Решение по дело №97/2020 на Окръжен съд - Плевен

                               Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                    №      /31 .03.2020

 

                                       гр.Плевен 31 .03.2020г.

                                           В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД     ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

ІІ-ри в.гр.с.в публичното заседание на четвърти март   

през две хиляди и двадесета     година в състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА

        ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА

                            :  КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ

    при секретаря  Вергиния Петкова                                             и в присъствието  

    на  прокурора                                              като разгледа          докладваното от

    съдията  РЕНИ СПАРТАНСКА                            въззивно гр.дело №97 /2020г.

    по    описа на ПОС  и за да се произнесе съобрази следното:

           Производство по  чл. 258  и следв. от ГПК.

 С решение на  Плевенски Районен съд ,І-ви гр.с.№2422   от 06.12. 2019г., постановено по гр.д.№2694 /2019г.по описа на същия  съд е  признато за установено по отношение на ответницата  Е.А.М. от гр. Плевен,ЕГН **********,че същата дължи на ищеца„***”ЕАД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.„***” №25,офис-сграда „***”, ***, представлявано от Д.Б.Б.  сумата от 1 510, 65 лв., от които 1 082,75 лв.,представляваща главница по договор за потребителски кредит № ***/15. 10. 2016 г.;218, 13 лв.,представляваща договорна лихва за периода от 26.12.2016 г.до 11.12.2017г. и 209, 77 лв. представляваща обезщетение за забава за периода от 27. 12. 2016 г. до  01. 02. 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,считано от 01.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата,като за разликата до 2 865,11 лв. предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.Със същото решение на ПРС Е.А.М. от гр. Плевен,ЕГН ********** е осъдена  да заплати на „***”ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „***”  № 25, офис- сграда „***”, ***, представлявано от Д.Б.Б., сумата от                   56, 57 лв.,представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство съобразно признатата част от вземането.С решението на ПРС Е.М.,гор.а.е осъдена да заплати на „***” ЕАД гр.София, ЕИК *** сумата от 505, 35 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото производство съобразно уважената част от иска.

        Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Е.А.М. –ответник пред ПРС,чрез нейния особен представител адвокат И.А. от ПАК,като решението се обжалва в неговата осъдителна част като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че не е налице активна легитимация за ищеца „***“ ЕАД гр.София,тъй като до момента на връчване на уведомлението за цесия , вземането принадлежи  на цедиращия,на първоначалния кредитор.Твърди се,че уведомяването на длъжника чрез връчване на уведомлението на адвокат А. като особен представител на ответницата не би могло да санира предходните действия на дружеството заявител в заповедното производство. Посочено е,че тезата на първоинстанционния съд е възможно да бъде възприета,само в хипотезата на предявен осъдителен иск,а конкретната хипотеза не е такава,като е предявен установителен иск,след заповедно производство и депозирано от длъжника възражение.В заключение моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС в обжалваната му осъдителна част.В съдебното заседание на 04.03.2020г.въззивницата чрез адвокат И.А. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба и моли съда да я уважи.

        Въззиваемата страна „***“ЕАД гр.София, представлявана от Д.Б. чрез юрисконсулт Е.Р. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че въззивната жалба е неоснователна ,а решението на ПРС в обжалваната му осъдителна част е правилно и законосъобразно.Посочено е,че по делото са представени доказателства,че от страна на ищеца са изпратени уведомителни писма до кредитополучателя,които лично са получени от ответницата.Изложени са доводи,че уведомлението за извършената цесия е представено с ИМ и е връчено на ответника с връчване на препис от ИМ и доказателствата към нея,като се позовава на практика на ВКС ,съгласно която длъжникът се счита надлежно уведомен за извършената цесия,когато уведомлението за цесията е връчено на неговия  особен представител като част от приложенията към ИМ.Твърди се ,че никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение,че след като ответницата е напуснала постоянния си адрес,без да спази изискването на чл.94 ал.1 и чл.99 ЗГР да заяви промяната на адреса си в съответния регистър,не следва да извлича ползи от това обстоятелство.Изложени са доводи,че  в чл.47 ал.6 ГПК е предвиден достатъчно надежден механизъм,компенсиращ личното участие  на ответника в процеса ,чрез института на особения представител ,който може да извършва широк кръг от процесуални действия,с изключение на тези,за които е необходимо изрично пълномощно,съобразно чл.34 ал.3 ГПК.Посочено е,че особеният представител е надлежен адресат на всички твърдения,наведени от ищеца в ИМ,вкл.такива за извършена цесия,че ако се приеме обратната хипотеза,т.е.,че длъжникът не може да бъде надлежно уведомен за цесията  чрез особения му представител би означавало на ответника да се даде възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение,а кредиторът да бъде в невъзможност  да реализира вземането си в исково производство, което е в противоречие с принципа за равенство на страните, закрепен в чл.9 ГПК.В отговора е цитирана съдебна практика в този смисъл на различни окръжни съдилища в България.В заключение въззиваемото дружество моли Окръжния съд да потвърди решението на ПРС в обжалваната му част като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба на Е.М. чрез особения й представител да бъде оставена без уважение.Претендират се и направените по делото разноски за въззивната инстанция -юрисконсултско възнаграждение  в размер на 350лв.

       Окръжният съд, като прецени посочените във  въззивната  жалба оплаквания,становищата на страните  и представените по делото доказателства,  приема за установено следното:

        Въззивната  жалба  е  подадена  в срока по чл. 259 ал.1  ГПК,от надлежна страна,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е   допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното ч.гр.д.№569/2019г. по описа на ПРС безспорно  се установява,че ищецът „***“ЕАД гр.София на 01.02.2019г.е депозирал пред ПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника Е.А.М.. Заявлението е уважено,като ПРС е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №315 от 04.02.2019.по цитираното ч.гр.д.№ 569/2019г.,с която е разпоредено длъжникът Е.А.М. от гр.Плевен  да заплати на кредитора „***“ ЕАД гр.София следните суми:главница в размер на 1308,29лв.,договорна лихва в размер на 218,13лв.за периода от 26.12.2016г. до 11.12.2017г.,сумата 62,76лв. такси оценка досие за периода 26.12.2016г.до 11.12.2017г.;такса за услуга „***“за предоставяна на кредит в брой по местоживеене 319,84лв.за периода 02.01.2017т.до 11.12.2017г.;такса услуга „***“за събиране на дълга в размер на сумата 746,32лв.за периода 02.01.2017т.до 11.12. 2017г.; мораторна  лихва 209,77лв.за периода 27.12.2016г.до 01.02.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от 01.02.2019г.до изплащане на вземането,както и 57,30лв.внесена ДТ и 50лв.юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78 ал.8 ГПК.

         Горепосочена заповед е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК, поради което ПРС на основание чл.415 ал.1,т.2  ГПК е указал на  заявителя да предяви иск за установяване на вземането си .На това основание кредиторът- „***“ЕАД гр.София е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането си в горепосочените размери,  предмет на разглеждане в настоящото производство.

         Решението на ПРС в отхвърлителната му част,в която искът по чл.422 ГПК е отхвърлен за разликата над 1 510,65лв.до претендираната сума от 2 865,11лв. не е обжалвано,влязло е в сила и не е предмет на въззивна проверка.

        От представените с ИМ писмени доказателства се установява,че че на 15.10.2016 г. между „***“ООД като кредитодател и Е.А. Р.като клиент е сключен договор за потребителски кредит №***,по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер на 1500лв.,с общ размер на фиксирана лихва 295,88лв.,представляваща 31,82 % годишно,с посочен ГПР 48 %.Договорена такса услуга“***“в размер на 1279,46лв.,като общият размер на задължението е 3150,34лв. Съгласно договора ответницата се е задължила да погасява задължението на 60 седмични вноски, всяка от които на стойност 52, 51 лв.,с първо седмично плащане на 31.10.2016г.и последна погасителна вноска на 09.12.2017г. в размер на 52,25лв.Към договора са приложени формуляр за кандидатстване за кредит и стандартен европейски формуляр,съдържащ основните параметри на договора за потребителски кредит.

