Решение по дело №154/2023 на Административен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 113
гр. Велико Търново, 16.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трта година в състав:

                        Административен съдия: Евтим Банев                                                                                                   

при участието на секретаря М.Н., изслуша докладваното от съдия Банев Адм. д. № 154 по описа на АСВТ за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 10, ал. 6 и ал. 7 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.

 

Образувано е по жалба, подадена от М.И.Д. с ЕГН **********, адрес ***, срещу Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 06.03.2023 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ –Горна Оряховица. С оспорената заповед, на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗСПД, във връзка със Заявление-декларация вх. № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 18.04.2022 г., е изменена семейната помощ, отпусната на Г.К.Д., като е прекратена такава по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето Й.М.Д.с ЕГН **********, за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2023 година. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспорения акт, поради издаването му при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила и в противоречие с матералноправните разпоредби на закона. Сочи се, че при издаването на обжалваната заповед не са спазени изискаванията за уведомяване на заинтересованите лица и осигуряване на участието им в административното производство, в нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от АПК, като в крайна сметка органът е постановил акта си при неизяснена фактическа обстановка, в противоречие с разпоредбата на чл. 35 от АПК и с прогласения в чл. 7 от същия кодекс принцип на истинност. По същество се наеждат доводи, че Й.М.Д.е ученичка в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“, в профилирана паралелка с изучаване на немски и английски език, завършила е успешно 9-ти клас и като част от обучението й по немски език, временно е преместена във Федерална република Германия по европейска образователна програма „Интернейшънъл Марбах Фелоушип“, като след завършването на 10-ти клас на основание чл. 110, ал. 1 от Наредба № 10/ 01.09.2016 г. за организацията на дейностите в училищното образование, ще продължи обучението си в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“. В тази връзка се сочи, че е налице удостоверение от гимназия „Фридрих Шилер“, гр. Марбах ам Некер, че Й.Д.е записана като ученичка за периода от 01.08.2022 г. до 31.07.2023 г., т.е. доказано е редовното посещаване на училище и непрекъснатостта на обучението й. От съда се иска да отмени обжалваната заповед на директора на ДСП – гр. Горна Оряховица. В хода на делото оспорващото лице, лично и чрез пълномощника си ***Д.Б. от ВТАК, поддържа жалбата с направените искания, по съображенията изложени в нея и такива развити в хода на устните състезания и в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Горна Оряховица, чрез пълномощника си по делото ***И.Д., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. В писмен отговор и в хода на устните състезания развива подробни съображения за валидност, формална и процесуална законосъобразност на оспоренния административен акт, и съответствие на същия с материалноправните разпоредби на закона. Изтъква, че семейството на Й.Д.не попада сред кръга на правоимащите лица по чл. 3 и чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, тъй като не отглеждат детето в страната и същото не посещава българско училище в редовна форма на обучение. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна, претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

Във връзка с подадено Заявление вх. № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 18.04.2022 г., със Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 19.04.2022 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица, на основание чл. 7, ал. 1 и чл. 4а, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗСПД, на Г.К.Д. е отпусната месечна помощ за две деца /Й.М.Д.и В.М.Д./, в общ размер на 88,88 лв. /по 44,00 лв. за всяко от децата/, за периода от 01.04.2022 г. до 31.03.2023 година. Със Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 07.11.2022 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица, отпуснатата на Г.Д.месечната помощ за деца е изменена, като е прекратена помощта по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето Й. М.Д.. Фактическото основание за спирането на помощта е било, че детето не учи в държавно/общинско училище или подготвителна група. При оспорването й по административен ред посочената заповед е била потвърдена с Решение № 04-РД06-0081 от 18.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Велико Търново, а след обжалването й по съдебен ред – отменена с Решение № 415/ 06.01.2023 г. по адм. дело № 722/ 2022 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, влязло в сила на 16.02.2023 година.

След влизане в сила на съдебното решение, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД, директорът на ДСП – Горна Оряховица е издал Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 06.03.2023 година. Със същата е изменена семейната помощ, отпусната на Г.К.Д., като е прекратена помощта по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето Й. М.Д., за периода от 01.02.2023 г. до 31.03.2023 година. Като правни основания за издаването на заповедта са посочени разпоредбите на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ППЗСПД, а като фактическо основание - че детето не учи в държавно/общинско училище или подготвителна група. В заповедта е посочено, че не са изпълнени условията на чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСПД, вр. с чл. 18, ал. 1 от ППЗСПД – детето не е записано в една от формите по чл. 67, ал. 1 или чл. 106, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование и не посещава учебните занятия (за формите, които изисква законът). Заповедта е връчена на Г.Д.на дата 08.03.2023 г., съгласно известие за доставяне на л. 30 от делото. Срещу същата е подадена жалба от М.И.Д. пред Административен съд – Велико Търново, входирана с № 1273/ 10.03.2023 г. от деловодството на съда.

С жалбата и в съдебната фаза на производството от оспорващото лице са представени Удостоверение изх. № РД19-613/ 09.03.2023 г. от Професионална езикова гимназия „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. В. Търново и Удостоверение за преместване на ученик изх. № УВД 13-1306/ 13.07.2022 г. на същото учебно заведение, Удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца с изх. № 694/ 15.03.2023 г. от длъжностно лице при Община Горна Оряховица, Удостоверение рег. № 366000-6374/ 20.03.2023 г. от директора на ОД на МВР - Велико Търново, Удостоверение за посещаване на училище от 10.03.2023 г., издадено от директора на гимназия „Фридрих Шилер“, гр. Марбах ам Некар и три броя писма до М.И.Д. по повод негови запитвания, издадени в периода 29.03.2023 г. – 14.04.2023 г., съответно от директора на ДСП – Горна Оряховица, директора на РДСП – Велико Търново и зам. Изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане /АСП/ - гр. София. От ответника е представена административната преписка, съдържаща коментираните по-горе документи, вкл. Решение № 415/ 06.01.2023 г. по адм. дело № 722/ 2022 г. на АСВТ, а също три броя разпечатки от извършени на дата 21.03.2023 г. справки в Интегрирана информационна система на АСП на получена чрез електронен обмен служебна информация от Министерството на образованието и науката /МОН/ и в системата за междурегистров обмен RegiX в поддържан от МОН Регистър на средните училища и детските градини - „Справка за състоянието на ученик/дете – резултат“, и „Справка за състоянието на ученик от училище, регистриран в ИС на МОН“. Изброените доказателства установяват, че подателят на жалбата М.И.Д. е съпруг на Г.К.Д. и баща на Й. М.Д.. Последната е била ученичка в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ – гр. Велико Търново до 13.07.2022 година. След завършването на 9-ти клас, поради продължаване на обучението й по Европейска образователна програма във ФР Германия, което е част от обучението й по немски език, на Й.Д.е издадено удостоверение за преместване, като съгласно чл. 110, ал. 1 от Наредба № 10/ 01.09.2016 г. на МОН, същата ще продължи обучението си в дневна форма на обучевние в ПЕГ „Проф. д-р Асен Златаров“ през учебната 2023/2024 г. след подадено заявление за записване. Във ФР Германия Й.Д.учи в 10-ти клас на гимназия „Фридрих Шилер“, гр. Марбах ам Некар, където посещава редовно учебните занятия и до дата 10.03.2023 г. няма неизвинени отсъствия. Съгласно представените данни от ОД на МВР – Велико Търново, в периода от 01.01.2022 г. до 20.03.2023 г. Й.Д.е напуснала България на 07.09.2022 г., върнала се е за периода 21.12.2022 г. – 06.01.2023 г. и отново е напуснала страната на 06.01.2023 година. Съгласно справките от изброените по-горе информационна система и регистри на МОНза периода м. септември – м. октомври на учебната 2022/2023 г. детето Й.Д.е отписано, към 21.03.3023 г. за същото няма данни в Регистъра на средните училища и детските градини по зададените критерии за търсене.  

 

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

 

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация – съпруг на Г.К.Д. и баща на Й. М.Д., т.е. член на семейството на последната, по смисъла на § 1, б. „а“ от ДР към ЗСПД. Независимо от посоченото в Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 19.04.2022 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица, че помощта за Й.Д.по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, се отпуска на Г.Д., тази помощ фактически е отпусната на цялото семейство, доколкото то е правоимащият субект, съгласно приложимата в случая изрична разпоредба на чл. 7, ал. 1, т. 2 от ЗСПД. Последното от своя страна обосновава наличието на негативно засягане правната сфера на оспорващото лице от издадения административен акт. Обжалването е извършено в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, вр. с чл. 10, ал. 6 от ЗСПД и от външна страна жалбата отговаря на изискванията за редовност по чл. 150 и чл. 151 от АПК, което обуславя допустимостта й за разглеждане по същество.   

