Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Брезник 26.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Брезник
гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и трети април през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОМАН Н.
и при секретаря М. Г. като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 385 по
описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗС.
По изложените в исковата молба
обстоятелства адвокат Д. ***, в качеството си на процесуален представител на К.К.Й., с ЕГН: **********, И.К.Й., с ЕГН: **********
и Ц.Й.Л., с ЕГН: ********** и тримата със съдебен адрес: ***, офис **, моли съда, да постанови решение, с което да
признае по отношение на С.С.Н. с ЕГН: ********** и О.П.Н. с ЕГН: ********** и двамата със съдебен адрес ***,
че Ц.Й.Л. е собственик на 1/3 ид. част, К.К.Й. е собственик на 1/6 ид. част и И.К.Й. е собственик на 1/6 ид. част от Дворно място с площ 1135 кв.м. (хиляда сто тридесет и пет квадратни метра), съставляващо
УПИ II-1,2 (втори отреден за имоти с планоснимачни
№№ едно и две), в кварта 1 (първи), по плана на село *****, общ. Брезник, заедно с
построените в него двуетажна масивна сграда със застроена площ 30 кв.м. (тридесет квадратни метра) и целия гараж, построен до сградата, с площ 20 кв.м. (двадесет квадратни метра), както и паянтова жилищна сграда
със застроена площ от
60 кв.м. (шестдесет
квадратни метра), при граници на УПИ: имот с планоснимачен № 3; общински имот – път и улица; имот с
планоснимачен
№ 4 и имот извън регулация – река на основание наследство и давностно владение от общия им
наследодател Й. В. И.
На основание чл. 537 ал. 2 от ГПК молят съда да отмени Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение № ****, том I-ви, рег. № ******, дело № ***/2011 г.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата О.П.Н. не е депозирали писмен отговор, не се явява и в съдебно
заседание. С отговора на исковата молба С.С.Н., чрез процесуалния си представител – адвокат В. П. е оспорил исковата
претенция.
След като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235 от ГПК, Районен съд Брезник приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
С Констативен нотариален акт върху недвижим имот, придобит по давностно
владение № ****, том II, рег. № ****, дело № ****/2005 г. на Нотариус А. Ц. с рег. № **** на Нотариалната камара,
с район на действие –Районен съд Брезник В. Й. В. е признат за собственик 1/3 (една трета) идеална част от урегулиран,
поземлен имот, находящ се в
землището на с. ******, община Брезник, целият с площ от 1135 кв.м.,
съставляващ парцел II-1,2 в кв. 1 по регулационния план на селото, заедно с 1/3 (една трета) идеална част от
построената в имота паянтова жилищна сграда, както и построената върху имота двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 30 кв.м. и целия гараж, пристроен до сградата, със застроена площ от 20 кв.м., при граници на целия имот: от изток-парцел III-4, от югозапад-река и имот
извън регулация, от запад-парцел 1-3 и от североизток-улица с о.т. 2-3.
С Нотариален
акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № ***, том I-ви, рег. № ****, дело № ****/2011 г. на Нотариус А. Ц. с рег. № **** на Нотариалната
камара, с район на действие –Районен съд
Брезник В. Й. В. е признат за собственик
на 2/3 (две трети) идеални части от поземлен имот, находящ се в землището на с******, община Брезник, целият с площ от 1075 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1 (първи) в квартал 1 (първи) по плана на селото, за който е отреден урегулиран
поземлен имот парцел II-1,2 (втори за имоти с планоснимачни номера първи и
втори) в квартал 1 (първи) по регулационния план на селото, заедно с 2/3 (две трети) идеални части от построената върху
имота паянтова жилищна сграда, със застроена площ от 60 кв.м., при граници на целия имот: имот с пл. №
3-ти, общински имот-път и улица с о.т. 2-3, имот с пл. № 4-ти и имот извън регулация-река.
С Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том I-ви, рег. № ***, дело № ***/2011 г. на Нотариус А. Ц. с рег. № ** на Нотариалната
камара, с район на действие –Районен съд
Брезник В. Й. В. и съпругата
му С. С. В. продали на С.С.Н. урегулиран
поземлен имот, находящ се в
землището на с. *****, община Брезник, целият с площ от 1075 кв.м.,
съставляващ имот с пл. № 1 (първи) в квартал 1 (първи) по плана на селото, за
който е отреден урегулиран поземлен имот парцел II-1,2 (втори за имоти с
планоснимачни номера първи и втори) в квартал 1 (първи) по регулационния план
на селото, заедно с
построената в имота паянтова жилищна сграда, както и построената върху имота двуетажна масивна сграда, със застроена площ от 30 кв.м. и целия гараж, пристроен до сградата, със застроена площ от 20 кв.м., при граници на целия имот: от изток-парцел III-4, от югозапад-река и имот
извън регулация, от запад-парцел 1-3 и от североизток-улица с о.т. 2-3.
По делото са събрани гласни доказателства, като са разпитани в качеството
на свидетели С.Й.С.,
Г.А.С., М. В. Й. и И. О. С.. От показанията на
свидетеля С.С.
се установява, че през 1975- 1976 г. В. започнал да
строи вила, може би от 30-35 кв.м. Свидетелят лично работил на стоежа на тази
вила. Бащата на В., Й. не участвал в строителството на
вилата, тъй като бил възрастен човек. След пенсионирането си през 1987 г. В. се
върнал да живее в селото за да се грижи за родителите си Й. и К.. Не е виждал
ищците и техните наследодатели да идват редовно в селото от смъртта на баба К. през 1996
г. Знае, че са идвали няколко пъти на гости. Свидетелят твърди, че В. се грижел
за старата къща, правел ремонти, сменявал керемиди, подмазвал. Къщата била
много стара.
Свидетелят Г.С. заявява, че познавал В. Й., брат му К., сестра му Ц. и
родителите им. Твърди, че пред него В. споделял, че му е много тежко, че К. не
идва. Свидетеля лично не виждал К. и Ц. да са идвали в селото от много време. Ц.
я е виждал на панихида на майка им и пътя за гробищата, това вероятно е било
1997 г. Знае, че като бил дете в селото често идвал сина на К. – ищеца К.Й..
Познава и ответника С, Н. и знае, че той се грижи за имота в последните години.
Категоричен е, че през последните 10-15 години за имота се грижил В., който си
е построил вила и е ремонтирал и старата къща.
Свидетелят М. В.ев Й., който е
син на В. Й. от първия брак заявява, че не ходил в имота от 2008-2009 г., не е
сигурен, но около 10 години. Твърди, че чичо му К. докато бил жив до 2011-2012
г. ходел в село ******** всяка седмица, но той не бил с него. Твърди, че леля
му много често ходела до селото. Понеже той не е ходил не знае дали и И. и К.
са ходили.
Свидетелката И. О. С., която е
дъщеря на ищцата Ц.Л. заявява, че за последно е ходила в имота преди 12 години.
Твърди, че майка й е ходела много рядко в селото, когато има задушница и ако
има кой да я откара до гроба на родителите й. Не знае дали И. и К. са
посещавали имота, тъй като тя самата не била там, а не те не са говорили с нея
по този въпрос. Знае, че и двамата живеят в София, но лятно време редовно
идвали в Перник където имали обща къща.
По допустимостта на иска с правна квалификация чл. 124, ал.
1, пред. второ от ГПК: Оплакването на ответника С.Н. за
недопустимост на предявения иск е неоснователно. Правният интерес от предявения
положителен установителен иск е породен от възникналия спор за обема на правата
на собственост на страните в процесния имот. Прекият интерес от установяването произтича
от извънсъдебното оспорване на правата на ищците, което ответниците са
осъществили, легитимирайки се за собственици на имота. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал.
1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на
свое право, когато има интерес от това. С предявения от ищците в настоящото
производство иск се цели да се установи със сила на присъдено нещо, че са
собственици по наследство и давностно владение на посочените в исковата молба
идеални части от заявените в молбата имоти. С оглед твърденията в последната и
становището на ответниците, се установява наличието на правен спор между
страните относно принадлежността на правото на собственост, което обосновава и
наличието на правен интерес от предявяване на положителния установителен иск.
За да бъде уважен
разглеждания положителен установителен иск ищците следва да установят по пътя
на главното и пълно доказване наличието на предпоставките за възникване на въведените
от тях придобивни основания. Именно установеността на правото на собственост на
ищците и неговия обем към момента на приключване на устните състезания по
делото, определя изхода от спорното правоотношение.
Съгласно
Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г., ВКС, ОСГК,
нотариалният акт, издаден по реда на чл. 587 от ГПК се ползва с доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК по отношение на извършените от нотариуса действия, че е
издаден от въпросния нотариус, на посоченото в него време и място, че са
представени описаните документи, взети са показанията на разпитаните свидетели,
издадено е постановление от нотариуса, с което се признава собствеността на
молителя по реда на въпросното охранително производство. Тези факти се ползват
с материална доказателствена сила по отношение на всички и могат да бъдат
оборени само чрез оспорване истинността на нотариалния акт, като писмено
доказателство по реда на чл. 193 от ГПК. Въпреки това, според Върховния касационен съд, следва да се
държи сметка за особеностите на това производство. По отношение на него
дейността на нотариуса не е свидетелстваща, а е решаваща, като констатацията за
принадлежността на правото на собственост „представлява правен извод на
нотариуса, а не удостоверен от него факти, и поради това е извън
доказателствената сила на документа нотариален акт, определена по смисъла на чл. 179, ал.
1 ГПК“. Въпреки съставянето и наличието на този констативен
нотариален акт, константната практика на ВКС е еднопосочна и категорична – „тъй
като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 от ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото на собственост, може
да бъде оспорен от всяко лице, което има интерес да твърди, че титулярът на
акта не е собственик“. Легитимиращото действие на този вид нотариални актове се
изразява в това, че направеният, по реда на това производство, от нотариуса
извод за собствеността на недвижимия имот се счита за верен до доказване на
противното. В такива случаи, според ВКС, „при оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без
да намира приложение редът на чл. 193 ГПК“.
Най-важната правна последица на издадените от нотариус Цветанов два констативни
нотариални акта съобразно настоящото производство е, че обръща доказателствената
тежест и ищците, следва при условията на пълно и
обратно доказване да оборят установеното в тези актове и по-конкретно –
осъществяването на фактическия състав на придобивната давност от В. Й. В.
Фактическият
състав на придобивната давност уредена, като правен институт, в чл. 79, ал. 1
от Закона за собствеността, включва непрекъснато владение на недвижим имот за
период от 10 години. Владението, като упражняване на фактическа власт, е
уредено в чл. 68 от ЗС.
За да е налице фактическият състав на придобивната давност, се изисква
наличието, освен на обективния елемент на владението (corpus) – упражняването
на фактическа власт, и на субективен елемент (animus) – намерение да се свои
имота. Обективният елемент на владението изисква то да бъде осъществявано по
следния начин – явно, постоянно, непрекъснато, спокойно и несъмнено владение.
Владението е явно, когато владелецът е демонстрирал намерението си да държи
вещта като своя, а не да упражнява фактическа власт, прикривайки намерението си
пред действителния титуляр на вещното право. Също така, владението трябва да е
несъмнено – да няма съмнение за наличието на който и да е от двата основни
признака от чл. 68, ал. 1
ЗС (обективен и субективен), за да може да бъде признато качеството
на владелец на дадено лице. Съгласно константната и еднопосочна практика на
ВКС, „нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1
ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1
ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в
хипотезата на чл. 79, ал. 2
ЗС. Правната последица – придобиване на вещното право – е нормативно
свързана само с тези юридически факти. Недопустимо е по тълкувателен път в
нормативно определения фактически състав да се включват и други елементи“ –
Тълкувателно решение № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Във връзка с
твърденията на страните относно фактическата власт, като неразделна част от
фактическия състав на придобивната давност: Ищецът по настоящото производство
навежда аргументи, че преди да предприеме действията по издаването на
констативните нотариални актове, В.
Й. В. по никакъв
начин не е обективирал спрямо наследодателите на ищците, докато са били живи, а
и спрямо техните наследници, след като починали, че упражнява фактическа власт
с намерение за своене на имота, предмет на настоящия спор. Ответникът от своя
страна се позовава на това, че от момента на установяване постоянно да живее в
село ******** и най-вече след смъртта на родителите му след 1996 г. неговия
праводател, е владял имота като свой и след изтичане на законоустановения срок,
придобил по давност.
Във
връзка с всичко изложено дотук и поради липсата на осъществено пълно и обратно
доказване от страна на ищците по отношение на фактите, удостоверени с нотариални
актове № ****, том II, рег. № ***, дело № ***/2005 г. и № ***, том I-ви, рег. №
****, дело № ****/2011 г. на Нотариус А. Ц. с рег. № **** на Нотариалната
камара, с район на действие –Районен съд
Брезник, предявеният иск се явява недоказан, а като такъв и
неоснователен. Не е оборено по категоричен и безспорен начин осъществяването на
юридическия факт на придобивната давност. Ищците не доказаха нито, че праводателя
на ответниците не е установил владение върху процесния имот, нито прекъсване на
владението и съответно на срока за придобивна давност за даден период.
В
този ред на мисли и последващата разпоредителна сделка, покупко-продажба,
удостоверена с нотариален акт № ***, том I-ви, рег. № *****, дело № ***/2011 г.
на Нотариус А. Ц. с рег. № **** на Нотариалната камара, с район на действие –Районен съд Брезник, се явява напълно
действителна, поражда облигаторните и вещно-прехвърлителните си последици,
поради което приобретателят – ответника С.С.Н. се явява собственик на спорния
имот и искът на ищеца по отношение на него следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Предвид
изложеното, предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, а на
ответника С.Н. следва да бъдат присъдени направените съдебно-делови разноски в
размер на 1000 лв. (хиляда лева), за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ,
предявените от К.К.Й., с ЕГН: **********, И.К.Й., с ЕГН: ********** и Ц.Й.Л., с
ЕГН: ********** и тримата със съдебен адрес: ***, офис ***5 искове с правно
основание чл. 124, ал.
1, предложение второ от ГПК, с които искат да се приеме за
установено по отношение на ответниците С.С.Н. с ЕГН: ********** и О.П.Н. с ЕГН:
********** и
двамата със съдебен адрес ***, че Ц.Й.Л. е собственик на 1/3 ид. част, К.К.Й. е
собственик на 1/6 ид. част и И.К.Й. е собственик на 1/6 ид. част от Дворно място с площ 1135 кв.м. (хиляда сто тридесет и пет квадратни
метра), съставляващо УПИ II-1,2 (втори отреден за имоти с планоснимачни №№ едно
и две), в кварта 1 (първи), по плана на село ******, общ. Брезник, заедно с
построените в него двуетажна масивна сграда със
застроена площ 30 кв.м. (тридесет квадратни метра) и целия гараж,
построен до
сградата, с площ 20 кв.м. (двадесет квадратни метра), както и паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 60 кв.м.
(шестдесет квадратни метра), при граници на УПИ: имот с планоснимачен № 3;
общински имот – път и улица; имот с планоснимачен № 4
и имот извън регулация – река на основание наследство и давностно владение от
общия им наследодател Й. В.ев И., КАТО НЕДОКАЗАНИ.
ОТХВЪРЛЯ
искането с правно основание чл. 537, ал.
2 от ГПК на К.К.Й., с ЕГН: **********, И.К.Й., с ЕГН: ********** и Ц.Й.Л.,
с ЕГН: ********** и тримата със съдебен адрес: ***, офис **** за отмяна на
нотариален акт № ***, том I-ви, рег. № ****, дело № ****/2011 г. на Нотариус А.
Ц. с рег. № **** на Нотариалната камара, с
район на действие – Районен съд Брезник, с който В. Й. В. и съпругата му С. С. В.а продали на С.С.Н. урегулиран поземлен имот, находящ се в
землището на с. *****,
община Брезник, целият с площ от 1075 кв.м., съставляващ имот с пл. № 1 (първи)
в квартал 1 (първи) по плана на селото, за който е отреден урегулиран поземлен
имот парцел II-1,2 (втори за имоти с планоснимачни номера първи и втори) в
квартал 1 (първи) по регулационния план на селото, заедно с построената в имота паянтова жилищна сграда, както и построената върху имота двуетажна
масивна сграда, със застроена площ
от 30 кв.м. и целия гараж, пристроен до сградата, със застроена площ от
20 кв.м., при граници на целия
имот: от изток-парцел III-4, от югозапад-река и имот извън регулация, от
запад-парцел 1-3 и от североизток-улица с о.т. 2-3.
ОСЪЖДА К.К.Й., с
ЕГН: **********, И.К.Й., с ЕГН: ********** и Ц.Й.Л., с ЕГН: ********** и
тримата със съдебен адрес: ***, офис **** ДА ЗАПЛАТЯТ на С.С.Н. с ЕГН: **********,
със съдебен адрес *** съдебно-делови разноски в размер на 1000 лв. по
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд Перник в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ______________