Решение по дело №4305/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 778
Дата: 2 март 2020 г.
Съдия: Анета Александрова Трайкова
Дело: 20195330104305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 778

гр. Пловдив, 02.03.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4305 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството по делото е образувано по искова молба на  „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, против Ж.М.Й., с ЕГН **********.

         Ищецът твърди, че на 14.09.2016 г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, като Кредитор и ответницата като Кредитополучател е сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № *******, като кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя с в размер на сумата, посочена в поле „Размер на кредита, който представлява сбор от следните компоненти: обща цена на стоките от 1419 лева и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията" в размер на 178,79лв. Страните са постигнали съгласие, размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията" да бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска, посочена в поле „месечна погасителна вноска". Така, общият размер на кредита е в размер на 1597,79 лв., който включва в себе си обща цена на стоките и размера на застрахователната премия по застраховка „Защита на плащанията", която сума Кредитополучателят се е задължил да заплати на Кредитора на 18 броя равни части, които са включени в размера на всяка отделна месечна погасителна вноска. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят се съгласил предоставеният му с договора потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен Търговски партньор на Кредитодателя. Общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 2000,34 лева , а договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 402,55 лева. На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 20.03.2018 г., на 18 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по 111,13 лева, при първа погасителна вноска 20.10.2016 г., съгласно погасителен план посочен в Договора за кредит, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска. Срокът на договора е изтекъл на 20.03.2018 г. с последната погасителна вноска. Съгласно условията към договор за кредит за покупка на стоки или услуги, при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода от 21.06.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 125,74 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска.

                Ищецът твърди, че на  17.11.2017 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *********** дата ****** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и Ж.М.Й. е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ******* изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът за кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било упълномощило „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017Г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително писмо с Изх.№ **********. за станалата продажба на вземания, чрез Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Писмото се върна в цялост като неполучено. Ищцовото дружество изпрати повторно уведомително писмо с изх.№ ********** от ******** г. чрез куриер на посочения в договора за кредит адрес на длъжника. Към момента на подаване на настоящата искова молба, обратната разписка не се е върнала с резултата от връчването.

Към настоящата искова молба е представено копие от уведомлението за извършената цесия от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Изх*********** от ******** г., което да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към нея. и което съставлява надлежно съобщаване на ответника за цесията, като съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.

         Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответника, по което било образувано ч. гр. д. № 17402/2018 г., II с-в по описа на Районен съд - Пловдив, по което била издадена заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, като заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се е явил в съда да получи книжата по делото, което от своя страна обуславя правния  интерес на ищеца от подаването на настоящата искова молба. Претендират се законна лихва върху главницата и разноски за заповедното и исковото производство.

            В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника адв. В.  Оспорва исковете като неоснователни. Оспорва редовността на извършената цесия и уведомяването на длъжника за нея. Оспорва се задължението на ответника по договора за кредит, доколкото същият не бил получил предоставената сума и не бил подписал  договора за кредит за покупка на стоки или услуги с № **********.

            Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

            Правната квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е: - чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл. 99 ЗЗД, чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК във вр. с чл. 86 ЗЗД и чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК.

            Приложено е ч. гр. д. № 17402/2018г. на ПРС, ІІ гр.с., от което се установява, че по заявление на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Ж.М.Й., с ЕГН ********** за вземанията, предмет на настоящия иск. Изпратено е съобщение до заявителя с указанията по чл. 415 ГПК. Искът е предявен в срока по чл. 415 от ГПК. Изложеното сочи, че за ищеца е налице правен интерес от предявения установителен иск по чл. 422 ГПК и същият е процесуално допустим.

            Между БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, и ответника е подписан договор за договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № ***********.,   по силата на който ответникът се е съгласил предоставения му с договора потр. кредит от 1469 лева да бъде изплатен пряко на упълномощения търговски парньор, като  е финансирана покупката на стока – смартфон марка ********** модел ********** – 1 брой на обща цена от 1469 лева, при уговорени  ГПР от 33,31% и лихвен процент от 29,09%, като общата стойност на плащанията възлиза на 2050,34 лева, който е следвало да се върне на 18 месечни погасителни вноски всяка в размер на 111,13 лева.

