РЕШЕНИЕ
№ 414
гр. В., 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20231420103240 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Н. В. Н., ЕГН:
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „И.“ № **, против М. Х. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ ** и В. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“
**.
В исковата молба се твърди, че на 21.11.2023 г. на ищеца било връчено съобщение
изх. № 56643/01.11.2023 г. по изп. д. № ** на държавен съдебен изпълнител при РС – С. за
образуване на посоченото изпълнително дело. Сочи се, че последното било образувано по
изпълнителен лист № 736/03 от 28.02.2008 г., издаден въз основа на присъда по НОХД №
736/2003 г. на Окръжен съд – С.З., с който ищецът бил осъден да заплати на ответниците
сумата от по 20 000,00 лв., представляваща неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от 19.07.2003 г., до окончателното й изплащане. Излагат се
съображения, че при направена справка по изп. д. № ***********на държавен съдебен
изпълнител при РС – С.З. се установило, че на 10.03.2008 г. по молба на ответниците било
образувано посоченото дело. Твърди се, че на гърба на процесния изпълнителен лист били
направени отбелязвания за извършени плащания на взискателите по изпълнителното дело №
4026/2008 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС – С.З. в общ размер на 1
171,40 лв. Последното плащане от ищеца Н. Н. към взискателите М. Х. В. и В. Т. В. било
направено на 21.11.2014 г. в размер на 3,50 лв. за всеки един от тях по изпълнителното дело
№ 4026/2008 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при РС – С.З.. Поддържа се, че
след тази дата – 21.11.2014 г. нямало предприемане на действия за принудително изпълнение
от страна на държавния съдебен изпълнител. Посочва се, че от 21.11.2014 г. било налице
бездействие от страна на взискателите, което продължило повече от 9 години и от този
момент започнала да тече нова погасителна давност с петгодишен срок, който изтекъл на
21.11.2019 г. Сочи се, че с постановление на държавен съдебен изпълнител при РС – С.З. от
11.03.2020 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК било прекратено изпълнителното
производство по изпълнителното дело № 4026/2008 г. поради настъпила перемпция.
1
Поддържа се, че в настоящия случай не е налице и признаване на задължението на длъжника
по смисъла на чл. 116, б. „а” ЗЗД. Посочва се, че към настоящия момент е налице висящо
новообразувано изпълнително производство, за което ищецът бил уведомен със
съобщението за образуване на изпълнителното дело. На ищеца било връчено на 21.11.2023 г.
съобщение за образуване на изпълнително дело изх. № 56643/01.11.2023 г. по изп. дело № **
на държавен съдебен изпълнител при РС – С. и налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение, както и върху банковите му сметки.
По тези и останалите подробно изложени съображения в исковата молба се иска от
съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумите по изпълнителен
лист от 28.02.2008 г., издаден по н. д. № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З., както и
таксата по чл. 53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на Районен съд – С. в размер на 7 019,39
лв. Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответниците не е депозиран отговор на исковата молба.
Същите се явяват в откритото по делото съдебно заседание, като изразяват становище за
неоснователност на предявения иск. Заявяват, че след като са спрели плащанията по
изпълнителното дело, не са подавали молби по същото.
С Определение № 403/07.03.2024 г. е върната исковата молба в частта на предявения
отрицателен установителен иск за недължимост на сума в размер на 7 019,39 лв.,
представляваща такса по чл. 53 от Тарифа за държавните такси по ГПК в полза на Районен
съд – С..
Съдът, като взе предвид представените по делото писмени доказателства, доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е приет като доказателство изпълнителен лист от 28.08.2008 г., издаден
срещу Н. В. Н., ЕГН: ** в полза на М. Х. В., ЕГН: ********** и В. Т. В., ЕГН: **********
по наказателно дело № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З. за сумата от по 20 000,00
лв. за всекиго от тях, представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.07.2003 г., до окончателното
й изплащане, както и направените от тях разноски за адвокатско пълномощно в размер на
50,00 лв. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила присъда №
24/19.03.2004 г. по наказателно дело № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З..
