Р Е
Ш Е Н
И Е № 260029
гр. Пловдив, 08.03.2021
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,
ІІ граждански състав, в открито заседание на осми февруари две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
при участието на секретаря АННА СТОЯНОВА и на прокурора ИВАН
ПЕРПЕЛОВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВ въззивно гражданско дело
№ 17/2021 г., намира за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273
от ГПК.
Постъпила е Постъпила е въззивна жалба вх. № 262817/16.11.2020 г. от П. на Р.Б.против
решение № 260056/04.11.2020г., постановено по г. д. № 418/2020 г. по описа на
ОС – Х. в частта, с която П.та е осъдена да заплати на Д.А.Р. ЕГН **********,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 70 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 3, т. 4, предл. първо от НК, по което е оправдан с присъда № 29/9.05.2019 г.,
постановена по НОХД № 583/2018 г. по описа на РС - С., потвърдена с решение №
124/07.10.2019 г. по ВНОХД № 399/2019 г. по описа на ОС – Х., в сила от 07.10.2019
г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.10.2019 г. до окончателното
изплащане.
Жалбоподателят моли
съда да постанови решение, с което да намали присъденото обезщетение.
Ответникът счита, че
тези въззивна жалба е неоснователна. Претендира разноски.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 262966/20.11.2020 г. от Д.А.Р. ЕГН **********
против решение № 260056/04.11.2020 г., постановено по г. д. № 418/2020 г. по
описа на ОС – Х. в частта, с която е отхвърлена претенцията за осъждане на П.та
да заплати,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от над размера от 70 000.00
лева до пълния предявен размер от 100 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение
за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, т. 4, предл.
първо от НК, по което е оправдан с присъда № 29/9.05.2019 г., постановена по
НОХД № 583/2018 г. по описа на РС - С., потвърдена с решение № 124/07.10.2019
г. по ВНОХД № 399/2019 г. по описа на ОС – Х., в сила от 07.10.2019 г.
Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното и да уважи исковата претенция в пълен
размер. Претендира разноски при условията на чл. 38 от ЗА.
Ответник П. на Р.Б.счита, че жалбата е
неоснователна.
Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ.
Предявени
от Д.А.Р.
ЕГН ********** *** против П. на Р. Б..
Ищецът моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплати сумата от 100 000.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от
незаконно обвинение за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1,
т. 3, т. 4, предл. първо от НК, по което е оправдан с присъда № 29/9.05.2019 г.,
постановена по НОХД № 583/2018 г. по описа на РС - С., потвърдена с решение №
124/07.10.2019 г. по ВНОХД № 399/2019 г. по описа на ОС – Х., в сила от 07.10.2019
г., ведно със законната лихва върху сумата от 07.10.2019
г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 38 от ЗА.
Ответникът не признава иска.
В исковата молба се
твърди, че против Р. е водено наказателно производство за престъпление по чл. 195,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, т. 4, предл. първо от НК, по което е оправдан с присъда
№ 29/9.05.2019 г., постановена по НОХД № 583/2018 г. по описа на РС - С.,
потвърдена с решение № 124/07.10.2019 г. по ВНОХД № 399/2019 г. по описа на ОС
– Х., в сила от 07.10.2019 г.
Тези обстоятелства не
са спорни и се доказват от приетите документи от наказателното дело.
Наказателното производство против Р. е
продължило около 11 години.
Няма твърдения или доказателства за
взети мерки за процесуална принуда.
При тази фактическа
обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004
г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и П.та
следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия
размер.
В исковата молба се
твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство Р. е претърпяла
значителни неимуществени вреди: коренно се променили
душевният му мир, начинът му на живот, с който бил свикнал и който харесвал,
семейната обстановка и приятелската среда, характерът му. Въпреки последвалата
оправдателна присъда, добрата му репутация в обществото, била изгубена
безвъзвратно. Доверието на хората в него, градените с години приятелства,
доброто му име и уважението, с които се ползвал сред познати, колеги и
приятели, били разрушени. Настъпили характерови промени в негативна насока, които
правят невъзможно възстановяването на предишния му начин на живот и светоусещане.
Бил шокиран от повдигнато обвинение за деянието, което не е осъществил, изпитал
изключително силен стрес, тъй като за престъплението, в което бил обвинен,
законът предвиждал наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години,
както и възможност за конфискация до 1/2 от имуществото му. Мисълта за
вероятност от осъждане и попадане в затвора за дълъг период, била смазваща.
