Определение по дело №762/2021 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 101
Дата: 17 февруари 2022 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20217240700762
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Стара Загора, 17.02.2022 год.

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, шести състав:

 

                                                                                                Председател: МИХАИЛ РУСЕВ

 

при участието на секретаря......................................................, като разгледа каса. адм. дело №762 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Т.С.В. *** против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в Затвора Стара Загора.

С молба вх.№1040/16.02.2022 год. ищецът е поискал отвод на съдията докладчик по делото, като причини за това е посочено, че „този състав подпомага затворническата администрация, за да запази авторитета на негов роднина, който към този момент е началник на Затвора Стара Загора – г.-н Е.Р., за който в затвора, още преди да бъда освободен, от там се говореше, че съдията Михаил Русев му е втори братовчед и тези затворници,  които си търсели правата в съда „вече нямали късмет, ако в състава на съда се паднел той“, както и наблюденията на ищеца по действията на съдията по „адм. дело №511/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора, по което е постановил първоинстанционното решение, като при второинстанционното производство адм. касационно дело №627/2021 год. на Старозагорски административен съд отново е бил в състава и не се е отвел самичък , а едва след поисканият отвод от жалбоподателят.

Основанията за отвод на членовете на съдебният състав са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.22, ал.1 от ГПК, приложима по силата на чл.144 от ГПК. При наличието на която и да е било от хипотезите на правната норма, съответния съдия е длъжен да се отведе от решаването на делото. В конкретния случай е очевидно, че не са налице нито една от предпоставките на чл.22, ал.1, т.1 – т.5 от ГПК – съдията не е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение; съдията не е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител; не живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител; не е бил представител, съответно пълномощник, на страна по делото, нито е взел участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото.

Единствено приложима е евентуално хипотезата на чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, която предвижда отвеждане на съдебния състав при наличието на „други обстоятелства”, пораждащи съмнение относно безпристрастността на състава. Формулировката на т.6 от посочената разпоредба има предвид както наличието на особени отношения със страна по делото, така и всички други обстоятелства, които обективно могат да породят основателно съмнение за непредубеденост.

На първо място не е налице каквато и да е било роднинска връзка между съдията докладчик и Началника на Затвора Стара Загора в лицето на г-н Емил Русев. Съвпадението на фамилиите не води до наличието на роднинска връзка, още по-малко на втори братовчеди. Ако такава е налице то безспорно ще са налице предпоставките за отвод на съдията докладчик, какъвто съдията докладчик винаги си е правил, ако са налице съответните предпоставките. Липсата на роднинска връзка между съдията докладчик и Началника на Затвора Стара Загора не предполагат наличието на законовите предпоставки за отвод. За пълнота само следва да се отбележи, че страна по делото е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която представлява самостоятелно юридическо лице, а не Затвора Стара Загора, който не е юридическо лице.

На второ място, неудовлетворението на страната от постановен съдебен акт в друго производство не е основание за отвод, още повече, че ищеца не е страна нито по цитираното адм. дело №511/2021 год. по описа на Административен съд Стара Загора, нито по касационно адм. дело №627/2021 год., по което съдията – докладчик не бил член на състава, поради което и не може да си направи отвод. Не е участвал под каквото и да е била форма в образуваното касационно производство и отвод не му е бил искан от касационния жалбоподател. Касае се за субективни възприятия по друго дело, по което ищеца не е участвал по какъвто и да е било начин и които възприятия законодателят не е предвидил като основание за отвод на съдебния състав. Ако същото би било допустимо, то тогава ще се елиминира принципа на случайно разпределение на делата, както и ще се даде практическа възможност на страна по делото, чрез такива искания да си определи сама съдията – докладчик. 

С оглед изложеното и на основание 22, ал.1, т.6 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, съдът

                                    

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.С.В. за отвод на съдия Михаил Русев от разглеждането на адм. дело №762/2021 год. по описа на Административен съд – Стара Загора.

Определението не подлежи на обжалване.

                                                                     

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: