Определение по дело №405/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение N9/09.02.2010г., постановено по гр.д. N1175/2009г., Кърджалийският районен съд е призналуволнението на К. Г. Д. от Г., извършено със Заповед N 104/07.08.2009г. на управителя на „О. Д. и З." Е. Г., за незаконно и е отменил Заповед N 104/07.08.2009г. на управителя на „О. Д. и З." Е. Г., с която на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ - поради съкращаване в щата, е прекратено, считано от 08.08.2009г. трудовото правоотношение на К. Г. Д. с „О. Д. и З." Е. Г., за изпълнение на длъжността „офис-мениджър", код по НКПД 4191 2013. С решението си съдът е възстановилК. Г. Д. на предишната му работа „офис-мениджър", код по НКПД 4191 2013 в „О. Д. и З." Е., гр. Кърджали, и е осъдил„О. Д. и З." Е., Г. да заплати на К. Г. Д. сумата 1 791лв., представляваща обезщетение по чл.344, ал.1 т.З, вр. чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ за периода от 08.08.2009г. до 26.01.2010г., като е отхвърлил като неоснователен иска за периода от 26.01.2010г. до 08.02.2010г. Също така е осъдил„О. Д. и З." Е., Г., да заплати на К. Г. Д. сумата 100лв, представляваща разноски по делото, а по сметка на Кърджалийския районен съд сумата 131.64 лв., представляваща държавни такси по предявените искове.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „О. Д. и З." Е., Г., който чрез пълномощника си го атакува като неправилно. Излага съображения. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд, вместо което бъде постановено друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира деловодни разноски за двете инстанции. В съдебно заседание поддържа жалбата си. Не сочи нови доказателства.

Ответникът по жалбата лично и чрез пълномощника си оспорва същата. Моли да се потвърди първоинстанционното решение. Претендира деловодни разноски.

Окръжният съд, като прецени доказателствата по делото по повод и във връзка с подадената жалба и наведените с нея оплаквания, констатира следното:

Въззивната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.259 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалване, а по същество жалбата е неоснователна.

От данните по делото се установява следното:

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от К. Г. Д. от гр. Кърджали, в която ищецът сочи, че работил по безсрочен трудов договор, сключен с ответника, до 07.08.2009г, когато му била връчена заповед N104/07.08.2009г. за прекратяване на трудовия му договор на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ и на основание утвърдена нова структура и ново щатно разписание. Твърди, че уволнението е незаконно, тъй като издадената заповед не отговаряла на действителността - не било извършено реално съкращаване на длъжността му „технически организатор /офис/", както и че посоченото в заповедта за уволнение съкращение не прехождало по време връчването на заповедта. Прави довод за противоречиво излагане в предизвестието за уволнение на фактите относно уволнението и за немотивираност на заповедта за уволнение. Моли на основание чл.344, ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ уволнението да бъде признато за незаконно и заповедта за уволнение да бъде отменена, да бъде възстановен на предишната работа, като ответникът бъде осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер на 3 110лв. за времето от 08.08.2009г. до 08.02.2010г.

В съдебно заседание прави искане за изменение на иска, като намалява претендираното обезщетение от 3 110лв. на 1 791лв.

Безспорно по делото е, че ищецът е работил при ответника на длъжност с код НПКД 4191 2013 по трудов договор, прекратен, считано от 08.08.2009г. със Заповед N 104/07.08.2009г. на управителя на „О. Д. и З." Е., и че последното получено от ищеца брутно трудово възнаграждение възлиза в размер на 535 лв.

От приетите по делото доказателства се установява, че ищецът е работил при ответника на длъжност „организатор", считано от 21.09.2000г., съгласно сключен трудов договор от 20.09.2000г. Впоследствие е изпълнявал длъжност „мениджър социални дейности", „мениджър", „офис мениджър" /допълнително споразумение от 01.04.2002г./, офис мениджър с шифър по ТУ-ЕТМ 2419 /допълнително споразумение от 01.08.2003г./, офис -мениджър с шифър по класификатора 4191 2013 /допълнително споразумение от 17.04.2006г./ и така до прекратяване на договора с оспорената заповед за уволнение, като последното допълнително споразумение към трудовия договор е от 03.04.2009г. за длъжност „офис мениджър" с шифър по НКПД 4191.Трудовият договор е сключен за неопределено време. На 30.06.2009г. на К. Д. Д. е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „технически организатор /офис/, клас 4 по НКПД: административен персонал, код по НКПД: 4191 2013. На 07.07.2009г. на ищеца е връчено предизвестие N 1/07.07.2009г., в което се сочи, че на основание чл.326, ал.2 от КТ, вр. чл.328, ал.1, т.2 от КТ, след изтичане срока на предизвестието - 30 дни, ще му бъде прекратено трудовото правоотношение поради утвърждаване на нова структура и щатно разписание в „О. Д. и З." Е.. Със Заповед N104/07.08.2009г. управитÕлят на ответното дружество, на основание чл.328, ал.1 т.2 от КТ, вр. чл.326, ал.2 от КТ и след изтичане срока на даденото предизвестие, на основание приемане на новата структура и новото щатно разписание от 01.07.2009г. на „О. Д. и З." Е., прекратява трудовия договор с К. Г. Д., на длъжност „офис-мениджър", код НПКД 4191 2013, считано от 08.08.2009г. Като причини за прекратяване са посочени: съкращаване на щат „Офис-мениджър", съгласно утвърдена нова структура и щатно разписание със Заповед N 83/01.07.2009г. Постановено е изплащане на обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2009г. за 7 работни дни в размер на 178.33 лв. и обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ в размер на 1 брутно трудово възнаграждение от 535 лв. Заповедта е връчена на адресата й на 07.08.2009г.

Видно от щатно разписание на длъжностите и трудовите възнаграждения в „О. Д. и З." Е. -Кърджали, в сила от 01.07.2008г, утвърдено от управителя на дружеството, в същото има длъжност офис мениджър с код по НКП 41 912 0134. От щатно разписание на длъжностите и трудовите възнаграждения в „О. Д. и З." Е. -Кърджали, в сила от 01.07.2009г, утвърдено от управителя на дружеството се установява, че в същото няма длъжност офис мениджър с код 41912 0134, но има длъжност технически организатор /офис/ с код 41912013. В поименно щатно разписание на длъжностите и трудовите възнаграждения в дружеството, в сила от 01.07.2009г. като технически организатор /офис/ е посочен К. Д..

Прието по делото е щатно разписание на длъжностите и трудовите възнаграждения /приложение 1/, и поименно щатно разписание /приложение 2/, в сила от 01.08.2009г., в което длъжността на ищеца не съществува, в частност името на ищеца не фигурира. Представена е Заповед N 93/03.08.2009г. на управителя на ответното дружество, в която е посочено, че свободната, новообразувана със заповед с вх. N 83/01.07.2009г. длъжност „технически организатор /офис/" се съкращава, считано от 01.08.2009г., като е утвърдено щатно разписание по длъжности и брой, в което не фигурира длъжността на ищеца. В заповедта е посочено, че структурата, щатното разписание на длъжностите и трудовото възнаграждение са подробно описани по приложения 1, 2 и 3, които са неразделна част от заповедта.

Установява се по делото също, че въззиваемият е започнал работа на 23.11.2009г. в „Ритуал” Е., Г. с трудово възнагрждение в размер на 240лв. месечно, на длъжността „обслужващ магазин-шофьор”.

При така изяснената фактическа обстановка, въззивният съд напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите, изложени в атакуваното решение. Предявените искове са основателни и като такива правилно са били уважени.

Длъжността на ищеца е премахната, считано от 01.08.2009г., т.е. към датата на връчване на заповедта за уволнение длъжността не съществува, но по щатното разписание, което е в сила от 01.08.2009г. Такива факти в заповедта за уволнение не са посочени. С атакуваната заповед уволнението се извършва поради съкращаване в щата на длъжността на ищеца по щатното разписание, в сила от 01.07.2009г. Видно от последното обаче, длъжността на ищеца съществува. Или, макар, че към датата на връчване на заповедта за уволнение длъжността на ищеца е реално съкратена, то заповедта за уволнение не отразява обективната действителност, а именно, че това съкращаване се извършва не с утвърденото щатно разписание от 01.07.2009г, а с друго - от 01.08.2009г. Само на това основание, процесното уволнение е незаконно, поради което исковете по чл.344, ал.1 т.1 и 2 от КТ следва да уважат като уволнението се признае за незаконно, заповедта за уволнение се отмени и уволненият бъде възстановен на работа.

И по отношение на предявеният иск по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 от КТ въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционното решение. Нормата на чл.225, ал.1 от КТ урежда правото на работника при незаконно уволнение да получи обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но за не повече от 6 месеца, а съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2 от КТ, когато през времето по предходната алинея работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Ето защо, и доколкото ищецът доказва, че е останал без работа поради уволнението за периода от 08.08.2009г. до 23.11.2009г., то на него му се дължи обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 1 885.24лв., по съображенията, изложени в атакуваното решение; и по чл.225, ал.2 от КТ – в размер на 591.94лв. за периода 24.11.2009г. до датата на устните състезания по делото-26.01.2010г.; или общо – в размер на 2 477,18лв. С оглед допуснатото изменение на иска по чл.344, ал.1, т.3 във вр. с л.225 от КТ, който ищецът е поискал да бъде намален до размера на 1 791лв., то следва в този размер той да бъде уважен.

Като съобрази изложеното, въззивната инстанция намира, че предявените искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ за отмяна на процесната заповед за уволнение като незаконосъобразна, признаване на уволнението за незаконно, и възстановяване на уволнената на работа, както и за обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, са основателни и доказани, и като такива следва да бъдат уважени.

Ето защо, следва атакуваното решение на РС-Кърджали да се потвърди изцяло.

При този изход на делото, и с оглед претенциите на страните за разноски, такива за тази инстанция се следват в полза на въззиваемия К. Г. Д. в размер на 100лв., които следва да бъдат възложени в тежест на въззивника „О. Д. и З." Е. -Кърджали.

Водим от изложеното, и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение N 9/09.02.2010г., постановено по гр.д.N 1175/2009г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „О. Д. и З." Е. Г., ул.О.ПN 4, ЕИК ххххххххх, да заплати на К. Г. Д. с ЕГН *, Г., ж.к.В., бл.ххх, вх.х, ет.х, ап.хх, сумата в размер на 100лв, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му на страните, при наличие на предпоставките на чл.280 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.