№ 333
гр. София, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело №
20211001001106 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Изамет 1991“ ООД, подадена против Решение №
261182 от 27.07.2021 г., постановено по т. д. № 2355/2020 г. на СГС, ТО, VI – 21 –ви състав,
в която съдът е осъдил въззивника да заплати на „Делта гард“ ООД сумата от 92 858, 33 лв.
с ДДС, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за охрана № О-148/2019 г. за
периода м. февруари 2020 г. до м. октомври 2020 г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 30.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
В останала си част Решението е влязло в законна сила като необжалвано.
Сторени са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, същият бил
постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния
закон. Излага се, съдът се бил произнесъл по нередовна искова молба, а по делото липсвало
каквито и да било данни имотът да е предаван за охрана на ищеца, както и липсвали данни
въззиваемият да е представил отчет за извършената дейност.
Моли се за постановяване на Решение, с което първоинстанционното такова да бъде
отменено в обжалваната му част, а предявените искове – отхвърлени в уважената им част.
Редовно уведомена, насрещната страна е депозирала в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
писмен отговор на така подадената въззивна жалба, с който оспорва същата като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Съдът, като съобрази данните по делото и доводите на страните във връзка с
обжалваното Решение, намери следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в законовоустановения
срок, същата изхожда от надлежна страна – ответник, имаща право и интерес да обжалва,
насочена е срещу подлежащ на обжалване валиден и съдебен акт, поради което същата
1
следва да бъде разгледана по същество.
За установено от фактическа страна съдът намери следното:
От представения като писмено доказателство с исковата молба и неоспорен от
ответника Договор № О 148/2019 г. от 29.10.2019 г. се установява, че „Изамет 1991“ ООД, в
качеството му на Възложител, е възложило на „Делта гард“ ООД, в качеството му на
Изпълнител, 24 –часова физическа охрана чрез 2 стационарни поста и подвижна
охранителна група на обект на Възложителя, а именно „Фабрика за производство на
асансьори“, находящ се в гр. София, Гара Искър, ул. „5007“ № 5. В раздел II от Договора са
посочени правата и задълженията на Изпълнителя, а в раздел III – тези на Възложителя, сред
които да предаде обекта за охрана съгласно препоръките на Изпълнителя. В следващия
раздел IV е уговорено дължимото от „Изамет 1991“ ООД възнаграждение, а именно сумата
от 11 000 лв. месечно без ДДС, като първата вноска е предвидено да е дължима в деня на
подписване на Договора, а всяка следваща – в 3-дневен срок от изпращането на фактура за
съответния месец. В чл. 11, ал. 5 страните са уговорили, че дежурствата в навечерието на 3-
ти март, Великден, Бъдни Вечер и Нова Година се заплащат в двоен размер. С чл. 13 е
предвиден срок на Договора от 1 година, който се подновява автоматично освен ако някоя
от страните не заяви писмено желание за неговото прекратяване. Договорът е подписан за
страните от законните им представители.
С Анекс № 1 от 19.12.2019 г. страните са постигнали съгласие размерът на
дължимото възнаграждение да бъде увеличен от 11 000 лв. на 13 000 лв. без ДДС на месец.
С последващ Анекс № 2 от 24.02.2020 г. чл. 1 от Договора е изменен, като
Изпълнителят се задължава да осъществява охраната чрез 1 стационарен пост вместо 2 и
подвижна охранителна група от 1 охранител на смянa за целия 24-часов цикъл. С Анексът
възнаграждението е намалено от 13 000 лв. на 8 000 лв. без ДДС на месец.
По делото пред СГС са събрани и устни доказателствени средства. Съгласно
показанията на свидетеля М., същият работи при въззиваемото дружество като охрана,
спомня си да е работил на смени на процесния обект, собственост на Възложителя, като
задълженията му са били свързани с установения пропускателен режим.
Останалите събрани доказателства съдът намира за неотносими за правилното
решаване на спора.
При така установената фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по
чл. 269 от ГПК съдът намери от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 във връзка с чл. 258 от ЗЗД.
За успешното им провеждане, както правилно е посочил решаващият състав на СГС с
доклада по делото, обективиран в Определение от 10.06.2021 г., ищецът следва да докаже
наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с насрещната страна,
както и изпълнение на поетите въз основа на него задължения.
Доколкото в конкретния случай ответникът не е оспорил автентичността на
процесния Договор за охрана и подписаните към него Анекси, по безспорен начин се
установява наличието първата предпоставка за уважаване на разгледаните искове.
За установена настоящият състав намира и втората такава, а именно изпълнение на
поетите с Договора задължения за осъществяване на охрана на обекта. В този смисъл са
показанията на свидетеля М., съгласни които същият е работил като охрана на посочения в
Договора обект.
Неоснователно за настоящия спор е правопогасяващото възражение на ответника, че
по делото липсват данни заводът да е предаден на охранителната фирма. От една страна,
страните не са уговорили това да става с нарочен акт, а от друга – самият ответник в
2
отговора на исковата молба признава наличието на служители на въззиваемото дружество
на обекта. Недоказано остава и твърдението на въззивника, че с действията си насрещната
страна е препятствала достъпа на служители, работници и законни представители на
„Изамет 1991“ ООД до процесния обект.
В светлината на горното и предвид липсата на уговорен нарочен акт за приемане на
извършената от „Делта гард“ ООД работа, настоящият състав намира оплакванията на
въззивника за липса на приемане за неоснователни.
Аргумент в подкрепа на горепосочения извод е и неоспореният от въззивника факт
на заплащане от страна на Възложителя на част от дължимото възнаграждение по процесния
Договор непосредствено след подписването му, което се констатира от представената
хронологична ведомост.
На последно място, неоснователни се явяват оплакванията на въззивника за
нередовност на исковата молба. С цитираното по – горе Определение № 263172 от
10.06.2021 г. решаващият състав на СГС е оставил без движение същата като е указал на
ищеца да посочи на какво се дължи разминаването между общия размер на претендираната
сума от 93 550 лв. и сбора на посочените в петитума претенции, а с нарочна молба от
06.07.2021 г. въззиваемото дружество е посочило, че се касае за техническа грешка, довела
до невключването на претендираното вземане по фактура № **********/27.05.2020 г.
Предвид изложеното и доколкото настоящият състав достигна до обоснования извод
за основателност на заявените претенции до уважения от СГС размер, постановено следва
да бъде Решение, с което обжалваното такова да бъде потвърдено на основание чл. 272 от
ГПК, а разгледаната въззивна жалба - оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на насрешната страна сторените от същата разноски в размер на
3300 лв. адвокатско възнаграждение, което, съгласно представеното по делото пълномощно,
е заплатено в брой.
Водим от горното, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261182 от 27.07.2021 г., постановено по т. д. №
2355/2020 г. на СГС, ТО, VI – 21 –ви състав.
ОСЪЖДА „Изамет 1991“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Гара Искър“, ул. „5007-ма“ № 5, да заплати на“Делта гард“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Христо Белчев“
№ 2, сумата от 3300 лв. (три хиляди и триста лева) разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република
България в едномесечен срок от съобщението до страните по реда и при условията на чл.
280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3