Р Е Ш Е Н И Е
№724
гр. Русе, 19.04.2013 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски районен съд, ХІ - ти граждански състав в публично
заседание на петнадесети април, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря С.И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №8048 по
описа за 2012 год., за да се произнесе, съобрази следното:
В.М.К.
заявява, че на 06.03.2008г. получила призовка, според която следвало да се яви
на 18.03.2008г. в РПУ – гр.Исперих за извършване на процесуални действия -
привличане и разпит в качеството на обвиняем. Във връзка с предстоящите
следствени действия упълномощила адв.Р. Х. да я представлява в хода на
досъдебното производство и заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 100
лева. На посочената дата се явила в полицейското управление, където д. К.К. й
връчил постановление, с което предявил обвинение за извършено престъпление по
чл.206, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК затова, че през м.февруари 2005г. в гр.Исперих,
в съучастие с К.Н.К. (неин съпруг) противозаконно присвоила 20 шевни машини,
собственост на лизингова компания „Лидер” АД – гр.Пловдив, които владеела и
пазела. След привличането й в качеството на обвиняем и определяне мярка за
неотклонение „подписка”, дознателят пристъпил към разпит. Ищцата обяснила, че е
съдружник в „Ковачеви
В
хода на производството била осведомена, че същото е образувано на 19.11.2007г.
от РРП, но впоследствие преписката била изпратена по подсъдност в Районна
прокуратура – гр.Исперих. С постановление от 04.02.2008г. наблюдаващият
прокурор спрял досъдебното производство до установяване адреса на който
пребивава ищцата. Полицейският служител предупредил обвиняемата, че ако не
съдейства за установяване местонахождението на шевните машини, последиците за
нея биха могли да бъдат много сериозни.
На
19.05.2008г. дознателят предявил на В.К. материалите по делото, след което
изготвил обвинително заключение и изпратил дознание №46/2008г. на ИРП с мнение,
обвиняемата да бъде предадена на съд за извършено престъпление по чл.206, ал.1,
вр.чл.20, ал.2 НК. При предявяване досъдебното производство подчертал, че
предвиденото в НК наказание за посоченото престъпление е лишаване от свобода и
посъветвал ищцата да помисли дали да не се признае за виновна и да сключи
споразумение по реда на чл.381 НПК.
През
м.август 2008г. ИРП прекратила производството, предвид липсата на данни за
извършено престъпление от общ характер. С определение от 16.12.2008г.,
постановено по ЧНД №808/2008г. (потвърдено с определение от 08.04.2009г. по
ВЧНД №80/2009г. по описа на Окръжен съд – Разград), Районен съд – Разград
отменил постановлението за прекратяване на делото. Ищцата твърди, че в периода
от Коледните празници до м.април 2009г. е живяла под напрежение и стрес, в
очакване решението на въззивната инстанция. Многократно телефонирала до
наказателното деловодство на Окръжен съд – Разград, за да разбере резултата.
На
25.05.2009г. била призована за разпит в качеството на обвиняема. След
получаване на призовката, провела правна консултация с адв.К.Х. и адв.В.В.
които упълномощила като свои защитници и сключила договор за правна помощ, като
заплатила възнаграждение в размер на 200 лева. На 25.05.2009г. разпитът бил
проведен от дознател Б. Б., а на 01.06.2009г. материалите по делото били
предявени на ищцата, след което досъдебното производство било изпратено в
Районна прокуратура – гр.Исперих.
В
началото на м.август 2009г. ищцата получила постановление за „частично
прекратяване” на досъдебното производство. Наблюдаващият прокурор приел, че
липсват доказателства, от които може да се направи извод за участието на В.К. в
реализирането на договора за финансов лизинг и за разпореждане с описаните в постановлението
шевни машини, предмет на престъплението, с оглед което прекратил по отношение
на ищцата досъдебно производство №ЗМ ИХ 64/2008г. по описа на РУ на МВР –
гр.Исперих, респективно преписка с вх.№46/2008г. по описа на ИРП.
В.К.
сочи, че в период от една година и осем месеца е била обвинявана два пъти в
извършване на престъпление против собствеността и разпитвана неколкократно в
качеството на обвиняем. През цялото време твърдяла, че не е извършила
престъплението, в което е обвинена. Заявява, че вследствие образуваното
наказателно производство и привличането й в качеството на обвиняем са настъпили
съществени промени в живота й, засегнали по негативен начин душевния мир и
авторитета й в обществото. Незаконното обвинение накърнило достойнството и
личността й, породило стрес и негативни психологични страдания, отразило се
неблагоприятно на взаимоотношенията с близките й. След като била обвинена за
извършено престъпление от общ характер, ищцата изживяла силен психологически и
емоционален стрес. Това се отразило неблагоприятно на здравето й – не можела да
се храни пълноценно, поради което отслабнала драстично; имунната й система била
нестабилна, което довело да чести боледувания и неразположения.
Обстоятелството, че срещу нея е образувано досъдебно производство станало
достояние на нейни познати и приятели. Притеснявала се, че те ще променят
отношението си и ще подхождат с недоверие към нея. Ищцата твърди, че
авторитетът сред познатите й бил уронен. Преустановила контактите с
многобройните си приятели, с които преди да бъде обвинена общувала ежедневно.
Изпитвала срам и притеснение дори от родителите си, които няколко пъти
получавали призовки и се чувствали неудобно, тъй като в града се говорело, че
дъщеря им е обвиняема. Станала нервна и раздразнителна, не можела пълноценно да
се радва и грижи за малката си дъщеричка. Притеснявала се как да обясни
ситуацията на по-голямата си дъщеря, която непрекъснато питала: защо е угрижена
и притеснена; каква е причината да не посещават баба и дядо в гр.Исперих; какво
означава думата „призовка”.
Ищцата
счита, че след влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, повдигнатото и поддържано спрямо нея обвинение е
незаконно по смисъла на чл.2, ал.1, т.2, пр.2 ЗОДОВ, съгласно който Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието,
следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради
това, че деянието не е извършено от лицето или, че извършеното деяние не е
престъпление.
По
изложените съображения В.К. моли съда да постанови решение, с което да осъди
Прокуратурата на Република България да й заплати сумите: 1500 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 300 лева – обезщетение за причинени
имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ
характер, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 31.07.2009г.
до окончателното им изплащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Прокуратурата на
Република България оспорва ищцовите претенции по основание и размер. Счита, че
не са налице данни, от които може да се направи извод, че визираното от ищцата
постановление за прекратяване на досъдебното производство е влязло в сила.
Заявява, че липсват доказателства досежно твърденията за претърпени имуществени
и неимуществени вреди. Приема, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди е нереално завишено и не съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Обосновава този извод с тежестта на повдигнатото обвинение и обстоятелството,
че наказателното производство е протекло в разумен срок. Отчита факта, че по
отношение на В.К. е взета мярка за неотклонение „подписка”, която се явява
най-леката мярка за процесуална принуда, предвидена в НПК и същата не е
променила по никакъв начин живота на ищцата. Намира за неоснователна и
претенцията за заплащане сумата 300 лева – обезщетение за имуществени вреди,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка заявява, че
макар и облигационно, вземането за разноски следва да се реализира в
наказателния процес. По отношение претендираните лихви за забава, счита, че
липсват доказателства за датата, на която прокурорския акт е придобил
стабилност.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
К.Н.К. и В.М. К. сключили граждански брак на
05.05.2004г. след което ищцата приела фамилното име на съпруга – К..
Представеното
в заверен препис ДП №ЗМ ИХ 64/2008г. по описа на РУ на МВР – гр.Исперих е
образувано по жалба на И. Л. Ф. – и.д. на „Лизингова компания Лидер” –
гр.Пловдив. След извършена проверка от ОД „Полиция” – гр.Русе материалите по
преписката са изпратени по компетентност на Районна прокуратура – гр.Исперих. С
постановление от 18.03.2008г. В.М. К. е привлечена в качеството на обвиняема за
извършено престъпление по чл.206, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК и спрямо нея е взета
мярка за неотклонение „Подписка”. В последващия разпит обвиняемата е обяснила,
че е съдружник в „Ковачеви І” ООД, но не е запозната с делата на фирмата. В
тази връзка представила препис от трудова книжка, с която установява, че в
периода 2001г. – 2007г. е заемала длъжността „счетоводител” в „Аргус – ИЛ” ООД.
Следствените действия с ищцата са извършени в присъствието на упълномощения от
нея защитник – адв.Р. Х.. На 19.05.2008г. ОДП „Полицейско разследване” –
гр.Разград е изпратила материалите по делото на РП – гр.Исперих с мнение, К.К.
и В.К. да бъдат предадени на съд. С постановление на РП – гр.Исперих от
07.08.2008г. разследването по преписка вх.№46/2008г. по описа на ИРП е
прекратено. С определение от 16.12.2008г. постановлението е отменено, а делото -
върнато за извършване на конкретни процесуално – следствени действия. В хода на
досъдебното производство е проведена очна ставка между И. Ф., К.К. и В.К., на
която са присъствали упълномощените от ищцата защитници – адв.К.Х. и адв.В. В..
На 01.06.2009г. в присъствието на пълномощниците, материалите по делото са
предявени на В.К.. Впоследствие ДП е изпратено в Районна прокуратура –
гр.Исперих с мнение за прекратяване. С влязло в сила постановление от
31.07.2009г. досъдебно производство №ЗМ ИХ 64/2008г. по описа на РУ на МВР –
гр.Исперих е прекратено по спрямо В.К., като взетата по отношение обвиняемата
мярка за неотклонение е отменена.
Приложено е постановление от 11.12.2008г., с което се
установява, че ИД №20087600400194 образувано по молба на „Лизингова компания Лидер” – гр.Пловдив срещу
„Ковачеви –
От справка с изх.№3861/19.02.2013г. по описа на ЧСИ
Цветанка Георгиева е видно, че:
- ИД №20077600400104 е образувано въз основа на
обезпечителна заповед издадена на 17.01.2007г. от ОС – гр.Пловдив по търговско
дело №453/2006г. по описа на ПОС, с която е допуснато обезпечение на предявените
от „Лизингова компания Лидер” АД против „Ковачеви –
- ИД №20077600400332 е образувано въз основа на
изпълнителен лист от 27.04.2007г., издаден от ПОС по търговско дело №453/2006г.
в полза на „Лизингова компания Лиде” АД против „Ковачеви
В справката се сочи, че към настоящия момент
изпълнителните дела не са прекратени.
С
показанията Г. Д.И. и Х. Х.К. се установяват претърпените от ищцата
неимуществени вреди. Свидетелите твърдят, че преди образуване на досъдебното
производство В.К. е била общителна и лъчезарна. След повдигане на обвинението
свела контактите си до минимум и променила отношението към близките си.
Изпитвала неудобство, когато посещавала родителите си в гр.Исперих. Считала, че
хората в малкия град коментират образуваното срещу нея наказателно производство
и приемат, че тя е откраднала шевните машини. Вследствие притесненията и
дискомфорта, който изпитвала загубила апетит, спряла да се храни, отслабнала
драстично, страдала от безсъние, често плачела, обръщала значително по-малко
внимание на децата си. Неприятните изживявания довели до чести конфликти и
напрежение в семейството. След като досъдебното производство било прекратено,
ищцата се поуспокоила.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2,
ал.1, т.2, пр.2 ЗОДОВ.
За
да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ ищецът
следва да установи, че е претърпял имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от
незаконно повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление, като
наказателното производство е прекратено поради това, че деянието не е
извършено. Отговорността на правозащитните органи е обективна и възниква при наличие
на изчерпателно посочените в закона основания. Прекратяването на производството
спрямо ищцата, след като е било повдигнато обвинение за извършено престъпление
по чл.206, ал.1, вр.чл.20, ал.2 НК, е обективен факт, който се явява една от предпоставките
за основателността на иска. При наличие на тази хипотеза, законодателят
квалифицира обвинението като незаконно, независимо от обстоятелството, че
отделните процесуално – следствени действия са били извършени в съответствие с
правомощията на разследващия орган. Действията или бездействията на държавните
органи по смисъла на чл.1 и чл.2 ЗОДОВ са презумптивно правилни, поради което
за разлика от деликта, вината не се предполага. За уважаване на претенцията,
следва да е доказано по предвидения в закона ред, че те са били неправилни. В
случая това е влязлото в сила постановление за прекратяване на производството
срещу ищцата предвид липсата на доказателства за извършено от нея престъпление
от общ характер. Пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск е
Прокуратурата на Република България, като държавен орган, който има
правосубектност и чиито длъжности лица, с неправилни действия или бездействия
са причинили вреди на граждани. В този смисъл са дадените разяснения в ТР №3 от
22.04.2004г. на ОСГК на ВКС.
