Решение по дело №3207/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1968
Дата: 27 април 2023 г. (в сила от 27 април 2023 г.)
Съдия: Станимир Борисов Миров
Дело: 20231110203207
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 1968
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20231110203207 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Ю. Н. К. срещу Електронен фиш серия К № 4473162 издадено от
СДВР, с който на жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер
на 400.00 лв., за нарушение на чл.21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на електронния фиш, като незаконосъобразен. Твърди се, че не
извършител на това нарушение, поради което не е следвало и да се издава „наказателно
постановление“. Сочи, че в за населено място ограничението на скоростта е 50 км/ч, Излагат
се доводи за липса на удостоверение за изправност на АТС.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, не изпраща
процесуален представител.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище по жалбата в писмени
бележки. Моли да се потвърди обжалвания електронен фиш, като правилен и
законосъобразен.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените
доводи, приема за установено следното от фактическа страна:
На 08.02.2021г., моторно превозно средство "Рено Меган“, с рег.№ *******, около 12:01 ч.
се движело в гр. София, по бул. Брюксел до №11, с посока на движение от ул.Мими
Балканска към бул. Цариградско шосе. Автомобилът преминал при ограничение от 40 км/ч
въведено с пътен знак В26 със скорост от 71 км/ч., след приспаднат толеранс от 3% /, като е
1
превишил разрешената скорост с 31км/ч. Нарушението е констатирано с разпечатка от
техническо средство, в която е отразен регистрационния номер на лекия автомобил, дата и
час на измерването, мястото и скоростта. По делото е приложен и снимков материал
относно посоченото нарушение.
В последствие на жалбоподател е издаден електронен фиш серия К № 4473162, с което
нарушението е квалифицирано като такова по чл.21, ал.2, вр.ал.1 от ЗДвП. Наложено му е
административно наказание глоба в размер на 400 лв., на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал. 1, т.4 от ЗДвП.
Настоящият състав прие за установена изложената фактическа обстановка въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, в частност на разпечатка от техническо
средство за регистрирани нарушения на максимално разрешена скорост, протокол за
проверка, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, снимков материал, справка
за първоначална регистрация на моторно превозно средство, заповед, справка – картон на
водача, приобщени към доказателствения материал на основание чл. 283 НПК.
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите. Жалбата е депозирана в
законоустановения преклузивен срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд
следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т. е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение в населено
място на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скорост от 50 км/час,
а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая извършването на нарушението е
установено от видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с
вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип АТСС CORDON MD
1192 представляваща одобрен тип средство за измерване, което отговаря на изискването на
ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде
автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на
всяко едно конкретно нарушение.
Видно от представената фотоснимка измерената скорост на движение на автомобила,
собственост на жалбоподателя е била 74км/ч., в който случай допустимата грешка при
измерването е +/- 3 км/ч, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 71км/ч.
Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално
разрешената такава, като във фиша е отразено констатираното превишение от 31км /час.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
2
посочената в електронния фиш дата, час и място с видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации тип АТСС CORDON MD 1192 било заснето движение на процесния лек
автомобил със скорост от 74км/ч. (преди отчитане на толеранс от 3 км /час) при ограничение
от 40 км/ч., въведено с потен знак В26, с което съдът намира, че от обективна страна е
нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, които преценени поотделно и в
тяхната съвкупност не водят до различни фактически изводи. При така установените факти,
съдът намира следното от правна страна:
Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с
наказателно постановление и с "електронен фиш", като по този начин се гарантира бързина
на процеса по установяване и налагане на наказанията. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при
нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение.
Задължително условие за санкционирането с електронен фиш е нарушението да е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т. е. да няма човешка намеса
при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. В процеса
по издаването на ел. фиш не участват двете страни, характерни за първата фаза на
административно наказателното производство.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ бр. 19 от 13.03.2015 г.,законът беше съобразен с
изложените в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становища относно
използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на
скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП беше добавен терминът
"автоматизирано" техническо средство, а съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби
на ЗДвП - "Автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б)
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес", тоест контролният орган не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган.
3
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда цялата
преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на скоростта с
автоматизирано техническо средство, с описание на мястото и географските координати,
действащото ограничение на скоростта по чл. 21, посоката на движение на автомобила,
разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и данни за
извършена метрологична проверка. Писмени доказателства относно всички тези
обстоятелства се съдържат в кориците на делото.
В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. Именно по тази причина в електронния фиш липсва посочване на конкретен
издател, тъй като операторът на системата за видеоконтрол няма това качество.
Съдът приема за доказано авторството на деянието, тъй като автомобилът е заснет с мобилна
камера за превишена скорост и снимката е приложена по делото, като върху нея са посочени
датата и часът на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП,
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство, отговаря за
извършеното с него нарушение, като собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.
В случай, че не собственикът е управлявал автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, след получаване на електронния фиш, жалбоподателят е следвало
в 14 дневен срок да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. В настоящия случай, в изпълнение разпоредбата на чл. 189, ал.