 

Във връзка с направените в жалбата оплаквания и след извършената по реда на чл. 168 от АПК проверка, съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на вменените му от закона правомощия. Съгласно чл. 10, ал. 4 и ал. 5 от ЗСПД, семейните помощи за деца се отпускат, съответно се отказва отпускането им със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, като отказът за отпускане на семейна помощ за деца се мотивира. Съгласно чл. 6, ал.1, т. 2 от ППЗСПД, в случаите по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД или в резултат на служебна проверка за установяване на промяна на условията, при които са отпуснати месечните семейни помощи, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за изменение или прекратяване на отпуснатите помощи по чл. 7 и 8 от ЗСПД. Независимо от останалото й съдържание, в случая е безспорно, че със Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 06.03.2023 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица, е прекратена отпуснатата преди това със Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 19.04.2022 г. на същия орган, семейна помощ за детето Й.Д., за остатъка от 12-месечния период по чл. 10, ал. 3 от ЗСПД.

Оспореният акт е издаден в изискуемата по чл. 59, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 10, ал. 7 от ЗСПД, писмена форма и съдържа установените в същата норма реквизити, вкл. посочване /макар и лаконично/, на фактическите и правни основания за прекратяване месечната помощ за детето Й.Д.. Като фактическо основание за издаване на акта е посочено, че детето не учи в държавно/общинско училище или подготвителна група, не е записано в някоя от формите по чл. 67 или чл. 106, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищно образование /ЗПУУО/ и не посещава учебните занятия /за формите, които изисква законът/. От органа са посочени и правните основания за прекратяване на месечната помощ – неизпълнение на изискванията на чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСПД, вр. с чл. 18, ал. 1 от ППЗСПД. Действителното наличие на цитираните фактически и правни основания и относимостта им към постановения правен резултат, са касаят материалната и евентуално процесуалната законосъобразност на акта.

 

При издаването на Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 06.03.2023 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

Както се посочи по-горе, с Решение № 415/ 06.01.2023 г. по адм. дело № 722/ 2022 г. на Административен съд – Велико Търново, е отменена Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 07.11.2022 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица, с която е прекратена отпуснатата на Г.Д.месечната помощ детето Й. М.Д., тъй като детето не учи в държавно/общинско училище или подготвителна група. Няма данни и твърдения посоченото решение да е било обжалвано, обратно – страните сочат, че същото е влязло в сила на на 16.02.2023 година. Решението на АСВТ не е постановено в условията на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като, след като е отменил заповедта на директора на ДСП – Горна Оряховица, съдът не постановил допълнителен диспозитив и не е изпратил преписката на компетентния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Съгласно трайно възприетото в съдебната практика разбиране, при прилагане хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК, диспозитивът на съдебното решение в частта му, с която се изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, има самостоятелно правно значение, като подлежи на самостоятелно оспорване /така напр. определение по АД № 7040 от 2008 г. на ВАС, петчленен състав/. Респективно, при пропуск за произнасяне на съда по този въпрос, е налице непълно решение, в тази му част спорът продължава да бъде висящ и по принцип следва да се постанови допълнително решение /определение № 3150 от 19.03.2008 г. по АД № 270 от 2008 г. на ВАС/. В случая липсва служебно допълване на решението по по адм. дело № 722/ 2022 г. на АСВТ, нито такова по искане на страните, направено в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК. Горното налага извода, че с постановяването на решението си по посоченото дело, АСВТ е приложил разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от АПК, като е дал окончателно разрешение на спора по законосъобразността на Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 07.11.2022 г. на директора на ДСП – Горна Оряховица и е финализирал производството във връзка с издаването и обжалването на този акт. При това положение, независимо от соченото в отговора на жалбата по настоящото дело, решението на АСВТ не дава правомощия на административния орган да възобнови служебно висящността на административното производство със същия предмет, съответно да издаде нов административен акт, предвиждащ или отричащ идентични правни последици.

Действително, доколкото с решението си съдът е отменил предходната заовед на директора на ДСП – Горна Оряховица, последиците от този предходен административен акт следва да се считат заличени, при което няма пречки за издаване на нов административен акт, с действие занапред. Този административен акт, с който се прекратява месечната помощ за детето Й.Д., по силата на препращащата норма на чл. 10, ал. 7 от ЗСПД, следва да бъде издаден при спазване на установените в АПК процесуални правила, доколкото в специалния закон липсват изрично разписани такива.

Разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК задължава органа да уведоми за започването на всяко административно производство известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя, като ако срокът за приключване на производството е по-дълъг от 7 дни, в уведомлението се включва и информация за датата, до която трябва да бъде издаден актът. Съгласно чл. 34, ал. 1 от АПК, административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка по всяко време на производството, включително и след приключването му, а съгласно чл. 34, ал. 3 от АПК, административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни, като страните могат да правят писмени искания и възражения. Най-сетне, чл. 35 от АПК въвежда изискване административният акт да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Цитираните норми имат императивен характер и както вече се отбеляза, са приложими в производствата от вида на настоящото, още повече като се вземе предвид, че същото е служебно инициирано от административния орган. В случая обаче при издаването на негова Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 06.03.2023 г., ответникът не е изпълнил нито едно от изброените изисквания на закона, с което на практика е лишил засегнатите лица от гарантираната им от закона възможност за учестие в административното производство, включително чрез даване на обяснения, представяне на доказателства и депозиране на възражения. Нещо повече, изцяло недоказани са и твърденията на административния орган са, че на 06.03.2023 г. са били извършени служебни справки в Интегрираната информационна система на АСП и в поддържаният от МОН Регистър на средните училища и детските градини. Безспорно, такива справки са представени по делото, но те носят дата на изготвяне 21.03.2023 г., т.е. след уведомяване на ответника за съдебното оспорване на акта му, а в преписката липсват индикации за по-ранно извършване на такива справки, вкл. няма позоваване на тях в самия административен акт. Допуснатите нарушения на процесуални правила са съществени, доколкото се изразяват в неспазване на основни императивни процесуални норми, гарантиращи правата и интересите на страните в административното производство, което в крайна сметка е довело до нарушаване и на принципите на равенство, служебно начало и прозрочност, прогласени в чл. 8, чл. 9 и чл. 12, ал. 1 от АПК. От друга страна недопускането на изброените нарушения и предоставянето на възможност на заинтересованите лица да вземат участие в административното производство и представят доказателства в хода му, би могло да обуслови в административния орган различни крайни изводи относно наличието на сочените от него материалноправни предпоставки за прекратяване на месечната помощ за Й.Д., или поне на някои от тях. Съответно тези процесуални нарушения представляват самостоятелно и достатъчно основание за отмяната на обжалваната заповед на директора на ДСП – Горна Оряховица.

 

Относно материалноправната законосъобразност на административния акт.

 

Както вече се посочи, ответникът претендира като основание за прекратяването на месечната помощ за Й.Д., неизпълнението на две от предпоставките за отпускането на такава помощ - по чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСПД, вр. с чл. 18, ал. 1 от ППЗСПД. Допълнително в отговора на жалбата и в хода на делото акцентира и върху обстоятелството, че детето не се отглежда в страната, каквото е изискването на чл. 3, т. 2 от ЗСПД /възпроизведено и в чл. 7, ал. 1, т. 5 на ЗСПД/.

 

Нормите на чл. 7, ал. 1, т. от ЗСПД и чл. 18, ал. 1, предл. първо от ППЗСПД въвеждат като изискване за отпускане на месечна помощ, детето да е записано и редовно да посещава подготвителните групи в детските градини или подготвителните групи в училищата за задължително предучилищно образование на децата, в една от формите по чл. 67, ал. 1 от ЗПУУО. Съобразно възрастта на Й.Д.и безспорния факт, че същата посещава учебно заведение с цел придобиване средна степен на образование, цитираното изискване е изначално неизпълнимо за нея, като такова е неотносимо към случая и е безсмислено да бъде обсъждано.

 

Необосновано е и позоваването на ответника в хода на делото, на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от ЗСПД /чл. 7, ал. 1, т. 5 на ЗСПД/. Извън факта, че това основание за прекратяване на помощта не е посочено в обжалваната заповед и е наведено за пръв път едва пред съда, видно от Удостоверение рег. № 366000-6374/ 20.03.2023 г. на директора на ОД на МВР - Велико Търново, през периода от 01.01.2022 г. до 20.03.2023 г. Й.Д.е била извън България за времето от 07.09.2022 г. до 20.12.2022 г., включително и от 06.01.2023 г. до 06.03.2023 г. /датата на издаване на административния акт/. Съгласно дадената в § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД дефиниция „Лице, живеещо постоянно в страната“ е лице, което пребивава на територията на страната повече от 183 дни в рамките на 12 месеца“. В случая за периода от 07.03.2022 г. до 06.03.2023 г. /който е релевантен според цитираната дефиниция/, Й.Д.е пребивавала извън България 164 дни, т.е. при липса на данни за други излизания, тя е пребивавала в страна 201 дни. Промяна в горния извод не настъпва и ако хипотетично за начална дата на релевантния период се приемат тази на отпускане на помощта /19.04.2022 г./ или началната дата на учебната 2022/2023 г. /15.09.2022 година/. Впрочем, в тези случаи към датата на издаване на административния акт поначало не е бил изтекъл едногодишен период с начало някоя от посочените дати, за да се направи преценка дали е спазено условието на чл. 3, т. 2 от ЗСПД, вр. с § 1, т. 4 ДР на същия закон. 

 

По отношение на последното сочено от ответника основание – неизпълнението на изискванията по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСПД и чл. 18, ал. 1, предл. второ от ППЗСПД. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСПД, месечна помощ се предоставя на семейство, чието дете редовно посещава училище до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, освен ако това е невъзможно поради здравословното му състояние. Разпоредбата на чл. 18, ал. 1, предл. второ от ППЗСПД определя, че условията по чл. 7, ал. 1, т. 3 от ЗСПД са изпълнени, ако детето е записано в една от формите на обучение по чл. 106, ал. 1 от ЗПУУО и посещава учебните занятия (за формите, които го изискват). Видно от цитираната разпоредба на закона, същата не въвежда никакви допълнителни изисквания, нито провежда някакво разграничение дали посещаваното училище е в България или в друга държава. Допълнителни изисквания са въведени с подзаконовия нормативен акт, но те също не касаят мястото на обучение /при съобразяване на изискването по чл. 7, ал. 1, т. 5 от ЗСПД/. Същевременно разпоредбите на чл. 110 от Наредба № 10/ 01.09.2016 г. на МОН, изрично уреждат въпроса за българските ученици, участващи в обучение по Европейски образователни програми и проекти в училища на чужди държави, като третират въпросното обучение не като преустановяване или прекъсване на учебния процес, а като преместване в друго учебно заведение, като самото систематично място на нормата е в Глава пета „Преместване на учениците“ в Закона за предучилищното и училищно образование. Този извод не се променя от определения в чл. 110, ал. 1 от Наредба № 10/ 01.09.2016 г. на МОН, особен ред за последващото продължаване курса на средното образование на детето в българско училище, а обратното, доколкото законодателят изрично е посочил, че продължаването на обучението след завръщането в България, се извършва в същата формата на обучение и в училището, в което учениците са се обучавали преди участието си, в Европейски образователни програми и проекти. Следователно за целите на подпомагането по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, няма правно значение дали съответното дете се обучава в средно образователно училище в страната или в чужбина по коментираните европейски програми и проекти, След като са изпълнени останалите относими изисквания на закона, то има качеството на продължаващо да учи, съответно семейството му има право да получава определената от закона финансова помощ при неговото отглеждане. Друго тълкуване на цитираните по-горе норми би противоречало на разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България, прокламираща подпомагане от страна на държавата, на отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им, както и на чл. 18, ал. 2 и чл. 27, ал. 1 и ал. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето /приета на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г., въвеждащи аналогични задължения за държавите-страни по посочената конвенция, включително чрез предоставяне на материална помощ и програми за подпомагане.

В случая жалбоподателят представи пред съда удостоверение за посещаване от Й.Д.на училище във Федерална република Германия - гимназия „Фридрих Шилер“ в гр. Марбах ам Некар, където посещава редовно учебните занятия и до дата 10.03.2023 г. няма неизвинени отсъствия. При това положение, предвид цитираната нормативна уредба и обсъдения по-горе въпрос относно продължителността на пребиваването на ученичката в България през релевантния период по § 1, т. 4 от ДР на ЗСПД, не е налице и последното сочено от административния орган материалноправно основание за прекратяване на месечната помощ за Й. М.Д.. 

 

Съобразно всичко изложено съдът намира, че издадената от директора на ДСП – Горна Оряховица, заповед за прекратяване на семейна помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за детето Й. М.Д., е незаконосъобразна, като издадена при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби на закона, и като такава, следва да бъде отменена.

 

С оглед изхода на спора, на ответника не следва да бъдат присъждани разноски по делото. Основателно е направеното искане на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер общо на 810,00 лв., от които 10,00 лв. – внесена държавна такса и 800,00 лв. – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно отразеното в Договор за правна защита и съдействие от 15.03.2023 г. /л. 37/ и разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя по жалба на М.И.Д. с ЕГН **********, адрес ***, Заповед № ЗСПД/Д-ВТ-ГО/1038 от 06.03.2023 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ –Горна Оряховица.

 

Осъжда Дирекция „Социално подпомагане“ – Горна Оряховица, да заплати на М.И.Д. с ЕГН **********, адрес ***, разноски по делото, в размер на 810,00 /осемстотин и десет/ лева.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.

 

 

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.

 

 

Административен съдия: