ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 621 14.03.2023 година гр. Бургас
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на четиринадесети
март две хиляди двадесет и трета година, в закрито заседание в следния състав:
Председател: Атанаска
Атанасова
като разгледа докладваното от съдията Атанасова административно
дело № 83 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 202, вр. чл. 54, ал. 1,
т. 5 от АПК и е образувано по повод постъпила жалба от М.Е.М. с ЕГН **********
и Р.П.И. с ЕГН **********, двете с адрес: ***, представлявани от пълномощника адв.
И.П.Ц. ***, със съдебен адрес:***, против Решение № БС-1-С от 24.03.2022 г.,
издадено от директора на РИОСВ- Бургас. С оспореното решение е спряна
административната процедура за инвестиционно предложение „Изграждане на сгради
за отдих и курорт и техническа инфраструктура- ВиК и ел. мрежа в имота с
идентификатор 67800.54.51 по кадастралната карта на гр. Созопол, местност
„Каваци“, община Созопол“ с възложители: М.М. и Русалка И., до приключване на
процедурата по изработване и приемане на „Специализирана карта и регистри на
пясъчни дюни, разположени извън морските плажове „Каваци-Север“ и „Каваци-Юг“.
В жалбата са развити доводи за нищожност на оспореното
решение, поради некомпетентност на неговия издател и нарушение на материалния
закон. В нея се сочи, че жалбоподателите са депозирали пред РИОСВ- Бургас
уведомление за изготвяне на ПУП-ПРЗ, като не са внасяли инвестиционно
предложение за изграждане на сгради и инфраструктура. Едновременно с това
се сочи, че на основание чл. 145,
ал. 1 от ЗУТ инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват от главния
архитект на общината (района), областния управител или министъра на
регионалното развитие и благоустройството, а директорът на РИОСВ Бургас, като
административен орган, не е компетентен да спира на основание чл. 54, ал. 1 т.
5 от АПК административни производства, водени от други административни органи.
Изложено е, че волеизявлението за спиране на административното производство
следва да е изрично, а не да се извлича по тълкувателен път, а случая е налице
неяснота „какво точно се спира с процесното решение“. Отбелязано е, че действията
на административния орган по събиране на доказателства за изясняване на фактите
и обстоятелствата, които са от значение за издаване на административен акт не
представляват самостоятелно административно производство. Изложено е също, че
не е налице връзка на преюдициалност между спряното административно
производство и производството по приемане специализирана карта на пясъчните
дюни. Твърди се, че разрешение за изработване на ПУП не е издадено, а
процедурата пред РИОСВ е със съгласувателен характер в рамките на
административно производство по чл. 124 и сл. ЗУТ, поради което директорът на
РИОСВ Бургас няма правомощия да постанови процесния административен акт в
съгласувателно произоводство. По същество се иска обявяване нищожност на
решението.
Ответникът представя административната преписка, като
със съпроводителното писмо заявява становище за неоснователност на жалбата. В писменото
становище сочи, че в РИОСВ-Бургас е внесено уведомление за план/програма по
Приложение № 3 към чл. 8 от Наредбата за условията и реда за извършване на
екологична на планове и програма за „ПУП- ПРЗ за поземлен имот 67800.54.51 по кадастралната
карта на гр. Созопол, местност „Каваци“. Отбелязва, че съгласно представената
информация поземленият имот е с начин на трайно ползване „изоставена орна земя“
и трайно предназначение на територията „земеделска“, а с плана за регулация се
предвижда урегулиране на имота и обособяване на УПИ с отреждане „за сгради за
отдих и курорт“, с предвидено свободно застрояване, при показатели на
застрояване: Плътност на застрояване- макс. 20%, кота корниз Н макс. 7.5 м.,
Кинт до 0.5 и мин. озеленена площ 70%, като 1/2 от нея е отредена за дървесна
растителност. Твърди, че поземленият имот с идентификатор 67800.54.28 се намира
на около 40 м. от морски плаж „Каваци-север” и морски плаж „Каваци-юг”, зад
чиято територия е разположен поддържан резерват „Пясъчната лилия“, изцяло зает от
специфичен тип местообитания- пясъчни дюни. Твърди, че в югоизточната част на
ПИ с идентификатор 67800.54.51 е картирано приоритетно местообитание с код 2130
„Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност“ и имотът е част от обширен и
непрекъснат дюнен комплекс в м. „Каваци“, поради което е необходимо да бъде
обследван от специалисти в подходящ период от годината, по време на вегетативен
растеж на растителните видове, които са ключови и определящи за вида дюнно
местообитание. В тази връзка сочи, че понастоящем се провежда процедура по
изработване и приемане на „Специализирана карта и регистри на пясъчни дюни,
разположени извън морските плажове „Каваци - Север“ и „Каваци- Юг“, където
попада процесния поземлен имот, и до приключването и́ процедурата по реда
на Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие следва
да бъде спряна. Моли за отхвърляне на жалбата.