По
претенцията за неимуществени вреди:
Наказателното
преследване срещу ищцата е продължило приблизително година и половина, и е
оказало негативно отражение върху поведените, психиката и самочувствието й. С
показанията на свидетелите се установява, че от весел, контактен и лъчезарен
човек, В.К. е станала затворена и раздразнителна. Ограничила до минимум
социалните си контакти. Изпитвала неудобство дори когато посещава родителите
си. Вследствие притесненията и дискомфорта, загубила апетит, отслабнала
драстично, страдала от безсъние, обръщала значително по-малко внимание на
децата си. Неприятните изживявания довели до чести конфликти и напрежение в
семейството. Съдът кредитира показанията на свидетелите, които установяват
обстоятелства, свързани със състоянието на ищцата, тъй като последните са преки
очевидци на промените в поведението, физическото и психическото й състояние.
Съдът счита, че негативните последици върху личността на ищцата са пряка и
непосредствена последица от воденото срещу нея наказателно производство и
поддържано обвинение, което е било прекратено. Налице са предпоставките на чл.2,
ал.1, т.2, пр.2 ЗОДОВ, с оглед което претенцията за неимуществени вреди се
явява доказана по основание.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на дължимото обезщетение
се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства в случая са: периода, през който е продължило наказателното
преследване спрямо ищцата (година и половина); общественото и социалното й положение;
характера и тежестта на обвинението (за престъпление по чл.206, ал.1, вр.чл.20,
ал.2 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода” от една до шест
години); фактът, че незаконното обвинение е станало достояние на близки и
познати на ищцата; преживения стрес и негативни емоции. Неимуществените вреди
по същността си са неприятни психични изживявания на личността и се свеждат до
физически и емоционални болки и страдания. Обективно по делото е установено, че
вследствие незаконно поддържаното обвинение, през един значителен период от
време, В.К. изпитвала физически и психически дискомфорт; отслабнала драстично;
страдала от безсъние; ограничила не само социалните си контакти, но и тези с
близките си; нарушила се хармонията в семейните отношения. При така
установеното, съдът счита, че претендираното от ищцата обезщетение в размер на
1500 лева е съизмеримо с претърпените от нея неимуществени вреди и искът като
доказан следва да бъде уважен изцяло. Върху обезщетението следва да се присъди
и законна лихва, считано от датата на влизане в сила на определението, с което
наказателното производство е прекратено - 14.11.2009г.
По
претенцията за имуществени вреди:
Ищцата претендира такива в размер на 300 лева –
разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено в хода на наказателното
производство. От приложеното в заверен препис ДП №ЗМ ИХ 64/2008г. по описа на
РУ на МВР – гр.Исперих е видно, че първоначално В.К. е упълномощила адв.Р. Х.,
а впоследствие – адв.К.Х. и адв.В. В.. В приложените преписи от договорите за
правна помощ липсва информация за размера на заплатените адвокатски
възнаграждения, тъй като са фотокопирани само първите страници. Ответникът не
оспорва техния размер, а и същият е съобразен с Наредба №1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не се спори, че заплатените
от ищцата възнаграждения са в общ размер 300 лева.
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от
обвиняемия адвокатски хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното
производство, прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 НПК, представляват за
него имуществена вреда по смисъла на чл.2, ал.1 и чл.4 ЗОДОВ. В този смисъл е и
практиката на ВКС: решение №843/23.12.2009г., постановено по гражданско дело
№5235/2008г.; решение на ВКС, ІV г.о. №126/10.05.2010г., постановено по гражданско
дело №55/2009г.; решение №433/26.06.2010г., постановено по гражданско дело
№563/2009г. Цитираните решения на ВКС са постановени по реда на чл.290 ГПК и
имат задължителен характер. НПК урежда отговорността за разноски в
наказателното производство, които съдът определя по реда на чл.301, т.12 НПК,
но не предвижда възможност за лицето, спрямо което наказателното производство е
прекратено да претендира направените в хода на наказателното преследване
съдебни разноски.
В този смисъл съдът приема, че направените от ищцата
разходи, в хода на наказателното производство, за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева се явяват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение
на основание чл.4 ЗОДОВ. Тези
имуществени вреди са пряка последица от незаконното обвинение срещу ищцата и
подлежат на обезщетяване.
По изложените съображения съдът намира, че
предявеният иск като основателен следва да бъде уважен изцяло.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца разноски по делото в размер
на 410 лева – заплатена държавна такса и възнаграждение на редовно упълномощен
адвокат.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати
на В.М.К., ЕГН ********** *** сумите: 1500 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в
извършване на престъпление от общ характер; 300 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди от незаконно
обвинение в извършване на престъпление от общ характер, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 14.11.2009г. до окончателното им изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 410 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: