РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Кърджали, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Здравка Запрянова
при участието на секретаря Ралица Димитрова
като разгледа докладваното от Здравка Запрянова Административно
наказателно дело № 20235140200284 по описа за 2023 година
Обжалвано е Наказателно постановление № * от 13.02.2023г.,
издадено от Началник РУ- К., с което на основание чл.45 ал.3 от Закона за
закрила на детето е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00лв. на Т. И.
Т. от гр.К. за извършено на 21.01.2023г. в гр.К. нарушение на чл.8 ал.3 от
Закона за закрила на детето.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Т., който обжалва наказателното постановление и моли
същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Настоява, че
предварително подписала декларация, с която определила придружител на
детето си след 22,00ч. В съдебно заседание нарушителят не се явява и не се
представлява.
Административно наказващият орган редовно призован за съдебно
заседание не се явява, но се представлява от юрисконсулт, който счита
жалбата за неоснователна. В ход по същество моли съда да отхвърли жалбата
като неоснователна по подробни съображения изложени в писмена защита
като претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-
Кърджали.
1
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното
заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът след като прецени събраните по делото гласни и писмени
доказателства намира за установено следното от фактическа страна: На
21.01.2023г. свидетелите Б. Д. и И. П. били на работа като служители в РУ- К.,
когато се провеждала специализирана полицейска проверка по заведенията на
територията на РУ- К. за малолетни и непълнолетни лица. Около 01.45ч. на
посочената дата те влезли в дискотека „О.“ намираща се в гр.К. на ул.Р. № **,
където свидетелят П. установил непълнолетното лице М. Т. Снел
самоличността на установеното дете и след разговор с него констатирал, че
непълнолетното момиче нямало пълнолетен придружител. Поради това той
извел М. Т. от заведението при колегите си измежду които и свидетеля Б. Д.,
където да изчака докато приключи проверката. По- късно проверяващите
свидетели отвели детето М. Т. до сградата на Районно управление- К. при
инспектор „Д. п. с.“- свидетелката В. А.. Последната разговаряла с
непълнолетното момиче, която разказала, че била в дискотека „О.“, като
нямала пълнолетен придружител. Детето твърдяло, че имало декларация,
която изгубила. Свидетелката А. разговаряла и с майката на непълнолетната
М., която не знаела кой е пълнолетният придружител на дъщеря й, както и
казала че такъв не бил необходим, тъй като живеела близо до дискотеката.
По- късно същата нощ- в 03,15ч., детето М. П. Т. било предадено на майка си
Т. И. Т. срещу приемно- предавателен протокол от 21.01.2023г. Преди това
свидетелят Б. Д. съставил акт за установяване на административно нарушение
в присъствието на колегата си И. П. и на нарушителя, който го подписал с
възражения. На база на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление, с което било наложено наказание „глоба” от
300лв. по чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето.
Тази безспорна фактическа обстановка се установи от показанията
на свидетелите Б. Д., И. П. и В. А., които съдът кредитира изцяло като
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се относно
релевантните факти, както и от писмените доказателства- Акт за
установяване на административно нарушение № * от 21.01.2029г.; Протокол
за предупреждение от 21.01.2023г.; Приемно- предавателен протокол от
21.01.2023г.; Докладна записка; Заповед № *****/ 20.04.2022г. на директора
2
на ОД МВР- Кърджали, с която началниците на РУ при ОД МВР-Кърджали са
оправомощени да издават наказателни постановления за нарушения на чл.45
ал.1- 4 от Закрила на детето.
По делото е представен препис на декларация от 20.01.2023г. за
съгласие за придружаване на непълнолетното лице М. Т., който документ
настоящата инстанция не кредитира като приема, че същата е съставена по
повод на настоящото съдебно производство, тъй като същата не е била
налична към периода на инкриминираното деяние, а и самата жалбоподателка
не е знаела нито за съществуването й, нито за лицето което е вписано в нея за
придружител.
От правна страна съдът установи следното: Подадената жалба е
процесуално допустима, тъй като това е станало в законоустановения 14-
дневен срок- на датата 02.03.2023г., а наказателното постановление е било
връчено на 20.02.2023г. На жалбоподателя е наложено административно
наказание за това, че виновно е нарушил чл.8 ал.3 от Закона за закрила на
детето. В същата разпоредба е посочено, че родителите, настойниците,
попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го
придружават на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-
годишна възраст, съответно след 22.00ч., ако детето е навършило 14, но не е
навършило 18- годишна възраст. Санкцията е наложена на основание чл.45
ал.3 от Закон за закрила на детето, според който родител, настойник,
попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8
ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете,
което не осигури придружител по чл.8 ал.4, се наказва с „глоба“ или
„имуществена санкция“ от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение- с
„глоба“ или „имуществена санкция“ от 500 до 1000лв. Съдът, след анализ на
събраните доказателства намира, че жалбоподателят е осъществил състав на
нарушение по чл.8 ал.3 от Закона за закрила на детето. По категоричен начин
се установи, че на посочената в акта и наказателното постановление дата и
място, а именно 21.01.2023г. около 01.45 часа в гр.К. на ул.Р. № **, като
родител не е придружил непълнолетното си дете М. П. Т. на обществено
място след 22.00 часа. Няма спор, че посоченото в атакуваното постановление
място е „обществено“ по смисъла на чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето,
тъй като е общодостъпно за всяко лице, съобразно критерия визиран в §1, т.1
3
от ДР на Наредбата за специализирана закрила на деца на обществени места,
приета на основание чл.5 от Закона за закрила на детето. Правилно е
приложена и относимата към поведението на жалбоподателя санкционна
норма на чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето. При индивидуализиране
на санкцията наказващият орган е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН-
глобата е определена в предвидения от закона минимум, поради което и
съдът няма правомощия да я намали.
При извършената служебна проверка не се констатира да са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на
материалния закон в хода на административнонаказателното производство.
Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното
наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от
компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния
състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които
е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От
изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво
деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата
правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на
процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на
нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му.
Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото
фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна
норма, както и на санкционната такава. Поради всичко изложено настоящата
инстанция намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.5 вр.ал.4 от
ЗАНН поради направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на наказващия орган
съдът намира искането за основателно. Следва жалбоподателят да бъде
осъден на плати на ответната страна сумата в размер на 80лв. представляваща
юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 вр. ал.3 от ЗАНН
вр.чл.144 от АПК вр.чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ вр.чл.27е от
Наредба за заплащането на правната помощ, тъй като счита, че
4
производството не е с фактическа и правна сложност, и по него е налице
явяване в едно съдебно заседание, по което са разпитани двама свидетели,
поради което и присъди същото към предвидения минимален размер.
Разноските за юрисконсулт следва да бъдат присъдени на ОДМВР-
Кърджали, които са юридическото лице, както е поискано по делото. Воден от
изложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № * от 13.02.2023г.,
издадено от Началник РУ- К., с което на основание чл.45 ал.3 от Закона за
закрила на детето е наложено наказание „глоба” в размер на 300,00лв. на Т. И.
Т. от гр.К. за извършено на 21.01.2023г. в гр.К. нарушение на чл.8 ал.3 от
Закона за закрила на детето, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА Т. И. Т. с адрес гр.К. ул.Р. № ** вх.* ап.** с ЕГН
********** да заплати на ОДМВР- Кърджали с адрес гр.К. бул.Б. № ** с ЕИК
******** сумата от 80 лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд- Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен
срок от съобщението му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5