Жалбата е подадена от активно легитимирани лица-
адресати на оспореното решение и е процесуално допустима, макар и депозирана след
изтичане на законоустановения срок за обжалване, доколкото решението се атакува
само с доводи за нищожност. При разглеждането и́ по същество, съдът намира
за установено следното:
Производството пред административния орган е образувано
по повод депозирано от М.Е.М. и Р.П.И. уведомление с вх. № ПД-560 от 18.02.2022
г. на РИОСВ- Бургас, съдържащо искане за определяне необходимите действия,
които следва да бъдат предприети, за издаване на решение за преценяване
необходимостта от екологична оценка или становище по екологична оценка на ПУП-
ПРЗ за поземлен имот 67800.54.51 по кадастралната карта на гр. Созопол,
местност „Каваци“. С уведомлението е представена изискуемата информация,
съгласно изискванията на Наредбата за условията и реда за извършване на
екологична оценка на планове и програми. В него е посочено, че поземленият имот
представлява земеделска територия с НТП- изоставена орна земя с площ 1981 кв.м.,
която по действащия Общ устройствен план на Община Созопол попада в охранителна
зона „А“ по ЗУЧК и в устройствена зона за курорт и допълващи дейности -
Ок4(11), с възможна смяна на предназначението, за изграждане на сгради за отдих
и курорт, при посочени параметри на застрояване за охранителна зона „А“. Посочени
са предвижданията на плана за регулация- урегулиране на имота и обособяване на
УПИ с отреждане „за сгради за отдих и курорт“, при условията на чл. 16 от ЗУТ, и
плана за застрояване- свободно застрояване, показано с ограничителни линии на
нормативни отстояния от регулационните граници, с показатели на застрояване,
както следва: Плътност на застрояване мак.20%, кота корниз Н шак. 7.5м, Кинт до
0.5 и минимална площ за Озеленяване 70%, като 1/2 от нея е отредена за дървесна
растителност. Отбелязано е също, че на този етап намеренията на възложителя са
само на фаза ПУП, а при бъдещи конкретни инвестиционни намерения РИОСВ- Бургас
ще бъде уведомена. Приложено е задание за изработване на ПУП-ПРЗ, придружен с
чертежи- опорен план, ПР и ПРЗ; скица на имота; документ за собственост.
С оспореното решение е спряно образуваното
производство на
основание чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, до приключване на процедурата по
изработване и приемане на „Специализирана карта и регистри на пясъчни дюни,
разположени извън морските плажове „Каваци-Север“ и „Каваци-Юг“. В мотивите на
решението е отбелязано, че поземлен имот с идентификатор 67800.54.51 по
кадастралната карта на гр. Созопол, местност „Каваци“ се намира на около 40 м.
от морски плаж „Каваци-север” и морски плаж „Каваци-юг“, зад чиято територия е
разположен поддържан резерват „Пясъчната лилия“, изцяло зает от специфичен тип
местообитания- пясъчни дюни. Отбелязано е също, че в югоизточната част на
поземления имот е картирано приоритетно местообитание с код 2130 „Неподвижни
крайбрежни дюни с тревна растителност“ и е формиран извод, че имотът на
възложителите вероятно попада във фрагментиран участък на екотона и е част от
обширен и непрекъснат в миналото дюнен комплекс в местността „Каваци“. Прието
е, че наличието на пясъчни дюни в имота следва да бъде установено в започналата
процедура за създаване на специализирана карта и регистри, което налага спиране
на производството.
Според настоящия съдебен състав жалбата е
неоснователна.
За да се приеме, че административният акт е нищожен, е
необходимо да се установят особено съществени нарушения на изискванията за
законосъобразност по чл. 146 от АПК. В случая състав такива не са налице.
Обжалваното решение е издадено от компетентен
административен орган- директор на РИОСВ- Бургас, пред който производството е
висящо. В правомощията на последния е издаването на становище или решение по
екологична оценка на планове и програми, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал.
1 от ЗООС. Следователно, в неговите правомощия е и спирането на производството на
основание чл. 54, ал. 1 от АПК.
Решението е издадено в предписаната от закона писмена
форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. ясна разпоредителна част.
При извършената проверка съдът не констатира
съществени пороци в процедурата, засягащи решението до степен да е невъзможно то
да породи целените последици.
Съгласно нормата на чл. 81, ал. 1, т. 1 от ЗООС
екологична оценка се извършва на планове и програми, които са в процес на
изготвяне и/или одобряване от централни и териториални органи на изпълнителната
власт, органи на местното самоуправление и Народното събрание. На основание чл.
81, ал. 3 от ЗООС екологичната оценка на планове и програми се извършва
едновременно с изготвянето им, като се вземат предвид техните цели, териториалният
обхват и степента на подробност, така че да се идентифицират, опишат и оценят
по подходящ начин възможните въздействия от прилагането на инвестиционните
предложения, които тези планове и програми включват. Производството приключва
със становище или решение на компетентния орган по чл. 84, ал. 1, като същото е
задължително при последващото одобряване на плана или програмата (чл. 82, ал. 4
от ЗООС). Становището/решението подлежи на самостоятелно оспорване на основание
чл. 88, ал. 3 от ЗООС. При тази законова регламентация съдът счита, че се касае
за самостоятелно административно производство. Неоснователни са доводите на
жалбоподателите, че процедурата пред РИОСВ има само съгласувателен характер в
рамките на административното производство по чл. 124 и сл. ЗУТ. Становището/решението
по ЕО е крайният завършващ акт на едно специално нормативно регламентирано
производство, който има самостоятелно правно значение и подлежи на съдебен
контрол на собствено основание. Обстоятелството, че извършването на екологичната
оценка се съвместява изцяло със съответната процедура за изготвяне и одобряване
на плана или програмата, е ирелевантно към преценката за правната му природа.
От значение е съдържанието на властническото волеизявление и правните
последици, които то предизвиква. С оглед правния му ефект, становището по
екологична оценка има характера на самостоятелно решение на административен
орган, което рефлектира в правната сфера на възложителите и на засегнатата по
смисъла на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС общественост (в този смисъл Определение №
10129 от 28.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9127/2009 г., 5-членен с-в).
Нарушенията на материалния закон поначало не засягат
валидността на акта, а нищожен на това основание е само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора, издаден е при грубо нарушение на императивни норми с
характер на основни правни принципи или правните последици от акта са нетърпими
от правовия ред- разпоредено е извършване на престъпление, нарушени са
свръхповелителни норми на закона или конституционни права и др. Само пълната
липса на условията, предвидени в приложимата материалноправна норма, и липсата
на каквото и да е основание и на възможност за който и да е орган да издаде акт
с такова съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание.
Оспореното решение е издадено на основание чл. 54, ал.
1, т. 5 от АПК. С цитираната норма е предвидена възможност административният
орган да спре производството, при наличието на образувано друго административно
или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди
неговото приключване. В случая е установено от административнивния орган, че
поземленият имот с идентификатор 67800.54.51 по кадастралната карта на гр.
Созопол, местност „Каваци“ се намира на около 40 метра от морски плаж
„Каваци-север” и морски плаж „Каваци-юг“, в близост до резерват „Пясъчната
лилия“, изцяло зает от специфичен вид местообитания- пясъчни дюни, като в
югоизточната част на поземления имот е картирано приоритетно местообитание с
код 2130 „Неподвижни крайбрежни дюни с тревна растителност“. Констатирано е от
органа, че в Агенцията по геодезия, картография и кадастър е образувано
производство по изработване и приемане на специализирана карта и регистри на
пясъчните дюни. Формиран е извод, че е налице връзка на преюдициалност с
воденото производство по чл. 81 и сл. от ЗООС, обусловена от необходимостта
подробно да бъда обследван теренът от специалисти в подходящ период от годината.
Действително, по делото не е установено с допустимите от закона доказателствени
средства наличието на преюдициално производство, каквото изискване е предвидено
в нормата на чл. 54, ал. 1, т. 5 от АПК, но този пропуск не обуславя правна нетърпимост на
последиците от решението, а доколкото жалбата е депозирана след изтичане на
законоустановения срок, съдебната проверка следва да се ограничи само до неговата
валидност.
В заключение, не са налице сочените от жалбоподателя
основания за нищожност на оспореното решение. Решението е издадено на
предвидено в закона основание от овластения за това орган, в изискуемата форма
и съдържа ясна разпоредителна част. Не са налице особено съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, които да обосноват невалидност на
същото. Не е налице и превратно упражняване на власт, тъй като с акта се преследва
допустима от закона цел- да бъдат правилно установени релевантните за
произнасяне на крайния акт факти, с оглед изпълнение от административния орган
на задълженията му, свързани с опазване на околната среда и съхраняване на
биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска
характеристика на страната. Следователно, решението не е засегнато от толкова
тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожността му. Ето защо,
жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, на
основание чл. 200, ал. 1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Е.М. с ЕГН ********** и Р.П.И. с ЕГН **********, двете с адрес: ***,
представлявани от пълномощника адв. И.П.Ц. ***, със съдебен адрес:***, против
Решение № БС-1-С от 24.03.2022 г., издадено от директора на РИОСВ- Бургас.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд с частна жалба от страните, участващи в административното
производство, в 7-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: