№ 439
гр. София , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело
№ 20201000502490 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 вр. чл. 294 ГПК и
представлява повторно разглеждане на делото от въззивния съд след отмяна
на въззивното решение поради допуснати процесуални нарушения от
въззивния съд.
С решение № 1174 от 23 февруари 2018г. по гр. д. № 2050/2015г.
Софийски градски съд, І ГО, 12 състав е осъдил С. Ц. В. да плати на ДФ
„Земеделие“ сумите: 457 017, 01 лева – главница /на основание чл. 79, ал. 1,
предл. 2-ро от ЗЗД/; 19 852 лева – мораторна лихва /на основание чл. 86 от
ЗЗД/; законната лихва върху главницата от 13.02.15г. до цялостното й
изплащане; 20 324 лева – съдебни разноски /съразмерно на уважените искове/
и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него; отхвърлил иска по
чл. 86 от ЗЗД за сумата над 19 852 лева.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника С. Ц. В.
срещу решението по гр. д. № 2050/2015г. на СГС. С доводи за неправилност
на решението, концентрирани върху нарушения на процесуалния закон във
1
връзка с изготвяне на доклад по делото и непроизнасяне по доказателствените
му искания, неправилен извод за преустановяване действието на договор №
3247/01.10.2007г., както и за извършени от жалбоподателя нарушения на
договора, в това число неправилен извод, че Е. Л. има надлежно учредена
представителна власт да прекрати договора за аренда, иска отмяна на
решението и вместо това отхвърляне на предявените искове.
Насрещната страна ДФ „Земеделие“ е подал отговор на въззивната
жалба, с който е оспорил основателността й.
За да постанови решението си по предявените искове,
първоинстанционният съд е приел, че страните са били обвързани от договор,
по силата на който ответникът като „ползвател“ е получил целева
безвъзмездна финансова помощ в размер на 457 017, 01 лв. с цел създаване на
210 дка лозово насаждение с подпорна конструкция и закупуване на
специализирана земеделска техника. Ответникът не е провел доказване, че е
изправна страна, а от представените от ищеца доказателства и от събраните
гласни доказателства е установено, че е нарушил договорни клаузи, като е
бил лишен от основание, поради предсрочно прекратяване на договор за
аренда с община Тунджа, да стопанисва земите, в които са разположени
лозовите масиви, а придобитата с предоставените от ответника средства
земеделска техника е била отчуждена през „13г.“ в полза на трето лице. Тези
действия съдът е приел за пряко нарушение на чл.4.18 от договора в рамките
на 5 години, визирани в тази клауза, считано от усвояване на средствата,
станало на 08.05.2009г. При това положение, е заключил СГС, е възникнало
правото на ищеца да претендира връщане на цялата предоставена финансова
помощ. Извън това съдът е приел за установено и, че процесните насаждения
не се стопанисват според уговореното, съобразно установеното при
проверката им, което ответникът, чиято е тежестта на доказване, не е
опровергал. Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение за забава в
размер на законната лихва от датата, на която е приел, че е настъпила забавата
– 11.09.2014г., когато при условията на чл. 47 ГПК ответникът е получил
покана за връщане на главницата.
2
Софийски апелативен съд, в рамките на правомощията си на въззивна
инстанция при служебната проверка на валидността и допустимостта на
обжалваното решение и с оглед посоченото в жалбата срещу правилността
му (чл. 269 ГПК ; ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на
ВКС), намира следното:
Решението, предмет на инстанционен контрол, е валидно и допустимо.
След отмяна на въззивното решение като неправилно поради противоречието
му с т. 2 от цитираното ТР за въззивното производство, делото е върнато от
ВКС за ново разглеждане от въззивния съд по същество на спора, което
предпоставя валидност и допустимост на обжалвания акт (чл. 294, ал. 1, изр.
2 ГПК), от която въззивният съд следва да изходи при решаването на спора. А
по същество, доводите срещу правилността на обжалвания акт са
неоснователни като резултат, въпреки събраните доказателства при
повторното разглеждане на делото от въззивния съд, поради което същият
следва да се потвърди като правилно като резултат.
Исковете, предмет на разглеждане, са предявени от ДФ „Земеделие“
срещу С.В., като съдът е сезиран с искане за връщане на безвъзмездна
финансова помощ от 457 017,01 лв. и за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва от 19 852 лв. за периода от 11.09.2014г. до
12.02.2015г., до който размер и период делото е останало висящо. Ищецът
твърди, че между страните бил сключен договор № 3247/01.10.2007г. за
предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната
предпресъединителна програма на Европейски съюз за развитие на
земеделието и селските райони в Република България (САПАРД). По силата
на този договор ответникът В. е получил безвъзмездно финансова помощ в
размер на 457 017, 01 лв. за извършване на дейности, посочени в Приложение
№ 1 към него и за изпълнение на бизнес плана, въз основа на който е сключен
договорът, а именно – „създаване на 210 дка лозово насаждение с подпорна
конструкция и закупуване на специализирана земеделска техника“. Сумата,
представляваща финансова помощ, била преведена по сметка на ползвателя
на 08.05.2009г. При извършена проверка от ДФ “Земеделие“, възложена със
заповед № 921/25.03.2014г., чийто резултати били обективирани в контролен
лист СИМ 5 М 01, било установено, че обектът на инвестицията, финансиран
по програма САПАРД, не функционира според договореното предназначение,
3
защото техниката не е налична на мястото на инвестицията; лозовото
насаждение в с.*** е в лошо агроекологично състояние, а подпорната
конструкция не е налична; лозовото насаждение в с. *** е изкоренено и
подпорната конструкция към него не е налична. Ищецът твърди още, че
прекратяването на договора за аренда с община Тунджа, което е установил – с
допълнително споразумение от 07.05.2012г., - който бил правното основание
за ползване на земите в с.***, върху които е създадено лозовото насаждение,
както и установеното отчуждаване на земеделската техника на 12.07.2013г. и
на 16.07.2013г., а и непредставянето на застрахователна полица за 2010г.,
представляват нарушения на чл. 4.17 и 4.18 от договора, както и на чл. 27, ал.
1, т. 1 и 2 от Наредба № 14 от 18.05.2001г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за инвестиции в
земеделските стопанства по специалната предприсъединителна програма на
ЕС за развитие на земеделието и селските райони в РБ (Сапард).
Нарушението се изразява в нарушение на задължението придобитите активи
да не се отчуждават/ да се преотстъпва ползването им за срок от 5 години – в
случая до 08.05.2014г. При това положение, поддържа ищецът, приложима
била клаузата на чл. 8.1 от договора вр. чл. 31 от Наредба № 14/2001г. (по-
нататък цитирана по този начин), по силата на които ответникът дължи
връщане на предоставената финансова помощ ведно със законната лихва от
деня на извършване на нарушението. Въз основа на изложените обстоятелства
ДФ „Земеделие“ е предявил осъдителни искове за връщане на предоставената
безвъзмездна финансова помощ в размер от 457 017,01 лв. която ответникът
не върнал и след нотариална покана, връчена на 11.09.2014г. по реда на чл. 47
ГПК, и за заплащане на лихва от 19 852 лв. за периода от 11.09.2014г. до
12.02.2015г., за колкото е пренесена висящността на спора пред въззивния
съд.
Ответникът В., чрез назначения си особен представител на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК, е предприел и защита по същество срещу исковете с
възражения, които са и в предмета на въззивното производство съобразно
релевираните в срока за въззивно обжалване и за отговор на въззивната жалба
доводи. Той счита, че исковете са неоснователни по следните съображения:
договорите за аренда, сключени от него, за имоти в с.***, в които са
създадени лозови насаждения са действащи, въпреки прехвърлянето на
имотите на „Агра Голд“ ЕООД (както се твърди в исковата молба), а изводът
4
за лошо агроекологично състояние на тези насаждения е направен от
проверяващи без подходяща образователна квалификация и опит, освен че не
е подкрепени с факти; оспорил е и изводите за липса на подпорна стена.
Възразил е, че допълнителното споразумение (ДС) за прекратяване на
договора за аренда с община Тунджа е сключено чрез Е. Л. като негов
пълномощник без същата да има представителна власт, а евентуално счита, че
тя е договаряла във вреда на представлявания, както и, че не отговаря на
действителността, че насажденията са изкоренени, което сочи, че се извършва
по регламентиран ред и се документира. По този начин ответникът е оспорил
и записванията в контролния лист относно изкореняването на насажденията.
Ответникът, чрез особения си представител, е възразил още, че липсват
доказателства да е отчуждавал земеделската техника, въпреки данните, че
същата е регистрирана на „Александър Виниардс“ ООД, а обстоятелството, че
техниката не била намерена на място не било ясно как се интерпретира, при
положение, че няма как тя да се намира на полето. Във второто поред
въззивно производство ответникът, чрез особения си представител, при
указана му, с оглед отменителното решение на ВКС, тежест на доказване на
възраженията от отговора на исковата молба, която пада върху него (чл. 154,
ал. 1 ГПК), е поискал и съдът е уважил тези искания ищецът да бъде
задължен да представи доказателства за образование и професионална
квалификация на И. И. Д. и Г. Ж. Г. – лицата, извършили проверката, както и
за представителната власт на Е. Л..
За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе
предвид следното:
Не се спори, че страните са сключили договор № 3247/01.10.2007г. за
предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната
предпресъединителна програма на Европейския съюз за развитие на
земеделието и селските райони в Република България (САПАРД). По силата
на този договор ответникът В. като „ползвател“ е получил от Фонда
безвъзмездно финансова помощ в размер на 457 017, 01 лв. за извършване на
дейности, посочени в Приложение № 1 към него и за изпълнение на бизнес
плана, въз основа на който е сключен договорът, а именно – „създаване на 210
дка лозово насаждение с подпорна конструкция и закупуване на
специализирана земеделска техника“. Сумата, представляваща финансова
5
помощ, е преведена по сметка на ползвателя на 08.05.2009г. Съгласно
уговореното в договора, Фондът има право да упражнява контрол,
включително и последващ, като в това число извършва и проверка на място,
за целево използване на субсидията в срок от 5 години след плащането (чл.4.1
– 4.3). Ползвателят е поел задължение да използва придобитите въз основа на
одобрената инвестиция активи по начина, описан в бизнес плана; задължил се
е да не продава или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи
на трети лица в срок до 5 години от изплащането на финансовата помощ (чл.
4.17 и чл.4.18). Задължил се е и да застрахова активите за срок от 5 години в
полза на Фонда за посочени в Приложение № 2 на договора рискове (чл. 5).
Договорът се прекратява и чрез едностранно писмено предизвестие от Фонда
при виновно неизпълнение на задълженията по договора от страна на
ползвателя, като срокът на предизвестието е 7 дни (чл. 7, б.“г“). При
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ползвателя, същият
връща на фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната
лихва от момента на извършване на нарушението, респективно от момента на
неговото установяване, съгласно чл.8.1 от договора. В Приложение № 1 към
договора е описана инвестицията като освен създаване на лозов масив с
подпорна конструкция (№ 1) е индивидуализирана и земеделската техника
под № № от 2 до 12, подлежаща на закупуване. В заявката за плащане по
договора като място на инвестицията е посочено с.*** и с.*** община
Тунджа, Ямбол.
По договор с посочена дата на сключване 18.02.2007г. „Агра голд“
ООД е „доставчик“, а ответникът В. „купувач“ на лозово насаждение от 210
дка, включващо извършване на агротехнически мероприятия, доставка и
засаждане на посадъчен материал, доставка и изграждане на подпорна
конструкция на обща стойност 698 972, 40 лв. с ДДС.
По договор за аренда № 5398/13.05.2008г. с последваща тази дата
нотариална заверка на подписите, с предмет описани имоти – нива, ПИ №
030026 и овощна градина, ПИ № 030027 в землището на с.***, област Ямбол,
- ответникът В. е арендатор, а община Тунджа - арендодател, за срок от 40
стопански години. С ДС към описания договор от 07.05.2012г. договорът е
прекратен по взаимно съгласие, считано от същата дата, като ответникът е
представляван от Е. Л. – посочена като пълномощник с пълномощно рег. №
6
325/2012г. на нотариус с рег. № 074 на НК. С това пълномощно рег. №
325/2012г. с нотариална заверка на подписа А. Д. П., като пълномощник на
ответника С.В., е преупълномощил Е. Л. и с право да прекратява обсъждания
договор за аренда. В ДС е извършено позоваване на прекратителна клауза по
чл. 24, б.“б“ от договора, изискваща писмено съгласие с нотариална заверка
на подписите, каквото удостоверяване на подписите липсва върху ДС;
посочено е, че направените подобрения в имотите на стойност от 135 000 лв.
