Решение по КНАХД №664/2025 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания.

 

Образувано е по касационна жалба на П. К. П. против Решение № 217/06.06.2025 г. по НАХД № 54 по описа на ВТРС за 2025 г. в частта, в която с него е потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 24-1275-003349 от 29.11.2024 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция в ОД на МВР - В. Търново, с което за административно нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП на касатора е наложена административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева.

С касационна жалба се твърди неправилност на решението, тъй като П. отрича да е шофирал без колан, а твърди, че е свалил същия след като е спрял колата и е бил поканен за проверка. Смята, че не са ангажирани безспорни доказателства за деянието, доколкото не е разпитан свидетеля на нарушението по АУАН, а липсват и видеозаписите от камерата, с която проверяващите са оборудвани. В тази връзка твърди, че съдът не проявил процесуална активност и не е събрал служебно всички нужни доказателства. Ето защо претендира за отмяна на решението и постановяване на друго вместо него, с което НП в обжалваната част се отмени.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Велико Търново, не се явява и не взема становище по жалбата. С писмено становище по делото оспорва касационната жалба като неоснователна с мотивите за правилност на решението.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

 

Настоящият касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от страните възражения, намира за установено следното:

Жалба е подадена от надлежна страна-участник в въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните РС по реда на глава ХІІ АПК. Чл. 218 от АПК, по принцип, свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящето касационно дело, съдът намира касационната жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно, допустимо, но неправилно. Аргументите на съда за този извод са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства ВТРС приел за доказана фактическата обстановка, както е посочена в АУАН и НП - на 24.10.2024 г. в 13.30 часа в гр. Велико Търново, на [улица] касаторът управлявал собственият си автомобил, като не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила му. За да потвърди НП в тази му част въззивния съд е приел, че релевантните факти по делото се доказват от събраните писмени и гласни доказателства.

Кои са писмените доказателства, които подкрепят твърдения факт на шофиране без колан от П. за настоящата инстанция остава неясно, защото такива не са анализирани в обжалваното решение. Тази бланкетна констатация обаче е и невярна, защото по същество събраните писмени доказателства не установяват еднозначно този факт, който е бил единственият спорен по делото. Самият АУАН нямо материална доказателствена сила и при оспорване, особено след като са депозирани своевременно възражения по него, не може да служи като писмено доказателства за установяване на спорните факти по делото предвид презумпцията за невиновност на лицето. От друга страна, въпреки твърдението на ответника, че проверката е документирана чрез запис с камера от проверяващите, по делото са представени писмени доказателства, че такива записи не са съхранени надлежно, въпреки възражението на касатора и искането му в този смисъл. След като това е така, ответникът не може да се позовава на своето процесуално некоректно поведение, а следва да се приеме , че оспорените гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя, установили фактите от незаписаната проверка са недоказани.

Нещо повече, в решението е посочено, че гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта установявали цялата фактология. По делото е разпитан само актосъставителя. Свидетелят на нарушението по АУАН не е разпитан в нито едно от двете заседания, на които не се е явил. Разпитан е друг свидетел – свидетел на връчването, който е установил отказа на касаторът да подпише АУАН, поради несъгласието му с автоматично отпечатания в него текст, че няма възражения тъй като той имал такива, а и ги депозирал след това). Този свидетел обаче изрично отрича да е възприел както и да е от нарушението и проверката на същото (л. 51, гръб от делото на ВТРС). В този смисъл мотивите на съда противоречат на проведеното доказване по делото. Горното обаче налага извода, че мотивите на съда за доказаност на релевантните факти и обстоятелства по делото са бланкетни и в противоречие със събраните доказателства.

Тъй като ответникът по настоящето дело и пред въззивния съд е следвало да докаже твърдяното нарушение, а същият не се е справил с процесуалните си задължения, като недоказано НП в оспорената част следва да се отмени, след като се отмени и решението на въззивния съд в обжалваната по касационен ред част, с което то е потвърдено.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е неправилно постановено, поради което следва да бъде отменено в оспорената част и постановено друго по същество, с което се отмени и НП в съответната част.

В настоящето производство никоя от страните не е претендирала разноски, което изключва произнасяне по този въпрос от настоящия съд.

 

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН във вр. с 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 217/06.06.2025 г. по НАХД № 54 по описа на ВТРС за 2025 г. в обжалваната част, в което с него е потвърдено Наказателно постановление № 24-1275-003349 от 29.11.2024 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция в ОД на МВР - В. Търново, с което за административно нарушение по чл.137а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4, т.7, пр. 1 от ЗДвП на П. К. П. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева и ПОСТАНОВЯВА друго вместо него, с което наказателното постановление в същата му част се отменя.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.