5 от ЗДвП, наказващият орган е изпратил ел. фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като в
същия изрично е указана възможността за подаване на цитираната по-горе декларация.
Жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му законова възможност.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята
за влязло в сила наказателно постановление. Самият електронен фиш е приравнен от
законодателя на наказателно постановление, тъй като с него освен, че се установява
нарушението, се налага и конкретно наказание за това нарушение. Тук процедурата е
различна от тази по ЗАНН, като нямаме отделен АУАН и НП, а двата акта са
инкорпорирани в електронния фиш. Следователно не може да се приложи разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН, относно сроковете за издаване на АУАН и НП, тъй като ел. фиш е
приравнен на наказателно постановление, а за дата на издаването му се счита датата на
извършеното нарушение. Електронният фиш съдържа всички необходими реквизити във
4
връзка с извършеното нарушение, а именно: дата, място, начин на извършване на
нарушението и самоличност на нарушителя. Разликата в засечената скорост от 74 км/ч и
посочената в ел. фиш скорост от 71 км/ч се дължи на така наречения "толеранс", който
представлява възможната процентна грешка при засичането на скоростта. Този толеранс е
3% от засечената скорост и се отчита в полза на нарушителя, като засечената от радара
скорост се намалява именно с тези 3%. Точно заради това не може да се говори за
нарушаване правата на жалбоподателя, поради неяснота или противоречия в издадения ел.
фиш. Напротив, правата му са напълно защитени, тъй като евентуално възможната грешка
при отчитането на скоростта е изчислена в негова полза.
Следва да се отбележи, че от приложените към делото Протокол № 06-С-ИСИС от проверка
на мобилна система за видеоконтрол и приложеното Удостоверение за вписан тип средство
за измерване се установява, че система за видеоконтрол е мобилна такава, одобрена да
служи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, надлежно калибрована и
технически годна към датата на нарушението за осъществяване на посочения видеоконтрол.
Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административно наказателна отговорност за
собственика на МПС за извършеното с него нарушение. В конкретния случай, видно от
справката от централната база на КАТ, собственик на МПС, с което е извършено
нарушението, е жалбоподателят Ю. К. и по делото няма представени доказателства в друга
насока. Същият не се е възползвал от възможността по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, поради което
и правилно е бил приет от издателя на обжалвания електронен фиш като лице отговорно за
извършеното нарушение.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно
превозно средство е забранено да превишава стойностите на скоростта в км/ч, посочени
изчерпателно в тази алинея, а според чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с
пътен знак. В конкретния случай жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от
ЗДвП, понеже се е движил с автомобила с по-висока от максимално разрешената скорост за
движение в населено място от 40 км/ч., обозначено с пътен знак В 26. Касае се за
нарушаване на забрана по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП в населено място да не се превишава
максимално допустимата скорост, която се сигнализира с пътен знак по смисъла на чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП. Водачът на автомобила се е намирал в населено място и е следвало да спазва
ограничението на скоростта за населено място, тъй като в процесния участък е имало
поставен знак, указващ ограничение на скоростта от 40 км/ч. Писмено доказателство за
цитираното ограничение на скоростта е и приложеният по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство. В него ясно е описано мястото, където се е
осъществявал контрол на скоростта и това, че ограничението е било общовалидното за
населено място въведено с пътен знак по смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. Съставителят на
протокола – длъжностното лице/л.9/ се е подписал, че автоматизираното техническо
средство е разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя
и нормативните предписания, а наличните пътни знаци са проверени преди и след
5
измерването. Това е официален документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК - съставен по
предвидения ред от длъжностно лице в кръга на службата му и има доказателствена сила за
описаните в него обстоятелства, едно от които е и ограничението на скоростта в процесния
участък.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: т. 4 - за
превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
С оглед на цитираната нормативна уредба и предвид установените по делото факти, съдът
приема, че в случая жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП,
тъй като от събраните по делото доказателства се установи, че на 08.02.2021г., моторно
превозно средство "Рено Меган“, с рег.№ *******, около 12:01 ч. се движело в гр. София, по
бул. Брюксел до №11, с посока на движение от ул.Мими Балканска към бул. Цариградско
шосе. Автомобилът преминал при ограничение от 40 км/ч въведено с пътен знак В26 със
скорост от 71 км /ч., след приспаднат толеранс от 3% /, като е превишил разрешената
скорост с 31км/ч. Максимално разрешената скорост е била превишена от жалбоподателя с
31км/ч, а размерът на глобата в този случай е 400 лева. Наказанието е фиксирано, поради
което съдът не може да изменя неговия размер.
С оглед гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно е издаден обжалваният
електронен фиш за реализиране административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя във връзка с извършването на това нарушение и същият следва да бъде
потвърден.
При този изход на спора и с оглед липса на направеното искане от процесуалния
представител на наказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
намира че не дължи произнасяне в тази насока.
Предвид изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш К № 4473162 издадено от СДВР, с който на
жалбоподателят е наложено административно наказание - глоба в размер на 400.00 лв., за
нарушение на чл.21, ал. 2, вр.ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 5
от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6