ще се изплатят на С.В. при сключване на нов договор за аренда от
последващия арендатор. Е. Л. е подписала декларация като пълномощник на
ответника В. с нотариална заверка на подписа от 26.07.2012г., в която е
посочено, че всички отношения с „Александър Виниардс“ ООД, свързани с
трайните насаждения в арендованите земи, са напълно уредени. Обсъденото
ДС е вписано в Службата по вписвания на 16.05.2012г. като такова с
нотариална заверка на подписите, поради което се налага извод, че е било
извършено такова нотариално удостоверяване. На 25.06.2012г. е посочено, че
е сключен представен по делото договор за аренда на имоти - нива, ПИ №
030026 и овощна градина, ПИ № 030027 в землището на с.***, област Ямбол,
между община Тунджа като арендодател и „Александър Виниардс“ ООД, с
последваща нотариална заверка на подписите, за срок от 30 години.
По делото са представени и договори за аренда от 2008г. с нотариална
заверка на подписите, с предмет имоти в землището на с.***, общ. Тунджа,
област Ямбол с арендатор ответникът, а арендодатели физически лица (с
нотариална заверка от 06.03.2008г.) и „Агра голд“ ЕООД (с нотариална
заверка от 15.05.2008г.), последното представлявано от посочен
пълномощник Е. Л., за срок от 10 стопански години, в това число за имоти в
местността Корията и Рога. Договори за аренда на имоти в землището на
с.*** с арендатор ответникът са вписани в Службата по вписванията към
24.09.2015г., съобразно извлечение, приложено към отговора на исковата
молба. Вписванията в СВ към 14.09.2016г. по отношение статута на
договорите за аренда са без значение за решаването на спора с оглед
изследвания петгодишен период след плащането на финансовата помощ.
По делото са представени и застрахователни договори, сключени през
2009г. в полза на Фонда до размера на субсидията, с добавъци към тях, с
обект на застрахователно покритие предмета на финансиране по договора
7
между страните и със срок на застрахователно покритие до 31.07.2010г.,
които са били проверени от Фонда на 08.03.2010г. За прикачния инвентар
(техника) и МПС - обект на застрахователна закрила е записано в
застрахователния договор, че се намират в с.*** и с.***.
Със заповед № 9121/25.03.2014г. на Началник на СИМ – ДФЗ ФСС е
разпоредено извършване на проверка на място на проекта, финансиран с
процесния договор, като проверката се извърши за периода от 26.03.2014г. –
27.03.2014г. Проверката е обективирана в контролен лист СИМ 5 М01. В
контролния лист е посочено, че проектът е под наблюдение за периода до
08.05.2014г., като последната проверка е от 02.06.2010г. Записано е срещу
„вид на проверката“ - „липса на застрахователна полица“. Обект на
проверката са „Машини, съоръжения, техническо оборудване“, за които е
записано, че не са налични на мястото на инвестицията и ще бъде направено
запитване кой е собственикът на техниката. Като обект на проверката е
отбелязан и „растениевъдство“. Като резултати от проверката на този обект е
записано, че лозовото насаждение в с.*** е в лошо агроекологично състояние,
а подпорната конструкция не е налична; лозовото насаждение в с. *** е
изкоренено, подпорната конструкция не е налична. Отбелязани са справки в
Общинската служба земеделие в община Тунджа и в Службата по
вписванията в гр.Ямбол. Проверката е извършена на 26.03.2014г. и
27.03.2014г. от И. Д. и Г. Г. без предварително уведомяване на ползвателя. В
документи, наименовани „Работен лист“, е отразена проверка от посочените
лица, извършена на масиви с парцели, обект на аренда и от ответника,
съдържаща проверка на ширината на междуредието, общата дължина на
редовете, среден брой растение на 20 м, на 1 м и общ брой растения в
местността, в местността Корията и Рога. Собственик на имоти и лозови
насаждения в м.Рога и м.Корията в землището на с.*** е „Агра Голд“ ЕООД с
адрес София, ул.“Краище“ № 16 (улицата, на което е адресът на ответника),
към 26.03.2014г., съобразно договори, извършени с нотариален акт на
25.03.2008г. и на 13.05.2008г., и извлечение от регистъра на земеделските
земи – извлечение от ОСЗ Тунджа.
Съобразно удостоверяването, извършено от Контролно-техническата
инспекция към МЗХ на 09.04.2014г. и на 25.04.2014г., земеделската техника,
предмет на финансиране с процесния договор и предмет на описаната по-горе
8
проверка, е регистрирана на името на „Александър Виниардс“ ООД на
12.07.2013г., а на 16.07.2013г. – единствено трактор с посочена рама (не се
спори, че той съставлява част от процесната земеделска техника, обект и на
проверката). По делото са представени договорите за продажба на
земеделската техника от 2012г. с нотариална заверка на подписите с купувач
посоченото дружество и продавач В. П., в това число изявили воля и двата
субекта чрез пълномощник Л.. С договор от 23.03.2012г., с нотариална
заверка на подписите от същата дата, ответникът В. е продал на В. П. колесен
трактор, описан в договора, за който не се спори, че е бил предмет на
финансиране с процесния договор, сключен с ищеца. С последващ договор
купувачът П. е прехвърлил собствеността върху тази вещ на „Александър
Виниардс“ ООД, на чието име тя е регистрирана на 16.07.2013г. Договорът с
продавач ответникът е оспорен несвоевременно (чл. 193, ал. 1 ГПК) в
писмената му защита, депозирана в първоинстанционното производство, и
във въззивната жалба, като неносещ „очевидно“ подписа му, поради което не
е имало основание за откриване на производство за проверка на истинността
му в частта относно подписа, удостоверен нотариално.
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на Г. Ж. Г. –
участник в описаната по-горе проверка, отразена в контролен лист, - инженер
–технолог, магистър по индустриален мениджмънт и магистър по агробизнес
с професионална квалификация агроном (завършил през м.09.2014г.), е
установено по делото, че проверените от него лозови насаждения били или
изкоренени или занемарени, стопанството не било в добро агротехническо
състояние, а на място нямало и земеделска техника. Съгласно чл. 172 ГПК
показанията на роднините, на настойника или на попечителя на посочилата го
страна, на осиновителите, на осиновените, на тези, които се намират с
насрещната страна или с роднините й в граждански или наказателен спор, на
пълномощниците, посочени от техните доверители, както и на всички други,
които са заинтересовани в полза или във вреда на една от страните, се
преценяват от съда с оглед на всички други данни по делото, като се има
предвид възможната тяхна заинтересованост.Показанията на разпитания по
делото свидетел подлежат на преценка именно по реда на посоченото
процесуално правило, тъй като той свидетелства за изпълнението на
собствените си задължения, въпреки че след 2016г. не полага труд при ищеца,
т.е. трудовият му статус не е зависим от ищеца.
9
От представените от ответника (задължен на основание чл. 190 ГПК),
при повторното разглеждане на делото от въззивния съд длъжностни
характеристики на лицата, извършили проверката, отразена в контролния
лист, е установено, че измежду задълженията им са и извършване на
последващи проверки на изпълнението на договорните задължения по
програмата САПАРД.
С нотариална покана, адресирана до ответника на адрес в гр.София,
ул. „Краище“ №16, вх. А, ет. 1, ап. 1, поради неизпълнение на договора по
т.4.16 (задължаваща ползвателя писмено да уведоми Фонда незабавно след
настъпване на обстоятелства от значение за изпълнението на договора), на
т.4.18 и на т.5.1 от договора вр. чл. 27, ал.1, т. 2 от Наредба № 14/18.05.2001г.,
на основание т.8.1 от договора е посочено, че той дължи на Фонда сумата
457 017, 01 лв. - главница и лихва в размер на 103 336, 75 лв. до 05.08.2014г.,
които следва да преведе в срок от 7 дни след връчване на поканата. Поканата
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 11.09.2014г., съобразно
удостоверяването, извършено от нотариуса.
Призовката до ответника с препис от исковата молба с приложенията
към нея е изпратена на същия адрес като посочения в нотариалната покана. Тя
е връчена на майката на ответника, която е върнала книжата с твърдение, че
синът й живее в Чехия и не поддържа отношения с него. Това е постоянният
адрес на лицето от 2001г., както и настоящият му адрес, съобразно справка в
НБД „Население“, извършена от съда на 09.04.2015г. Ответникът е призован
при условията на чл. 47 ГПК и на това основание е представляван в
производството от особен представител.
Въз основа на приетото за установено по-горе въззивният съд намира,
че по делото е установено твърдяното неизпълнение от страна на ответника
на договорните му задължения по чл. 4.17, чл. 4.18 и чл. 5 от договора за
безвъзмездна финансова помощ, сключен с ищеца. От една страна
неизпълнението е установено посредством резултатите от проверката на
място, подкрепени от свидетелските показания на разпитания по делото
свидетел, чиято доказателствена стойност не е разколебана от останалите
събрани по делото доказателства. Наред с това ответникът, чиято е тежестта
на доказване на изпълнението по договора, не е опровергал твърдението на
10
ищеца и отразеното в контролния лист, сочещо на неизпълнение, релевантно
за възникване на търсеното вземане в производството в размер на
отпуснатата финансова помощ и на акцесорното вземане в размер на
законната лихва. Както се посочи, по делото не са събрани доказателства,
които да опровергават направените констатации в контролния лист и от които
да се направи извод, че насажденията и подпорната конструкция в с. *** са
били налични към датата на проверката през м.03.2014г. Дори ДС за
прекратяване на договора за аренда с община Тунджа да е сключено без
представителна власт, тъй като не е представено пълномощното на А. П.,
преупълномощил Е. Л. (извън удостоверяването на нотариуса при
удостоверяване на подписа е представителната власт на П. – чл. 589, ал. 2
ГПК), каквото възражение е релевирано в процеса от ответника чрез особения
му представител, ответникът не е провел доказване, че е поддържал лозовото
насаждение на посоченото място в рамките на определения с договора 5
годишен срок, нито се е позовал на неправомерни действия на трети лица,
свързани с унищожаването му. На следващо място, действително записът в
контролния лист, обективиращ извършване на проверка, регламентирана и
нормативно (чл. 28 от Наредба № 14/2001г.), че насаждението в с.*** е в
„лошо агроекологично състояние“, не съдържа преки констатации,
независимо от квалификацията на проверяващите, а извод, който като
неподкрепен с конкретни факти, не обвързва съда да приеме определен факт
за осъществил се (като не е направена връзка между отразеното в т.н. работни
листове и посочения извод). Свидетелят обаче, извършил проверка на място, е
потвърдил резултатите от нея и е посочил, че лозовите насаждения са били
„занемарени“ (изоставени, необработвани), което е установимо и с просто
око, независимо от квалификацията и опита на проверяващия, а ответникът не
е провел доказване във връзка с тезата си за продължаващо в рамките на
релевантните 5 години действие на договорите за аренда на имотите,
придобити от „Агра Голд“ ЕООД (вж. чл. 17, ал. 2 ЗАЗ), че е използвал
лозовото насаждение с подпорна конструкция по предназначение.
Прехвърлянето на имотите на посоченото дружество – съконтрагент на
ответника по обсъдения договор от 18.02.2007г. е описано в исковата молба,
но не е квалифицирано самостоятелно като нарушение на ответника, поради
което в решаващата си дейност съдът не подлага на самостоятелно обсъждане
факти, свързани с разпореждането с арендуваните от ответника имоти. Във
11
връзка с твърдяното негово неизпълнение обаче, ответникът не е доказал
местонахождението на техниката, предмет на инвестицията, за която е
получил безвъзмездна финансова помощ, неоткрита на мястото на лозовите
насаждения. По делото е установено, че той е прехвърлил част от техниката -
колесен трактор, което е достатъчно да се приеме, че е налице неизпълнение
на задължението му да не прехвърля в рамките на 5 години придобития въз
основа на одобрения проект актив, въпреки че е останало недоказано кога и
по какъв начин лицето В. П. (едноличен собственик на капитала и управител
на „Агра Голд“ ЕООД от 2017г.) е придобило собствеността върху останалата
техника, регистрирана по реда на ЗРКЗГТ на името на легитимиралия се от
формална страна приобретател „Александър Виниардс“ ООД през м.07.2013г.
Ответникът не е възразил, нито е провел доказване и, че е застраховал
активите – предмет на инвестицията и след 31.07.2010г. със застрахователен
договор от 2010г., на каквото нарушение също се позовава ищецът. Ето защо
се налага извод, че той не е изпълнил и това свое задължение, уговорено в чл.
5 от процесния договор и нормативно регламентирано в чл. 30 от Наредба №
14/2001г. Следователно, съвкупният анализ на писмените и гласни
доказателства, събрани по делото, налага извода, направен като резултат и в
обжалваното решение, че ответникът - ползвател на помощта, предоставена
въз основа на обсъдения договор, на който ищецът основава претенцията си,
предявена в процеса, не е изпълнил свои задължения в рамките на 5 години, в
които е задължено лице, поради което е възникнало и правото на Фонда на
търси връщането на предоставената помощ ведно със законната лихва.
Съгласно цитирания чл.8.1 от договора, при неизпълнение на
задълженията по договора от страна на ползвателя, същият връща на Фонда
предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента
на извършване на нарушението, респективно от момента на неговото
установяване. Тази клауза възпроизвежда нормата на чл. 31 от Наредба №
14/2001г., съгласно която при неизпълнение на условията по чл. 27 и 30
ползвателят на помощта дължи връщане на получената финансова помощ
заедно със законната лихва от момента на извършване на нарушението, а
когато той не може да бъде установен, от деня на откриването му. Страните в
случая са постигнали съгласие, че с факта на неизпълнението на задължение
по договора, съответно с неговото установяване, възниква и правото на Фонда
да иска връщане на предоставената финансова помощ. Развитите в хода на
12
производството доводи от страна на ответника чрез особения му
представител, че договорът между страните не е развален, поради което
ищецът не е носител на правото да иска връщане на предоставената помощ, са
неоснователни. Клаузата на чл. 8.1 от договора, сключен между страните, не
следва да се прилага във връзка с чл. 7.1, б. „г“ от договора, в която е
предвидено, че договорът се прекратява с едностранно седемдневно писмено
предизвестие от страна на Фонда при неизпълнение на задължение по
договора от страна на ползвателя. Клаузата на чл. 7, б. "г" съдържа изискване
за даване на срок за изпълнение, поради което е неприложима при
неизпълнение на задължение за продължително действие като напр. да се
ползва по предназначение на придобития посредством инвестицията актив,
както и същият да се застрахова за срок от 5 години и при задължение да не
се прехвърля този актив (това задължение за бездействие е нарушено със
самото прехвърляне, поради което не подлежи на изпълнение в предвидения
седемдневен срок). Съгласно чл. 8.1 от договора, волята на страните е
вземането за връщане на субсидията да възниква от момента на установяване
на нарушението, като включително е налице съгласие от този момент да
настъпва и забавата относно плащането на вземането без отправяне на покана
за изпълнение, поради което доводите на ответника, че за съществуването на
претендираното вземане е необходимо отправяне на волеизявление за
разваляне по чл.7.1, б. "г" от договора, е неоснователно (вж. решение по чл.
290 ГПК № 28 от 01.08.2018 г. по т. д. № 2667/2016г., ТК, ІІ ТО на ВКС).
Следователно ищецът е носител на търсеното вземане за връщане на
предоставената финансова помощ в размер на 457 017, 01 лв. ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва (чл. 79, ал. 1 вр. чл. 86, ал.
1 ЗЗД) за периода и до размера, за който искът за акцесорното вземане е
уважен от първоинстанционния съд (за период, по –малък от този на
забавата), срещу чието уважаване в присъдения размер не са направени
самостоятелни оплаквания от ответника-жалбоподател.
Така мотивиран, въззивният съд прие, че решението в обжалваните
части е правилно като резултат и същото подлежи на потвърждаване. На
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, в полза на ответника по въззивната
жалба следва да се присъдят разноски, представляващи платено адвокатско
възнаграждение за особения представител на жалбоподателя в размер на 5
13
515 лв., 4 015 лв. – адвокатско възнаграждение за представителя на ответника
за първоинстанционното производство, присъдено с необжалван акт на
въззивния съд при първоначалното разглеждане на делото и 200 лв. –
възнаграждение за юрисконсулт за защита във въззивното производство. На
основание чл. 77 ГПК, поради изхода на спора пред въззивния съд,
жалбоподателят, от чието име е подадена въззивна жалба чрез особения му
представител, назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, следва да бъде осъден
да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
САС и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 9 537, 38 лв. (т. 7 от
ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). На същото
основание вр. чл. 294, ал. 2 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати и държавната такса за касационно обжалване в размер на 9 567, 38
лв.
Водим от изложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1174 от 23 февруари 2018г. по гр. д. №
2050/2015г. на Софийски градски съд, І ГО, 12 състав в обжалваните части.
ОСЪЖДА С. Ц. В., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 78,
ал. 1 вр. ал. 8 ГПК на ДФ „Земеделие“ сумата 9 730 лв. – разноски.
ОСЪЖДА С. Ц. В., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на САС държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 9 537, 38 лв. и по сметка на ВКС държавна такса за касационно
обжалване в размер на 9 567, 38 лв.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15