Докато траел процесът не могъл да се отърси от стреса; напротив – с всяко
следващо явяване пред ВОП, както и с всяко следващо съдебно заседание, страхът
се засилвал. Затворил в себе си, не желаел да се среща с никого, престанал да
посещава обществени места, изолирал се от приятелите си, срамувал се да се
покажа пред хората. От друга страна приятелите и познатите му също започнали да
странят от него и да го отбягват, престанал да получава покани за съвместни
сбирки. Случаят станал общественоизвестен в С., където всички се познавали и
информацията се разпространявала мълниеносно. Чувствал се безкрайно унизен. При
всеки случаен разговор с някого се повдигал въпросът за кражбата, в която участвал,
изразявало се съчувствие, посрещали снизходително или с насмешка обясненията,
че не участвал в кражба. Необходимостта да се оправдава не само пред
следствените и съдебни органи, а и пред останалите хора, да търпи подмятания и
да бъде унижаван, при това без да го е заслужил, събудила у него омраза към обществото
и хората въобще. Останал безработен и липсата на трудова ангажираност и бездействието
допълнително го напрягали и депресирали.
Всяка статия по случая допълнително задълбочавала депресията му и
пробуждала тежки кризи на душевно разстройство. В такава обстановка из
околността, ищецът се движил със самочувствието на предварително осъден и
унизен, публично порицан престъпник, за когото е въпрос само на време да влезе
в затвора. Това го потискало и засилвало страха от произнасянето на присъдата.
Потискал го срамът, който изпитват роднините и фактическата му съпруга от него,
представял си мрачното бъдеще на семейството - неговите жена и деца, които също
щели да се срамуват от него, ако бъде осъден за кражба, а децата дори да бъдат
обект на подигравки от другарчетата си; как евентуалната конфискация на
имуществото му, наред с това, че няма да може да ги подпомага финансово, ги
обричало на мизерия, което да доведе до състояния на болезнено страдание.
Дълбока мъка причинявала мисълта, че съществува вероятност да не може да се
радва и наслаждава на първите години от развитието на децата си.
Няма спор, че, към
момента на извършване на твърдяното престъпление Р. е заемал длъжност „Полицай
– старши полицай“ в група „Патрули за съпровождане на влакове“, сектор
„Охранителна полиция“ на РУТП към отдел „Транспортна полиция“ при ГДППООРП и е
бил дисциплинарно уволнен на 08.08.2007 г.
Видно от
представените копия от публикации (л. 111 – 171 от делото на ОС), обществото е
било осведомено обстойно и продължително от средствата за масова информация за
обвинението и воденото наказателно производство против Р., включително за
оправдаването.
Според показанията на
свидетел Ц. (л. 203 – 204 от делото на ОС), която е във фактическо съжителство на ищеца, последният бил уволнен от работа през 2009
г. заради повдигнатото му обвинение. След това имал проблем да си намери работа
и бил възстановен на работа през 2013/2014 г. в транспортна полиция, но бил
назначен с работно място в гр. С. З. и пътувал до дам и обратно до гр. С. за
всяка смяна. След това отново бил преместен на гарата в гр. С.. Ищецът се
съгласил да имат деца, не могъл да се зарадва на първото им дете. Не бил същият,
не искал да излиза никъде и се притеснявал от хорските приказки. Местната преса
обсъждала делото с имена, а градът бил малък и всички се знаели. Техни познати
се отдръпнали и отношението към ищеца се било променило. Ищецът отказвал да има
близост с двете им деца, защото можел да влезе в затвора и те щели да израснат
без баща. Дори дете от градината на сина им било казало, че баща му бил крадец,
от което последвало сбиване между децата. Ищецът имал трудни състояния и
първото им дете се родило в хода на делото. Тежко бил преживял наказателния
процес и отказвал консултация с психолог; трудно се адаптирал към колектива в
гр. С. З., а след като се върнал отново в С., пак странели от него. Публикациите
в местния вестник му се отразявали и не искал да излиза никъде, като дори се
карал със свидетелката, затварял се в стаята и четял публикациите, ставал
непоносим при пристигане на призовка. Хората говорели и коментирали, което
ядосвало ищеца. През годините ищецът се бил променил и имало периоди, в които
отказвал да контактува както с нея, така и с децата, а преди обвинението бил
весел човек, симпатяга, перфектен за нея.
Видно от показанията на свидетел П.. (л. 205 от делото на ОС), познавал се с
ищеца от 6 – 7 годишна възраст и все още били приятели. Посочва, че ищецът бил
уволнен още преди повдигане на обвинението и близо 6 години бил без работа
докато бъде възстановен през 2013 г. Ищецът бил уплашен и притеснен да не влезе
в затвора, което било и най-големият му страх. Сринал се тотално и не искал да
се срещат, затова и рядко се виждали, а само се чували. Постоянно се пишело по
вестниците, а всичко се знаело, тъй като С. е малък. Не можел да се покаже, защото
всички го разпитвали. Ищецът се променил, преживял тежко производството, стоял
си вкъщи, а и не могъл да си намери работа, защото нямало кой да го вземе и
нямало някой да не знае за делото. Всичко това се отразило и на семейството,
като в най-хубавите си години ищецът не можел да излезе; ищецът бил човек за
пример преди случката. Хората смятали него и останалите подсъдими за крадци.
Според показанията на свидетел Н. (л. 205 от делото на ОС), който е приятел
на ищеца, той бил съпричастен към състоянието на последния, тъй като бил
обвиняем наред с него. Ищецът бил уволнен и дълго време не могъл да си намери
работа, защото никой не го искал. Свидетелят излага още, че ищецът започнал
много да пие, имал пиянски истории вкъщи и децата го избягвали; дори жена му на
няколко пъти била готова да си тръгне с децата. Били приятелски семейства и
когато излизали заедно, хората ги коментирали, дори ги подигравали дали имат
телевизори за продаване. Сега ищецът бил по-спокоен. Имало статии и публикации
след всяко заседание в местната преса и въпреки че били оправдани, отношението
на хората не било както преди обвинението.
По делото няма твърдения
или доказателства за влошено общо или психическо здраве на ищеца в резултата от
воденото наказателно производство.
При тази фактическа обстановка
(продължителност на наказателно производство, обвинение за престъпление, което
е тежко, длъжностното качество към момента на твърдяното престъпление и най -
вече като служител в правоохранителните органи, липсата на мерки за неотклонение,
липса на медицински доказателства за здравословно, включително психическо
състояние, личните притеснения, обстойното и продължително медийното отразяване
на делото, включително и относно оправдаването, частичното възстановяване на
състоянието) и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата
инстанция намира, че сумата от 40 000.00 лева е най – адекватен паричен
еквивалент на претърпените неимуществени вреди от цялото наказателно производство,
приключило с оправдателна присъда и следва да бъде присъдена на ищеца.
Не до тези правни изводи е достигнал
първоинстанционният съд, поради което обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта над размера от 40 000.00 лева до 70 000.00 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди. В частта над 70 000.00 лева
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78
от ГПК следва да бъде осъдена П. на Р.Б.да заплати на адвокат И.А.И. ЕГН **********
***, в качеството на процесуален представител на Д.А.Р.
ЕГН ********** сумата от 3 460.00 (три хиляди четиристотин и шестдесет)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред двете
инстанции, съразмерно с уважената част на иска, определено по реда на чл. 38 от
Закона за адвокатурата.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 260056/04.11.2020г., постановено по
г. д. № 418/2020 г. по описа на ОС – Х. в частта, с която П.та е осъдена да
заплати на Д.А.Р.
ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата над размера от
40 000.00 лева до присъдения размер от 70 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение
за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, т. 4, предл.
първо от НК, по което е оправдан с присъда № 29/9.05.2019 г., постановена по
НОХД № 583/2018 г. по описа на РС - С., потвърдена с решение № 124/07.10.2019
г. по ВНОХД № 399/2019 г. по описа на ОС – Х., в сила от 07.10.2019 г. и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.А.Р.
ЕГН ********** *** за осъждане
на П.та да му заплати,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата над размера от 40 000.00
лева до размера от 70 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение за извършване на престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3, т. 4,
предл. първо от НК, по което е оправдан с присъда № 29/9.05.2019 г.,
постановена по НОХД № 583/2018 г. по описа на РС - С., потвърдена с решение №
124/07.10.2019 г. по ВНОХД № 399/2019 г. по описа на ОС – Х., в сила от 07.10.2019
г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260056/04.11.2020г., постановено по г. д. № 418/2020 г. по описа на ОС – Х..
ОСЪЖДА П. на Р.Б.да заплати на адвокат И.А.И.
ЕГН ********** ***, в качеството на процесуален представител на Д.А.Р. ЕГН ********** сумата от 3 460.00 (три хиляди четиристотин
и шестдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за производството
пред двете инстанции, съразмерно с уважената част на иска, определено по реда
на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Преписи от решението да бъдат връчени
на страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщаването, при
наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: