Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260024/27.08.2020година Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд наказателно отделение
На седемнадесети
август две
хиляди и двадесета година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА
ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА
ТОНЧЕВА
ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА
Секретар:Геновева Ненчева
Прокурор:Иван Тодоров
като разгледа докладваното от съдия Д.Сапунджиева
ВНОХД номер 208 по описа за 2020
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е по реда на
чл.313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на
частните обвинители:Й.Г.К., М.И.К. и Д.М.К., чрез своя процесуален
представител- адв.В.Н.-САК против Присъда №9 от 04.06.2020г., постановена по
НОХД №61/2020год. по описа на ОС Добрич. Частните обвинители излагат
съображения за неправилно приложение на материалния закон, при определяне
размера и начина на изтърпяване на наложеното наказание. Молят въззивния съд да
увеличи размера на наказанието "лишаване от свобода" и "лишаване
от право да управлява МПС", като отмени приложението на чл.66 от НК.
С атакуваната присъда подсъдимия Й.П.Й.
е признат за виновен в това, че на 26.07.2017г. в град Силистра, на улица "П.
Бояджиев", в близост до имот № 136, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил "Мерцедес С 320" с рег.№ Х576NJB, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДв.П, като движейки се със
скорост 97 км/ч предприел изпреварване на попътно движещия се мотопед „Пиаджо“,
модел „Браво“, с водач И. М.К. завиващ в същото време наляво, при което блъснал
с предната дясна част на управлявания от него автомобил «Мерцедес С 320» с
рег.№ Х576NJB, мотопеда, управляван от К., вследствие на което по
непредпазливост причинил смъртта на същия, настъпила в резултат на тежка
съчетана черепно-мозъчна-гръдна травма, причинена от удара на задната част на
тялото и главата му в предния капак, обзорния прозорец и тавана на автомобила,
поради което на основание чл.343, ал.1, б."в" от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.54, ал.1 от НК му е
наложил наказание "лишаване от
свобода" за срок от три години, което е намалил на основание чл.58а, ал.1
от НК с една трета, като е определил подсъдимият Й.П.Й. да изтърпи наказание "лишаване
от свобода" за срок от 2 години, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1
от НК е отложил за срок от 3 години.
На основание чл.343г от НК във вр. с
чл.37, ал.1, т.7 от НК подсъдимия е бил
лишен от право да управлява МПС за срок от три години. Съдът се е разпоредил с
веществените доказателства и е възложил разноските по делото на подсъдимия.
В съдебно
заседание частните обвинители Д.К. и Й.К. лично и чрез защитника си-адв.Д.Н.,
преупълномощен от адв.В.Н. поддържат
жалбата изцяло.
Въззивният
прокурор изразява становище за основателност на жалбата и предлага атакуваната
присъда да бъде изменена, като се завиши размера на определените наказания
"лишаване от свобода" и "лишаване от право да управлява
МПС" на три години.
Подсъдимият
чрез своя процесуален представител-адв.Н. изразява становище за неоснователност
на жалбата и моли въззивния съд да потвърди обжалваната присъда.
В личната си
защита и последна дума подсъдимият заявява,
че съжалява за постъпката си.
След преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на цялостна проверка на постановения акт, съобразно
изискванията на чл.314 от НПК, съдът намира за установено следното:
Съдебното производство пред
първата инстанция е проведено по реда на т.нар. „съкратено съдебно следствие”-чл.371,
т.2 от НПК. Решаващият съд е приел самопризнанието на подсъдимия по
фактическите положения на обвинителния акт, като подкрепено от събраните в ДП
доказателства. Мотивите в разглежданата присъда са изготвени съобразно
чл.373,ал.3 от НПК.
Задължителните указания по т.8 на ТР
№1/2009г. на ВКС, налагат при правилно приложена процедура по чл.372,ал.4 и
чл.373,ал.2 и 3 от НПК, въззивната инстанция да реши делото по същите фактически
положения, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед на изложеното, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.П.Й. бил правоспособен водач на МПС от
категории А, АМ, В1 и В. На 26.07.2017г., около 16:20 часа подсъдимият се
движел с управлявания от него автомобил "Мерцедес С 320" с рег.№ Х576NJB по
ул.“П. Бояджиев“, в посока от централната част на града, към местността
„Орехова гора“. Този улица попадала в рамките на населеното място, поради което
максимално допустимата нормативно определена скорост на движение на пътните
превозни средства от категория „В“, към която спадал и управлявания от
подсъдимия автомобил, била 50 км/ч. Уличното платно било двупосочно, с по една
лента за движение във всяка посока, разделени помежду им с единична прекъсната
осева линия. Времето било ясно, слънчево, асфалтовата настилка – суха, без
неравности, а пътната отсечка – права. Подсъдимият се движил в дясната лента за
движение със скорост от 97 км/ч, на която съответствала опасна зона за спиране
от 83 метра. След като минал покрай Общинско предприятие „Синева“ ЕООД, в което
работил, подсъдимият възприел попътно движещите се пред него в дясната лента на
уличното платно мотопед „Пиаджо“, модел „Браво“, управляван от пострадалия И. М.К.
и неустановен по делото колоездач. Когато последните се намирали на отстояние
около 100 метра пред управлявания от него автомобил, подсъдимият видял как
пострадалият мотопедист К. изпреварил колоездача. За целта същия подал сигнал с
ръка, отклонил се леко вляво към осевата линия, след което отново се завърнал в
средната част на дясната лента за движение. Приближавайки базата на ЗК“Фар“,
подсъдимият решил да предприеме последователно изпреварване на колоездача и на
управлявания от пострадалия К. мотопед „Пиаджо“, модел „Браво“. За целта, със
същата скорост, с която се движил преди това, подсъдимият преминал в насрещната
лента за движение. След като подминал колоездача, подсъдимият приближил
движещия се пред него в дясната лента мотопедист К., с намерението също да го
изпревари. В този момент, движейки се със скорост от 15.5 км/ч, пострадалият
внезапно предприел маневра завиване наляво, при което навлязъл в насрещната
лента за движение пред изпреварващия го лек автомобил, управляван от
подсъдимия. Последният рязко завил наляво и аварийно задействал спирачната
система, но при скоростта, с която се движил, не могъл да предотврати
последвалия сблъсък между двете пътни превозни средства. С остатъчна скорост от
84 км/ч, с предната дясна част на автомобила си, подсъдимият ударил
управлявания от пострадалия К. мотопед в задната му лява част. Ударът настъпил
в лентата за насрещно движение на автомобила, на отстояние на 1 м от
разделителната надлъжна линия на пътното платно. При сблъсъка мотопедът се
вклинил в предната част на автомобила, който продължил движението си, влачейки
скачения към него мотопед, като след известно разстояние окончателно спрял в
банкета на насрещната лента за движение. От удара тялото на пострадалия К. било
отхвърлено от мотопеда първоначално на предния капак на автомобила, откъдето
последвало завъртането му и изтласкването му върху предното обзорно стъкло и
тавана на автомобила. Непосредствено след това, тялото на пострадалия отново било
отхвърлено напред и нагоре и след завъртането му, паднало върху пътното платно,
където продължило движението си с плъзгане и търкаляне. В резултат на удара К.
получил множество несъвместими с живота увреждания: съчетана черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в контузия на главата, счупване на черепната основа,
контузия на мозъка, субарахноидален кръвоизлив на мозъка, ожулвания, дълбоки
охлузвания с деколман в областта на главата, голяма разкъсно-контузна рана на
главата, контузия на гръдния кош, двустранно счупване на ребрата по две
фрактурни линии до гръбначния стълб, напречно счупване на гръдната кост,
счупване на лява ключица, счупване на гръбначния стълб в шийния и гръдния
отдели, белодробна контузия по задните ребрени повърхности , вследствие на
които настъпила смъртта му. Освен гореизброените увреждания, от удара
пострадалият получил и редица други по-леки такива, съответно: контузия на
врата в задно-дясната му част с дълбоки
охлузни наранявания и деколман, анемия на паренхимните органи, открита луксация
на вътрешен глезен на ляв долен крайник и множество мекотъканни наранявания по
главата, крайниците и тялото.
След сблъсъка, подсъдимият Й. излязъл от автомобила си
и отишъл при пострадалия К., за да провери какво е състоянието му. Към тях се
отправили и очевидците на случилото се – свидетелите К.И.Н., В.К.Н. и В.Г.Г..
Силно притеснен от случилото се и от състоянието на пострадалия, подсъдимият
извикал на свидетелите да се обадят на „Бърза помощ“. Св.Георгиев подал сигнал
за инцидента на „ЕЕН за спешни повиквания 112“. Пристигналият на
местопроизшествието екип на ЦСМП констатирал настъпилата смърт на пострадалия.
Видно от заключението на съдебно-медицинската
експертиза по делото, непосредствената причина за смъртта на И. М.К. се дължи
на тежката съчетана черепно-мозъчна – гръдна травма, довела до
централно-мозъчна дисфункция, обусловено от счупването на черепа с органично
мозъчно увреждане и задълбочаване на острата дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, поради двустранното счупване на ребрата, счупването на
гръбначния стълб и счупването на гръдната кост с контузия на белите дробове.
Според експерта всички увреждания по
трупа на пострадалия са прижизнено причинени и могат да бъдат обяснени с
механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие /ПТП/, а именно удар в
задната част на тялото и главата в предния капак, обзорен прозорец и тавана на
автомобила, блъснал завиващия пред него мотопедист. Травмите, довели до смъртта
при ПТП са причинени от директния удар от автомобила, нанесен от него в
областта на тялото и главата на пострадалия, като установените деформации по
лекия автомобил в предната му част, по предния капак, предното обзорно стъкло и
тавана, са причинени от контакта на тези повърхности с тялото на пострадалия.
По
делото са били назначени АТЕ и комплексна АТЕ, която са дали заключение относно
механизма на настъпване на ПТП, скоростта на движение на участниците в него,
опасните зони за спиране и условия за предотвратяване на ПТП.
Двете
експертизи дават сходони заключения по основните въпроси, от значение за
съставомерността на деянието, като разликите не се отразяват на крайния
резултат.
Според
заключението на вещите лица по двете експертизи, настъпилото произшествие е в
пряка причинна връзка с поведението на водача на лекия автомобил „Мерцедес“–
подсъдимият Й., изразяващо се в движението му със скорост над максимално
разрешената за населеното място. Подсъдимият е имал техническата възможност да
възприеме мотопеда на разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на
автомобила, както и да проследи неговото движение.
По КАТЕ
вещите лица са се ангажирали с правен въпрос, приемайки, че за подсъдимия
опасността за движението е възникнала към момента, в който пострадалият
мотопедист е предприел маневра завиване наляво. Според експертите, към момента
на възприемане на опасността за движението от водача на автомобила –
подсъдимият Й., същият се е намирал на разстояние около 57.5 метра от мястото
на удара, а мотопедистът на около 9.4 метра. Дистанцията между двете превозни
средства е била 49-50 метра. При движение на управлявания от подсъдимия
автомобил с разрешената за населеното място скорост от 50 км/ч, опасната му
зона за спиране възлиза на 32 метра, т.е. същата е по-малка от разстоянието, от
което водачът на автомобила – подсъдимият Й. е имал възможност да възприеме
опасността на около 57.5 метра.Същото води до извода, че при движение на
управлявания от подсъдимия автомобил с максимално разрешената скорост от 50
км/ч и предприето спиране или намаляване на скоростта, удар не би настъпил, тъй
като двата обекта биха се разминали.
От
установения механизъм на настъпване на произшествието експертите и по двете
експертизи извеждат заключението, че с поведението си, резултата е бил
съпричинен от пострадалия. Последният е предприел неправилна маневра за
завиване наляво, при вече предприета маневра изпреварване от водача на
автомобил „Мерцедес“. Пострадалият е бил длъжен, съгласно чл.37, ал.2 от ЗДвП "да пропусне пътните превозни средства,
движещи се по пътя, който той напуска“.
Първоначалната АТЕ не е установила
и технически неизправности по автомобила и мотопеда към момента на настъпване
на ПТП, предпоставящи реализирането му.
По делото са изготвени химически
експертизи, от които се установява, че при двамата водачи не е било
констатирано наличие на алкохол в кръвта.
Горната фактическа обстановка е
изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и е призната от подсъдимия
в процедурата по гл.27 НПК. Същата се установява и от наличната по делото
доказателствена съвкупност. Последната подкрепя самопризнанието на подсъдимия
по фактическите положения на обвинителния акт, депозирано доброволно и
съзнателно пред първоинстационния съд.
Преди да пристъпи към обсъждане на основното
възражение на частните обвинители, настоящият състав намира, че следва да даде
отговор на основния въпрос: от кой момент е възникнала опасността за движение
за лекия автомобил, тъй като отговора на същия би предопределил и изводите по
същество.
Доколкото въпросът за момента на възникване на
опасността не е експертен, а фактически, експертите по АТЕ закономерно не са се
ангажирали с отговор по него, а вместо това са разгледали три варианта, докато
експертите по КАТЕ са приели, че моментът на възникване на опасността е
предприетата маневра на мотопедиста за завой наляво. В принципен план,
опасността за движението възниква тогава, когато водачът на ППС има обективна
възможност и е длъжен да я възприеме, като съответно реагира съобразно с
предписанията на закона за нейното избягване.
В случая и двете ППС са се движили в една посока
по една пътна лента. Ето защо, опасността за движение възниква в момента, в
който единия от участниците предприеме маневра за напускането и`/завой наляво
или надясно/.Това е така, защото съгласно правилото на чл.37,ал.2 от ЗДВП, водачът
на ППС, което завива наляво е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи
се по пътя, който той напуска. От тази гледна точка, първоинстанционния съд е
следвало да прецени момента на възникване на опасността за подсъдимия и
съобразно с него и с експертните изчисления да изложи констатации за
отстоянието на управлявания от подсъдимия лек автомобил от мястото на удара в
този момент, респ. чрез съпоставка на това отстояние с параметрите на опасната
му зона за спиране да обоснове предотвратимостта на удара от страна на
подсъдимия. В конкретния случай, констатациите на КАТЕ съвпадат с правния извод
за момента на възникване на опасността. В този смисъл приетите фактически констатации
са правилни. Подсъдимият сам виновно се е поставил в
положение на невъзможност да предотврати вредоносния резултат, тъй като същия е
имал задължението като водач да управлява МПС с разрешената скорост от 50 км/ч.
Няма спор по въпроса за възприетото от
представителя на прокуратурата и съдебния състав съпричиняване на престъпния
резултат от страна на пострадалия. Същият
е нарушил правилата за движение по ЗДвП, което е в пряка причинна връзка с
настъпИ. противоправен резултат. Това не води до отпадане на отговорността на
подсъдимия. Случайно деяние ще бъде налице, когато водачът не по своя вина е
поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните
последици. Същият следва да не е нарушил нито едно правила за движение по
пътищата, което да е в причинна връзка с причинената смърт. В конкретния
случай, именно управлението на МПС със неразрешена скорост е довело до невъзможност на предотвратяване
на ПТП.
По основанието на жалбата за допуснато нарушение на
материалния закон при определяне размера на наказанието "лишаване от
правоуправление и "лишаване от свобода" и начина на изтърпяване на последното.
За да определи размера на наложеното наказание, съдът е изложил мотиви, част
от които не се споделят от въззивната инстанция.
За да приеме ниска степен на обществена опасност на дееца, съдът правилно е
съобразил като смегчаващи отговорността обстоятелства чистото му съдебно минало
и добрите характеристични данни. Съдът не е отчел съпричиняване на престъпния резултат от
страна на пострадалия. Тъй като е нарушено само на едно правило за движение,наличието
на съпричиняване не следва да се отчита като съществено, а следва да се ползва
със същата тежест като останалите смегчаващи отговорността обстоятелства.
Тук е мястото да се отбележи несъстоятелността на възраженията на
повереника на частните обвинители за незаконосъобразно третиране на трудовата
ангажираност на подсъдимия като смекчаващо отговорността обстоятелство. Това,
заедно с чистото съдебно минало и липса на криминалистически регистрации е
показател за това, доколко същият е вграден в обществото и спазва установения
правопорядък. Ето защо същите са относими към преценката за личността на дееца,
която съгласно чл. 54, ал. 1
от НК е задължителен елемент от индивидуализация на наказанието.
Обстоятелството, че законосъобразното поведение и полагането на
общественополезен труд са правило, обществена норма, не ги лишава от качеството
им на смекчаващи обстоятелства, а само изключва възможността те да бъдат
третирани като изключителни по смисъла на чл. 55 от НК.
В същото време, приемайки превес на смегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът не е отчел наличието и на отегчаващи такива. Съдът ги е
съобразил едва при определяне на размера на кумулативното наказание за лишаване
от право да управлява МПС. Като отегчаващи обстоятелства следва да се
възприемат значителното превишаване размера на разрешената скорост от 50км/ч- с
близо 47км/ч и допуснатите нарушения на правилата за движение от страна на
подсъдимия, за които същия е санкциониран по административен ред.
Законосъобразен е извода, че отчетените смегчаващи отговорността
обстоятелства не се отличават с многобройност, нито носят признак на
изключителност, които да предпоставят значително по-ниска от типичната за този
вид престъпления обществена опасност на деянието. Ето защо не се установява и
несъразмерна тежест на най-лекото, предвидено в закона наказание, т.е. не е
налице правна възможност за преминаване към по-леко по вид наказание по реда на
чл. 55, ал. 1
от НК. Безспорно неправомерното поведение на пострадалия, което
наред с нарушенията на водача на МПС се намира в причинна връзка с настъпИ.
съставомерен резултат, се отразява върху степента на обществена опасност на
деянието и има значението на смекчаващо отговорността обстоятелство. В
конкретния случай, то не притежава онази изключителност, извънредност и
необичайност, която е необходима за определяне на наказанието под предвидения
минимум, доколкото основната причина за настъпване на произшествието се корени
в нарушаване на правилата относно режима
на скоростта. Същевременно отсъстват доказателства за други обстоятелства -
семейно и имотно положение, здравословно състояние и т. н., които да придават
изключителност на разглеждания казус и да изискват към подсъдимия да бъде
проявено снизхождение като наказанието бъде определено под минимума, предвиден
за престъплението по чл. 343, ал.
1, б. "в" от НК. В този смисъл законосъобразно индивидуализацията
на наказанието е протекла по чл.58а,ал.1 във вр. с чл.54 от НК.
Съобразявайки изложеното, както и невисока обществена опасност на деянието
и дееца, настоящата инстанция намира, че определения от съда размер на
наказанието от три години е законосъобразен.Същия правилно е бил редуциран по
правилото на чл.58а от НК на две години.
Основното възражение на частните обвинители се отнася до начина на
изтърпяване на наказанието, считайки, че в случая не е приложима разпоредбата
на чл.66,ал.1 от НК.
Въззивният съд счита това възражение за неоснователно.
