Решение по дело №3171/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1663
Дата: 7 август 2018 г. (в сила от 8 ноември 2019 г.)
Съдия: Нели Бойкова Алексиева
Дело: 20171100903171
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………………………

  гр. София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в публично заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                      

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

            

при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т. дело N 3171 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Н.7“ ООД твърди, че с полица № 131700921140000026 г. е сключен договор с ответника за професионалната отговорност на ищеца при проектирането и строителството, със срок от 08.05.2009 г. до 07.05.2010 г. В договора е уговорен ретроактивен период до 03.05.2005 г., в рамките на който ищецът е изпълнил проектирането и изграждането на външен плувен басейн в гр. Разград. На 16.07.2009 г. в този басейн загива малолетната И.Х.И., чиято майка предявява срещу ищеца осъдителни искове по чл. 49 от ЗЗД, във връзка с което е образувано гр. дело № 202/2014 г. по описа на ОС-Разград. Ответникът е уведомен за образуваното срещу ищеца гражданско производство с писмо, отправено по електронната поща на 13.10.2014 г.  Срещу физическите лица – участници в строителството на басейна е образувано наказателно производство, приключило с окончателно решение на ВКС, по н.о.х.д. № 1047/2015 г., с което подсъдимите, между двама служители на ищеца, са признати за виновни за настъпилата смърт на детето. След приключване на наказателното производство, между ищцата по гр. дело № 202/2014 г. по описа на ОС-Разград  и „Н.7“ ООД е сключено споразумение, в изпълнение на което ищецът е заплатил на 13.04.2016 г. сумата от 170 000 лева, представляваща обезщетение за нанесените от деликта неимуществени вреди. Ищецът кани ответника да одобри тази спогодба, но ответникът отговаря с отказ от 18.03.2016 г., мотивиран с  погасяването на вземането за застрахователно обезщетение на ищеца по давност. С този довод застрахователят отказва да плати и застрахователно обезщетение по полицата, доколкото застрахователното събитие е настъпило на 16.07.2009 г., съответно установеният в разпоредбата на чл. 197 от КЗ /отм./ давностен срок изтича на 16.07.2014 г. Ищецът поддържа, че отказът на ответника да възстанови платената от ищеца на пострадалото лице сума е неоснователен и иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща част от дължимата на ищеца по полицата сума поради  извършеното плащане на увреденото лице в размер на 170 000 лева,  както и сумата от 3967 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 50 000 лева за периода от 13.04.2016 г. до 22.11.2017 г. Ищецът претендира и законна лихва върху главницата от 50 000 лева от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

Ответникът З. „А.Б.“ АД оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по процесната застрахователна полица, както и че във връзка с процесния случай е образувал преписка по щета № 131714001000010, по която е отказано плащане на застрахователно обезщетение. Твърди, че на 13.10.2014 г., към която дата давностният срок по процесния застрахователен договор е изтекъл, е уведомен от ищеца по електронен път единствено за водено наказателно производство, по което ищецът не е страна, като в уведомлението е посочено, че на застрахованото лице не е връчвана искова молба. Не оспорва, че е получил искането на ищеца за одобряване на съдебната спогодба на 02.03.2016 г., но сочи, че това искане отново е направено след изтичане на давностния срок. Поддържа, че предвид обстоятелството, че ищецът не е поискал привличането му като трето лица-помагач по гражданското дело, сключената между ищеца и пострадалото лице спогодба по това дело не го обвързва. Прави и възражение за изтекла погасителна давност по чл. 197 от КЗ /отм./, съответно предявените претенции за ангажиране на договорната му отговорност по процесната застрахователна полица са погасени по давност. Моли съда да отхвърли предявените искове, като му присъди направените в производството разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено следното:

Съгласно разпределената от съда с доклада доказателствена тежест, по предявеният като частичен главен иск по §22 от ПЗР на КЗ във чл. 229 Кодекса за застраховането /отм./ ищецът е следвало да установи: наличието на валиден договор за застраховка „професионалната отговорност на ищеца при проектирането и строителството“, сключен между него и ответника; реализирането на застрахователно събитие, покрито от този договор, настъпило в рамките на застрахователното покритие; предпоставките по чл. 49, ал. 1 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ищеца - противоправно поведение от страна на служители на ищеца, причинени от това поведение вреди и причинно-следствена връзка между поведението и причинените вреди; размер на вредите и плащане на обезщетение за репариране на тези вреди на увреденото лице.

За безспорни между страните са приети обстоятелствата, че има валидно сключен договор за застраховка „професионалната отговорност на ищеца при проектирането и строителството“, както и че ответникът е получил на 02.03.2016 г. искането на ищеца за одобряване на съдебната спогодба.

От представените в с.з. на 05.07.2018 г. доказателства се установява наличието на влязла в сила присъда, с която  З.М. е признат за виновен, в качеството му на технически ръководител, представител на ищцовото дружество и изпълнител на СМР по оборудването на обект „реконструкция на басейн“ в гр. Разград, в това, че в условията на независимо съпричиняване с други три лица, е причинил смъртта на 12-годишно момиче поради немарливо изпълнение на осъществена в периода 08.09.2004 г. – 01.09.2005 г. правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, съгласно нормите на ЗУТ. От тази присъда и на основание чл. 300 от ГПК Съдът е длъжен да приеме, че в рамките на застрахователно покритие по процесната застраховка е настъпило покрито от застраховката застрахователно събитие, както и наличието на противоправно поведение от страна на служителя на ищеца М., причинени от това поведение вреди  /смъртта на детето/ и причинно-следствена връзка между поведението и причинените вреди.

От съдържанието на представената от ищеца влязла в сила присъда не се установява останалите трима подсъдими да са служители на ищцовото дружество.

 Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира никакви доказателства за размера на нанесените вреди и факта на плащане на обезщетение за репариране на тези вреди на увреденото лице. Съгласно чл. 229 от Кодекса за застраховането /отм./, застрахованият има право да получи застрахователното обезщетение, ако е удовлетворил увреденото лице. В случая ищецът не представи  никакви доказателства за плащане от негова страна на обезщетение на увреденото лице /представения протокол от съдебно заседание по гражданско дело, по което ответникът не е страна,  за одобрена спогодба не представлява доказателство за заплащане на обезщетение на увреденото лице/.

Правилата за разпределение на доказателствената тежест З.ължават съда да приеме, че фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на доказване, не са се осъществили. Предвид липсата на горепосочената кумулативно необходима предпоставка за възникване на правото по чл. 229 КЗ /отм./, предявеният иск е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

Предвид извода на съда за неоснователност на иска по чл. 229 от КЗ /отм./, неоснователна се явява и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което и предявеният иск за заплащане на лихва за забава следва да бъде отхвърлен.

При този изход на производството, ответникът има право на направените разноски - арг. от чл. 78, ал. 3 от ГПК, които разноски възлизат на 2030 лева заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н.7“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***  срещу З. „А.Б.“ АД, *******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правна квалификация  чл. 229 от Кодекса за застраховането /отм./, предявен като частичен иск за сумата от 50 000 лева, при размер на цялото вземане от 170 000 лева и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 3967 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 50 000 лева за периода от 13.04.2016 г. до 22.11.2017 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „Н.7“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***  да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, разноски по производството в размер на 2030 лева /две хиляди и тридесет лева /.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

 

                                                            Съдия: