Мотиви към
Решение № 260879/01.07.2021 г. по НАХД № 570/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, LI наказателен състав
Производството е
по реда на Глава XXVIII от НПК и е образувано по внесено от Районна прокуратура -
Бургас постановление, с което се прави предложение за освобождаване от
наказателна отговорност на Т.Г.Л., ЕГН **********, като се предлага налагане на административно наказание,
за това, че на 23.10.2020 г., около 18:00 часа, в гр. Бургас, ж.к. “Славейков”,
срещу вх. 1 на бл. 41, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 270“, с рег. № …, нарушил правилата за
движение визирани в ЗДвП, а именно: чл. 40, ал. 2: „По време на движението си
назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство,
а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности.”, и допуснал пътнотранспортно произшествие като
предприел маневра “движение назад”, без непрекъснато да наблюдава пътя зад
автомобила, като с деянието по непредпазливост причинил средна телесна повреда
на пешеходеца Т.М.П., ЕГН **********, изразяваща се във фрактура на дисталната
част на лява лъчева кост, което довело до трайно затруднение на движението на лявата
ръка и в диафизарна фрактура на дясната бедрена кост, което довело до трайно
затруднение на движението на десния крак-престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”
вр. чл. 342, ал. 1 НК.
В съдебно
заседание представителят на БРП редовно призован се явява. Поддържа
предложението и моли за налагане на минимално наказание глоба по реда на чл. 78а
от НК.
Защитникът на
обвиняемия посочва, че няма данни кога пострадалата е излязла на пътното
платно, но същата е била клекнала или наведена, което е затруднявало видимостта.
Твърди се, че има съпричиняване от страна на пострадалата, както и че
обвиняемият е оказал помощ след инцидента. Обвиняемият нямал криминални
регистрация, нямало данни за противообществени прояви и не е осъждан. Прави
искане за налагане на минимално наказание и да не се налага наказание лишаване
от право да управлява МПС, тъй като обвиняемият не е опасен водач.
Обвиняемият редовно
призован се явява лично. В обясненията си посочва, че давайки назад зад него е нямало
никой; предприел спиране и чул леко „туп“, след като слязъл от колата видял
пострадалата зад колата, при което й оказал помощ. Изразява съжаление за
случилото се. Прави искане да бъде оправдан, а ако бъде признат за виновен да
му се наложи минимално наказание. Трябвало да се грижи за децата си и да работи
и му се налагало да шофира.
Съдът, след като
обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в
тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 от НПК,
намери за установено следното.
От фактическа страна:
Обвиняемият Т.Г.Л.
е роден на *** ***, български гражданин, неженен, със средно образование,
работи като ръководител движение, с ЕГН **********.
От справката за съдимост /л. 14 от ДП/ е видно, че към момента на
деянието обвиняемият не е осъждан и не
е освобождаван от наказателна отговорност.
На 23.10.2020 г.,
около 18.00 часа, обвиняемият Т.Г.Л. управлявал лекия си автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е 270“, с рег. № ……, в гр. Бургас. Обвиняемият Л. бил сам в
автомобила си и се опитвал да паркира пред дома си в гр. Бургас, ж.к. “Славейков“,
блок № … пред вход № 2. Тъй като пред входа на блока, в който живеел, нямало
места за паркиране обвиняемият Л. решил да паркира пред вход № 1, където бил
забелязал едно свободно място. За целта той започнал маневра движение назад,
като гледал пътното платно зад автомобила в страничните огледала за задно
виждане. Въпреки, че вече се стъмнявало мястото било много добре осветено, като
автомобилът се движел със скорост около 10 км/час. Докато обвиняемият Л. се
придвижвал на заден ход пострадалата Т.М.П. била непосредствено до контейнерите
за боклук, които се намирали в уширение на пътното платно срещу вход № 1 на
блок № 41. Пострадалата П. била непосредствено пред контейнерите, приведена, с
лице към тях, централно зад движещия се назад лек автомобил. Обвиняемият Л. не
забелязал пострадалата П., която хвърляла боклука си в контейнерите, и я ударил
със средната част на задната броня на лекия си автомобил. За пострадалата П.
ударът бил в областта на десния крак, под ябълката. От удара пострадалата П.
паднала на земята, опирайки се на ръцете си. Обвиняемият Л. спрял автомобила и
отишъл до П. за да види как е. Пострадалата П. изпитвала силни болки в тялото и
обвиняемият Л. се обадил на тел. 112. Малко след това на мястото пристигнала
линейка и П. ***, където била приета за лечение в ортопедичното отделение.
Видно от
изготвената по делото съдебномедицинска експертиза /л. 38-39 от ДП/, от удара,
на П. са били причинени фрактура на дисталната част на лява лъчева кост, което
довело до трайно затруднение на движението на лявата ръка за срок от около 10-12 седмици, и в диафизарна
фрактура на дясната бедрена кост, което довело до трайно затруднение на
движението на десния крак за около 4-6 месеца.
От изготвената
авто-техническа експертиза /л. 41-54 от ДП/ се установява, че водачът е
следвало преди да предприеме маневрата движение назад да се убеди, че пътят е
чист и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, като при
невъзможност да стори това Л. е следвало да си осигури лице, което да му
сигнализира за опасности. Автомобилът бил управляван със скорост около 10 км/ч,
като водачът е имал техническа възможност да наблюдава непрекъснато зоната зад него.
Имал е достатъчно време да огледа района около контейнерите и да види
пешеходката, която се намирала почти централно срещу задната част на автомобила
му. Л. е следвало да предвиди попадането на пострадалата в зона, където не би
могъл да я види по време на движението.
По доказателствата:
Съдът възприе
горната фактическа обстановка на базата на събрания по делото доказателствен
материал, преценен на основание на чл. 378, ал. 2 от НПК.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от
събраните доказателства, разгледани по отделно и в
съвкупност, а именно от обясненията на
обвиняемия Т.Г.Л. /л. 22-23, л. 34 от делото, л. 10-11 от ДП/, от
показанията на свидетелите – И.К. /л. 33 -34 от делото, л. 16 от ДП/ и Т.П. /л.
18-20, л. 22-25 от ДП/, справката за съдимост, служебна бележка /л. 31 от
делото/, протокол за оглед на местопроизшествието ведно с фотоалбум /л. 29-36
от ДП/, съдебномедицинската
експертиза, авто-техническата експертиза, техническата експертиза /л. 56-58 от
ДП/, констативен протокол и схема /л. 62-64 от ДП/, медицинска документация /л. 71-112 от ДП/, лични
документи на водача и МПС /л. 113-114 от ДП/ и справката за нарушител /л. 115
ДП/.
При изграждане на
изводите си за фактическата установеност на развилите се събития съдът цени
обясненията на обвиняемия. Гласните доказателства съдебният състав намира за
обективни, логични, последователни и взаимодопълващи се, относно релевантните
факти от предмета на доказване и изцяло съответстващи на останалия, събран по
делото доказателствен материал, кредитиран от съда. Противоречие в
свидетелските показания и в обясненията на обвиняемия не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това какво е възприел. Съдът
кредитира експертните заключения, като обосновани, компетентни и неоспорени от
страните по делото. Заключенията на вещите лица са достатъчно пълни ясни и
обосновани. Писмените
доказателства са събрани по надлежния ред, не се оспорват от страните, поради
което съдът ги кредитира изцяло. Те, в съвкупност с гласните такива, допринасят
за категоричното установяване на гореописаната фактическа обстановка, като по
делото не се събраха доказателства, които да поставят под съмнение така
установените факти, които са признати и от подсъдимия. Относно въпроса дали
пострадалата е била в клекнало или наведено положение, от показанията й и от
заключението на вещото лице Ж.С. се установи по безспорен начин, че тя е била
приведена с лице към контейнерите, централно зад движещия се назад лек
автомобил. Самата свидетелка в разпита на ДП на 02.02.2021 г. е заявила, че е
била леко приведена за да завърже торбичката с отпадъци, като от години не може
да кляка, тъй като колената и са надути. В случая обаче това обстоятелство няма
никакво значение, доколкото водачът на автомобила е имал достатъчно време да
огледа района около контейнерите и обективна техническа възможност да види
пешеходката, и както посочи вещото лице в хода на съдебното следствие изводите
нямаше да са по-различни ако е била клекнала /л. 33 от делото/.
От така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, за да признае обвиняемия за виновен,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
престъплението.
При така изложената и установена по безспорен
начин в хода на разследването фактическа обстановка от правна страна следва да
се приеме, че обв. Т.Г.Л. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343а, ал. 1, б. А НК вр. чл.
343, ал. 1, б. Б НК, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с правилата за движение по
пътищата и преди всичко тяхното спазване от водачите на МПС.
В конкретния
случай, от обективна страна безспорно на инкриминираната дата и място
обвиняемият е управлявал МПС. Съдът счита, че действията на обвиняемия по
привеждане на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр.
Бургас, представлява "управление" на МПС по смисъла на закона. В тази
връзка съдът отчита и задължителните указания, дадени в т. 2а на ППВС № 1/1983
г., според които понятието "управление", включва всички действия или
бездействия с механизмите и приборите на превозното средство, независимо дали
превозното средство се намира в покой или в движение.
На следващо място
от обективна страна, няма спор, че лекият автомобил, който обвиняемият е
управлявал, е "моторно превозно средство" по смисъла на § 6, т. 11 от
ЗДвП, доколкото е снабдено с двигател за придвижване и не е релсово превозно
средство.
Съдът счита, че в
конкретния случай, при управление на МПС, обвиняемият Т.Г.Л. е допуснал
нарушения на правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбата на чл.
40, ал. 2 от ЗДвП, в следствие, на което се е стигнало и до настъпване на
съставомерния резултат. Същият, управлявайки МПС, нарушил правилата визирани в чл.
40, ал. 2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба „по време на движението си назад
водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а
когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности“, като при предприемане на маневра “движение назад”, без
непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила, допуснал настъпването на ПТП и причинил
телесна повреда на пешеходеца Т.М.П..
Съдът счита, че е
в следствие на горепосоченото нарушение е настъпила средна телесна повреда.
Безспорно нарушението е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото
съприкосновение между лекия автомобил и пешеходката, което съприкосновение от
своя страна е причина за фрактурата на
дисталната част на лява лъчева кост, което довело до трайно затруднение на
движението на лявата ръка за срок от около 10-12 седмици, и в диафизарна фрактура
на дясната бедрена кост, което довело до трайно затруднение на движението на десния
крак за около 4-6 месеца. Съгласно задължителните указания на ВС в ППВС 3/1979
г. въпросните фрактури са реализирали медико-биологичния признак "трайно
затруднение на движението на крайниците" по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК,
доколкото са довели до невъзможност въпросните крайници да осъществяват
нормалната си функция за срок по-дълъг от 30 дни (в случая за лявата ръка за
срок от около 10-12 седмици, а за десния крак за около 4-6 месеца, при обичаен
ход на оздравителния процес), т.е. – налице е "средна телесна
повреда" по смисъла на НК.
Обвиняемият е субект на престъплението, тъй като то
може да бъде извършено от всички наказателноотговорни лица.
От субективна страна
деянието е извършено при по-леко укоримата от двете форми на непредпазливостта
– небрежност (несъзнавана непредпазливост), доколкото обв. Т.Г.Л.
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и
е могъл да ги предвиди. В частност обвиняемият не е предвиждал, че в следствие
на предприетата маневра ще реализира ПТП с пострадалата, но от конкретиката на
обстоятелствата (място, време, добра видимост, ясно съзнание, че на това място
обичайно се движат пешеходци) е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването
им. Обвиняемият много добре е разбирал ситуацията в която действа, имал е постоянна
и обективна видимост назад, не е имало обекти на пътя или елементи от
автомобила, които да затрудняват неговите възприятия и видимостта му се е
осигурявала от две странични огледала за обратно виждане и от огледалото в
купето през задното стъкло, като именно наличието у обвиняемия на посочените
представи и предвиждания изключва възможността стореното от него да се
квалифицира като случайно деяние по смисъла на разпоредбата на чл. 15 от НК. Ударът
е бил предотвратим. В този смисъл се явяват и неоснователни изложените от
защитата съображения за наличието на случайно деяние.
По отношение на
възражението за отчитане поведението на пострадалата, съдът намира да отбележи,
че в случая не се установи да има съпричиняване на резултата от нейна страна. Обстоятелството,
че е била до казаните за боклук и в позиция леко приведена не може да
аргументира извод, че е допринесла по някакъв начин за извършване на деянието,
тъй като не се установи да е нарушила правилата за движение или да е имала
някакво нетипично поведение отивайки да изхвърли боклука. Напротив, водачът на
автомобила е този, който е трябвало да има завишено внимание, особено при предприемане
на маневра “движение назад” на място/участък от пътя/, където има разположени
казани за боклук, доколкото именно там има концентрация на хора и водачът
следва непрекъснато да наблюдава пътя зад автомобила си. Обвиняемият е бил този
който е трябвало да предвиди попадането на пострадалата в зона, където той не
би могъл да я забележи, съгласно заключението на авто-техническата експертиза.
Обвиняемият не е възприел пресичащата пешеходка,
макар да е нямало никакви пречки за това, поради което същият се е поставил в
невъзможност да избегне настъпването на резултата. С оглед на
което, съдът намира, че липсва съпричиняване на престъпния резултат от страна
на пострадалата.
Налице е
привилегирования състав на чл. 343а, ал. 1, б. А от НК, тъй като от събраните
по делото доказателства с категоричност се установява, че след извършеното
деяние обвиняемият е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, като се обадил на тел. 112, изчакал е полицията и е помогнал за качването й в линейката. Това негово
поведение предпоставя квалифициране на извършеното деяние по друг по-лек
състав, а именно по чл. 343а, ал. 1 б. А от НК, поради което и съдът призна
обвиняемия за виновен именно по този състав и го оправда по първоначално
повдигнатото му обвинение с правна квалификация по чл. 343, ал. 1 б. Б от НК,
вр. чл. 342, ал. 1 от НК.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, в което обвиняемият Т.Г.Л. беше
признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация. В същото време по
отношение на подсъдимия са налице законово предвидените предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно: 1. за
престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години или
друго по-леко наказание; 2. с извършеното престъпление не са причинени
съставомерни имуществени вреди; 3. към процесната дата е неосъждан и не е бил
освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК;
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; не е бил в пияно състояние, не са налице множество
престъпления, нито деянието е извършено след употреба на наркотични вещества
или техните аналози, поради което съдът след като призна обвиняемия за виновен
в извършване на престъплението и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освободи
от наказателна отговорност.
В разпоредбата на
чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "Глоба" в
размер от хиляда до пет хиляди лева. При индивидуализацията на
административното наказание съдът не отчете отегчаващи отговорността
обстоятелства, а като смекчаващи - необремененото му съдебно минало, с добри
характеристични данни – работи и се грижи за семейството си, направеното
самопризнание, оказаното съдействие на разследването и изразеното съжаление за
случилото се. Всичко това кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице с ниска
степен на общественаопасност и че същият е осъзнал стореното. Не следва да се
пренебрегва обстоятелството, че деянието е извършено при по-малко укоримата
форма на непредпазливост – небрежност. Поради тези съображение, съдът счита, че
спрямо обвиняемия следва да се наложи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер,
а именно – "Глоба" в размер на 1000 лева. Така определеният размер
съответства както на обществената опасност на деянието, така и на личността на
виновния, като би постигнал своето поправително и превъзпитаващо въздействие спрямо
него, а също така би се отразило и възпитателно и предупредително и на
останалите членове на обществото.
Налице са и
материалноправните предпоставки на чл. 78а, ал. 4 от НК за налагане на
кумулативно предвиденото административно наказание "лишаване от право да
управлява МПС". Предвид вредоносния резултат от извършеното престъпление -
нанесени две травматични увреждания, определящи средната телесна повреда, както
и установените от справката за водач/нарушител различни нарушения на правилата
за движение, за които обвиняемият е бил наказван по административен ред /вкл. и
4 пъти за превишаване на разрешената максимална скорост/, съдът намира, че само
в своята съвкупност двете наказания биха постигнали целите на специалната и
генералната превенции. Неналагането на това наказание в конкретния случай
според съда, не би могло да изпълни целите на наказанията. При определяне на
конкретния срок, през който обвиняемият следва да бъде лишен от това право
съдът отчете от една страна, че дългосрочното лишаване несъмнено би му създало
трудности при изпълнение на трудовите му функции, като по този начин ще му
създаде ненужни спънки, което по никакъв начин не би способствало да се
постигнат целите на наказанието. От друга страна, съдът отчита, че управлението
на МПС е високорискова дейност и потенциално застрашава живота и здравето на
всички участници в движението, както и че до инкриминираната дата обвиняемият е
бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 5 влезли в сила наказателни
постановления, три фиша и 6 отнети точки,
т.е. това не му е първо нарушение на правилата за движение по пътищата. Ето
защо, на основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 343а, ал. 1, б. А, вр.
чл. 343, ал. 1, б. Б, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК, съдът наложи
на обвиняемия административно наказание лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 /три/ месеца. Кумулативно предвиденото административно наказание
"лишаване от право да управлява МПС" в по - висок размер би се явило
твърде тежко с оглед личността на дееца и отношението му към стореното, което несъмнено
би му създало и ненужен дискомфорт в ежедневието.
Така определено наказанието
съответства както на степента на обществена опасност на деянието и дееца, така
и на целите на наказанието и най-вече на тези на личната превенция.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
когато съдът намери обвиняемия за виновен, го осъжда да заплати сторените по
делото разноски. В настоящия случай, в досъдебното производство са
сторени разноски в размер на 658.80 лева,
поради което и обвиняемият следва да бъде осъден да ги заплати по сметка на ОДМВР – Бургас.
Освен тези разноски,
обвиняемият следва да заплати и по сметка на РС - Бургас сумата от 20 лева,
представляваща разноски в съдебното производство, както и да заплати сумата от
5 лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на РС- Бургас.
По веществените
доказателства:
Вещественото доказателство - един брой диск /на лист 116 от ДП/, следва да
остане по делото и да бъде унищожено с унищожаване на делото по реда на ПАС.
По изложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А