Следва да се отбележи, че поначало престъпленията по транспорта са основно
на непредпазливо извършване, като обстоятелствата, свързани с миналото на
подсъдимия като водач на МПС, тежестта на допуснатото нарушение на правилата за
движение по пътищата, което е в пряка връзка с настъпИ. вредоносен резултат и
формата на непредпазливата вина са съществени за индивидуализиране на
наказанието. Съдът не е съобразил допуснатите от подсъдимия нарушения на
правилата за движение по пътищата и не ги е отчел като отегчаващо обстоятелство.Въпреки
това, на същите не следва да се придава повече тежест, предвид обстоятелството,
че от последното е изминал период от седем години- данните са до 2012г., имайки
предвид, че подсъдимия е правоспособен
водач от 2002г. От този момент до извършване на процесното ПТП, няма данни за противоправно
поведение на подсъдимия, като водач на МПС. От изложеното може да бъде направен
извода, че допуснатото нарушение не е начин на поведение на пътя като водач,
който е недисциплиран и незачитащ изискванията за безопасност при управление на
МПС. Не бяха разкрити и обстоятелства, сочещи на една завишена степен на обществена опасност на подсъдимия,
като водач на МПС и деец.
Изложените съображения водят до извода, че целите на наказанието биха могли
да бъдат постигнати с отлагане на изтърпяването му. Добрата му личностова характеристика,
липсата на осъждания и водени срещу него наказателни производства, изразеното съжаление
са факт, като поведението му като водач не разкрива потребност от коригиране на
установени навици, пренебрегващи законовите предписания.Допълнителен аргумент
за това е и раждането на дете в семейството.
Докато първите две предпоставки на чл.66 от НК са обективни, третата е
свързана с всеки конкретен случай и особеностите на дееца. Затова законодателят
е поставил акцент върху индивидуалната превенция на наказанието, при обсъждане
на възможностите за отлагане на неговото изтърпяване. Правилната оценка на
изложените обстоятелства определя, че за постигане целите на специалната
превенция и преимуществено за неговото
поправяне не е необходимо наказанието "лишаване от свобода" да бъде
изтърпяно реално. Изолирането на подсъдимия от обществото и поставянето му в
затворническа среда не би имало поправителния и превъзпитателен ефект, целящ от
закона, доколкото характеристиката на самия деец сочи на възможност за
постигане на тези цели докато е на свобода. Ефектът на наказанието може да бъде
постигнат с отлагане на изтърпяване на наложеното наказание за по-дълъг
изпитателен срок,в който дееца следва да се въздържа от престъпно поведение и
да коригира същото към спазване на правилата за движение. Да отмени отлагане на
изтърпяването на наказанието, означава съдът да постави акцент върху
генералната превенция, което не е смисъла на чл.66 от НК. Действително
вредоносния резултат е тежък, променена е съдбата на цяло едно семейство.
Преценката за личната опасност на дееца обаче не може да се основата единствено
върху тежестта на съставомерния резултат. В същото време, изолирането на
подсъдимия от обществото не би постигнало целите на наказанието. Деянието
остава изолиран случай в живота му, а водения срещу него наказателен процес и
ангажиране на наказателната му отговорност е изиграл своят поправителен ефект. Смисълът
на отлагането не е да репарира причинените вреди, а да се поправи и превъзпита
дееца.
Съобразявайки изложеното, въззивната инстанция счита, че искането за отмяна
на института на условното осъждане е в разрез с установената ниска обществената
опасност и личността на дееца, поради което следва да бъде оставена без
уважение.Присъдата следва да бъде изменена, като се увеличи определения
изпитателен срок от три на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
Правилно е определен и размера на кумулативното наказание „лишаване от
право да управлява МПС“,съобразявайки изложените по-горе съображения.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че оплакването на частните
обвинители за несправедливост на наложеното наказание е частично основателно.
Водим от горното и на
основание чл.337, ал.2,т.1 и чл.338 от НПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Присъда №9 от 04.06.2020г., постановена по НОХД №61/2020год.
по описа на ОС Добрич, като УВЕЛИЧАВА
изпитателния срок от три на ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.