            Представен е сертификат № **************., сключен с посредничеството на „Директ Сървисис“ ЕАД, от който се установява сключването на застраховка „Защита на плащанията“, с който е застрахована стока - смартфон марка ****** модел *********** – 1 брой на обща цена от 1469 лева, като застрахованото лице –ответницата по делото, е подписала сертификата и е удостоверила, че е приела общите условия на застраховката „Защита на плащанията“ и че  е получила застрахователния сертификат. Застрахователната премия от 178,79 лева е включена в общата стойност на плащанията.

             Представени са заверен препис от фактура № ******** от ***********., издадена от ********* с получател ответницата и заверен препис от фискален бон от същата дата, удостоверяващи закупуването и заплащането на смартфон марка *******, модел ************** – 1 брой за сумата от 1469 лева. Оригиналите на тези документи не са били представени от кредитора, тъй като те са били предадени на ответницата при получаването на стоката, закупена с кредита.

          Относно предоставянето на сумата от 1469 лева от кредитора на ответницата е била назначена и изслушана ССЕ, от която се установява, че кредитът е бил усвоен от ответницата на 14.09.2016г., като неплатената главница възлиза на 1005,56 лева, а на мор. лихва за периода 21.06.2017г. до 05.11.2018г. е в размер на 140,50 лева.  Страните са уговорили, че при забава на плащането, на която и да е погасителна вноска, кредитополучателят дължи на кредитодателя законната лихва за всеки ден забава.

          Установява се също така от изслушаната СГре с вещото лице М.С., която не е била оспорена от страните, че договорът за кредит и фактурата са подписани от ответницата, ето защо възраженията на ответницата, че договорът и фактурата не били подписани от нея са неоснователни.  

            Вземанията по процесния договор са цедирани от БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017г., като под № 18 от приложението е посочен номер на договора, датата на договора и името и ЕГН-то на кредитополучателя /виж л. 24 от делото/, ерго индивидуализиран е кредитополучателят. В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора.  Към приложенията на исковата молба е представено уведомително писмо с изх. № ************* за извършено прехвърляне на вземания от цедента чрез цесионера до длъжницата. Представени са доказателства за упълномощаването на цесионера от цедента да уведоми длъжника от името на стария кредитор за цесията на вземането. Уведомлението, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника /виж решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о./. Осъщественото връчване на назначения на ответника особен представител на съобщаването за извършената цесия е валидно и е породило своите правни последици, т.к. същият е назначен да охранява правата на длъжника и би могъл валидно да получава материалноправни изявления  от ищеца, свързани със съществуването на материално правоотношение, като единственото ограничение за особения представител е извършването на действия на разпореждане с предмета на делото, каквото приемане на съобщаването на цесията не е. Освен това длъжникът би могъл да възразява срещу липсата на уведомяване само в хипотезата, когато твърди, че е платил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението.

            Предвид изложеното съдът намира, че в настоящото производство се установява, наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за покупка на стоки или услуги с № CREX- ************** както и договор за цесия, по който е цедирано вземането произтичащо от процесния договор за покупка на стоки или услуги, за което прехвърляне ответникът е надлежно уведомен в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея, ето защо ищецът е материалноправно легитимиран да претендира всички вземания въз основа на договор за потребителски кредит. Размерите на вземанията са установени от изслушаната експертиза, като е доказано и усвояването на кредита от ответницата по делото.

По разноските:

   С оглед изхода от спора, разноски се дължат на ищеца. За исковото производство разноските на ищеца са общо 660 лева, а за заповедното производство са общо 75 лева.

На особения представител следва да се заплати възнаграждение в размер на 310 лева.

Така мотивиран, съдът,

                     РЕШИ:

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Ж.М.Й., с ЕГН **********, искове по член 422 ГПК вр. с член 415 ГПК относно дължимостта на  следните суми, произтичащи от договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX- 13896478/14.09.2016г., сключен от длъжника с БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД,  вземанията по който са прехвърлени на 17.11.2017г. с Приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 27.07.2017г. на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД следните суми: 1005,56 лева, представляваща дължима главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 05.11.2018 г. до окончателното изплащане; обезщетение за забава за периода от 21.06.2017 г. – 05.11.2018 г.. в размер на 125,74 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 17402/2018г. по описа на ПРС, ІІ гр. с-в.

            ОСЪЖДА Ж.М.Й., с ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“  ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 разноски в заповедното производство в размер на 75 лева и разноски в исковото производство в размер на 660 лева.

            На особения представител на ответника адв. Г. М.– В. да се издаде РКО за сумата от 310 лева.

           Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                      Районен съдия: /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала.

Секретар: Н.Н.