Решение по дело №2123/2019 на Районен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е

581/18.10.2019г.

 

№......................                                    18.10.2019 г.                                                   гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                                               Председател: Надежда Кирилова

Секретар:Т.Д.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 2123 по описа на ШРС за 2019 г.,

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-002915 от 27.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Р.Х.Д., ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 177,  ал. 4, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 177,  ал. 4, т. 3 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява лично и не изпраща упълномощен процесуален представител.

            Процесуалният представител на ОД на МВР - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

            Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Р.Х.Д. на 09.08.2019 г. около 16.00 часа управлявал МПС - влекач, марка “Ивеко 440 Е 40 Т” с рег. № Т 4121 ТН, собственост на „ЛВК - Винпром“ АД гр. Търговище, ЕИК *********, с прикачено полуремарке с рег. № РА 2084 ЕЕ, като се движел по път първи клас № 2, в посока гр. Търговище - гр. Шумен. Жалбоподателят Д. превозвал товар – верижен трактор, който обаче на бил укрепен. Управляваният от жалбоподателя влекач приближил кръговото кръстовище на път първи клас № 2, км.112+155 и превозвания неукрепен верижен трактор паднал от полуремаркето. В следствие на това били създадени опасности за движението в посочения пътен участък. По разпореждане на служител от Оперативна дежурна част към ОД на МВР – гр. Шумен за настъпило ПТП на място пристигнали служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - гр. Шумен – свидетелите С.С.К. и Й.Ж.Ж.. По това време на посоченото кръстовище се намирали и полицейски служители при РУ – Шумен към ОД на МВР, които помагали с оглед регулиране на движението. Пристигналите служители провели разговор с жалбоподателя Д., след което извършили проверка на жалбоподателя с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” за наличие на алкохол и със служебния таблет направили снимки на процесното нарушение. В хода проверката полицейските органи констатирали също, че водачът Д. управлява МПС с неплатено в срока за доброволно заплащане наказание „глоба“, наложено с влязъл в сила Фиш серия М, № 859567 от 02.04.2018 г. Впоследствие, след изясняване на всички обстоятелства около произшествието, на същата дата на жалбоподателят бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение № 4463, серия GА. Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на Р.Х.Д. са нарушени разпоредбите на чл. 174,  ал. 4, т. 3 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя, като е изложил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №19-0869-002915 от 27.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, с което на Р.Х.Д., ЕГН **********,*** са наложени следните административни наказания, съответно: 1. „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева на основание чл. 177,  ал. 4, т. 3 от ЗДвП за нарушение по чл. 177,  ал. 4, т. 3 от ЗДвП и 2. „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.С.К. и на свидетелят Й.Ж.Ж. - свидетели при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.К. и Й.Ж. съдът намира, че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от тях е присъствал по време на извършване на проверката на жалбоподателя и пресъздава пряко възприетите от него факти и обстоятелства. Освен това показанията им са еднопосочни, непротиворечиви, кореспондират помежду си и се подкрепят и от останалия събран по делото доказателствен материал. Още повече, доколкото посочените свидетели не са се намирали в никакви особени отношения с нарушителя, от които да извличат ползи от твърденията си, същите не може да се считат за заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.

Изложената фактическа обстановка се изяснява и от приложените и приети по делото като веществено доказателство ксерокопия на 5 бр. снимки на процесното нарушение, направени със служебен таблет на ОД на МВР – Шумен и отразяващи, че товара е разпилян на мястото на процесното нарушение. Последните не са изготвени по реда на НПК и не представляват веществени доказателствени средства по смисъла на чл. 125, ал. 1 от НПК. Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл. 109, ал. 1 от НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението /в този смисъл изрично е Решение № 390/02.10.2009 г. по н.д. № 393/2009 г., ІІ н.о. на ВКС/.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:

Наказателното постановление № 19-0869-002915 от 27.08.2019 г. издадено от компетентен орган - от Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –            гр. Шумен, съгласно заповед Рег. № 812з – 515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи.

Производството е от административно - наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

По отношение, описаното в пункт първи на наказателното постановление нарушение, съдът установи следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от Закона за движение по пътищата участниците /ЗДвП/ превозваните товари трябва: 1. да не създават опасност за участниците в движението; 2. да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя и 3. да не ограничават видимостта на водача и да не нарушават устойчивостта и управляемостта на пътното превозно средство. А според  ал. 4 на цитираната правна норма министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувано с министъра на вътрешните работи, определя с наредба условията и реда за укрепване на превозваните товари, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. Разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари  дефинира понятието „товар“ - всички стоки, които обикновено биха се поставили във или върху частта от превозното средство, предназначена за превоз на товари, които не са постоянно прикрепени към него, включително предмети в носители на товари, като касети, подвижни тела или контейнери в превозни средства. С тази наредба също така се определят: 1. задълженията на водачите и превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3. видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната класификация и 4. контролът за укрепване на товарите съгласно чл. 1, ал. 1 от същата. Нормата на ал. 2 на  чл. 1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентира, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда. Освен това в разпоредбата на чл. 3 от посочената наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8  /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/ и да определи броя и вида и да използва необходимите средства за максимална надеждност на обезопасяването.

А съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари неизправностите, свързани с укрепването на товари се класифицират в три групи според степента на риска, както следва: 1. незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от проверяващите органи; 2. значителна неизправност – когато товарът не е бил обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или преобръщане на части от него и 3. опасна неизправност – когато безопасността на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.

 Съобразно разпоредбата на чл. 177,  ал. 4, т. 3 от ЗДвП който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по        чл. 127, ал. 4, се наказва с глоба от: 1. петстотин лева – при констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара; 2. хиляда лева – при констатирани значителни неизправности при укрепването на товара и 3. хиляда и петстотин лева – при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара.

Със съставянето на акта за установяване на административно нарушение на жалбоподателят Р.Д. е вменено нарушение на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП изразяващо се в това, че превозва товар, представляващ верижен трактор, който не е укрепен и пада от полуремаркето в кръговото кръстовище, с което създава опасности за движението. Изпълнителното деяние, за което е повдигнато обвинение се изразява в неизпълнение на задължение за укрепване на товари, които могат да създадат опасности за движението, каквото изискване е регламентирано в наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, а именно Наредба № 7 от 27.04.2018 г. за укрепване на превозваните товари обн., ДВ, бр. 39 от 11.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г. В обстоятелствената част на наказателното постановление, наказващият орган в п. 1 също е приел, че се касае за управление на ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДвП при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара, като е квалифицирал нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП и го е санкционирал съобразно същата разпоредба. Приложената от наказващият орган разпоредба, предвижда налагане на наказание при управление на ППС с неукрепен товар. Изискването товарите да бъдат укрепени е регламентирано в нормата на ал. 2 на чл. 1 от посочената Наредба № 7 от 27.04.2018 г. регламентираща, че укрепването на товарите, превозвани с пътни превозни средства /ППС/, се извършва така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото им, както и околната среда, като в разпоредбата на чл. 3 от същата наредба е установено задължение за водача преди натоварването да приложи най-подходящите методи за обезопасяване на товарите съгласно изискванията на чл. 8  /укрепването на товара се извършва по един или повече от следните стандарти: БДС ЕN 12195-1, БДС ЕN 12195-2, БДС ЕN 12195-3, БДС ЕN 12195, БДС ЕN 12640, БДС ЕN 12642, БДС ЕN 283, ISO 1161 и ISO 1496, приложими към превозвания товар и превозното средство/.

В случая правилно и законосъобразно както актосъставителят, така и наказващият орган са приели, че се касае за неизпълнение на изискването за укриване на товар при констатирани опасни неизправности при укрепването на товара и са посочили действителната нарушена норма, която е и санкционната такава – чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП. Няма пречка правната норма да съдържа едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция за неизпълнение на изискванията. В случая нарушението на Д. е точно посочено както в акта за установяване на административно нарушение, така и в наказателното постановление и то се изразява в това, че той „управлява МПС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на наредбата по чл. 124, ал. 4 от ЗДвП при констатираните опасни неизправности при укрепването на товара“, отговарящи на посочените в хипотезата на наредбата условия. Не е задължително административнонаказващия орган да издирва и цитира всички възможни нормативни разпоредби, което третират поведението на наказаното лице като противоправно. Посочването дори само на тази наредба, кореспондираща с фактическото описание на деянието, е напълно достатъчно, за да разбере и привлеченото към административно наказателна отговорност лице за извършването на какво по вид нарушение е потърсена такава отговорност. Настоящата инстанция намира, че в случая по никакъв начин не е нарушено правото на защита на лицето. В мотивационните си части и актът, и наказателното постановление са достатъчно подробни и ясни, като нарушението и обстоятелствата, при които е извършено то, са описани достатъчно детайлно, така, че наказаното лице да разбере какво му се вменява, че е извършило. По този начин е била осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. В този смисъл е установената практика на Административен съд – гр.Шумен по този въпрос, по-конкретно Решение № 129/11.04.2016 г. по КНАХ № 73/ 2016 г. и др.

Описаното в рамките на наказателното постановление обстоятелство, че превозвания товар – верижен трактор е паднал от полуремаркето, теглено от влекача в кръговото движение, с което е създават опасности за движението според настоящия съдебен състав е напълно достатъчно основание да се приложи посочената санкционна разпоредба, доколкото всеки предмет, който би се появил внезапно на пътното платно, съставлява опасност за другите участници в движението. В тази насока и от разпита на актосъставителя К. и свидетеля Ж. се установява, че в действителност верижния трактор е пречил на нормалното преминаване на други автомобили и в тази връзка се е наложило да се спре движението, като се регулира допълнително и насочи през едната част на кръговото движение с оглед вдигането на верижния трактор и преместването му, както и че движението по този път е било натоварено и интензивно. Ето защо и съдът не счита, че в случая обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗДвП се явяват недостатъчни за направата на извод относно наличието на конкретно нарушение, като не е било нужно за това, посоченото в жалбата установяване на факта как е трябвало да бъде укрепен, къде точно в кръстовището е бил паднал и дали и как е създавал опасност за движението, а относно времето и начина на осъществяване на нарушението, които се твърди, че липсвали в наказателното постановление, са налице отразени конкретни обстоятелства, а именно, че е било по време на движението на влекача и през деня – посочен е конкретен час на нарушението.

Поради всичко изложеното по-горе съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен начин, че описаното в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление поведение на водача несъмнено покрива белезите на нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП доколкото товарът, който е превозвал влекача с прикаченото полуремарке – верижен трактор не е бил укрепен и пада от полуремаркето, и е създавал опасност за останалите участници в движението.

За неизпълнение на това задължение разпоредба на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП предвижда налагане на “глоба” за водача в размер на 1 500 лв. Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал законосъобразно съгласно посочената разпоредба, като се е съобразил и с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и е наложил наказание в неговия абсолютен размер, съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.

Освен това, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно - наказващия орган, че деянието не следва да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че нарушението по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП е формално и признаците на състава му не изискват настъпването на определен вредоносен резултат. За осъществяване на нарушението е достатъчно от обективна страна наказаното лице да не е изпълнило задължението си при укрепването на товара и да са констатирани опасни неизправности при укрепването на товара. В конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с по-ниска обществена опасност от обичайните. Не е установено също така наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания за приложението на цитираната разпоредба. В случая деянието, обявено за наказуемо е свързано със спазване на правилата за движение по пътищата, за които нормативната база предвижда строги правила за осъществяване, като целта на закона е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата и да се улеснява тяхното придвижване. Неспазването на правилата, свързани с движение по пътищата би застрашило нормалното осъществяване на значими обществени отношения, свързани с безопасността на движението, съответно здравето и живота на гражданите. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде квалифицирано, като маловажен случай, то съдът намира, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да бъде приложена, доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по смисъла на посочената законова норма.

Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство по п. 1 от атакуваното наказателно постановление е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган,  притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН. При извършената служебна проверка съдът установи, че както в п. 1 на акта за установяване на административно нарушение, така и в п. 1 на издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какво е санкциониран.

Съдът намира за необходимо да посочи, че според Решение № 208/07.07.2016 г., постановено по КАНД№ 167/2016 г. на ШАС: „няма как да са допуснати съществени процесуални нарушения, след като районният съд е стигнал до извода, че извършеното от дружеството нарушение е безспорно установено. Нарушенията на процесуалните правила са съществени само когато, ако не са допуснати, би могло да се стигне до друг извод относно извършено ли е нарушение и от кого“. При тази позиция на касационната инстанция за първоинстанционния съд не остава друга възможност, освен да се съобрази с въведената съдебна практика и да приеме, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като в случая извършването на процесното нарушение е установено по безспорен начин. Санкционната норма също така е определена правилно, като наказанието е наложно на основание чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП.

В тази връзка, съдът намира, че атакуваното наказателно постановление по п. 1 се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата в тази част като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

 По отношение на второто, описано в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление нарушение, съдът установи следното: 

Разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП регламентира, че наложеното наказание „глоба“ се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Т. е. посочената правна норма съдържа само срокове, които не са императивни и са с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се обуславя административнонаказателна отговорност.

На следващо място, е необходимо да бъде посочено наказанието „глоба“ с какъв точно акт е наложено, кога същият е влязъл в сила и съответно от кога тече срокът за плащане. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като липсват и изобщо не са посочени признаците от обективна страна на подобно нарушение – да е налице влязъл в сила фиш и да е изтекъл предвидения едномесечен срок от влизане в сила на фиша, в който водачът е спестил дължимото поведение. В тежест на административнонаказващият орган е да докаже фактите и обстоятелствата, при които приема, че е извършено нарушението, което в случая не е изпълнено, а в тази връзка и деянието остава недоказано.

По - същественото в случая обаче, е нарушението на материалния закон, тъй като на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не съществува и в този смисъл е нарушен принципът на законоустановеност на административните нарушения по чл. 6 от ЗАНН, особено в аспекта „обявено за наказуемо”. В тази връзка следва да се посочи, че нормата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП не съдържа изискване глобата да не е заплатена в срока за доброволно заплащане, така както е посочено в наказателното постановление, защото поначало такъв срок се дава с покана /съобщение/ за доброволно изпълнение, което пък от своя страна предполага вече надлежно образувано изпълнително производство /при ДСИ, ЧСИ, публичен изпълнител/. В случая материалната незаконосъобразност произтича и от това, че обжалваното наказателно постановление не държи сметка и за разпоредбите на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, във вр. чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, които не могат да се тълкуват самостоятелно и без връзка с чл. 190, ал. 3 от същия закон, както и обратното. Видно от акта за установяване на административно нарушение с него, без посочено основание, са иззети и СУМПС, и контролният талон, като от материалите по преписката не става ясно по какви причини контролният талон е във владение на жалбоподателя при положение, че има незаплатена глоба. От своя страна разпоредба на чл. 157, ал. 8 от ЗДвП предвижда, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един месец след влизането му в сила, съответно решението или определението на съда при обжалване. В случая няма данни контролния талон да е бил отнеман във връзка с цитираното в акта и наказателното постановление наказване с Фиш серия М, № 859567 от 02.04.2018 г.  Напротив, видно е от акта за установяване на административно нарушение, че при проверката жалбоподателя е разполагал с контролен талон и същият е бил иззет именно с него.

Управлението на моторно превозно средство с наложено наказание „глоба“, незаплатена в срока на доброволно заплащане е основание за прилагане на принудителни административни мерки /ПАМ/ по чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП /за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, респ. по чл. 171, т. 2, б. „к“ от ЗДвП /за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба/, а не осъществява сочения състав на административно нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Т. е. на водач, който управлява МПС без да е заплатил глоба, наложена му с влязъл в сила акт, може да му се наложи единствено ПАМ по посочените по - горе разпоредби. Съдът констатира, че актосъставителя отнемайки СУМПС и контролен талон на жалбоподателя Д., фактически е направил точно това, но без да състави съответният ПАМ, а в разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП не се предвижда отнемане на СУМПС и/или контролен талон.

Следва да се посочи също, че наказание по субсидиарния състав на чл. 185 от ЗДвП за нарушение по чл. 190, ал. 3 от същия закон не може да бъде наложено, защото, на първо място, не е ясно кой е субектът на дължимото поведение – водач, пешеходец, собственик, длъжностно лице, психолог, някой от множеството субекти по чл. 178б от ЗДвП и пр. На следващо място, нормата съдържа само срокове, които очевидно не са императивни и в този смисъл същата е с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се обуслови административнонаказателна отговорност. Следователно неплащането на наложеното наказание „глоба“ в срока на доброволното изпълнение не следва да бъде санкционирано с налагането на ново наказание „глоба“.

При тези обстоятелства и съображения съдът намира за незаконосъобразно наказателното постановление в тази част, поради което следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0869-002915 от 27.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, в частта по пункт първи, с която на Р.Х.Д., ЕГН **********,*** на основание чл. 177,  ал. 4, т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение по чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0869-002915 от 27.08.2019 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ – Шумен към ОД на МВР - гр. Шумен, в частта по пункт втори, с която на Р.Х.Д., ЕГН **********,*** на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: