№ 1839
гр. София, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Галина Ташева Въззивно гражданско дело №
20211100506818 по описа за 2021 година
С решение № 20013079 от 15.01.2021 г. по гр.д. № 45002/16 г., СРС, ГО, 172
с-в ДОПУСКА извършването на делба на следните недвижими имоти:
А. 1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 02659.2194.1121.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. Банкя, район Банкя, ул. ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор 02659.2194.1121, предназначение на
самостоятелния обект първи жилищен етаж, находящ се в жилищна сграда - еднофамилна,
посочена в документа площ - 73 кв.м., брой етажи - два, стар идентификатор - няма, номер
по предходен план: няма, целият етаж със застроена площ от 52 кв.м., състоящ се от стоя,
хол, кухня, клозет и антре, заедно със съответстващите 60% части от общите части на
сградата, при квоти 1/4 ид. част за Д. ИВ. К. и 3/4 ид. части за В. Г. Т.; 2/ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 02659.2194.1121 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, адрес на поземления имот: гр. Банкя, район Банкя, ул. ****, трайно предназначение
на територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.);
стар идентификатор - няма, номер по предходен план: 1121, кв.: 37, парцел: VI, съседи:
02659.2194.1120, 02659.2194.293, 02659.2194.165, 02659.2194.169, 02659.2194.169.313 между
Д. ИВ. К., ЕГН ********** и В. Г. Т., ЕГН ********** при квоти 1/2 идеална част за Д. ИВ.
К. и 1/2 идеална част за В. Г. Т.;
1
Б. 1/ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор 68134.2821.70.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-39/20.07.2011
г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Връбница“, ул. ****,
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.2821.70, ведно с прилежащите към нея
зимнични помещения, разположени под цялата сграда, предназначение на самостоятелния
обект жилищна сграда-еднофамилна, находящ се в жилищна сграда - еднофамилна, с площ -
150 кв.м., съгласно скица на сграда №15-382566-04.08.2016 г. на СГКК-гр. София, а
съгласно Протокол за доброволна делба по гр. дело № 16064/1977 г. на СРС, 39 състав на
застроена площ от около 70 кв.м., брой етажи - един, състоящ се от стоя, хол, кухня, клозет и
две антрета, стар идентификатор - няма, номер по предходен план: няма, при квоти 1/4 ид.
част за Д. ИВ. К. и 3/4 ид. части за В. Г. Т.; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.2821.70 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-39/20.07.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления имот: гр.
София, район „Връбница“, ул. ****, трайно предназначение на територията - урбанизирана,
начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.); стар идентификатор - няма, номер
по предходен план: 9, кв.: 27, при съседи: 68134.2821.69, 68134.2821.995, 68134.2821.1050,
68134.2821.1006 между Д. ИВ. К., ЕГН ********** и В. Г. Т., ЕГН ********** при квоти
15/24 идеална част за Д. ИВ. К. и 9/24 идеална част за В. Г. Т..
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника,с която
обжалва решението като неправилно,в нарушение на материалния и процесуалния закон
,както и необосновано.Съдът не е обсъдил всички писмени доказателства по
делото.Неправилен е извода на съда за недействителност на направения отказ от наследство
от Д.К..Неправилно е прието,че ответникът В.Т. не е упражнявал давностно владение върху
процесните имоти.
Иска се от настоящата инстанция да отмени решението и вместо това да постанови
друго, с което да се отхвърли иска за делба и иска за прогласяване на нищожност на
направения отказ от наследство от Д.К.. Претендират се разноски.
От въззиваемата страна е постъпил отговор на въззивната жалба,с който същата се
оспорва.Претендират се разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е
процесуално допустима , следва да бъде разгледана по същество.
Неоснователни са оплакванията изложени във въззивната жалба, че изводът на
първоинстанционния съд, относно недействителност на отказа от наследство поради
приемането на наследството с конклудентни действия е необоснован и неправилен.
Жалбоподателят счита, че получаването и използването на вещи на наследодателя от ищеца,
не предполага намерение у него за приемане на наследството; счита също, че за приемането
на наследството не са предприети от ищеца никакви действия; позовава се на изминалия
период от време след отказа от наследство, в който от ищеца не са били предприемани
2
никакви действия. Твърди, че съдът едностранчиво е възприел и обсъдил събраните по
делото гласни доказателства, както и че неправилно показанията на св.Игна Д. не са
кредитирани.
Правилно и в съответствие със събраните доказателства(свидетелски показания на
всички допуснати и разпитани свидетели по въпроса за приемане на наследството ) съдът е
установил, че преди датата на извършения отказ от наследство ищецът Д.К. е задържал в
своя фактическа власт много от движимите вещи, получени като наследство от общия
наследодател Г.-казан за ракия, часовник, златни монети,картини, инструменти, медни
съдове, гоблени, снимки, плакет, табакера и др. и се е разпореждал със средства от
наследените спестявания на Г.Г., с което явно е манифестирал качеството си на наследник
на последния.Правният извод на съда, че ищецът е приел наследството, оставено от Г. Г.,
посредством извършването на конклудентни действия към преходен за заявения отказ от
наследство момент е правилен. Съдебната практика по отношение недействителност на
извършен отказ от наследство е непротиворечива. Приемането и отказът от наследство
произвеждат действие от откриване на наследството, съгласно чл. 48 и чл. 52 ЗС и са
безусловни и неоттегляеми по аргумент от чл. 54 ЗН., поради което е недействителен е
отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично, или чрез
конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това(Решение N9
108,14.05.2016 година, гр.дело 5913 /2015 година, ВКС, Първо гражданско отделение).
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от свидетелските показания по делото е
установено, че ищецът е задържал в своя фактическа власт много от движимите вещи на
наследодателя, но и е манифестирал качеството си на негов наследник като е пренасял
наследствени вещи, използвал е такива вещи, разпределял е с ответника кои вещи за кого да
останат, като самият ответник също е правил изявления, че някои от вещите, като казана за
ракия например, са наследство на ищеца от дядо му(св.А.; св.Н.). Гласните доказателства са
обсъдени правилно от първоинстанционния съд, преценени са в тяхната съвкупност и в
съответствие с тях са направени правни изводи.Съдът правилно не е кредитирл показанията
на св.Д. в частта им относно твърденията за движимите вещи и спестовната книжка на
общия наследодател Г. Г., поради заинтересованост от изхода на спора в полза на ответника,
а дава вяра на свидетелските показания на свидетелите А. и Н..
Правният извод на съда, че извършеният впоследствие, след приемането на наследството,
отказ от наследство е нищожен поради липса на предмет и като такъв не е произвел правно
действие, също е правилен.Изводът е в съответствие със задължителната съдебна практика,
дадена в ППВС №7/1973, т.З, буква, „д", относно възможността да се оспори отказ от
наследство в делбено производство. Правният извод на съда за нищожност на извършения
отказ от наследство е и в съответствие с практиката на Върховния съд, посочена в съдебния
акт-Решение№137/20.12.1984 по гр.д. 84/1984г на ОСГК на ВС.
Правният извод на съда, че е наличие на съсобственост между страните по делото поради
недействителен отказ от наследство е правилен.
Във въззивната жалба извода на съда за недоказано давностно владение в полза на
ответника се определя като неправилен поради това, че неправилно не са кредитирани
показанията на св.Д..От свидетелските показания се установява, че до 2015г. ответникът не е
манифестирал по какъвто и да е начин намерението си за своене на имота, отблъскващо
3
възможността за осъществяване на владение от ищеца. Поради това съдът правилно е приел,
че от свидетелските показания на свидетелите на ответника не се установява период, през
който ответникът да е извършвал действия, с които да е обективирал спрямо ищеца свое
трайно намерение да владее имотите за себе си. От допуснатите с Определение на съда от
11.02.2019г. писмени доказателства, представени с молба от ищеца от 20.05.219г., се
установява, че плащанията за ток, вода и електричество за периода 2011г.- 2015г. за
процесните имоти не е извършвано от ответника, така както твърди св.Игнева.
Първоинстанционният съд правилно е приел,че не е проведено пълно и главно доказване от
ответника, по изключващ каквото и да е съмнение начин, на наличието на всички елементи
от фактическия състав на придобивната давност.
Поради изложеното правилен е изводът на съда, че не е осъществен фактическият състав на
чл.79 ал.1 от ЗС, за да се приеме за доказана претенцията на ответника за придобиване на
имотите по давност.
По отношение претендираното съществено нарушение на съдопроизводствените
правила :Съгласно разясненията, дадени в ППВС-7-73, т.З „д" самостоятелен иск за
установяване нищожност на направен отказ от наследство няма, защото нищожният отказ не
произвежда действие. Отказалият се от наследство, респективно наследниците му до
колкото това е имуществено наследимо право, могат да предявят иск за делба на наследство,
или друг иск за собственост, в който да упражнят правата си като наследници, позовавайки
се на нищожността на отказа. В делбеното производство, като особено исково такова, съдът
е длъжен да установи действителните права на съсобственост и при тях да допусне делбата,
като съобрази и направен отказ от някой от наследниците, включително и твърденията,
респективно възраженията и доказателствата за недействителността му.
Съдът е достигнал до правилния правен извод, че е наличие на съсобственост между
страните по делото поради недействителен отказ от наследство и е постановил диспозитив, с
който допуска делбата между страните на посочените имоти и при определените квоти.
Поради изложеното не е налице претендираното с въззивната жалба съществено нарушение
на съдопроизводствените правила поради това, че липсва произнасяне с отделен диспозитив
по отношение на преюдициалната искова претенция на ищеца за недействителност на
направения отказ от наследство.
С въззивната жалба се твърди, че съдът е обсъдил в мотивите си само определени
писмени доказателства. Твърди се, че ако са обсъдени посочените във въззивната жалба в
разд. I писмени доказателства-данъчни оценки, данъчна декларациа по чл.14 от ЗМДТ,
удостоверение №ОВ6786827.09.2017г. за медали и отличия, временна разписка
№37/18.09.2017г. от Военноморски музей-Варна, свидетелство за признателност за
извършено дарение, съдът е можел да стигне до други правни изводи- не посочва кои
елементи от фактическата обстановка по спора са възприети неправилно в резултат на
необсъдените писмени доказателства и съответно-кои точно правни изводи на съда са
неправилни.Обсъдени са всички относими писмени доказателства.
Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвръдено.
Въззиваемата страна претендира разноски, такива са сторени вразмер на 900 лв.,които
следва да бъдат присъдени.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20013079 от 15.01.2021 г. по гр.д. № 45002/16 г., СРС,
ГО, 172 с-в .
ОСЪЖДА В. Г. Т., ЕГН ********** да заплати на Д. ИВ. К., ЕГН **********
сумата 900 лв. за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5