От  представените  рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,сключен на 16.11.2010г.и  допълнително споразумение към него от 01.11.2017г. ,сключени между „***“АД като продавач   и „***“ ЕАД гр.София като купувач  се установява,че дружеството продавач е прехвърлило на ищеца вземания,произхождащи от  договори за потребителски кредити,сключени от цедента,от „***“ЕАД,от „***“ЕООД  и от  „***“ООД  с физически лица.Видно от представената извадка от  приложение №1 от 01.06.2018г.към рамковия договор вземането на „***“ООД към ответника Е.А. Р.по горепосочения договор за кредит № *** от 15.10.2016г.е прехвърлено на „***“ЕАД ,като същото е общо в размер на 3150,60лв., съответно отпусната главница 1 500лв.,остатък дължима сума 2 775,65 лв.и лихви за просрочие към 01.06.2018г.-120,31лв. От представените преписи  на пълномощни/л.21-22/,изходящи от представляващия„***“АД се установява, че дружеството цедент  е упълномощило цесионера „*** ”АД,впоследствие ЕАД  да уведоми от името на цедента всички длъжници по всички вземания, които са били цедирани  по силата на сключения договор за цесия от 16.11.2010г и допълнителното споразумение към него от 01.10.2017г.

Безспорно по делото е,че преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК до длъжника Е.М. са изпратени две уведомления за извършената цесия от цедента„***“АД  чрез упълномощения цесионер “***“ЕАД гр.София.Първото уведомление е с дата 25.06.2018г.,е изпратено на адреса на кредитополучателя,посочен в договора за кредит в гр.Плевен,ж.к.“***“,*** ,като съгласно приложената обратна разписка от „***“ЕАД пратката е върната като непотърсена. Второто уведомление  е изпратено на същия адрес на 19.04.2019г.като няма данни дали е получено от адресата или  пратката е върната като непотърсена.

Пред ПРС е назначена и приета счетоводна експертиза.От заключението на ВЛ В.В. ,което не е оспорено от страните и като обективно съдът възприема изцяло се установява, че ответницата е заплатила на кредитодателя сумата от 495лв.за периода 31.10.2016г.до 21.05.2017г.,като в експертизата в табличен вид са дадени отделните суми и датите на извършените плащания.Със сумата частично са погасени главница, договорна лихва и такси.Остатъкът от задължението към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-01.02.2019г.е в размер на 2655,34лв.,от които главница 1308,29лв.договорна лихва за периода 24.12.2016г.до 09.12.2017г. в размер на 218,13лв.,такса за оценка на досие 62,76 лв.,такса за услугата „***“1066,16лв. Съгласно заключението  лихвата за забава за периода от 27.12.2016г.до 01.02.2019г. е в размер на 221,04лв.

Спорни в настоящото производство,а и пред ПРС са били въпросите установено ли е по основание и размер вземането на дружеството-ищец, цесионер  по договора за цесия ,за което е издадена заповед по чл.410 ГПК от ПРС по ч.гр.д.№569/2019г.,прехвърлянето на процесното вземане има ли действие по отношение на ответника Е. Р./М./ ,спазени ли са разпоредбите на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД за уведомяване на последната   като длъжник.

За да уважи частично предявения иск общо за сумата 1510,65лв.,от които главница 1082,75лв.,218,13лв.договорна лихва и 209,77лв.обезщетение за забава,ПРС  е приел за неоснователни възраженията на особения представител на ответницата,че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена на длъжника по надлежния ред.Изложени са доводи,че в случая въпросите за предсрочната изискуемост са ирелевантни,доколкото изискуемостта на процесното вземане е настъпила по силата на друг юридически факт,с изтичането на срока на договора,което съвпада с настъпването на падежа на последната погасителна вноска 11.12.2017г.Първоинстанционният съд е счел,че  обстоятелството дали уведомлението за извършената цесия на вземането е било връчено на ответницата е без значение за  правния спор,тъй като длъжникът може да възрази за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от последния лице.Посочено е,че по делото липсват такива твърдения,а и с оглед заключението на ВЛ е установено ,че други плащания от страна на ответницата не са извършвани,с изключение на горепосочената сума  в размер на 495 лв. Съдът е приел,че няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от  стария кредитор,който  факт е от значение за спорното право и следва да бъде съобразен  като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235 ал.3 от ГПК.Становището на ПРС е,че длъжникът се счита за уведомен и когато цесията е съобщена на особения му представител, назначен по реда на чл. 47,ал.6 от ГПК,позовавайки се на практиката на ВКС-решение № 198/2019г.,I т.о.,съгласно което връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител, и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.Тези правни доводи на ПРС са правилни,законосъобразни,кореспондират с представените по делото доказателства и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

Връчването на съобщението за сключения договор за цесия от цедента  на длъжника, има за цел длъжникът да бъде известен за кредитора, на който следва да изпълни надлежно и съответно  да бъде предотвратено изпълнението на лице,което не е титуляр на вземането.С цел да бъде гарантирана  сигурността на длъжника да изпълни именно на овластения кредитор, законът изисква уведомяването за сключения договор за цесия да бъде извършено от предишния кредитор – цедент. Връчването на уведомлението няма характер на лично и незаместимо действие,поради което е възможно  то да бъде извършено и от пълномощник на цедента.С оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл.99 ал.3 ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, както е направено и в конкретната хипотеза на база гореописаните изрични пълномощни за учредена представителна власт в полза на цесионера. Законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин,поради което същото следва да се счита надлежно извършено, дори да е получено за пръв път с исковата молба.

В практиката си ВКС на РБ приема, че прехвърлянето на вземането поражда действие спрямо длъжника, ако последният е уведомен за цесията с нотариална покана, с изходящо от цедента и приложено към исковата молба на цесионера уведомление, достигнало до него и т. н.Неоснователен в тази връзка е доводът във въззивната жалба ,че връчване на съобщението за цесия чрез особения представител,чрез който ответника извършва процесуални действия по делото, не може да се счита за редовно връчване.На основание чл. 47, ал. 6 от ГПК,с оглед охрана на интересите на ответницата й  е назначен особен представител.Връчването на всички книжа по делото е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Ако връчването на съобщението за цесия беше извършено чрез нотариална покана, в т. ч. и чрез проведена процедура по чл. 50 ЗННД вр. чл. 47, ал. 1-5 ГПК, отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК би се удостоверило от длъжностното лице. В този случай съобщението се счита връчено и без да е необходимо назначаването на особен представител в нотариалното производство.Поради това следва да се приеме, че в исковото производство,връчването на съобщение за извършена цесия  чрез особен представител на длъжника, представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.В този смисъл е и по-новата практика на ВКС,на която се е позовал и ПРС- решение №198/ 18. 01. 2019г.по т. д. № 193/2018 г.,ТК, I ТО , в което е прието, че и изявления пораждащи материално-правни последици за ответника, като уведомление за обявена предсрочна изискуемост на договор за банков кредит, могат да бъдат отправяни до него чрез особения му представител по чл. 47, ал.6 от ГПК. Интересите на длъжника в исковото производство относно вземането са защитени в по-голяма степен отколкото в нотариалното производство.След като материалноправно изявление на банката кредитор за настъпила предсрочна изискуемост на кредит се счита за надлежно връчено на длъжника чрез неговия особен представител,съдът приема,че и уведомлението за извършената цесия до въззиваемия,чрез назначения му особен представител , следва да се счита за надлежно връчено.

Въпросът кога длъжника е уведомен за договора за цесия по никакъв начин не се отразява върху валидността и действието на договора за цесия между двете страни по него.Доколкото няма твърдения,че  процесният договор за цесия страда от пороци,водещи до неговата недействителност,същият е валиден и е произвел действие между „***“АД гр.София /цедент/ и ищецът "***“ЕАД  /цесионер/от момента на неговото сключване 16.11.2010г.и допълнително споразумение към него от 01.11.2017г.за разширяване предмет на основния договор .От тези дати всички вземания,вкл.и процесното към длъжника Е. Р./М./, считано от 01.06.2018г.,съгласно Приложение №1  ,са валидно прехвърлени в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента, с всички привилегии ,обезпечения и изтекли лихви.Неуведомяване на длъжника за извършената цесия би имало значение ако след прехвърляне на вземането длъжникът е продължил да плаща, поради незнание, на предишния си кредитор, но конкретната хипотеза не е такава.Правилни и обосновани са изводите на ПРС,че длъжникът може да възрази за липса на уведомяване за извършена цесия, само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор преди момента на уведомлението.Обстоятелството кога е връчено уведомлението до длъжника е без значение за основателността на иска, при положение,че по делото е безспорно установено, че процесното задължение не е погасено изцяло и длъжникът по кредита частично е заплатил само сумата 495лв.,т.е липсва пълно изпълнение както към стария кредитор,така и към новия.В този смисъл въззивната инстанция изцяло споделя становището на ПРС,че ответницата –длъжник  е надлежно уведомена за извършената цесия,с връчване на уведомлението на нейния особен представител и цесията има действие спрямо нея.Аргумент в тази насока е и разпоредбата на чл.45 ГПК, съгласно която връчването на представител се смята за лично връчване.

От друга страна в конкретната хипотеза цесионерът като пълномощник на цедента е изпратил до длъжника Е.М. на посочения в договора за кредит адрес:гр.Плевен,ж.к.“***“,*** две уведомления за извършената цесия,описани по горе.Първото е изпратено на дата 25.06.2018г. /преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/чрез „***“ ЕАД, като пратката е върната като непотърсена,а второто уведомление е преди завеждане на ИМ,с дата 19.04.2019г,за което няма данни дали е връчено.В решение на ВКС №40/17.06.2015г.по т.д.№601/2014г.,Іт.о.ТК  е разгледан казус с изпратено от банката до длъжника уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на кредита,като уведомлението също е върнато като непотърсено от адресата.В решението на ВКС  е възприето становището, че при предприетия начин на уведомление фактическо връчване не е осъществено ,поради бездействие от страна на получателя,че независимо от това,кредиторът е положил необходимите усилия да изпълни задължението си за уведомяване на длъжника за упражненото си правомощие да обяви предсрочната изискуемост на кредита.Изложените от ВКС съображения относно връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита са приложими и относно уведомлението за извършената цесия.

По изложените съображения съдът намира,че вземането на цесионера „***“ ЕАД гр.София е установено по основание и размер за сумата 1 510,65лв.,от които 1082,75лв.главница по договора за потребителски кредит,218,13лв.договорна лихва за периода 26.12.2016г.до 11.12.2017г. и 209,77лв.обезщетение за забава за периода 27.12.2016г.до датата на подаване на заявлението 01.02.2019г. Искът с правно осн.чл.422 ГПК  е основателен, доказан и следва да бъде уважен до горепосочения размер.Върху главницата се дължи и законна лихва от 01.02.2019г.до окончателното й изплащане.След като е стигнал до същите правни изводи,ПРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,което на осн.чл.271 ГПК следва да бъде потвърдено в обжалваната му осъдителна част.В останалата част ,в която съдът е приел,че част от клаузите по договора за начислена такса „***“и такса оценка на досие са недействителни и искът за претендираните суми е отхвърлен ,решението като необжалвано е влязло в сила.

        При този изход на процеса и на осн.чл.78 ал.3  ГПК въззивницата следва да заплати на въззиваемото дружество направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 531лв.от които 431 лв.изплатено възнаграждение за особения представител адвокат А. и юрисконсултско възнаграждение в мин.размер от 100лв.

         Искът е с цена под 5 000лв. и съгласно чл.280 ал.3,т.1 ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

          Водим от горното , Окръжният съд

                                               

                                            Р     Е    Ш     И   :

 

        ПОТВЪРЖДАВА на  осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски  Районен съд ,І-ви гр.с.№2422  от 06.12.2019г.,постановено по гр.д.№2694 за 2019г.по описа на същия съд  В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

          ОСЪЖДА  на осн.чл.78 ал.3 ГПК Е.А.М. /Р./,ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ЕАД ,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София,бул. „Д-р ***“ № 25, офис сграда ***, ***,представлявано от изп.директор Д.Б. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на  531лв.

           Решението е окончателно и не   подлежи на  касационно обжалване, съгласно чл.280 ал.3,т.1  ГПК.     

        

           ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                            ЧЛЕНОВЕ :