От приложения оригинал на изпълнително дело № 20085530404026 по описа на СИС
при Районен съд – С.З., е видно, че въз основа на същия изпълнителен лист е образувано
изпълнително производство по молба на взискателите В. Т. В. и М. Х. В. с вх. №
109/06.03.2008 г. Поискано е от взискателите да бъде извършено пълно имуществено
проучване на длъжника.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника Н. В. Н. е получена лично от него на
21.03.2008 г.
Със запорно съобщение изх. № 4109/12.06.2008 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение, получавано от длъжника Н. В. Н. в Затвор С.З.. Видно от приложената
обратна разписка съобщението е получено на 17.06.2008 г.
По изпълнителното дело са приложени 42 бр. преводни нареждания с наредител МП
ГДИН Затвор С.З. и получател ДСИ РС С.З. за удържани суми от получаваното от Н. В. Н.
трудово възнаграждение на обща стойност 1 303,00 лв., първото от които е от дата
18.01.2011 г., а последното – от 18.11.2014 г. Върху гърба на процесния изпълнителен лист са
налице отбелязвания за извършени 98 погасявания на части от дълга, съответстващи на
постъпилите от наложения запор суми.
Със съобщение с вх. № 3152/29.05.2015 г. от началника на Затвор С.З. е уведомен
ДСИ при Районен съд – С.З., че по нареждане на ГД „Изпълнение на наказанията“ гр. С.
лишеният от свобода Н. В. Н. е преведен в Затвора гр. С. на 22.05.2015 г.
Със запорно съобщение изх. № 7062/01.06.2015 г., получено на 10.06.2015 г., е
наложен запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Н. В. Н. в Затвор С..
2
С Постановление от 11.03.2020 г. държавен съдебен изпълнител при Районен съд –
С.З. е прекратил изпълнителното производство по изпълнително дело № 20085530404026 по
описа на ДСИ при Районен съд – С.З. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
От приложеното копие на изпълнително дело № 489/2023 г. по описа на СИС при
Районен съд – С.З., е видно, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано
ново изпълнително производство по молба на взискателите В. Т. В. и М. Х. В. с вх. №
6326/15.09.2023 г. Поискано е от взискателите да бъде извършено пълно имуществено
проучване на длъжника, да бъде наложена „възбрана на имуществото на длъжника, след
което да бъде извършен опис и продажба“, поискано е и налагането на запор на вземанията
на длъжника от трети лица.
С Постановление от 19.09.2023 г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд –
С.З. е прекратено изпълнително дело № 489/2023 г. поради липса на местна компетентност,
като изпълнителното дело е изпратено на държавен съдебен изпълнител при Районен съд –
С., където е образувано изпълнително дело № 2206/2023 г.
Покана за доброволно изпълнение до длъжника Н. В. Н. е получена лично от него на
21.11.2023 г.
Със запорни съобщения изх. № 56660/01.11.2023 г., № 56662/01.11.2023 г., №
56666/01.11.2023 г. е наложен запор на банковите сметки на Н. В. Н., разкрити в „ПКББ“
ЕАД, „Банка ДСК“ АД, „ТБАБ“ ЕАД.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание по чл. 439 ГПК за признаването за установено по
отношение на ответниците, че ищецът не им дължи следните суми по изпълнителен лист от
28.02.2008 г., издаден по н. д. № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З.: 20 000,00 лв. за
М. Х. В. и 20 000,00 лв. за В. Т. В., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.07.2003 г., и
50,00 лв. – направени разноски за адвокатско пълномощно, за които е образувано
изпълнително дело № ** при държавен съдебен изпълнител при Районен съд – С..
По допустимостта на иска:
В разглеждания случай изложеният в исковата молба факт /изтекъл период на
погасителна давност/, на който е основан искът, е от категорията на предвидените в чл. 439
ГПК новонастъпили факти, поради което производството по делото следва да бъде
разгледано по същество.
По основателността на иска:
С предявяването на този иск за установяване недължимост на парична сума, ищецът
отрича претендираното от ответниците материално право, като в тежест на ищеца е да
докаже, че е налице възникнало вземане срещу него по посоченото н.д. № 736/2003 г., както
и че ответниците се легитимират като кредитори по посоченото изп. д. № ** на държавен
съдебен изпълнител при РС – С., а в тежест на ответниците е при условията на пълно и
пряко доказване да установят съществуването на това право, както и че за периода от
настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност, са били налице основания за спиране или прекъсване
течението на давността.
Установи се, че за процесното вземане е издаден изпълнителен лист от 28.02.2008 г.
срещу Н. В. Н. в полза на М. Х. В. и В. Т. В., по наказателно дело № 736/2003 г. по описа на
Окръжен съд – С.З.. Не е спорно между страните обстоятелството, че въз основа на
горепосочения изпълнителен лист е било образувано изп. д. № 4026/2008 г. по описа на СИС
към Районен съд – С.З., което е било прекратено, като въз основа на същия изпълнителен
лист е образувано изп. д. № 489/2023 г. по описа на СИС при Районен съд – С.З., което също
е било прекратено и изпратено по компетентност на СИС при ССРС, където било
образувано изп. д. № 2206/2023, по което ответниците са взискатели, а ищецът – длъжник.
3
Безспорно в случая за признатото със съдебно решение вземане е приложима общата
петгодишна давност, която започва да тече /чл. 117, ал. 2 ЗЗД/ след установяване на
вземането със съдебно решение /от влизане в сила на присъдата по наказателно дело №
736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З./ и за нейното прекъсване е необходимо
предприемането на действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Въз основа на посоченото съдебно изпълнително основание ответниците са се
снабдили с изпълнителен лист на 28.02.2008 г. и по тяхна молба от 06.03.2008 г. е
образувано изпълнително дело № 4026/2008 г. по описа на СИС при Районен съд – С.З..
В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК се посочва, че съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче
се осъществява, само доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече
конкретни изпълнителни способи. Ето защо може да се направи извод, че давността по
време на висящото изпълнително дело се прекъсва многократно, което става с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В коментираното тълкувателно решение съдиите от ВКС
посочват неизчерпателно група от действия в изпълнителното производство с прекъсващ
ефект за давността. Като такива са посочени: насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта
или на плащания от трети задължени лица.
В конкретния случай същински изпълнителни действия, прекъсващи давността в
изпълнителното производство, са тези по налагане на запор на трудовото възнаграждение,
получавано от длъжника Н. В. Н. в Затвор С.З., съобщението за което е получено на
17.06.2008 г., постъпването на сумите от удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника
вследствие на наложения запор, последната от които е постъпила на 18.11.2014 г., както и
налагането на запор на трудовото възнаграждение, получавано от длъжника Н. В. Н. в
Затвор С., съобщението за което е получено на 10.06.2015 г.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени с Тълкувателно решение
№ 3/2020 г. от 28.03.2023 по т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, докато е траел
изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., откогато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г. Предвид гореизложеното,
доколкото изп. д. № 4026/2008 г. по описа на СИС при Районен съд – С.З. е било образувано
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК,
ВКС, то следва да се приеме, че давността за вземането не е текла до 26.06.2015 г. В случая
давността е започнала да тече от тази дата, като доколкото ответниците не са доказали да са
прекъснали давността с предприемане на действия по принудително изпълнение на
вземането в петгодишния период след 26.06.2015 г., то същата би изтекла на 26.06.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (в сила от 14.05.2020 г.) за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давност
за вземането не е текла. Съгласно § 13 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (в сила от 14.05.2020 г.), сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
4
на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на закона
в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което теченето на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
включително, и е изтекъл на 02.09.2020 г.
Наложените впоследствие запори на банкови сметки на длъжника Н. В. Н., разкрити
в „ПКББ“ ЕАД, „Банка ДСК“ АД, „ТБАБ“ ЕАД, със запорни съобщения от 01.11.2023 г., са
действия, извършени след изтичането на давностния срок за вземанията.
В заключение съдът приема, че от 26.06.2015 г. до 02.09.2020 г. е изтекъл периодът на
общата погасителна давност /5 години/, в което време по делото липсват доказателства да са
били реализирани основания за спиране или прекъсване теченето на давността. Съгласно
разпоредбата на чл. 119 ЗЗД, с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед правната квалификация на предявения иск съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора. Предвид характеристиките на иска по
чл. 439 ГПК и подлежащите на установяване в хода на съдебното дирене правнорелевантни
факти, именно на ответниците е принадлежало процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяване чрез пълно и главно доказване, както предписва
правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, настъпването на обстоятелства, обусловили
прекъсването или спиране на погасителната давност за вземанията, предмет на
принудителното изпълнение. В тази връзка от тяхна страна не са представени и
доказателства. Следователно в настоящия казус ответниците не доказаха по безспорен,
несъмнен начин, че след 26.06.2015 г. и до 02.09.2020 г. са били поискани и извършени по
изпълнителното дело действия, водещи до прекъсването или спирането на погасителния
давностен срок.
Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който
предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях/, в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест –
чл. 154, ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в
гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е длъжен да ги подведе под
приложимата правна норма, като уважи или отхвърли предявения иск. В този смисъл,
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения, неподкрепени с
други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при съобразяване със
законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест, настоящият
съдебен състав приема, че от 26.06.2015 г. давността не е била спирана и прекъсвана, като на
02.09.2020 г. вземанията са погасени поради изтичане на 5-годишна давност.
Събраха се доказателства, че част от процесното вземане е погасено чрез постъпилите
удръжки от трудовото възнаграждение на длъжника вследствие на наложения запор. По
изпълнителното дело са приложени 42 бр. преводни нареждания за платени суми в общ
размер от 1 303,00 лв. в периода от 18.01.2011 г. до 18.11.2014 г. Следва да се даде отговор на
въпроса коя част от процесното вземане е погасена със събраната сума от 1 303,00 лв. За
погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. В този смисъл е и приетото от ВКС с
Тълкувателно решение от 27.03.2019 г. по Тълкувателно дело № 3/2017 на ОСГТК. Налага се
извод, че изцяло погасени се явяват разноските, включени в изпълнителния лист в размер на
сумата от 50,00 лв. С останалата част от заплатената сума, по цитираното правило на ЗЗД, са
погасени генерирани разноски в изпълнителното производство и евентуално част от
мораторната лихва, предмет на изпълнителния лист.
5
Поради гореизложеното, искът се явява основателен за сумата от по 20 000,00 лв. за
всекиго от ответниците, представляваща обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.07.2003 г.,
до окончателното й изплащане. За сумата от 50,00 лв., представляваща разноски, предмет на
процесния изпълнителен лист, искът следва да бъде отхвърлен, доколкото съдът достигна до
извод, че тази част от дълга е погасена в хода на изпълнителното производство.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски, пропорционално на
уважената част от иска. Посочените суми в представения списък на разноски по чл. 80 ГПК
са следните: 1 600,00 лв. – държавна такса и 4 000,00 лв. – депозит за парична гаранция.
Претендираната от ищеца сума от 4 000,00 лв. – гаранция по допуснато обезпечение в
производството, не представлява разноска по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК, като същата
подлежи на освобождаване по реда на 403, ал. 2 ГПК. На ищеца следва да се присъдят
разноски в размер от 1 598,00 лв. – държавна такса, съразмерно с уважената част от иска,
която сума се дължи от ответниците поравно – по 799,00 лв. от всекиго от тях.
За ищеца се претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие. Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата в случаите на оказана
безплатна правна помощ и съдействие в хипотезите на чл. 38, ал. 1, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена на разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, определено от съда. С Определение № 319 от 09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2186/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО е разяснено, че за присъждане на адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА пред съответната инстанция е достатъчно по
делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че
упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3
на чл. 38, ал. 1 ЗА, като не е необходимо страната предварително да установява и да доказва
съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Размерът на
адвокатското възнаграждение се определя от съда, поради което не е нужен списък по чл. 80
ГПК – той касае разноските, дължими на страните. Съдът, също така, не е обвързан от
искането, ако адвокатът е посочил конкретна сума. При безплатно предоставяне на правна
помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, както е в случая, адвокатът сам, по собствена воля, се
съгласява да получи хонорар само доколкото постановеният от съда резултат е в интерес на
страната, която представлява; да го получи след влизане в сила на съдебния акт, с който му
се присъжда; размерът на възнаграждението да се определи от съда съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска/исковете и че възнаграждението ще се дължи от
насрещната страна по правилата на чл. 78, ал. 1-3 ГПК. Съдът е задължен да определи
размера на задължението с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото,
като съгласно възприетото с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС виждане член
101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба,
противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да
приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е
подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От
изложеното следва, че съдът не е обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а следва да определи
дължимото адвокатско възнаграждение за всеки отделен случай след извършване на
преценка относно правната и фактическа сложност на производството и извършените от
процесуалния представител действия. В случая повдигнатият спор няма правна или
6
фактическа сложност, по същия са събрани само писмени доказателства, които не са
многобройни, като делото е приключило след две открити съдебни заседания.
Съобразявайки, че се касае за производството по типично дело от „масов“ характер – такова
за установяване на недължимост на вземане, допуснато до принудително изпълнение (чл.
439 ГПК), поради изтекла давност, съдът намира, че адвокатското възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в размер от 400,00 лв. На
адвоката на ищеца следва да се присъди сума в размер от 399,50 лв. съразмерно с уважената
част от иска, която сума се дължи от ответниците поравно – по 199,75 лв. от всекиго от тях.
За ответниците също се претендира адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, видно от представения по делото договор за правна
защита и съдействие. По изложените по-горе съображения съдът намира, че адвокатското
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ следва да бъде определено в
размер от 400,00 лв., като на адвоката на ответниците следва да се присъди сума в размер на
0,50 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 439 ГПК, че Н. В. Н., ЕГН: **********,
с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „И.“ № **, не дължи поради изтекла погасителна
давност на М. Х. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ ** и В. Т. В., ЕГН:
**********, с адрес: гр. В., ж.к. „Д.“ **, сумите по изпълнителен лист от 28.02.2008 г.,
издаден по н. д. № 736/2003 г. по описа на Окръжен съд – С.З., за които е образувано
изпълнително дело № ** при държавен съдебен изпълнител при Районен съд – С.: 20 000,00
лв. за М. Х. В. и 20 000,00 лв. за В. Т. В., представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 19.07.2003 г.,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по отношение на сумата от 50,00 лв., представляваща
направени разноски за адвокатско пълномощно поради извършено погасяване на вземането
поради плащане в тази му част.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК М. Х. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„Д.“ **, да заплати на Н. В. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к.
„И.“ № **, сумата от 799,00 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК В. Т. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ж.к.
„Д.“ **, да заплати на Н. В. Н., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к.
„И.“ № **, сумата от 799,00 лв., представляваща направени разноски по делото за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА М. Х. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., ж.к. „Д.“ **, да заплати на адв. Е. Н. Н., вписан в САК, ЕГН: **********, с адрес на
кантората: гр. С., ул. „Л.К.“ № **, сумата от 199,75 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Н. В. Н..
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА В. Т. В., ЕГН: **********, с адрес:
гр. В., ж.к. „Д.“ **, да заплати на адв. Е. Н. Н., вписан в САК, ЕГН: **********, с адрес на
кантората: гр. С., ул. „Л.К.“ № **, сумата от 199,75 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца Н. В. Н..
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА Н. В. Н., ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к. „И.“ № **, да заплати на адв. Ю. П. Д., вписан в АК
– М., личен № **, с адрес на кантората: гр. С., ул. „О.П.“ **, сумата от 0,50 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на
ответниците М. Х. В. и В. Т. В..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – В. в двуседмичен срок от
7
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8