Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260083/25.02. Година 2021 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На двадесет и четвърти февруари Година 2021
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00109 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 4022379 на ОД на МВР Перник, с който на Т.К., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Булкос БГ” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
По изложени в жалбата бланкетни доводи жалбоподателят моли ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Лично не участва в хода на съдебното производство. За същото е ангажирал за свой процесуален представител адв. М.К. от АК Пловдив, който е депозирал по делото допълнителни писмени мотиви за отмяна на обжалвания акт, с които прави оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и иска присъждане на направени по делото разноски. Адв. К. не участва лично в хода на съдебното производство.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок и от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е основателна.
От фактическа страна:
На 02.10.2020 г. в 11:40 часа на път І-6, км 86+300 преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0 заснело движещият се в посока към гр. Радомир лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *******със скорост от 92 км/ч.
При направена справка по регистрацията
на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена е собственост на „Булкос БГ” ЕООД, ЕИК *******, чийто законен представител е
именно жалбоподателя. В отсъствие на последния, съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП е издаден срещу него процесния ЕФ, с който отчетената
скорост била редуцирана на 89 км/ч,
предвид приспадане на допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение
било с 29 км/ч, поради което и за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1
от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от
същия закон административно наказание глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят
не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.6 от ЗДвП, а
обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *******е собственост на „Булкос БГ” ЕООД, което не се и оспорва от жалбоподателя, в качеството му на законен представител на търговското дружество.
Съдът кредитира към доказателствения материал удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта № 17.09.5126 на Български институт по метрология, удостоверяващо, че е вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол за проверка № 52-С-ИСИС/30.09.2019 г. на Български институт по метрология, протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, писмо изх. № 11-00-65 от 16.02.2021 г. на Областно пътно управление Перник, че км 86+300 на път І-6 попада в рамките на населеното място гр. Перник, като ограничението на скоростта в участъка е въведено с пътен знак В26 и е с цифрово означение 80 км/ч, който е позициониран 20 метра преди конкретния км 86+300.
От правна страна:
Не е спорно, че лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег. № *******е собственост на „Булкос БГ” ЕООД, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 2 от ЗДвП е била ангажирана административнонаказателна отговорност на жалбоподателя в качеството му на законен представител на търговеца. От страна на Т.К. не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е посочено в издадения ЕФ. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
За използване на системата за видеоконтрол на процесното място, за което е издаден обжалвания ЕФ по административнонаказателната преписка е представен протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което подписвайки го декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила. В приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с рег. № 1158р-9188 от 12.10.2020 г. липсват данни кое физическо лице е попълнило отразените в него факти, тъй като не са посочени имената на същото, както и липсва положен подпис от него, което е довело до опорочаване на функциите му на официален удостоверителен документ относно обстоятелството, че автоматизираното техническо средство е било позиционирано на процесното място, както и че същото е използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства. При това положение отразените в протокола факти не следва да се приемат за доказани, включително и че представения снимков материал – снимка № 11743D0/0294893 е изготвена съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и тя не може да се ползва като годно доказателствено средство. При така изложените съображения ангажирането на отговорността на жалбоподателя, въпреки липсата на доказване от страна на наказващия орган на горните обстоятелства, води до съществено нарушаване правото на защита на дееца. Административнонаказателната отговорност от своя страна не може и да бъде осъществена въз основа на предположения, поради което недоказването по несъмнен и категоричен начин на извършеното нарушение води до отмяна на процесния ЕФ.
За пълнота на изложеното съдът намира за необходимо да отбележи, че при описанието на нарушението в обжалвания фиш и на
съответната нарушена правна норма, са допуснати други съществени процесуални
нарушения, което е довело до невъзможност да се формира по несъмнен начин извод
досежно правилността на дадената квалификация на деянието и да се направи извод
законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма, като съображенията
са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е неправилно и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП във връзка с посочване мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на мястото на което е било извършено нарушението е записано следното: Общ. Перник път І-6 км 86+300, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26 за извън населено място. Съдът не може да приеме за установен факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена в извън населено място, което е обективен елемент на нарушението, тъй като от приобщеното по делото като писмено доказателство писмо изх. № 11-00-65 от 16.02.2021 г. на Областно пътно управление Перник, ведно с приложената към него схема за организация на движението в процесния участък, се установява, че посочения км 86+300 попада в рамките на населеното място гр. Перник.
Предвид визираното по-горе несъотвествие на вписаните данни в ЕФ за местонахождението на заснемащото устройство в рамките на община Перник спрямо установения в писмото на Областно пътно управление Перник факт, че се е намирало в населеното място гр. Перник, както и с оглед посоченото от Областно пътно управление цифровото ограничение на пътния знак В26, което е 80 км/ч, а не визираното във фиша такова от 60 км/ч, води до единствено възможния извод, че административнонаказателното обвинение е недоказано. Нещо повече: при установеното ограничение от 80 км/ч, въведено в контролирания участък с пътен знак и визираната във фиша установена скорост на движение на автомобила на жалбоподателя от 89 км/ч се налага извод, че водачът се е движел с друга скорост над максимално разрешената такава, което е самостоятелно основание за отмяна на атакувания ЕФ като неправилен и необоснован.
Освен всичко казано по-горе съдът констатира, че нарушителят е бил неправилно санкциониран на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.3 от ЗДвП, което не кореспондира с доказателствата по делото, че нарушението е било извършено в населено място, което обосновава незаконосъобразността на ЕФ и в санкционната му част. Настоящият състав счита за необходимо да отбележи, че действително в процесния случай е приложен закон за по-леко наказуемо нарушение, но същият противоречи на установеното в хода на съдебното производство място на извършване на нарушението, намиращо се в населеното място гр. Перник, т.е. налице е промяна на фактическите обстоятелства на обвинението предявено на нарушителя, срещу които същият се е бранил и които следва по категоричен начин да сочат какво нарушение се вменява на лицето, чийто автомобил е заснет да бъде управляван с превишена скорост.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
Искането
за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на
жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора –
отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно нормата
на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА,
препращащ съответно към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В случая, от съдържанието на приложения на
л. 53 договор за правна защита и съдействие от 03.02.2021 г., се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат М.К. от АК Пловдив оказването на правна
защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен
съд Перник по анд № 109/2021 г. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 400 лева, за
което е отразено, че е заплатено в
брой. От страна на въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за
основателно по следните съображения:
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата (ред. ДВ бр.68 от 31.07.2020 г.) за защита по дела с интерес до 1000 лв., възнаграждението е 300 лв. В конкретния случай уговореното и платено възнаграждение е в размер на 400 лв. Предмет на обжалване е ЕФ, с който е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, а реално оказаната от защитника правна помощ се изразява в депозиране на изготвени от него допълнителни писмени мотиви за отмяна на фиша. При това положение заплатеният от жалбоподателя размер на адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредбата, като с оглед на оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по чл.36, ал.2 от ЗА - да е справедлив и обоснован. Предвид тези съображения съдът намира, че именно посочения в чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждение минимален размер от 300 лв следва да бъде присъден в полза на жалбоподателя, която сума ОД на МВР Перник с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1 следва да заплати на Т.К., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Булкос БГ” ЕООД.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 4022379 на ОД на МВР Перник, с който на Т.К., ЕГН **********, в качеството му на законен представител на „Булкос БГ” ЕООД, ЕИК *******е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв (сто лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи Перник, с адрес гр. Перник, ул. Самоков № 1, да заплати на Т.К., ЕГН **********, в качеството му на
законен представител на „Булкос БГ” ЕООД, ЕИК *******сума в размер на
300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