска да бъде признато за установено, че Ц.Д.Т. му дължи оспорения размер на вземанията, както следва: 473,15 лева - стойност на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата, 115,20 лева - обезщетение за забава за периода от 15.08.2014 г. до 26.07.2017 г.,  13.03 лева - възнаграждение за извършване на услуга­та дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 31.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и 3,57 лева - мораторна лихва върху сумата 13,03 лева за периода от 15.08.2014 г. до 26.07.2017 г.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

От събраните по делото писмени доказателства може да се направи извод, че ответникът, като собственик на процесния топлоснабден апартамент, се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.150, ал.1 от ЗЕ. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ / обн. ДВ 107/2003г./ и действалата преди нея норма на чл. 106а ал. 1 от ЗЕЕЕ / отм./ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР. Следователно между страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, съответно одобрение с Решение ОУ-026/11.05.2002г. на ДКЕВР и Решение № ОУ-067/12.12.2005г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда -етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 -чл.148/ и в действалите към процесния период Наредба за топлоснабдяването / отм./, Наредба № 2 от 28.05.2004 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.68 от 03.08.2004 год., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год. и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ и съответстващата норма в отм. ЗЕЕЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

По делото е била допусната и приета СТЕ, от чието заключение се установява, че за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е доставило в имота на Ц.Т. ТЕ на обща стойност 946,35 лв., поради което ответникът дължи тази сума. Предявеният иск за главница е само за част от тази сума, а именно 473,15 лв., тъй като дължимостта на остатъка от 473,15 лв.  е призната от ответника. Законосъобразно съдът е приел за основателно възражението на ответника, че част от задължението е погасено по давност. Вземането за стойността на потребената ТЕ е периодично и се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок. Според раздел VIII, чл. 33, ал. 1 от Общите условия на „Т.С.” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на клиенти в гр. София от 2008 г., действали в периода от м. 10.2013 г. до м.02.2014 г., потребителите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно общите условия на дружеството, приети с Решение по т. 1 от Протокол 53/ 28.03.2013 г. на Съ­вета на директорите на „Топлофикация С.” ЕАД, одобрени е Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР. публикувани през м.02.2014 г., потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в триде­сетдневен срок след публикуване на сметките им на интернет-сайта на дружеството- продавач. Ето защо, законосъобразно съдът е приел, че по отношение на вземанията за периода от м.05.2013 г. до м.02.2014 г. е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която предпис­ва, че давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а по отношение на вземанията за остатъка от исковия период намира приложение ал. 2 на чл. 114 ЗЗД, според която ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, тъй като публи­куването на сметките на интернет-сайта на ищцовото дружество представлява покана за плащане. Съгласно чл. 116, б. „б”, пр. 1 ЗЗД давностният срок се прекъсва с предявя­ване на иск, а според чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за установяване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за из­пълнение. В случая заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано от „Топлофикация Со­фия” ЕАД на 31.07.2017 г, поради което погасени по давност се явяват вземанията за периода от м.05.2013 г. до м.06.2014 г., тъй като последното взе­мане за м.06.2014 г. е възникнало на 01.07.2014 г. и към 31.07.2017 г. тригодишният давностен срок по отношение на него е изтекъл. Непогасените по давност вземания за стойността на топлинната енергия са за периода от м.07.2014 г. до м.04.2015 г. С възражението по чл. 414 ГПК Ц. Т. е признал дължимостта на сумата 473,15 лв. за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г., която е 1/2 от размера на цялото претендирано задължение, възражението за давност следва да бъде съобразено само по отношение на оспорената 1/2 част от задължението. Изводът е, че непогасеният по давност размер на задължението за периода м.07.2014 г. до м.04.2015 г. е 249,76 лева (1/2 от 499,52 лева), видно от заключението на съдебно-техническата експертиза, при съобразяване изравнителната сметка за този период, поради което и искът за главница се явява основателен за тази сума.

Законосъобразно съдът е посочил, че поради обстоятелството, че вземането за стойността на топлинната енергия за периода от м.05.2013г. до м.06.2014 г. е погасено по давност, то на основание чл. 119 ЗЗД погасено по давност е и вземането за обезщетение за забава върху него.  По отношение на вземанията за стойността на топлинната енергия за периода от м.07.2014 г. до м.04.2015 г. са приложими общите условия на „Топлофика­ция София” ЕАД от 2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 4 от тях продавачът на топлинната енергия начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само върху за­дълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, а именно само върху общо- дължимата сума за съответния отчетен период на база на изравнителната сметка. Сле­дователно по аргумент за противното от чл. 33, ал. 4 съдът намира, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху месечните прогнозни сметки за топлинна енергия за периода след влизането в сила на общите условия от 2014 г., а само за сумите, начислени след извършването на изравняването на топлинната енергия. Според чл. 33, ал. 2 от общите условия от 2014 г. последните суми следва да бъдат зап­латени в тридесетдневен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интер­нет-сайта на дружеството. От страна на ищеца обаче не са ангажирани доказателства за датата, на която сметките на ответника са били публикувани на интернет-страницата му. Изводът е, че не е доказано обстоятелството, че Ц. Т. е поставен в забава за изпълнението на задълженията за заплащане общата стой­ност на ползваната в имота топлинна енергия, определена след извършеното изравня­ване за периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г., и следователно не дължи мораторна лихва върху това вземане. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 115,20 лв. се явява неоснователен. Относно исковете за сумите 13,03 лева - възнаграждение за из­вършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.05.2013 г. до м.04.2015 г. и 3,57 лева - мораторна лихва върху сумата 13,03 лева за периода от 15.08.2014 г. до 26.07.2017 г., законосъобразно съдът е приел, че следва да бъдат отхвърлени, тъй като ищцовото дружество не е доказало, че ответникът е поел задължение да му заплаща възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия, договорения размер на възнаграждението, че в процесния период действително е било извършвано дялово разпределение, както и стойността на конкретно предоставените услуги, а също и дата­та, на която задължението за заплащане на възнаграждението е следвало да бъде изпъл­нено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.10.2018 г. по гр.дело № 82458/17г. по описа на СРС, І ГО, 51 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „П.и.“ ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.