Решение по дело №51/2020 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2020 г.
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20202000500051
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

                                               Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№      189                                       06.03.2020 год.                                                 гр. Бургас

 

                                   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският апелативен съд,                                  гражданско отделение

на шести март                                                        две хиляди и двадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                   

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА ЗЪБОВА

                                                                                 КАЛИНА ПЕНЕВА

  

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

ч.гр.дело номер 51 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.463, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № II-948/06.11.2019 год. по в.гр.д. №1402/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд е оставена без уважение жалбата на Т. Д. Х. с ЕГН **********, длъжник, и М. П. Х. с ЕГН **********, ипотекарен длъжник, двамата със съдебен адрес: гр. В., ул. „А. К.“ № **, ет. *, чрез адв. В. Ж., против протокол за разпределение № 4/15.07.2019 г. на сума от публична продан по чл. 495 ГПК, извършено по изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ Д. Н. с рег. № *04 и район на действие БОС.

Срещу решението е постъпила жалба от Т. Д. Х. с ЕГН **********, длъжник-поръчител, и М. П. Х. с ЕГН **********, ипотекарен длъжник, двамата със съдебен адрес: гр. В., ул. „А. К.“ № **, ет. *, чрез процесуален представител адв. В. /пълномощни-л.761,762 /. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че размерът на дълга е 183 591,62 лв. във връзка с което неправилно е изчислена и дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2 398,53 лв.. Твърди се, че таксата следва да бъде изчислена след като от общо дължимата сума към „Еос Матрикс“ ЕООД-София от 159 941,25 лв. бъдат приспаднати плащанията извършени преди цесията. Твърди се, че неправилно е определен размера на дълга към цедента „Райфайзенбанк България“ЕАД преди цесията в полза на „Еос Матрикс“ ЕООД-София към дата 15.07.2019 год., тъй като не са били отчетени направени плащания в хода на изпълнителното производство. Извършено е позоваване на писмо от 22.11.2016 год., с което банката е посочила на ЧСИ, че към 21.11.2016 год. дългът към нея е в размер на 134 550,27 лв. Твърди се, че недопускането на съдебно-икономическа експертиза за определяне на размера на дълга от окръжния съд е процесуално нарушение, тъй като този въпрос е останал неизяснен, включително и за размера на цедираното вземане. Твърди се, че допуснатото процесуално нарушение и невнасянето на делото в открито съдебно заседание нарушава правото на защита на жалбоподателите в процеса. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане а делото за разглеждане от друг състав на Бургаския окръжен съд.

Подаден е писмен отговор от „Еос матрикс“ ЕООД-София, чрез процесуален представител адв. И. И., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на възраженията по жалбата и правилност на изводите на съда по обжалваното решение. Направено е искане за отхвърляне на жалбата.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок, от две лица, с различни процесуални качества в изпълнителното производство-поръчител-длъжник и ипотекарен длъжник, чрез надлежно упълномощен от тях процесуален представител, срещу акт на съда за който е предвидена възможност за обжалване пред настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Пред Бургаския окръжен съд, с жалба вх. №16246/19.07.2013 год. по описа на ЧСИ Д. Н. подадена от длъжника Т. Д. Х. с ЕГН ********** и ипотекарния длъжник М. П. Х. с ЕГН **********, чрез адв. В. Ж., в срока по чл.462, ал.2 от ГПК е обжалвано разпределение обективирано в протокол № 4/15.07.2019 год./л.974/ по описа на ЧСИ Д. Н. , №804 на КЧСИ. С обжалваното разпределение изх. № 24816/15.07.2019 год. по описа на ЧСИ Д. Н., № *04 на КЧСИ на осн. чл.495 от ГПК, по изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ Д. Н. с рег. № *04 е разпределена сумата от 85 881,07 лв. от продажбата на ипотекиран за обезпечение на дълга по изпълнителното дело СОС с идентификатор 11538.503.116.1.2 находящ се в гр. С. В., ул. „Р.“, № **, ет. *, собствен на ипотекарния длъжник М. П. Х. ЕГН ********** и на длъжника Т. Д. Х.

Срещу жалбата е подадено възражение от взискателя по изпълнителното дело „Еос Матрикс“ ЕООД-София, чрез процесуален представител адв. И. И., в което са изложени възражения за нейната неоснователност и е направено искане за отхвърлянето и.

В мотивите си ЧСИ Д. Н. е посочил, че жалбоподателите са изложили доводи по жалбата, които при предходни произнасяния на съда са счетени за неоснователни. Посочено е, че при разпределението указанията на съда са надлежно спазени.

От приложената преписка се установява, че обжалваното разпределение е изготвено по изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ Д. Н. , рег. № *04 на КЧСИ.

С решение № ІV-1156/22.06.2018 год. по в.гр.д. № 443/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд е отменено първоначално извършеното разпределение от 05.02.2018 год. на сумата от 85 881,07 лв. и делото е върнато на ЧСИ Д. Н. за изготвяне и предявяване на ново разпределение, при отстраняване на допуснатите нарушения на закона, изложени в мотивите на решението. С мотивите към решението е прието, че липсва яснота относно актуалния размер на дълга, тъй като в полза на взискателя-ипотекарен кредитор е разпределена сума, за която не е посочено кои задължения на длъжниците погасява и в какъв размер.

След отмяната е било извършено ново разпределение на същата сума, изх. № 3* от 28.01.2019 год. по описа на ЧСИ Д. Н. , рег. № *04 на КЧСИ /л.835/, което е отменено с решение № ІІІ -224/21.03.2019 год. по в.гр.д. №335/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд и делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение съгласно указанията изложени в мотивите към решението. В мотивите на решението е посочено, че като е включил в ред първи на привилегиите и вземанията си за невнесени авансово от взискателя такси: пет пъти такси в размер на 108 лв. - 1 бр. такса по т.4 и 4 бр. такса по т.5 - общо 525 лв. и за изготвяне на разпределението – 36 лв. по т.13 от ТТРЗЧСИ, ЧСИ е допуснал нарушение на закона, което опорочава всички останали действия по разпределението. Останалите възражения на жалбоподателите, включително относно неправилно определяне на размера на дълга и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ са счетени за неоснователни.

При изготвяне на обжалваното разпределение ЧСИ е взел предвид дадените указания от съда и не е включил с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД дължимите, но невнесени авансово такси от взискателя в хода на изпълнителното производство.

Към момента на извършване на обжалваното разпределение изпълнително дело № 2* по описа на ЧСИ Д. Н. , рег. № *04 на КЧСИ е с взискателиЕос Матрикс“ ЕООД, Т. Г. Р., М. Р. Г. и НАП, а длъжници са Б. В. С., Т. Д. Х., ЕГН ********** – при условията на солидарност и ипотекарен длъжник М. П. Х. ЕГН **********. От приложените към изпълнителното дело доказателства се установява, че първоначалният взискател по делото „Райфайзенбанк България“ЕАД с договор от 06.12.2017 год. е цедирал вземанията си по изпълнително дело на „Еос Матрикс“ ЕООД. Предвид обстоятелството, че вземанията са били обезпечени с ипотека е извършено вписване на 01.02.2018 год. в СП Н. Съгласно акт на съдебния изпълнител от 15.02.2018 год. производството по изпълнителното дело е прекратено спрямо първоначалния взискатател „Райфайзенбанк България“ ЕАД и е конституиран „Еос Матрикс“ ЕООД като взискател по делото, в качеството му на цесионер за вземанията на първоначалния взискател.

В обжалваното разпределение са отразени актуални размери на вземанията на всеки от взискателите към момента на извършването му – 15.07.2019 год., както следва:

1. вземането на взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 159 941,25 лв. включващо главница от 126 623,9 лв., лихви от 33 076,15 лв. и разноски от 241 лв.

2. вземането на взискателя Т. Г. Г. от 11 660 лв. включващо главница от 11 600 лв. и разноски от общо 120 лв.

3. Вземането на взискателя М. Р. Г. от 9260 лв. включващо главница от 9200 лв. и разноски от общо 120 лв.

4. вземането на взискателя Държавата чрез О. - Н. за данъци и ТБО е в размер на 399 лв. и

5. вземането на взискателя Държавата чрез НАП за публични вземания включващо вземания от общо 2451,34 лв.

Общият размер на вземанията на всички взискатели към момента на изготвяне на разпределението е 183 711,62 лв.

Възраженията на жалбоподателите относно завишен размер на вземането на взискателяЕос Матрикс“ ЕООД от общо 159 941,25 лв., поради неотчетени плащания от страна на длъжниците в хода на изпълнителното производство са неоснователни. Противно на твърденията на жалбоподателите ЧСИ е съобразил писмото от 22.11.2016 год. изходящо от първоначалния взискател до ЧСИ – приложено на л.332 от делото, съгласно което към тази дата поради извършени частични плащания дългът е в общ размер 135 559,40 лева, от които 134 550,27 лева главница и 1 009,13 лева натрупана законна лихва. ЧСИ е взел предвид и последващата молба от 25.01.2019 год. на правоприемника на първоначалния взискател „ЕОС Матрикс“ ЕООД – приложена на л.832 от делото, съгласно която към 25.01.2019 год. дължимата главница е в размер на 126 623,90 лв., а лихвите са в размер на 27 026,36 лв.

Става ясно, че съдебният изпълнител е приел сочените от взискателя „ЕОС Матрикс“ ЕООД по-ниски размери на вземането за главница, но с оглед датата на разпределението – 15.07.2019 год. е добавил и изтекли лихви върху главницата до момента на разпределението, поради което задължението за лихви в обжалваното разпределение е отразено в размер от 33 076,15 лв. лв. Ето защо с вземането за разноски от 241,2 лв. което не е оспорено, към момента на разпределението правилно ЧСИ е изчислил размера на общото вземане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД от 159 941,25 лв.

При търсенето на процесуална защита по чл.463 от ГПК не могат да бъдат изследвани обстоятелства стоящи извън изпълнителното производство. При твърдения за новонастъпили погасяващи дълга факти и спор между страните за тях, единственият път за защита на длъжниците е исковото производство - чл.439 от ГПК. Ето защо са неоснователни възраженията на жалбоподателите за по-нисък размер на дълга към „ЕОС Матрикс“ ЕООД от отразения в обжалваното разпределение, рефлектиращ и върху таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. Като не е уважил искането на жалбоподателите за допускане на съдебно-икономическа експертиза за изследване на въпроси стоящи извън изпълнителното производство, Бургаският окръжен съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, поради което е неоснователно и това възражение по жалбата.

ТТРЗЧСИ предвижда, че таксата по т.26 се изчислява върху общия размер на дълга по изпълнителното дело, което включва вземанията на всички взискатели, а не само на първоначалния взискател. ЧСИ не е допуснал нарушение като е изчислил общия размер на дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ върху вземанията на всички взискатели. Посочената в обжалваното разпределение дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 2389,53 лв. – правилно разпределена като привилегировано вземане в полза на ЧСИ, тъй като е своеобразно възнаграждение за положения от него труд, е определена съобразно изискванията на тарифата - при частичното събиране на вземането таксата е определена за целия дълг, но е събрана само частта съответстваща на събраната сума. В обжалваното разпределение ЧСИ подробно е описал как точно е определил дължимия размер, като по отношение на методиката не са заявени възражения от жалбоподателите, а съдът намира, че ЧСИ е спазил изискванията на закона.

Предвид изложеното по-горе разпределението от 15.07.2019 год. се явява законосъобразно, поради което правилно жалбата срещу него, с която е бил сезиран окръжния съд, е оставена без уважение с обжалваното решение.

Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от настоящия съд.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-948/06.11.2019 год. по в.гр.д. №1402/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.